Последната статия на Цанков: "Мето Илиенски поръчал убийството на Жоро Илиев под друга самоличност"

Последната статия на Цанков: "Мето Илиенски поръчал убийството на Жоро Илиев под друга самоличност"

© Str



От септември насам Боби Цанков водеше своя рубрика в седмичника "Уикенд" под заглавие "Подземните босове". "Дневник" публикува последната статия, излязла в броя на вестника на 1 януари под заглавие "Мето Илиенски поръчал убийството на Жоро Илиев под друга самоличност" със съгласието на главния редактор на вестника Мартин Радославов:


В миналия брой на "Уикенд" Боби Цанков разкри шокиращата тайна, която разтърси ъндърграунд средите, а именно, че безследно изчезналият преди 6 години гангстер Мето Илиенски е в София. През 2000 г. Цанков предал от името на Косьо Самоковеца пакет с $50 000 и фалшив личен паспорт на Мето. Мястото на срещата им било след табелата на Драгичево, по пътя между Владая и Перник.


В началото на декември миналата година Цанков отново бил поканен на среща на същото място. В уречения час се появил маскиран мъж, който го уверил, че Илиенски е жив и дори се разхожда из София с променена самоличност. Разкрил му още, че убийството на Косьо Самоковеца е организирано от Георги Илиев, защото първият искал да вземе надмощие в групировката ВИС.




Слуховете за завръщането на най-влиятелния крими герой всяха паника в подземния свят. В този брой разкритията на Боби Цанков около Мето Илиенски са още по-сензационни.

След чутото от непознатия започнах да подреждам пъзела в главата си. Този човек наистина знаеше неща, които нямаше откъде да прочете. В първата част на книгата излезе откъс за срещата ми с Мето, но нямаше откъде да знае


точната цифра на парите в плика


с паспорта. Нямаше откъде да знае и други подробности, които ми разказа. Но не това ме вълнуваше в онази вечер, а другото - онова, което каза за Мето:


- Направо невероятно ми звучи казаното дотук - репликирах го, след като помислих няколко секунди.


- Това е самата истина! - каза уверено мъжът.


- И все пак няма ли да ми кажеш кой си? - полюбопитствах.


- Не! Аз не съществувам - отвърна той. - Отдавна всички ме забравиха и сега си харча заработеното на спокойствие. Но не мога да преглътна, като гледам как разни дребни крадци и мангали сега карат влака.


- Кажи ми за Мето, защо мислиш, че е в България? -продължих по темата.


- Защото знам! - отговори уверено човекът. - Знам какво се е случило с него от 2003 г. та чак до днес. И не от клюките, а от едно място, в което сме свързани и двамата.


- Какво е това място? - попитах.


- Мястото, което сложи под чадъра си и мен, и Мето, и Маджо, и Шашмата, и много други умни и кадърни хора - отвърна той. - Но не мога да ти кажа нищо повече.


- Добре, няма да те питам, но ми кажи за Мето - настоях.


- Окей! - съгласи се той. - И без това Методи постъпи курвенски. Ще ти разкрия какво се случи после:


След като взе паспорта и парите от теб, Илиенски отиде в Благоевград. Там единственият човек, който знаеше, че Мето е в процес на изчезване, беше Ангел Димитров-Чората. Методи го считаше за голям длъжник, защото навремето именно той го бе представил на Кьоравия и оттам тръгна кариерата му. Чората го подслонил в техен хотел, като му носел два дни храна, а Мето не излизал никъде. Жена му веднага подала жалба, че е изчезнал, и цялата полиция се оглеждаше за него. След двата дни една сутрин Илиенски бил настанен в кабината за почивка на един автобус. Това било подсигурено от Ангел.


Всеки пътнически рейс за по-големи разстояния има такава кабинка. Тя се намира под пътническия салон и представлява нещо като каюта само с едно легло, на което спи вторият шофьор, докато другият кара. Така Мето напуска България и се озовава в Гърция. Оказва се, че това изчезване съвсем не е планирано случайно и безцелно. Щом се установява в Атина, Илиенски се среща с резидента на ДЕА - агенцията за борба с наркотрафика на Съединените щати. Срещата се провежда в кафене на едно от кръговите движения в гръцката столица. Не мога да ти дам точния адрес, тъй като ще разкрия и себе си. Връзката помежду им е направена от жена, която отговаря за информацията на ДЕА в източноевропейския блок. Тя прави свръзка помежду им.


- С какво можете да бъдете полезен на нашата агенция? - попитал резидентът.


- Мога да ви дам информация за всички наркоканали в България, Холандия,Турция и частично Испания - отговорил прямо Мето.


- А какво искате в замяна? - попитал директно американецът.


- Нова самоличност и имунитет от преследване - казал Илиенски.


След този разговор Методи бил изпратен под закрилата на ДЕА и двама бодигардове в Солун. Там прекарал 6 месеца, през които всеки ден пишел доклади за старите си авери от България и съседните й страни. Американците проверявали информацията и реализирали спецоперации. Именно по информация на Илиенски бяха ударени някои сериозни канали, в това число и акцията "Лунна светлина 2", която през август 2003 спомогна за залавянето на пет тона кокаин, преработен като картофено пюре. Впоследствие информацията, дадена от Илиенски, доведе до разбиването на нарколабораториите в Пловдивско, в които пюрето се превръщаше отново в кока. По негова информация бяха заловени няколко пратки по стотина килограма хероин.


След като ДЕА даде зелена светлина за смяна на самоличността на Мето, известният гръцки пластичен хирург д-р Евтратиос Гавриил извърши много сложна и


трудна пластична операция


В смисъл бяха променени не само чертите на физиономията му, но и видът на скулите.


Това на практика го направи неразпознаваем дори от най-близките му хора. След тази операция Мето е изпратен в Съединените щати и по-точно във Вашингтон. Там получава американски паспорт, дом, подсигурен му от правителството безвъзмездно, и малък бизнес в областта на производството. Но друго е по-интересно. През 2005 г., лятото, Мето е изпратен за първи път в България след "изчезването" си. Настанен е в тайна квартира на ДЕА, някъде по малките улички в центъра на София. Целта на "командировката" му е да извърши обстойна проверка индиректно върху старите си познайници и да събере актуална информация кой с кого играе и какви са новите наркоканали.


Друга задача, която му е поставена от ДЕА, е


да проучи внимателно информацията


предадена в американската агенция от шефа на италианската "прокуратура-антимафия" Пиер-Луиджи Виня, а именно, че колумбийските наркокартели използват България за склад на кокаина си, преди той да бъде разпространен в Европа. Поставена му е и задачата да провери дали именно Таки, Къро, Сако и други лица не са проводникът на латиноамериканците към Стария континент. С помощта на оперативни работници на агенцията у нас и без да разкрива истинската си самоличност, Мето им поставя задачи да съберат необходимата му информация. След като я анализира, си отпътува, но незнайно защо пише доклад, че старите му авери се занимават само на местно ниво с кокаин и не съветва задълбочено разследване. Нещо друго обаче свършва Илиенски, докато е в България. Чрез оперативните способи и ресурс, даден му от ДЕА, той проучва много внимателно цялата стратегическа обстановка около Жоро Илиев. Както знаеш, Главния беше убит с един изстрел в сърцето от снайперист.


- Чакай малко - прекъснах го аз. - Ти твърдиш в момента, че Мето Илиенски под чужда самоличност е поръчал убийството на Жоро?!


- Аз ти казвам фактите, а ти си прави изводите - отговори мъжът. - Само ще ти кажа, че ако се поинтересуваш от разследването на убийството, ще разбереш, че куршумът, с който убиват Илиев, е специална изработка, поръчков. Такъв не може да се купи от магазините, а се произвежда само по поръчка за службите и военната индустрия. Също така на погребението на Жоро в църквата "Свети Георги" присъства мъж, облечен в черно, с тъмни кръгли очила, каквито носеше и Жоро. Човекът седи на по-задните редове в тълпата и гледа само в земята. На излизане не изказва съболезнования на Мая, а се отдалечава по малките улички. Някои от бодигардовете на Главния се кълнат, че в далечината са разпознали типичната походка на Мето. Дори един бил тръгнал след него, но онзи изчезнал веднага щом завил по една от уличките.


- Добре де - прекъснах пак разказа аз. - Не мога да разбера ти откъде знаеш толкова много и кой може да си, за да са ти споделяли всичко това!?


- Веднъж си ме виждал на живо покрай Антон, но със сигурност си чувал много пъти прякора ми - отговори маскираният.


- Какво целиш с всичко, което ми казваш? - попитах. - Искаш да уличиш Мето или...


- Не, напротив – отговори той. - Методи никога никой няма да го види повече, но всичките тези смешници, които сега се крият в Южна Африка и строят трети мол с парите, които откраднаха от "холдинга", трябва да прочетат това и да знаят, че мога да извадя подробен списък с всичките им тежки престъпления като убийства, отвличания и други и ще ти го дам да го публикуваш. Навремето си сътрудничихме много обстойно със Жоро Стоев. Той беше стигнал твърде далеч. Сега да видим дали ти ще се уплашиш...


- Да се върнем към Мето - отбих темата, тъй като не ми хареса асоциацията му със Стоев. - Твърдиш, че сега - декември 2009 г., той е в България?


- Да! Твърдя го категорично - каза човекът. - В момента живее в голям хотел в София и всеки ден обикаля из града. Прикритието му в момента е на чужденец, представител на инвестиционен фонд, търсещ земи за купуване, тъй като били изгодни в условията на финансова криза.


- Дай ми някакво доказателство, че всичко, което ми казваш, е вярно - погледнах към мъжа аз.


- Малко ли ти дадох дотук? - обърна се той. - Казах ти точно колко са били парите, цитирах ти няколко разработки, подредих ти картината около убийството на Косьо. Но добре... Ще ти дам още едно нещо, което да провериш. Знам, че имаш много контакти в службите. Поискай някой приятел да ти покаже разработката "К*****"*" (буквите са скрити, но първата и бройката им е точна) на служба *****!


След това, което каза, човекът слезе и потъна в мрака на полето. Погледнах часовника си и установих, че сме си говорили повече от 2 часа. На следващия ден потърсих мой познат от службата, която ми спомена тайнственият човек. Помолих го да ми даде само да погледна въпросната разработка и след много дълго увещаване от моя страна той склони. Срещнахме се в кафето на една бензиностанция. Той бе сложил два листа от разработката с гриф


СТРОГО СЕКРЕТНО


във вътрешните страници на вестник. Седна до мен, поговорихме си усмихнато, макар че темите бяха сериозни, и той ми подаде вестника с думите "виж спортните страници".


Отворих и прочетох следното:


"Сведение от секретен оперативен работник ***** от дата ** ** ****.


След пътуване до Съединени американски щати и по-точно Вашингтон, местност *******, и след обстойно проучване установих следното:


Американският гражданин ******* ********* живущ на адрес ****** ******* **** наподобява изключително много визуално и физически на Методи Методиев. Действително има и същите физически навици, като походка, жестикулиране, но най-вече отговаря на описание дадено от близките му по начина, по който носи слънчевите си очила в ръка. След проведена среща със специален агент ***** ******* от ***, получих данни, че самоличността на лицето е под федерална закрила и няма да получим официална информация."


Върнах вестника на моя приятел и само се спогледахме:


- Не знам откъде знаеш за тази разработка, но е толкова секретна, че когато поисках да ми направят справка за нея, жените в деловодството не знаеха, че дори съществува такъв номер.


- Мислиш ли, че това, което пише вътре, е сериозно?


Човекът се усмихна и след въздишка каза:


- Какво си мисля аз и какво трябва да знае обществото са две съвсем различни неща. Послушай ме, не разпитвай повече за този човек и за тази разработка, защото има хора, които не биха се спрели пред нищо, за да го запазят!


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK