Анализатори поискаха новият закон за научните степени да е по-радикален

Новият закон предвижда научните степени и звания да се дават от университетите и БАН.<br />

© Анелия Николова

Новият закон предвижда научните степени и звания да се дават от университетите и БАН.



Социолози и политолози подкрепиха новия законопроект за развитието на академичния състав, но поискаха той да стане още по-радикален. Кръглата маса беше организирана от министър Сергей Игнатов, който каза, че основната цел на закона е да се вкарат университетите и научните институции в конкурентна среда.


Академичната длъжност доцент да отпадне и да останат само асистент и професор, а единствената научна степен да бъде доктор. Около това още се обединиха анализаторите, като те получиха уверението на Игнатов, че вероятно това ще е окончателният вариант на проектозакона. Документът ще бъде внесен през следващата седмица в Министерския съвет, като министърът ще изчака съвета на ректорите утре, за да оформи окончателния проект. Първоначално предложеният от Игнатов вариант беше по-близък до сега съществуващата структура, като длъжностите бяха асистент, доцент, професор, а степените – доктор и хабилитиран доктор.


Ако доцент отпадне, то тези, които са в заварено положение, ще станат автоматично професори, обяви още Игнатов.




Други промени предвиждат научните степени и звания да се дават от висшите училища и Българската академия на науките (БАН). Това досега правеше Висшата атестационна комисия (ВАК), която според новия закон ще бъде заменена от по-малък апелативен орган, който ще има контролни функции и ще работи заедно с инспектората към министерството на образованието. Анализаторите също подкрепиха закриването на ВАК, като според политолога Евгений Дайнов ще има силна съпротива срещу премахването на комисията:


"Във ВАК има тайна, лекомислена и садистично използвана власт. Ако им падне властта - те ще станат едни старчета с кал в ушите и немити мишници от 2 седмици. Ако им падне властта, ще трябва да се измият и да се подстрижат. Министърът и министерството трябва да разработят една добра PR кампания, за да убеди обществото в правотата си, защото хората не са убедени, че ако я няма ВАК, тогава всякакви хора ще станат професори", заяви още Дайнов.


"Новият закон за развитие на академичния състав ще е като идване на 10 ноември в науката", каза Георги Лозанов, медиен експерт. Според него няма причина текстът да "не се радикализира" и ако парламентът реши, може да го "успокоява". "Текстът с нищо не заплашва статуквото. Всичко, което е правено дотук, ще продължи да съществува. Въпросът е, след като запазваме всичко, то да се опрости, тъй като конкуренцията вече е на международно ниво.


За радикализация на текста се обяви и Георги Ангелов от института "Отворено общество". Според него човек прави откритията в ранните години от живота си и после работи, за да ги потвърди. Той даде пример как миналата година България е връчила наградата за млад учен на доцент на 50 години, а в САЩ същата е получил 23-годишен младеж. Според Ангелов девалвацията на степените вече е факт - "ако излезе един професор от БАН и заговори за икономика, да не би да го слушаме и да му пляскаме?


"Не харесвам този закон за развитие на академичния състав в този му вид, но го подкрепям. Той е половинчат в два смисъла - не е достатъчно радикален и предвижда реформа, която е половинчата", заяви социологът Цветозар Томов. Според него е абсурдно да има изискване за умения за работа с компютър, защото е абсурд учен да не може да работи с компютър. "За да не се случат рисковете, свързани с инфлацията на длъжности и степени, трябва да се промени системата на финансиране на университетите. Системата сега е такава, че да стимулира появата на "фабриките за дипломи". Субсидиите трябва да се насочат към студентите, а те да си плащат обучението. България дава най-много пари за хората с най-нисък успех. Следващата година този студент може да изкара 7 двойки, след това да отиде в друг университет и пак така", каза още той.


Според Томов не трябва да има безсрочни договори за преподавателите във висшите училища, като преподаването в два университета трябва да е конфликт на интереси.


Слабост в новия закон са разписаните критерии за преподавателите, заяви доц. д-р Бойчо Кокинов, директор на Централно- и източноевропейски център по когнитивни науки към Нов български университет (НБУ). Според него всяко висше училище трябва си разпише собствени критерии. Според Кокинов всички знаят, че най-добрата наука е в САЩ и всички вървят към този модел. Затова сега, като се прави новият закон, е добре нещата да се направят, както е най-модерно.

Ключови думи към статията:

Коментари (23)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Весел вълк
    *****
    Неутрално

    Евала! Най-накрая европейски предложения!

  2. 2 Профил на ali aga
    *****
    Неутрално

    чутовни безумия, изречени от нагли научни мошеници.

  3. 3 Профил на Миша
    Миша
    Рейтинг: 745 Неутрално

    Това което тук се смята за радикално е англосаксонския модел на висшето образование и наука.
    Това е модел който видимо добре работи и към който върви целият свят.
    Затова радикалните решения не трябва да ни плашат. Напротив, трябва да влязат колкото може по-скоро. Ако се правят половинчати мерки, по добре да не се започват.
    В тази ситуация е много важно да се правят истински рейтинги на вузовете и научните звена.
    Това, че си станал професор някъде където лесно дават (в момента го правят), обикновено ще означава, че е от нискорейтингово звено.
    Всичко друго е ала баба.

    Миша
  4. 4 Профил на Колелото
    *****
    Неутрално

    Няма защо да откриваме топлата вода!
    Това, което е работило в РАЗВИТИТЕ ДЪРЖАВИ НАД СТОТИНА ГОДИНИ ще работи и тук.
    Стига да не е побългарено!

  5. 5 Профил на АБЕ
    *****
    Неутрално

    ДОКЪДЕ Я ДОКАРАХМЕ - ПОЛИТОЛОЗИ И СОЦИОЛОЗИ ДА ДАВАТ АКЪЛ НА УЧЕНИТЕ- АБЕ В В ЦЯЛ СВЯТ ИМА СТЪПАЛО ОТ АСИСТЕНТ КЪМ ПРОФЕСОР И ТОВА Е ДОЦЕНТ,ДАЖЕ ИМА И ЧАСТЕН /ПРИВАТ/ ДОЦЕНТ...СЕГА С НОВИЯ ЗАКОН ВСИЧКИ ДОЦЕНТИ-НЯКОЛКО ХИЛЯДИ АВТОМАТИЧНО ПРОФЕСОРИ,КАКТО ПРИ ПРЕМАХВАНЕТО НА КАНДИДАТ ВСИЧКИ СТАНАХА АВТОМАТИЧНО ДОКТОРИ ПО СЪОТВ.НАУКИ...ЕГА ТИ БЮДЖЕТА...ЕГА ТИ СТАТИСТИКАТА НА ГЛАВА ОТ НАСЕЛЕНИЕТО БЪЛГАРИЯ С НАЙ-МНОГО ПРОФЕСОРИ - АМИ ТО ТОВА Е И ЦЕЛТА НА ЗАНЯТИЕТО МАЙ...ТАКА ЛЕСНО ЩЕ СЕ ПЕНСИОНИРАТ - ЗАКОННИЯ НАЧИН ЗА ИЗХВЪРЛЯНЕ - 65 Г. ВЪН,АМА БИЛ СИ АКАДЕМИК РОСТИСЛАВ КАИШЕВ,АМА БИЛ СЕ АНГЕЛ БАЛЕВСКИ,АМА БИЛ СИ АСЕН ХАДЖИОЛОВ =ДОБРЕ ЧЕ СИ УМРЯХА О,ВРЕМЕ/ ВЪН ВАШАТА МАМА ФЕОДАЛНА...

  6. 6 Профил на ali aga
    *****
    Неутрално

    Да има да вземате - ТОЧНО ТОВА НЕ Е АНГЛОСАКСОНСКИЯТ МОДЕЛ ! зАПОЗНАЙТЕ СЕ ПЪРВО С НЕЩАТА В ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО (ОК), ПОСЛЕ С КАНАДА, САЩ. А КЪДЕ ВИ Е "асоШиейт проф." (т.е., доц.), или пък лектор и ст.лектор (в ОК)

  7. 7 Профил на медиен експерт
    *****
    Неутрално

    тоз медиен експерт Георги лозанов кога стана доктор, че и доцент. одобрявам проекта за нов закон, но такива като лозанов и кокинов най-много ще се облажат.

  8. 8 Профил на сс
    *****
    Неутрално

    ако всичко тръгне както в тази статия, това ще означава, че една особено нагла мафия от самозванци "учени", написана поименно в статията и тям-подобни мекерета, са захапали науката у нас като риби пирани и ...

    как му мина въобще на акъла на Министъра да се съветва баш с тия малоумници. Те стават за дс употреба отзад, но не и за друго.

  9. 9 Профил на аман
    *****
    Гневно

    & по 'мислене' НБУ=АОНСУ, но & с разрушителен нагон.

  10. 10 Профил на В интерес на истината
    *****
    Неутрално

    Практиките в ЕС са най-разнообразни, но толкова радикално опростена система, не ми е известно да има някъде. Ако званието и степента по досегашната терминология не определят вече ценза за научно занятие, то кое? По замисъл принадлежността към един или друг университет или институт, милеещ за своето елитно реноме, или кръг от такива, своеобразна българска "бръшлянова лига". Много се опасявам, че подобен свободен и пазарен механизъм няма да заработи, защото просто в България няма свободен научен пазар. А няма, защото никой освен държавата или ЕС, което пак е организация от (между)държавен тип, не купува научен продукт, а те го купуват по инерция, макар и по определени чиновнически критерии. Другият пазарен елемент са студентите, но те не плащат образованието се в много случаи и не са заинтересувани от неговото качество, защото реализацията им впоследствие слабо зависи от него. Самият аз съм привърженик на пазарните механизми, но такива не могат да се въвеждат в най-изостаналата полу-феодална част от сферата на икономическите отношения. Небходими са първо други мерки, които да създадат реален пазар в областта на науката и образованието.

  11. 11 Профил на KI
    *****
    Неутрално

    До коментар [#10] от "В интерес на истината":

    перфектно казано! Системите наистина са много различни в ЕС. Общото обаче е, че никъде не можеш да станеш професор ако нямаш определен брой публикации и то в А клас журнали. В България хората пишат докторски тези и нямам идея как и къде ги публикуват, но в сферата, в която аз работя не съм попадал на български имена в статиите. Не казвам, че няма специалисти, а че критерия в България за това да си професор е различен от този в ЕС. Следователно, трябва да се тръгне от там - да се сменят критериите, така че професор в България и в ЕС да има еднаква тежест. Това ще отвори пазарите, тъй като ще отпаднат публикациите на докторантури в "локалния вестник" и ще има ясна база за това какво е необходимо за да бъде един човек професор. След това ще трябва задължително да се преструктурират финансовите пътеки за образованието.

  12. 12 Профил на CanDry
    *****
    Неутрално

    Ужас !! Министърът иска мнение за научните степени от социолози и политолози, а не от тези които правят наука. Това не е англо-саксонски модел - в Сев. Америка има Associated Professor, Assistant Professor and Professor. Само като прочете човек езика който използва Дайнов да се отврати.

  13. 13 Профил на Petar
    *****
    Неутрално

    С такава реформа като нарекат всички доценти професори БГ ще е пълна с професори. Съответно Игнатов и останалите участници в "дискусията" вече могат да се титуловат професори. Абсолютен разврат, не по-добър от този във Висшия Съдебен Съвет.

  14. 14 Профил на Iwo
    *****
    Неутрално

    "Анализатори" ?? Какви анализатори са тези отрепки нарекли се социолози и политолози, те само се настройват към това накъде духа вятъра.

  15. 15 Профил на Красимир Кабакчиев, дфн
    Красимир Кабакчиев, дфн
    Рейтинг: 0 Неутрално

    Да!
    Необходим е радикално нов закон!
    Лично мен евентуалната промяна много малко ме засяга, но се питам какъв, аджеба, ще е този закон, който ще приемат, при положение, че в момента го пишат на крак?

    Красимир Кабакчиев, дфн
  16. 16 Профил на Красимир Кабакчиев, дфн
    Красимир Кабакчиев, дфн
    Рейтинг: 0 Неутрално

    Реформа, добре. Обаче никъде не виждам да пише за КРИТЕРИИТЕ, по които ще става присъждането на степени и звания! И тук, във форумите на Дневник, и на много други места са се дрънкали безброй глупости как, видите ли, цитируемостта и импакт-факторът били страхотен, ама страхотен критерий за оценка на научноизследователската дейност! Това е невярно. Невярно е не само за различните науки, невярно е дори само за природните науки. Нито математически, нито логически може да се докаже или приеме тезата, че цитируемостта и импакт-факторът са пръв критерий за качество в науката. Що се отнася до злоупотребите с импакт-фактор, те също така са всеизвестни и като типология, и като конкретни факти, многобройни. Да не говорим, че, разбира се, в меренето на цитируемостта и импакт-фактора не се взема предвид факторът ... позитивна или негативна цитируемост. Следва ...

    Красимир Кабакчиев, дфн
  17. 17 Профил на Красимир Кабакчиев, дфн
    Красимир Кабакчиев, дфн
    Рейтинг: 0 Неутрално

    По въпроса за невалидността (като цяло) на импакт-фактора като критерий за качество на науката се е писало много - и няма смисъл тук да се прави някакъв преглед на литературата по въпроса. Налице тези дни обаче е едно много интересно МЕСТНО доказателство в подкрепа на тезата, че цитируемостта и импакт-факторът няма как да бъдат разглеждани като сериозен критерий за оценка. След като финансовият министър Дянков абсолютно правдиво определи БАН като място на едни "феодални старци", срещу него се надигна вой до небесата.
    И основната критика, често поднасяна с подигравателен тон, беше: "Ха! Та да не би този Дянков да е учен, та си позволява да говори таквиз работи?"
    Следва ...

    Красимир Кабакчиев, дфн
  18. 18 Профил на Красимир Кабакчиев, дфн
    Красимир Кабакчиев, дфн
    Рейтинг: 0 Неутрално

    Оказа се, обаче - ИЗНЕНАДА МНОГО, АМА МНОГО ГОЛЯМА, че Дянков е учен-икономист! И то не само, че е учен-икономист, ами дори има ПОВЕЧЕ ОТ ГРАНДИОЗНА ЦИТИРУЕМОСТ. Уверете се сами:
    http://scholar.google.co.uk/scholar?q=simeon+djankov&hl=en&btnG=Search&as_sdt=2001&as_sdtp=on
    Редица негови статии са цитирани СТОТИЦИ И ХИЛЯДИ ПЪТИ!
    Очевидно е, че многобройни безспорно забележителни учени по света в специфични области няма НИКОГА да могат да се похвалят дори и с една малка част от цитируемостта на Дянков.

    Означава ли това, че Дянков е ВЕЛИК икономист?

    Красимир Кабакчиев, дфн
  19. 19 Профил на Красимир Кабакчиев, дфн
    Красимир Кабакчиев, дфн
    Рейтинг: 0 Неутрално

    Да не би Дянков да е откривател на фундаментални закономерности в икономиката? Не сме чували подобно нещо. Разбира се, Дянков вероятно е много сериозен икономист. Но, за да се убедим, че е велик икономист, ще е нужно доста специално убеждаване. Чисто и просто в едни области цитируемостта е висока, в друга ниска. В едни проблематики работят стотици хора, в други - само отделни учени. Научната значимост на вторите може да е изключително по-висока от тези на първите. Много често големи открития се правят от един-единствен човек или от малка група учени, чиято дейност ИЗОБЩО не се разбира от огромното мнозинство други учени в сътоветната област. Ясно е, че ако се приеме, че цитируемостта и импакт-факторът са важен критерий, тогава оценката на значимостта на научната дейност ще се окаже драстично изкривена.
    Един от предишните председатели на ВАК казваше, че най-голяма цитируемост има Мичурин ...

    Красимир Кабакчиев, дфн
  20. 20 Профил на KI
    *****
    Неутрално

    До коментар [#19] от "Красимир Кабакчиев, дфн":

    Импакт фактора има значение, особено в сферата на икономиката и бизнеса. Дянков не е паднал от Марс и е работил с едни от най-добрите икономисти в днешно време. Това не значи нищо само по себе си, но все пак човека е публикувал и е цитиран.
    Да, импакт фактора и цитатите са много по-ниски за астрономията например, но учените знаят какви са нормалните граници според сферата. Хубавото в случая е, че можем да видим какво е правил Дянков и всеки да реши за себе си дали е добър икономист
    Колкото до статията, точно това е проблема - в България мнозинството не мисли глобално спрямо науката.

  21. 21 Профил на Мейлоу
    *****
    Неутрално

    Проектът за „Закон за развитието на академичния състав в Република България”, публикуван на сайта на МОН хич не е радикален. Предвидените в него промени са по-скоро козметични. Както (почти) е казал народът - "Не по ВАК, а по Контролна Комисия". В проекта има голям брой неточности и непълноти, но общо взето той няма да предизвика особено голяма бъркотия. С едно изключение: ГОЛЕМИЯТ препъни-камък в проекта е неговият
    Чл. 33. (1) На длъжност “стажант-асистент” или “стажант-изследовател” може да бъде назначен докторант, отчислен с право на защита, но незавършил процедурата по защита на дисертационния си труд.
    По цял свят действащите докторанти са и асистенти. Само у нас асистентите трябвало да са отчислени с право на защита. Откъде ще се взимат такива???? И сега вузовете трудно намират кандидати за асистенти. С Чл. 33 мисията става нвъзможна.

  22. 22 Профил на ymca
    *****
    Неутрално

    До коментар [#21] от "Мейлоу":

    глупости!

  23. 23 Профил на Будна съвест
    *****
    Гневно

    Аз мися, че трябва да се запазят шифрите за научните специалности. Не може да си доктор по физика или химия или обща педагогика и в същото време да си университетски преподавател по медицина или икономика например. Това е абсолютна глупост. Нека да разчитаме повече на научните знания, а не на научните звания, защото така ще се опорочи системата. Тогава за какво качество на висшето образование унас ще говорим, след като ще се даде възможност на разни хора- дилетанти да се упражняват за сметка на други, които са специалисти и разбират от работата си!!!!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK