Борисов даде на заден ход за референдума за новините на турски език

Румяна Желева: Няма да има референдум
Също в студиото на Дарик радио външният министър Румяна Желева заяви, че България не може да прави подобен референдум, " защото ще ни се смеят хората". Според нея проблемът е в несправедливостта на самата процедура: "Не може мнозинството да се произнесе за нещо, което засяга една по-малка част от хората. В този смисъл референдумът губи своя смисъл и значение, защото ще бъде предрешен неговия резултат".

Четири дни след като подкрепи предложението на "Атака" за свикването на референдум, който да определи дали по държавните радио и телевизия да се излъчват новини на турски език, премиерът Бойко Борисов даде ясен знак, че не стои твърдо зад идеята и препрати решението към парламента и медиите.

Спирането на новинарските емисии на турски език в БНР и БНТ е сред предизборните обещания на "Атака". Идеята то да бъде решено с допитване до българите, лансирана от Волен Сидеров и съпартийците му, предизвика разнопосочни реакции в парламента. От ДПС, БСП и РЗС категорично се противопоставиха. По сходен начин реагираха и правозащитни организации. По-късно либералите в Европарламента - групата на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ), успя да прокара решение, според което предложението за референдум ще бъде разисквано в пленарната зала в Страсрбург по време на януарската сесия. Основният аргумент, с който либералите се противопоставят на идеята е, че при допитване "неизбежно ще се стигне до надмощие на езиковото мнозинство

"Надявам се, че в парламента ще вземат мъдрото решение. Надявам се и, че БНР и БНТ могат спокойно да намерят в програмната си схема решение тези новини да се излъчват в регионите, където има такова население", заяви днес Бойко Борисов в интервю за Дарик радио. Той избегна категоричен отговор на въпроса дали думите му означават, че допитване няма да се прави.

Премиерът допълни, че споделя мнението на президента Георги Първанов, който преди дни каза, че вижда в идеята за такъв референдум "капан за министър-председателя". Президентът е прав, защото има подписани конвенции и видяхте, че в Европарламента тази седмица европейските либерали протестираха и само ЕНП не подкрепи искането, и то за да не излезе, че бламират ГЕРБ, обясни Борисов.

По думите му Първанов бил прав и за това, че сега не е моментът за подобно допитване, тъй като, от една страна, новините на турски били негледаеми, а от друга - референдумът нямало да бъде толериран от Европа, защото не е справедливо мнозинството да решава за права на малцинството.

Борисов обясни, че е подкрепил идеята на "Атака" срещу новините на турски език в държавните медии, защото партията му няма мнозинство в Народното събрание и се нуждае от партньори за реализирането на стратегически задачи. "Атака", които ни подкрепиха за бюджета за 2010 г., са давали подобни обещания и нямаше как аз да не подкрепя инициативата им, каза премиерът, но даде да се разбере, че не той решава дали тя да стане факт.

Свикването на референдум по Конституция става след подписка от минимум 48 народни представители и след това - с решение на парламента и указ на президента.

Същевременно премиерът добави, че ако лидерът на "Атака" Волен Сидеров отново да го помоли да застане до него на трибуната за изявления в парламента и да подкрепи идеята му за референдум, той би го направил отново, защото е много важно ГЕРБ да има подкрепа в парламента за важните стратегически задачи.

Оттук нататък се надявам на разума на всички останали да направим така, че да не се създаде каквото и да било междуетническо напрежение, заключи министър-председателят.

В интервю за Дарик радио по-късно Волен Сидеров повтори, че не е против излъчването на новини на турски език в регионалните програми или по частни телевизионни канали, но иска спирането на емисиите в БНР и БНТ, тъй като то било на практика признание, че България е мултиетническа държава, което противоречи на Конституцията.