Васалът и господарите на Кремъл: Михаил Горбачов

Тодор Живков посреща Михаил Горбачов в България през 1985 г.

© БТА

Тодор Живков посреща Михаил Горбачов в България през 1985 г.



"Той никога не е забравял, че първо идва Съветският съюз,
а след това – България...
Той беше най-силният, най-солидният, най-съобразителният и над всичко най-верният. Може да се каже, че той служеше на Съветския съюз по-ревностно, отколкото самите съветски ръководители."


Георги Марков, 1977 г.


Проследяването на корените на политическото дълголетие на Тодор Живков отвежда в две посоки. Едната до крепителя на властта му вътре в страната – Държавна сигурност. Другата, но не по-маловажната води навън – до Кремъл, чиито господари след 9 септември 1944 г. определят избраника в България за политическо доверие и времето, с което ще го облекат.





Досега в поредицата:


Тодор Живков и самотата на властта


Икономиката на демагога


В следващите дни четете за отношенията на Живков с Никита Хрушчов и Леонид Брежнев.

Тодор Живков е първият партиен ръководител, одобрен от съветското ръководство, без да е представител на комунистическата имиграция в Москва, както Георги Димитров и Вълко Червенков. Монополът върху връзките със съветското ръководство, който Живков изгражда през годините, е стената, която пази гърба му. Неговият помощник Костадин Чакъров определя съветското доверие към българския лидер като ключов фактор във властта му:


"Вторият стълб на личната власт на Тодор Живков бе опората, която имаше в лицето на съветското ръководство. Няма друг източноевропейски ръководител, който така добре да балансираше поведението си при всички първи ръководители на Съветския съюз.


Подкрепата, която му се оказа още на априлския пленум в борбата за отстраняване на политическите противници, го научи, че в историята на България след 1878 г. много малко и много кратки са били периодите, когато нещо се е решавало без Русия, респективно без Съветския съюз. Затова той ревниво следеше политическия канал за връзки със Съветския съюз да минава само през него.


Никой не можеше да си позволи да работи по-близко със съветските представители било в страната, било в Москва. Никой не трябваше да си позволи да има повече доверие и подкрепа в Кремъл от самия него. Който не беше разбрал това, скоро изпитваше политическия гняв на Тодор Живков. Хората от неговото близко обкръжение бяха усетили тази особеност в поведението му, която най-силно се изразяваше под формата на страх от просъветски заговори."
През 35-годишното си управление Тодор Живков работи с петима съветски ръководители – Никита Хрушчов (1953-1964), Леонид Брежнев (1964-1982), Юрий Андропов (1982-1984), Константин Черненко (1984-1985) и Михаил Горбачов (1985-1989). Трима от тях – Хрушчов, Брежнев и Горбачов – имат основна роля в издигането, утвърждаването и смяната на Живков.


Представяме ви частта за отношенията между Живков и Горбачов.


Михаил Горбачов


"Какво последва в отговор на моите позиции? За посланик в България беше изпратен Виктор Шарапов – един от видните генерали на КГБ... в последно време работещ в кабинета на Горбачов. Беше ясно... Оттогава на думи бяхме единни, но на дело – различни."


Тодор Живков за разрива си с Горбачов през 1987 г.


С Михаил Горбачов не се получава. Той е на 54 години, а Живков – на 74. Двадесетгодишна разлика. На пръв поглед никаква прилика между двамата. По-внимателно вглеждане на събитията в края на комунизма разкрива една, и то особено важна прилика – и двамата искат да направят промени, но без да сменят компрометираната комунистическа система. Живков отдавна е в ролята на неин пазител в България, а през 1985 г. съветът на старейшините в КПСС ще призове Горбачов да направи същото в СССР.


Той иска да преустрои всичко, без обаче да засяга социалистическия фундамент с господството на държавната собственост, с "авангардната" роля на КПСС в обществото, със запазването на комунистическите идеали като цели на движението. "Не трябва да променяме политиката. Тя е вярна, правилна, истински ленинска политика. Ние трябва да се движим напред, да търсим недостатъците и да ги преодоляваме, да виждаме ясно нашето светло бъдеще", са първите думи на Горбачов, след като изборът му за ръководител на КПСС е приключил.


Последният генерален секретар на комунистическата партия в Съветския съюз е неин шлифован продукт и именно на нея той дължи политическата си кариера. Той е безгрешен комсомолец, а после образцов член на партията, и то още в съвсем ранна възраст – само на 18 години. Партийната му кариера е права без зигзаги. Когато заема поста на първи секретар на Ставрополския краеви комитет на партията е на 35 години. От 1978 г. се озовава в Москва. Първоначално в ЦК отговаря за въпросите в сферата на селскостопанското производство, а след това за продоволствената програма на СССР.


Горбачов продължава да вярва в Ленин и по време на започналото от него преустройство. "Диалектиката, с която Ленин решава въпросите, е ключът за решаване на днешните задачи", казва той. Още един пример, че изобщо не мисли да сменя системата.


Когато в СССР Горбачов стартира "перестойката", в България Тодор Живков проявява своята типична селска хитрост: "Ние решихме да изчакаме, да видиме и най-накрая, ако требва, ще се преустройваме. Нека така да погледаме, да видиме, така ще се поснижиме да мине тая буря, пък след това ще видим какво ще правим."


За разлика от Хрушчов и Брежнев Живков никога не намира общ език с Горбачов. Още по-малко за преустройството. В края на 80-те години Живков, когато вече е сменил петима съветски ръководители, е стигнал до богохулната мисъл, че "социализмът е едно недоносче". Горбачов обаче продължава да вярва. "Тодор Живков си даваше сметка, че Михаил Горбачов не е нито Хрушчов, нито Брежнев. С новото ръководство на Кремъл не можеше както преди. Дори за срещите си с Горбачов Тодор Живков се подготвяше доста отнапред и особено старателно", посочва тогавашният началник на УБО ген. Георги Милушев.


Когато новият съветски лидер има едва три месеца зад гърба си начело на кормилото на съветската империя, неочаквано той е изненадан с неочакван ход от страна на българския си колега. През юни 1985 г. Живков го сезира с 27-странични "Съображения за някои основни проблеми в развитието на реалния социализъм".


За отбелязване е, че преустройството още изобщо не е и започнало, а Тодор Живков решава да постави пръст в раната, повдигайки въпроса за технологическата и икономическа изостаналост на социалистическия строй. В отправените сериозни предупреждения за нездравословното състояние на комунистическата система Живков казва:


"В социалистическата общност сме свидетели на явления, които можем да наречем тревожни. Особена загриженост предизвиква изоставането в сферата на икономиката. Ние изоставаме в областта на обществената производителност на труда, в областта на научно-техническия прогрес, и по-специално в създаването и внедряването на нови технологии. От година на година падат темповете на развитие на всички социалистически страни. Как става така, че десетилетия наред капиталистическият строй, който е исторически обречен и се раздира от непреодолими антагонистични противоречия, ни изпреварва, а в икономиката ние продължаваме да вървим след него?
Въпросът може да се постави и обратно – защо социалистическият строй, който е прогресивен, дава простор в развитието на производителните сили, в творчеството на народните маси и в развитието на отделния човек, десетилетия вече не може да излезе на техническото, технологическото и икономическото развитие в света?"


В заключение Живков подчертава:


"Историята няма да ни прости, ако отлагаме решаването на тези проблеми. Всяко колебание и забавяне може да нанесе непоправима вреда на нашето велико дело."


Въпросите, поставени от Живков, така и никога не са обсъдени от съветския водач. Ходът не се оказва сполучлив, тъй като болезненото честолюбие на Горбачов като лидер е засегнато. Както посочва помощникът на Горбачов Анатолий Черняев, "с Живков отношенията не потръгнаха. И мисля също поради това, че като "доайен" в социалистическото сдружение и благодарение на известни черти в характера той все се опитваше да учи Горбачов – и в теорията, и в политиката. Но, както се казва, не случи".


"Действително Живков – като се започне от "тезисите", които му беше връчил през юни 1985 г., многократно щеше да накърнява честолюбието на Горбачов. У Живков имаше стремеж да го поучава, да показва, че той, Живков, не е само по-опитен политик, но и по-силен теоретик. Този стремеж подчертано нарасна, особено когато се засили неговото критично отношение към реформаторските усилия на съветския ръководител", допълва помощникът в кабинета на Живков Нико Яхиел.


Самият Живков посочва:
"Очевидно съветският ръководител си даде вид, че наистина споделя реформаторската линия или не беше разбрал за какво става дума. Навярно и високомерието, присъщо на повечето съветски ръководни дейци, си е казало думата."


Може би като "доайен" в социалистическия лагер Тодор Живков се е изкушил да се предложи на новия съветски ръководител за теоретик на реалния социализъм. "Загрижеността" на генералния секретар на БКП обаче преследва съвсем друга цел – как да спечели Горбачов на своя страна и да го убеди да бъде поне толкова щедър, колкото и Брежнев.


Заради икономическата криза в СССР и ангажиментите на Кремъл към войната в Афганистан, както и финансовата поддръжка на режима в Полша и военната надпревара със САЩ съветските доставки намаляват с всяка изминала година, а съветският пазар не е вече толкова гостоприемен за българския износ. Живков много добре знае, че при това положение поредната криза в България е неизбежна, затова бърза да я предотврати с още по-голямо обвързване със СССР.


Онова, което никой, включително и той, тогава не може не само да види, но и въобще да допусне, е мащабът на съветската икономическа криза.


"Избирането на Горбачов начело на КПСС постави Тодор Живков в нова, много по-сложна ситуация. Той трябваше да реши множество проблеми, които се отнасяха непосредствено до двустранните ни взаимоотношения – особено в областта на икономиката. България ще продължава ли да получава евтиния съветски нефт и останалите суровини и в какви количества?
Още преди Горбачов съветското правителство беше започнало да намалява суровините. Как ще бъде в бъдеще? Ще се получават ли поощрения за селскостопанските продукти, които изнасяхме в Съветския съюз, както беше при Брежнев? За една икономика, насочена предимно към СССР, това бяха въпроси от жизнено значение", спомня си Живковият съветник Нико Яхиел.


Началото на взаимоотношенията между Живков и Горбачов не предвещават последвалия разрив. Българският ръководител оказва подкрепата си. През юни 1985 г. на връщане от официално посещение в Корейската народно демократична република Живков каца в Москва и се среща с новия съветски лидер. Там той подписва "Дългосрочна програма за научно-техническо сътрудничество между НРБ и СССР за периода до 2000 г." Тогава Живков е награден лично от Горбачов с най-високия държавен орден на съветите – "Ленин" и заявява, че е "щастлив, че получавам ордена от вас".


Горбачов и Живков заедно на хоро в резиденция "Бояна" през 1985 г.

© БТА

Горбачов и Живков заедно на хоро в резиденция "Бояна" през 1985 г.


Горбачов пък избира първото си официално посещение в социалистическия лагер да бъде в България. Той пристига със съпругата си в София през октомври 1985 г. начело на съветска делегация за участие в политическия консултативен комитет на държавите - участнички във Варшавския договор. По негово предложение извън форума е проведена и закрита среща на генералните секретари, на която те от дълги години говорят по-открито за тежките икономически проблеми. Живков се изказва, без да чете, и използва доста от тезите, застъпени в "Съображенията", връчени на съветския ръководител още през лятото.


Отрезвяването идва по време на дните на последвалото официално посещение на Горбачов. При срещата си с Живков той му очертава бъдещите взаимоотношения:
"Проблемите на социалистическите страни са собствени проблеми на Съветския съюз. И ние се надяваме, че и проблемите на Съветския съюз за другаря Живков и за другите другари са също собствени проблеми. Колкото по-силен бъде Съветският съюз, толкова по-силни ще бъдете Вие, другарю Живков. Това е диалектическа, неразривна, органическа връзка! Все пак приоритет в решаването на тези въпроси има политическото ръководство, политическото решение. Да не свеждаме нашите отношения – и двустранни, и вътре в СИВ, до елементарни похвати. Както се казва, приятелството си е приятелство, но сиренето е с пари."


Това е новата реалност и тя ще бъде горчива за Живков, който няма да може да я преглътне. Тази промяна на отношението на Москва към всички социалистически страни, включително и към България, поставя края на ерата, в която Живков е успявал винаги и под различни предлози да измолва отстъпки за управлението си. Самият признава неудовлетворението си от развоя на нещата при Горбачов:
"Естествено с това не можех да се съглася. Макар че в изказването на съветския лидер бяха поставени някои нерешени въпроси, в цялост то ни дърпаше назад. Явно съветското ръководство бе далеч от новите реалности в света, от действителните потребности на социализма.
Горбачов насочи нещата в друга посока. Това пролича най-вече от лансираните и проведени постановки за механизмите на функциониране и особено за разплащането. Съветът за икономическа взаимопомощ бе едно нещо, но той имаше механизми, които като рухнеха, рухваше всичко.


По принцип никога не съм бил против усъвършенстването на механизмите, за които става дума. Но да вземем например следния проблем. СССР въведе разплащането в долари. Въведе го зад гърба ни, без да обсъди и да съгласува това с другите страни, включително и с България. Тези страни бяха оставени да се оправят сами, те бяха продадени и в тази област. Това естествено се прикриваше зад социалистическата фразеология. Реалностите бяха съкрушителни за развитието на социалистическите страни."


Това принуждава Живков да търси по-самостоятелни решения и да предаде собствен "облик" на българското преустройство. С Юлската си концепция от 1987 г. той заменя държавния социализъм с пазарни механизми и ограничена демокрация.


Живков решава да изпревари Горбачов в осъществяване на преустройството, както и да разработи глобалните цели на това преустройство. Това е поредният миньор, чрез който генералният секретар на БКП иска да си осигури програмен документ за стратегията на социално-икономическо развитие на страната, да укрепи своя авторитет като ръководител при Горбачов и да парира въздействието на съветското преустройство най-вече по линия на гласността и демократизацията на обществото, която той не споделя.


"Тодор Живков имаше амбицията той, а не друг, да извърши необходимите промени, да осъществи преустройството и да остане в историята на страната с името на реформатор на реалния социализъм. През тези години, и особено след приемането на Юлската концепция (1987), той беше изпаднал в особено състояние, при което нетърпението го подтикваше към трескаво търсене на благополучния изход. Върху партийните и стопанските дейци, върху партийните членове и безпартийните като лавина се стоварваха неговите речи, доклади и докладни записки, документ след документ. В тях се предлагаха нови "безумни" идеи, виждания и съображения, една реорганизация след друга, чертаеше се развитието на страната до 2000 г.", отбелязва съветникът му Яхиел.


Кризата на доверие между двамата се задълбочава. Зад фасадата на традиционно добрите отношения между българите и съветските ръководители взаимните несъгласия между Михаил Горбачов и Тодор Живков постепенно се изострят. У българския генерален секретар започва да се засилват тревогите, че новият господар на Кремъл ще поиска отстраняването му. Тези страхове избуяват особено много след приемането на Юлската концепция.


На Живков му се налага да обяснява и успокоява Горбачов по въпроса за ролята и мястото на БКП в предлагания от него нов модел на социализма, както и за темповете, с които преустройството в България се развива. Двамата се срещат по тези въпроси на 16 октомври 1987 г. в Кремъл. Живков трябва да отбие упреците, че се е обградил с хора, тласкащи страната към Запад. Горбачов изразява тревогата от Юлската концепция, заложила БКП да не бъде повече главен субект на властта.


Георги Панков, тогавашен посланик на НРБ в СССР, свидетелства за сериозните опасения на генералния секретар:


"Щом пристигна, Живков веднага ме извика на четири очи. Беше страшно напрегнат и обезпокоен. Попита: Момче, защо ме викат?" Обясних му, че искат да се информират от извора за решенията на Юлския пленум. Той ме прекъсна с повишен тон: "Нищо не знаеш ти защо те назначихме за посланик, когато не можеш да ни информираш защо Горбачов иска среща с мен, и то така внезапно.


Съжалявам, че те направих посланик. Викат ме да ми съобщят, че трябва да си подам оставката като генерален секретар заради неправилните по тяхно мнение решения на Юлския пленум."


След срещата Горбачов дава обяд на Живков, на който е поканен и посланикът. Георги Панков разказва какъв развой вземат нещата:
"Тодор Живков ме посрещна още на входа на залата. Засмян, в приповдигнато настроение, прегърна ме и каза: "Ей, момче, ти си бил прав, имахме интересен разговор с Михаил Сергеевич, обменихме опит, той ми зададе няколко въпроса за пленума, аз му обясних и той остана доволен. Така че твоята информация е вярна."


Началникът на УБО ген. Милушев, който по това време е плътно до Живков, разказва какви облаци надвисват тогава над главата на българския ръководител:
"Тежки обвинения бяха отправени от "разиграваната" от Живков "прозападна карта". Точно на тази им среща Горбачов каза, че се правят опити България да се превърне в "мини-ФРГ" или "мини-Япония". Изглежда, че имаше предвид информацията за определена насоченост на нашето правителство към японската фирма "Кобе Стил", която предлагаше да изгради и ползва за определено време Завода за тежко машиностроене в Радомир.


Горбачов направи и остра забележка на генералния секретар на ЦК на БКП, че все още държи около себе си "прозападно ориентирани хора", с които е крайно време да се раздели".


Българският лидер обяснява, че въпреки опитите да разсее съмнения Горбачов не му е повярвал:
"Успокоих" го, че приказките за отклоняването на България по друг път са фантазия. Горбачов отговори: "Не мисля, че това е измислено." И как няма да е сигурен? Знаех, че той получава сведения не само от съветското разузнаване, но и от автентични наши вътрешни източници. При това на най-високо равнище."


За него резултатът вече е ясен:
"Какво последва в отговор на моите позиции? Знае се! За посланик в България беше изпратен Виктор Шарапов – един от видните генерали на КГБ... в последно време работещ в кабинета на Горбачов. Беше ясно... Оттогава на думи бяхме единни, но на дело – различни. Аз продължавах възприетия курс... Вече виждах, че Горбачов води нещата към пълно предаване на позициите, към ликвидиране на социализма."


Живков обаче много внимава да не измени на основния курс, който винаги е следвал. Той например няма да защити българските интереси за завода в Радомир и ще изпълни указанията на Москва. Освобождаването на Огнян Дойнов и на съветника си в кабинета Нико Яхиел е резултат от съветския натиск, на който Тодор Живков не се противопоставя. И не за друго, а защото подобно поведение би поставило въпроса за сигурността на собствения му пост. В тази връзка помощникът му Костадин Чакъров отбелязва:


"Живков непрекъснато търсеше западен опит и правеше безуспешни опити да го "присади" на балканска почва. От това обаче нищо не излизаше, защото той следеше да не се разминем с официалната съветска оценка. Ето защо Тодор Живков се приспособяваше доста успешно към всеки нов съветски ръководител. Имаше вроден усет за работа с тях, търсеше интимност и връзки с най-близкото им обкръжение, в това число и семействата. Иначе не можеше да бъде – нали с такава "благословия" беше спечелил битката за властта по време на Априлския пленум през 1956 г."


В следващите години две години – 1988 г. и 1989 г. Живков започва да губи съветското доверие. В самотния кръг става все по-тесен, а управлението му – все по-неуспешното. Предишните позиции са загубени и политиката му води само към едно – изолация. "Потискаше го както международната изолация на страната, така и неговата изолация спрямо съветското ръководство", спомня си ген. Георги Милушев.


Живковият помощник Костадин Чакъров описва картината на скъсаната връзка с Москва:
"Срещите с Горбачов през последните години минаваха все по-тежко и по-тягостно. Разбираше, че те двамата принадлежат на две епохи и нищо не може да се направи, за да се сближат. При това по всички съветски канали – дипломатически, разузнавателни или чрез преките връзки между интелигенцията на двете страни – "течеше" отрицателна информация както за обстановката в страната, така и за самия Тодор Живков. Налице беше един разстроен пазар, който обединяваше срещу системата, чийто връх и опора бе Тодор Живков, всички независимо от тяхната политическа платформа и идеи. Той чувстваше, че вече е изправен до стената, и непрекъснато търсеше изход. Но времето на активни и резки действия му бе отминало."


Разрастването на щетите от възродителния процес става повод Живков да потърси помощ и подкрепа от охладнелия към него съветския лидер. Срещата му с Горбачов се осъществява на 23 юни 1989 г. се оказва и последната между тях. Тя и е показателна в много отношения и най-вече за отношението към 78-годишния Живков и неговия стремеж да види някакъв знак за подкрепа от Москва.


Факсимиле от последната среща на Живков с Горбачов през юни 1989 г.

© Христо Христов

Факсимиле от последната среща на Живков с Горбачов през юни 1989 г.


Ето как се развива разговорът между двамата по-нататък:
ТОДОР ЖИВКОВ: "Това са исторически събития, които не предвидиха и класиците за съжаление. Ето защо нашето отношение към теорията трябва да се измени.


МИХАИЛ ГОРБАЧОВ: Главното, което взехме от класиците, това е диалектиката, а що се отнася до всичко останало, то наистина заслужава да бъде още веднъж преразгледано.
Що се отнася до отношенията към другите страни, заехме твърда позиция, че те не бива да повтарят това, което правим ние. Нека всяка партия и народ да прави и да постъпва така, както смята за добре. Главното е ние да не се намесваме в това, което правят. Това е наша принципна позиция и принципен подход.


ТОДОР ЖИВКОВ: Ние наистина внимателно следим всички събития. Аз и моите другари считаме, че вие вървите по правилен път, честно и откровено. Не е напечатано никъде и едва ли ще се напечата, но историята така се разпореди, че социализмът се роди в нашите страни преди капитализма. Това е истината и това е източникът за големите трудности, за големите извращения и така нататък. Ако не беше Сталин, сигурно щеше да бъде друг, но друг път нямаше.
Това, което става у вас, ме тревожи с факта, че преустройството на политическата система крещящо изпреварва преустройството на производствените сили.


У нас едва ли трябва да постъпим така, както вие постъпвате. Накратко ще ви разкажа за това, което ние извършихме сега в България. След Двадесет и седмия конгрес ние също решихме, че трябва да направим революционно преустройство в нашата страна. Но редицата мероприятия, които проведохме, не дадоха очаквания резултат и ефект. Истината е, че има хора, които не ни вярват. Ние не можем да раздвижим голяма част от хората. Ето защо се наложи да проведем Декемврийския пленум.


Главното, което приехме, е да разбием йерархията отгоре и през нейната глава да започнем преустройството надолу. Така стигнахме до идеята за фирмената организация. Това са наши фирми. Но даже и да са капиталистически, в това няма нищо страшно, защото в основата им са производствените сили на социализма. Фирмите сега никнат като гъби след дъжд и ние им даваме широк простор. Едновременно с това създаваме акционерни фирми.


Искам да ви кажа, че в процеса на преустройството, което сега извършваме, ние имаме спад в темповете на производството, имаме напрежение на пазара, имаме и редица други проблеми. Ние предвидихме, че ще имаме трудности, но те се оказаха по-големи, отколкото очаквахме. Сега предвиждаме до края на годината да извършим няколко сериозни маньовъра и да излезем от това положение.


Няколко думи искам да кажа за нашите икономически отношения. Аз съм оптимист и смятам, че ние ще се разберем. Занимава ме обаче един въпрос: ще създаваме ли транснационални компании? Ако ще ги създаваме, нека да започнем с вас в няколко направления, там, където имаме готовност.


МИХАИЛ ГОРБАЧОВ: Мисля, че всичко опира до пазара, до свободното движение на стоки и капитали.


ТОДОР ЖИВКОВ: Ако нашите две страни започват, ние ще можем да натрупаме опит, който може да бъде полезен и за другите страни.
Вторият въпрос, който ме занимава. След 1956 г., когато ме издигнаха за първи секретар на нашата партия, започнахме със Съветския съюз да създаваме различни модели на сближаване. Нещо постигнахме, друго не можахме да постигнем.


Мисля, че е време да помислим какво бихме могли да направим в новите условия, без при това да разговаряме за нови концепции, нови модели, без да повтаряме някои стари грешки. Главното за нас сега е да създадем такъв модел, в който да намерят израз в новите условия нашите исторически връзки и взаимоотношения.


МИХАИЛ ГОРБАЧОВ: Бих предложил да поканим др. Живков в Прибалтика. (Оживление). (По това време прибалтийските страни вече поставят въпроса за самостоятелност и Горбачов прави забележката в тази връзка, бел. авт.)


ТОДОР ЖИВКОВ: Ние сме единствената република, която не ви е създавала, не ви създава и няма да ви създава никакви трудности.


МИХАИЛ ГОРБАЧОВ: Подгответе това, което имате предвид, и ни го изпратете. Ние също ще работим по този въпрос. Сега подготвяме предложение за суверинитета на нашите републики. Нашето бъдещо федеративно управление може да допусне някои своеобразия в принципите на членуване във федерацията. Такъв е примерът с прибалтийските републики. Ние смятаме, че не бива да им възразяваме. Нека да опитат и на основата на своя собствен опит да осъществят тази икономическа самостоятелност.


ТОДОР ЖИВКОВ: Няма да издържат и една година.


МИХАИЛ ГОРБАЧОВ: Ще им продаваме суровини, енергия, но по международни цени. И ще вземаме от тях това, което е с високо качество и отговаря на международните стандарти. Но може би, другарю Живков, вие можете да отидете с една лекция при тях по тези въпроси. Ще бъде много интересно.


ТОДОР ЖИВКОВ: Готов съм. Ще им покажа какво е СССР на примера на нашето сътрудничество със Съветския съюз и какво могат да загубят, ако не развиват това сътрудничество. Ако имате някакви претенции към нас, към България, към мен, моля да ги изразите.


МИХАИЛ ГОРБАЧОВ: Имаме пълно доверие, изключително доверие лично във вас и във вашето ръководство. Ние не искаме да възраждаме старите взаимоотношения. Ние се отнасяме с изключително дълбоко уважение към всичко, което става у вас – и в областта на икономиката, и в идеологията, и в политиката. И у нас, и у вас има "горещи глави", които гледат само на Запад. Ние сме убедени, че всяко нарушение на нашите взаимоотношения е равно почти на гибел.


ТОДОР ЖИВКОВ: Ще загине България, но ще загине и Съветският съюз. (Оживление).


МИХАИЛ ГОРБАЧОВ: Не, няма да загине и България, тъй като тя има силна икономика, силен народ, силно ръководство. Принципните неща трябва да се защитават. Ние не се отказваме от нашата роля в международното сътрудничество, ние осъществяваме и по-нататък ще осъществяваме широки контакти с всички страни. Ние носим отговорност, но това, което става у вас, във всяка една страна, е въпрос на съответната страна, на съответния народ. Повтарям: имаме на вас, на вашето ръководство, на българския народ пълно доверие. Нямаме никакви претенции и ви желаем успех във всички ваши начинания.


ТОДОР ЖИВКОВ: Ще правим всичко, което зависи от нас, за да не ви създаваме трудности. Ще имате нашата пълна подкрепа и на международната арена."


Освен проблемите в икономиката Живков подчертава пред Горбачов, че, "втората ни трудност е с мюсюлманите. Този проблем наистина е много сериозен за нас". Българският генерален секретар информира съветския си колега, че броят на мюсюлманите в страната е около 800-850 хиляди с ежегоден прираст от порядъка на 15-16 хиляди.


"Ако продължава така, след двадесет години България на практика ще се превърне във втори Кипър", отбелязва Живков и подчертава, че категоричното мнение на българското партийно ръководство е, че в "никакъв случай няма да ги признаем за турци". Двамата с Горбачов разменят мисли за възможностите за преговори и Живков се съгласява на среща, но без предварителни условия.


Тогавашният началник на УБО ген. Георги Милушев разкрива няколко важни подробности от последната среща между Живков и Горбачов:
"Вместо в Кремъл срещата се състоя в сградата на ЦК на КПСС на площад "Дзержински". Беше кратка, продължи само около час. Не присъствах на нея, но станах свидетел на разговора по-късно, по време на официалния обяд. Той започна с традиционното благодарствено слово на Тодор Живков за топлия прием, за откровения тон и приятелския дух.


Горбачов се въздържа от оценка за възродителния процес, но накрая обеща: "Ние ще накараме турската страна да се съгласи на преговори." И това беше достатъчно за Живков, който търсеше дори малък жест за подкрепа.


Настроението му бе приповдигнато, когато след около час на летище "Внуково" даде кратко интервю за българската телевизия. Изглеждаше като болен, който току-що е стъпил на краката си, но лекарите са му обещали час по-скоро да се оправи.

Впрочем здравословното му състояние никак не бе добро – на отиване той лежа в самолета през цялото време. При обратния полет положителните емоции все пак си казаха думата. След като самолетът излетя, Живков извика целия придружаващ го състав и ни почерпи. "Издържах!" Запомних тази му реплика, тъй като ми прозвуча двусмислено. Вероятно имаше предвид не само проблемите със здравето си, но и "изпита" пред Горбачов.


На летището в София пред членовете на Политбюро, които го посрещнаха, първите думи на Живков бяха: "Имаме подкрепата на съветските другари!" И цитира Горбачов."


В Москва обаче съвсем скоро се убеждават, че социалистическото преустройство в България минава през смяната на най-верния им васал в целия Източен блок.

Коментари (49)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Y- ту
    Y- ту
    Рейтинг: Гневно

    За всяка свиня идва Коледа ! И то от свои ...

  2. 2 Профил на Conservative Future
    Conservative Future
    Рейтинг: 1561 Неутрално

    Дори не васал, ами роб, назначен от Московските си господари за управител на Задунайската им губерния и чувстващ се отговорен не пред народа си, ами пред ръководството на СССР. И накрая беше уволнен пак от Москва. Заслужената съдба на всеки предател...

    Формулата за спасение на Европа и на България: християнство, патриотизъм, капитализъм. Другото е от лукавия.
  3. 3 Профил на Васал
    Васал
    Рейтинг: Разстроено

    Вечните васали - кога ли ще се махне от нас това проклятие? Българин, българите, васал, васалите - какви синоними само...

  4. 4 Профил на петроФ
    петроФ
    Рейтинг: Неутрално

    Тодор Живков е човекът ДВУКРАТНО - през1969 и 1973 г. е предлагал на секретни /! архиви обаче има/ пленуми на Политбюро влезем в състава на СССР, т.е. договорно ДА ПРЕКРАТИМ СЪЩЕСТВУВАНЕТО СИ КАТО ДЪРЖАВА.
    Това е уникален случай на безотговорност и разпасаност в световната политическата история.

    Жалкото е че и днес , част от мъдрият български народ смята, че Живков е бил "добър държавен ръководител, защото за да останеш 35 г на власт се искало големи способности".
    Отчайващо...

    Статистиката е обаче нещо жестоко. Тя обаче може да бъде разбрана само от несуеверни хора....
    1/Преди Живков, през 1944Г., във "фашистка" България има 3 самолетни фабрики, 2 от които са произвеждали самолети.
    2/В 1944 г.във "фашистка" има само 3 /ТРИ/ дома за изоставени
    , не сираци, деца. През 1989, те вече са 150 /СТОИПЕТДЕСЕТ !/
    Върху горните два факта могат да се напишат хиляди страници анализи за това какво всъщност е станало през , времето на гениалния "пръв партиен и държавен " ръководител - Т.Живков...

  5. 5 Профил на Любим мой Соц
    Любим мой Соц
    Рейтинг: Неутрално

    Мда предателя Горби. Китайците направиха успешно реформите и днес без да свалят социализма колко много са дръпнали сравнение с нас. Ние тука си играеме на капитализъм и димукрация без на никой да му е ясно какво точно е това и затова си е чиста проба бандитизъм и свободия.

  6. 6 Профил на Kurt
    Kurt
    Рейтинг: 374 Неутрално

    Абе вие е "Дневник" мислите ли преди да пишете?

    Още малко ще изкарате селксия тарикат бай Тошо голям реформатор.

    Че е симпатичен чичото - така е. Че е имал място във властта - може би. За селски кмет е идеален, според мен. Ама да го изкарвате реформатор и човек със собствено мнение в политиката (най-вече международната) е тъпо.

  7. 7 Профил на Пепа
    Пепа
    Рейтинг: Гневно

    Леле, Боже, пачаврата му мръсна:"Ние сме единствената република, която не ви е създавала, не ви създава и няма да ви създава трудности."
    И още:"Ако имате някакви претенции към нас, към България ,към мен, моля да ги изразите!"
    И още:"Ще направим всичко, което зависи от нас да не ви създаваме трудности!"
    Е, кажете, обяснате как има хора, които реват за него?

  8. 8 Профил на Брат Ви Ким
    Брат Ви Ким
    Рейтинг: Весело

    А може би ти си тъп и не виждаш по далеч от носа си. Който си мисли че на власт 35 години без метежи е лесно да пробва.

  9. 9 Профил на lordcris
    lordcris
    Рейтинг: 598 Неутрално

    Живков, Горбачов ... комунистически свине!

  10. 10 Профил на svc
    svc
    Рейтинг: Неутрално

    Бах му къф гнус ме хвана някъде по средата на 4етивотооооо

    Бе той някъв Спасител тоя живков бе! Лелеее

    Това да не е социален експеримент на Дневник: колко малко му трябва на българина, за да го върнем в соцреализма?

  11. 11 Профил на silverhead
    silverhead
    Рейтинг: 381 Неутрално

    "ТОДОР ЖИВКОВ: Ще загине България, но ще загине и Съветският съюз. (Оживление)."

    Познал е 50%

  12. 12 Профил на Kurt
    Kurt
    Рейтинг: 374 Неутрално

    До #8:

    Има си чалъм, ама не е за всеки. Въпроса е да не ти пука, какво правят с теб отзад, когато си се навел напред и си се хванал за палците.

  13. 13 Профил на Оги Д.
    Оги Д.
    Рейтинг: Неутрално

    Кой го е надъхвал за тези инициативи?


    "В отправените сериозни предупреждения за нездравословното състояние на комунистическата система Живков казва:

    "В социалистическата общност сме свидетели на явления, които можем да наречем тревожни. Особена загриженост предизвиква изоставането в сферата на икономиката. Ние изоставаме в областта на обществената производителност на труда, в областта на научно-техническия прогрес, и по-специално в създаването и внедряването на нови технологии..."


  14. 14 Профил на мечката
    мечката
    Рейтинг: Гневно

    Живков наистина е бил накрая (две години преди 1989) отявлен критик на социализъма и болшевизъма. Което не значи че е бил реформатор. Просто като най-информираният в България човек е знаел добре, докъде е докарал страната. за реформи не му достигат опит, знания, а милиционерското му битие и психика не предполагат да знае какво да прави.

    Въпреки това в последните две години от безграничната му власт в Работническо Дело са публикувани тезисите му, които подлагат на безпощадна критика социализъма и показват превъзходството на капитализъма. Аз и досега пазя изумителните броеве в които има мисли, които не са били изричани от нито един лидер на СДС ...

    Но това не е защита на Т. Ж. В тези години той задълбочи издевателствата над турското население, достигнали нечуваната екстрадация на стотици хиляди български граждани и ликвидирането на имуществото им през лятото на далечната 1989 година. Отговорът бе създаването на противоконституционната ДПС - каквото повикало, това и се обадило ....

  15. 15 Профил на Conservative Future
    Conservative Future
    Рейтинг: 1561 Весело

    До коментар [#5] от "Любим мой Соц":

    "предателя Горби" - още ви е яд на единствения велик човек, пръкнал се в комунистическото движение за 130 години, нали, другари? Вярвал в социализям с човешко лице и в даването на човешки права на поданиците си - лелеее, какъв предател! Не плюйте слщнка, таварищи, не ви е предал Горби, ами любимият ви соц беше така икономически неадекватен в сравнение с капитализма, че се срина под тежестта на собствения си банкрут. Дори Правешкият селянин го разбра ("социализмът е недоносче" само бетонените чутури на номенклатурата под него - не.

    "Китайците направиха успешно реформите и днес без да свалят социализма колко много са дръпнали сравнение с нас." - голЕмо дърпане, голЕмо нещо - изкарват танковете срещу собствения си народ на Тянанмън. И какво излиза - готови сте дори на капитализъм (дето уж беше експлоатация на човек от човека), само и само да запазите политическата власт и облагите си?!? Ах, колко много мразите собствените си народи, другари! И как все повече се издавате


    Формулата за спасение на Европа и на България: християнство, патриотизъм, капитализъм. Другото е от лукавия.
  16. 16 Профил на отмечавам
    отмечавам
    Рейтинг: Неутрално

    Не реви.

    Ако Горби беше продължил успешно с китайски социализъм,
    сега той щеше още да държи властта,
    а не Любим твой Пу.

    А на китайците наистина им са дръпнати... очите.

    Любим мой Соц
    * 5

    Мда предателя Горби.
    Китайците направиха успешно реформите и днес без да свалят социализма
    колко много са дръпнали сравнение с нас

  17. 17 Профил на петроФ
    петроФ
    Рейтинг: Неутрално

    Хахааааа, тавариш Любим соц, добре че си ти да ни оправяш вечер настроението. Китайците направили много без да развалят комунизма.А защо не видиш колко направиха датчаните, французите австралийците или японците или южнокорейците без да строят комунизъм?

  18. 18 Профил на коколино
    коколино
    Рейтинг: Неутрално

    Който си мисли ,че Държавна Сигурност е опората на властта на Тодор Живков си няма представа как е функционирала държавата.И май е по-добре.

    ЦК конролираше ДС,не обратното.

  19. 19 Профил на jean
    jean
    Рейтинг: Неутрално

    Селският тарикат без основно образование, който за 35 години опропасти България.

  20. 20 Профил на 21
    21
    Рейтинг: Любопитно

    на мен ми е интересно, за6то не се напи6е статия за васалството ни кам задокенаските госпдари.
    Все пак от 20 години БГ тъне в мизерия не заради Кремъл, а заради Ва6ингтон.
    от 20 години цинизмът на господарите ни от УСА не знае граници.

    на някой хора им харесва неимоверно много да бъдат американски роби, подлоги и помия. именно затова са готови на всякаква безмислена пропаганда, като статията по-горе.
    6тото аз не виждам някакъв напредък или не6то да се променило към добро в на6ата изстрадала родина за последните 12 години, откактоп не съм в БГ. Но пък затова пък се нагледах на поредица унижения към Българския народ и България.
    То не бе6е признаването на Македония, то не бе6е признаването на Косово, то не бе6е стациониране на американски бази, то не бе6е продаване на безценица на предприятия, то не бе6е спиране на АЕЦ, то не бе6е Валутен борд.
    Докога 6те ни карате да лижем задниците на тия Американски мръсници, дето освен да зграбват не са се нау4или да дават?

  21. 21 Профил на Петерсон
    Петерсон
    Рейтинг: Неутрално

    Фактът, че "доаенът" се е вживял да е теоретик на "реалния социализъм", говори много за дереджето на социализЪма.
    Все повече се убеждавам, че леко се измъкнахме.

  22. 22 Профил на fr Pavel
    fr Pavel
    Рейтинг: Неутрално

    Интересен текст отново с навързани цитати и малко коментар.
    Допусната е и една груба грешка: "Това е поредният миньор" (сигурно вместо "маньовър".

    Луканов се опита да завърши прозападната реформа на Живков, но си счупи главата. В известен смисъл тя никога не беше завършена.

    ..............

    Клюките в посланията на апостол Павел -
    http://archiman.livejournal.com/

  23. 23 Профил на GOTZE
    GOTZE
    Рейтинг: Неутрално


    Само не се заблуждавайте и за миг , че Георги Седефчов е
    различен от бай Тошо по слугинаж!
    Просто сега на двете джуджета им трябва ИКОНОМИЧЕСКА
    а не ПОЛИТИЧЕСКА ВАСАЛЩИНА!

  24. 24 Профил на OTWOREN KOKOLINO
    OTWOREN KOKOLINO
    Рейтинг: Неутрално


    ДО # 18
    Много си отворен за ръководството на държавата но
    пропускаш факта че имаше Съветско Посолство и
    представител на КГБ от които всички наши ДРИСЛЬОВЦИ
    СЕ СТРАХУВАХА!

  25. 25 Профил на izumen
    izumen
    Рейтинг: Любопитно

    До # 11 - Кое те навежда на мисълта ,че Живков не е познал на 100% ? Икономика ли имаме , или сме се оправили от демографският срив ? 50 години след влизането на Турция в ЕС думата България ще е само история , географска територия без етнос ! Вземете си елките , размърдайте си мозъчетата и смятайте , ако можете и на края мислете . елементарно е в природата големите изяждат малките . Не е важно за каква се мисли плячката важно е за какво я смята хищникът .

  26. 26 Профил на HARI (Frankfurt)
    HARI (Frankfurt)
    Рейтинг: Гневно

    ""Само не се заблуждавайте и за миг , че Георги Седефчов е
    различен от бай Тошо по слугинаж! ""

    Слугинажът беше бат' Ви Бойко - охрана на Т.Живков, член на БКП, а в последствие на БСП, полковник, а по-късно генерал, генерал-майор, че чак и генерал-лейтенант; Бившата мутра и съдружник на мутри .

    А в момента, като Премиер на България е в Берлин, където празнува... края на комунизма.

    Историята е сложно нещо, много по-сложно от това което иска да я представи повърностният Христо Христов...

  27. 27 Профил на u4enik v 1 klas
    u4enik v 1 klas
    Рейтинг: Разстроено

    Всяка една бедна държава , която е с разсипана икономика и огромни дългове е обречена на вечен слугинаж и васалитет и даже на изчезване от картата на света . Жалко за България , жалко и за глупаците които не разбират това !

  28. 28 Профил на Do HARY
    Do HARY
    Рейтинг: Неутрално


    Не съм от Герб защото такова нещо няма!
    Има една силна личност за който и ти твърдиш вМИНАЛО ВРЕМЕ че е бил слугинаж .
    В момента е с най висок рейтинг даже и Европа!
    Сам си е Партия,както и сам си е бил Спортист,Пожарникар,
    Бодигард , Мутра и т .н.
    В момента не му пука нито от КГБ,Русия,БСП,Испания или...
    ти ги знаеш по добре че си от Франкфурт.
    Докато Първанов и всички Комунистически и Руски слуги
    ще си останат вързани за муцуните както мечките на циганите С ВЕРИГИ!

  29. 29 Профил на БКП на ЦК
    БКП на ЦК
    Рейтинг: Неутрално

    Така е, но на разни Станишефци, Велчевци и вся остальная
    е по-изгодно да прехвърлят отговорност на К ДС.

    Освет това, между савецките ибрикчии имаше известна конкуренция.

    коколино
    * 18

    Който си мисли ,че Държавна Сигурност е опората на властта на Тодор Живков си няма представа как е функционирала държавата.И май е по-добре.

    ЦК конролираше ДС,не обратното.

  30. 30 Профил на ЛУСТРАЦИЯ
    ЛУСТРАЦИЯ
    Рейтинг: Неутрално

    Грешиш.

    Всичките Бекапета след 1989, като при НРБ, са Троянски мулета на Кремъл.

    България е това което е, понеже не си е възстановила суверенитета практически загубен по вина на марксистка СССРусия през 1944.

    Дори ББ и ГЕРБ сега не е ясно доколко са независими от сссР.

    21
    * 20
    но, за6то не се напи6е статия за васалството ни кам
    задокенаските госпдари.
    Все пак от 20 години БГ тъне в мизерия не заради Кремъл, а заради Ва6ингтон.

  31. 31 Профил на Бъмбаруга ЕООД
    Бъмбаруга ЕООД
    Рейтинг: Неутрално

    Стига чесание на езиците, някой да каже по същество:

    1) Какво според него е трябвало да предприеме през 87-89 г. Тодор Живков или който и да е друг ръководител на негово място, и
    2) Как би трябвало да се предприеме то.

    Задавам тези въпроси, защото в този форум дискутираме невъзможното. Защо? През 87-89 г. БГ беше здраво в соца. На тия държави дето не бяха тъй здраво, им се случваха случки: например Прага 1968 г. Нищо в България не ставаше без волята на Москва. Каква разлика дали проводник на това влияние е щял да бъде Живков или някой друг?! Все същата простотия, каквото при тях, същото и при нас! Живков нямаше значение, ако не слуша, ще го сменят с друг (и го смениха!!!) до постигане на изгодния за Москва резултат.
    Същевременно нещата в БГ не вървяха, задаваха се кризи, кризища. Какво друго да предприеме освен озападняване?! Ако беше почнал по съветския модел с гръмки лозунги, бай ти Тодор направо щяха да го свалят - прекалено много недоволни имаше. На негово място ЦК щяха да издигнат истински реформатор, който още на следващия ден мистериозно би загинал - я отровен с плутоний, я с нещо по-лошо от КГБ. В БГ влиза съветската армия и навежда порядък. До какво води това?

    Цялата постановка в статията че от Живков изобщо е зависело нещо е напълно погрешна.

  32. 32 Профил на Comandante Marques
    Comandante Marques
    Рейтинг: 1316 Любопитно

    винаги съм предполагал че е така - Живков се мазни на руснаците, само и само да остане на власт. но когато го прочетеш, е още по-отвратително...

    low riders team
  33. 33 Профил на погнусен
    погнусен
    Рейтинг: Неутрално

    "Главното, което приехме, е да разбием йерархията отгоре и през нейната глава да започнем преустройството надолу. Така стигнахме до идеята за фирмената организация. Това са наши фирми. Но даже и да са капиталистически, в това няма нищо страшно, защото в основата им са производствените сили на социализма. Фирмите сега никнат като гъби след дъжд и ние им даваме широк простор. Едновременно с това създаваме акционерни фирми."
    хааххахахахаххахаххаах
    казала ви го тиквата,ама нали народът си е дваж по-тиква...не разбрал...аххаахахха
    бг народе,МНОГо си тъп и страхлив! отчайващо тъп и страхлив!!
    цункайте го между ташаците любимия ви краководител..35 г. го цункахте,и още сте там...между ташките му!!
    Гнусссссссссссссссссс

  34. 34 Профил на ав
    ав
    Рейтинг: Весело

    До коментар [#5] от "Любим мой Соц":
    На въпроса за реформите в Китай и Русия преди години Горбачов отговори.-Господа ние не сме КИТАЙЦИ!

  35. 35 Профил на ккк
    ккк
    Рейтинг: Неутрално

    Петерсон е прав, май сме се отървали леко - като гледам как най-глупавия се мисли за теоритик на Социализма. като чета точно как сервилно се е държал с Московските господари и две неща ми стават ясни:
    1. Той и комунистите са истински предатели на България. България никога от създаването си не е била толкова застрашена както по негово време.
    2. Цял живот се е страхувал!!! И това е приятно. Повечето диктатори прекарват живота си в страх.
    Като се има предвид от къде сме почнали 89г сега не ми изглежда толкова лошо къде сме стигнали.
    А и още нещо - явно си личи че Гпрби е бил под страхотен натиск от разпадащата се икономика, което още веднъж показва че Рейгън беше прав, че ще ядат патрони ако така продължават.

  36. 36 Профил на Орлин
    Орлин
    Рейтинг: Неутрално

    Който си търси покровители, намира господари

  37. 37 Профил на pojelal newazmojnoto
    pojelal newazmojnoto
    Рейтинг: Неутрално

    ИНТЕРЕСНО БИ БИЛО КОГО ЛИ щЕ ОБСЪЖДАМЕ СЛЕД 20 ГОДИНИ, ДАЛИ ГОСПОДИН БОЙКО щЕ Е ТОЗИ. ТОЙ МОЖЕ И ДА Е ЖИВ ОщЕ ТОГАВА. НАДЯВАМ СЕ ДА НЕ ОБСЪЖДАМЕ НИКОГО , А ВСЕКИ ДА СИ ГЛЕДА РАБОТАТА, НА БАЗАТА НА НОВА КОНСТИТУЦИЯ, СИЛНА И ДЕЙСТВАщА СЪДЕБНА СИСТЕМА И НЕПОДКУПНА ПОЛИЦИЯ И ЗАКОНИ ДАВАщИ НА ВСЕКИ СВОБОДНА ИНИЦИАТИВА ДА НАПРАВИ НЕщО ПОЛЕЗНО ПРЕЗ ЖИВОТА СИ И ДА ГО ЗАВЕщАЕ С чЕСТ И ДОСТОИНСТВО НА ДЕЗАТА СИ И НА ИДНИТЕ ПОКОЛЕНИЯ.

  38. 38 Профил на Whiskey&Gunpowder
    Whiskey&Gunpowder
    Рейтинг: 524 Любопитно

    'Това, което става у вас, ме тревожи с факта, че преустройството на политическата система крещящо изпреварва преустройството на производствените сили.'

    С Живков винаги са се подигравали, че е най-меко казано глупав. Горното за пореден път ме убеждава в обратното. И неговия изказ като цяло е някак простичък, като този на бившия му бодигард , но.. изказа далеч не е най-важното.

    Сравнете казаното от Живков със случващото се в Китай (пък и с това което се случи на нас) ...... потресаващо е колко много истина има в думите казани преди повече от 20 години.

    Американската пропаганда трие мозъци!
  39. 39 Профил на Zoo-York
    Zoo-York
    Рейтинг: Неутрално


    ЕДИН от най значимите успехи на Социализмът при управлението на Живков е че успя да заличи разликата между градът и селото, между СЕЛЯНИТЕ и гражданите в резултат на което придобилите огромно САМОЧУВСТВИЕ селяни като мнозинство, изместиха гражданите и доведоха България до абсурдна циганизация във всички сфери на обществото!

  40. 40 Профил на ВИИ Крал Мас
    ВИИ Крал Мас
    Рейтинг: Неутрално

    Социализъма завинаги премахна експлоатацията на човека от човек.

    Експлоататор стана говедо.

    Zoo-York
    * 39

    ЕДИН от най значимите успехи на Социализмът при управлението на Живков е че успя да заличи разликата между градът и селото, между СЕЛЯНИТЕ и гражданите в резултат на което придобилите огромно САМОЧУВСТВИЕ селяни като мнозинство, изместиха гражданите и доведоха България до абсурдна циганизация във всички сфери на обществото!

  41. 41 Профил на h
    h
    Рейтинг: Неутрално

    Ако писалите тук са с пъпчици на челото-окей,няма лошо-живота е напред.Но,ако не...тогава наистина е зле.Да смяташ,че само с подлизурство и лазене по корем да се задържиш и да управляваш държава е най-малкото несериозно.И още нещо-как така двадесет години не се намери един сериозени умен автор,който да направи задълбочен анализ на този период.20 години все едно и също се чува-"мръсни комунисти" или "мръсни фашисти".Може би "и така до края на света"...

  42. 42 Профил на Новоселец
    Новоселец
    Рейтинг: Неутрално

    Има нещо много вярно в социалистическата експлоатацията на човека отчовека при социализама и какво " яко бачкане" се хвърляше по заводите , черноморието и селата...... Това бе режим ориентиран към чудовищна експлоатация на народа на което мнозинството от българите искаха да кажат завинаги сбогом за да си отпочинат като безработни и скитащи като одрипавели клошари по чужди държави, смазани от наркотици и денонощена сексуалена робия и да видят забогатяването на мутрите като пример на новото градивно общество...

  43. 43 Профил на Conservative Future
    Conservative Future
    Рейтинг: 1561 Гневно

    До коментар [#20] от "21":

    "на мен ми е интересно, за6то не се напи6е статия за васалството ни кам задокенаските госпдари.
    Все пак от 20 години БГ тъне в мизерия не заради Кремъл, а заради Ва6ингтон.
    от 20 години цинизмът на господарите ни от УСА не знае граници."

    Червената подлога изпълзя от смрадливата си кочина и ни заля с дежурните си лъжи. Какво васалство към САЩ, бе, другарче, нали почти целия преход ни управляват твоите комунисти-русофили Луканов, Беров, Виденов, Сакскобурготски и Станишев? Нали твоя съучастник в лъжите Гоце ни пробутва руските енергийни проекти и затова миналата зима стояхме на студено?!? Унижение било да признаваме Македония и Косово, дето ги призна целият цивилизован свят - друго си е да прознаем Абхазия и Южна Осетия, дето ги признава само Матушката ти, нали, гнидо номенклатурна??? Като не искаш да тънеш в капиталистическа мизерия, защо лъжеш, че живееш в Германия? Опаковай си куфарчето и от Дружба - директно в Северна Корея!!!


    Формулата за спасение на Европа и на България: християнство, патриотизъм, капитализъм. Другото е от лукавия.
  44. 44 Профил на ккк до новоселец
    ккк до новоселец
    Рейтинг: Неутрално

    Грешиш, няма бездомни емигранти! Не знам откъде ги измисляте тези глупусти. В САЩ бездомните са 99% родени Американци. Няма емигранти - аз поне никога не съм виждал. Нещо върху което може да се занисли човек, но това е друга тема.
    За нашите цигани в Европа не мога да коментирам.
    В България нямаше бездомни защото беше забранено! Ако спиш на улицата ще те арестуват. Не помниш ли?
    А за бачкането - в Америка българите бачкат яко, няма друг начин. Често обичаме да казваме че в БГ не работят. Ами не е много честно, защото най-яко се работи за собствен бизнес. Но как да направиш свесен бизнес в БГ???? Мутрите взеха всичко и го унищожиха. Сегейчовците и Догановците взеха всичко останало. Ако сега искам да отворя бизнес в БГ от кой да взема кредит? От кой да взема поръчка за работа? Всички обръчи държат всичко - наследство от планиранния преход на ДС. Как да работиш и за кого?

  45. 45 Профил на The Salvation Army in USA
    The Salvation Army in USA
    Рейтинг: Неутрално


    Много често по улиците на големите градове в САЩ могат да се видят заспали бездомници с бутилка в ръка. „Сапун, супа и спасение“ е фразата, употребявана отбездмниците в Армията на спасението! Днес поради естеството на бездомничеството, неговата динамика и често скритата му същност е много трудно да се дадат точни данни и статистики за него.Въпреки това, повечето специалисти се въздържат да дават точен брой и се ограничават с над няколко милиона макар да се знае, че броят на бездомните се е увеличил значително след 1996 г.Що се отнася до етническото разпределение 49% са чернокожи, 35% са бели, 13% латино, 2% индианци и 1% от азиатски произход.

  46. 46 Профил на до 4 петров
    до 4 петров
    Рейтинг: Неутрално

    България никога не е произвеждала самолети,освен двукрилки за спорт и обучение. и то общо няколко броя в ремонтната самолетна раб-ца в казанлък.през войнаота германците монтираха още две полеви ремонтни работилници,където докарваха повредени от руските снаряди самолети за ремонт и после хитлер ги пращаше срещу лондон,щото за източния фронт не ставаха...да имало е само 3 детски дома за сираци,тогава подхвърлените деца бяха малко - нямаше и 100-на хиляди цигани...повечето сирачета бяха бездомни просячета по улиците или босата и премръзнала цветопродавачка,която обикаля с хризантеми локалите да продаде някое цвете на охолните да ги подаряват на мъжете на с заголените цици курви в компаниите им и след туй или просията са завръщаха да спят в бордеите. след 9.9.44 политиката беше човешка и циганите станаха над половин милион - разбирпа се и те бедни,но и повече подхвърлени деца,та ето затова петров държавата се ангажираше да им построи къде да жимеят а не да просят и спят по бордеите,както вече е и сега при новата демокрация...

  47. 47 Профил на да се
    да се
    Рейтинг: Неутрално

    публикуват протоколите от срещите на царя с хитлер и от там да се поучим как малка българия трябва да говори а и как и говори една велика империя...ха ха хая ха

  48. 48 Профил на 101
    101
    Рейтинг: Неутрално

    Като ги чета тия работи все повече си мисля, че бай Тошо е имал безспорни качества, колкото и да го оплюват. В тогавашната достатъчно смотана система, той се е стремял освен да оцелее на власт, но също и да прави възможното в рамките, които са били допустими и според селските си разбирания, за подобряване на положението в държавата. Доколко е успял един ден ще кажат тези, които не са го познавали и нямат собствени житейски поводи да го мразят. Едно е ясно - за целия ХХ век България е била най-добре икономически и социално именно през неговото управление, бих казал "златната епоха" е през 70-те години. А това, че не е имало свобода не променя с нищо тази констатация.

  49. 49 Профил на dd
    dd
    Рейтинг: Неутрално

    До коментар [#21] от "Петерсон":

    леко наистина леко, оцеляхме





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK