Читателски клуб "Евала бе, митница": История 2

Читателски клуб "Евала бе, митница": История 2

© Еленко Еленков



Вчера "Дневник" публикува разказа на нашия колега Еленко Еленков за премеждията, през които е минал, за да освободи от митницата в София пакет тениски, поръчани онлайн. Призовахме читателите да ни пишат дали са се сблъсквали с подобен проблем. Ето какво пише Деси Христова:


Пиша Ви по повод на Вашата статия "Eвала бе, митница", публикувана на 6 януари. Тъй като моите преживявания на митницата на аерогарата изключително напомнят абсурда, през който сте преминали, реших да споделя и моята история.


Споделям и с надеждата, че заемането на позиция ще има и последствия към определени промени, а не само с цел да се почувстваме, че не сме сами в хаоса от бюрократични изисквания и административен произвол. А също така и спазвам обещанието си към мен, дадено тогава, че ще направя нещо по въпроса.




Моят случай не касае пазаруване онлайн, а необходимостта да освободя пратка от Канада пратена по Fedex, остойностена на 100 канадски долара - съответно надвърляща лимита за пратки извън страни от ЕС.


Тъй като посоченият адрес на пратката бе адресът на моя офис, съответно на т.нар. цесия бе написано името на организацията. Това наложи изискването за издаване на EORI номер на съответната организация, за която се изискват всички съдебни документи като БУЛСТАТ, актуално
състояние, нотариално заверено пълномощно и т.н и 10 дни за издаването му.


Разбира се за този срок тече и допълнителна такса магазинаж...


Затова по консултация (срещу съответната сума) от едно от 2-те бюра отстрани на двуетажната сграда поех по пътя на освобождаването като физическо лице. За целта ми бе необходима декларация от изпълнителния директор, че той не възразява да получа пратката си като физическо лице, копие на личната ми карта и молба до началника на митницата, който да разреши аз да си получа пратката по
именно този начин, въпреки че изрично е посочено моето име, но тъй като служителят, издал цесията е видя адреса на организацията, за по-лесно е посочил именно нея за получател.


Няма да навлизам в подробности за соц-реалността, която те посреща в сградата....


След 20-минутно чакане, въпросният началник разреши с усмивка моята молба с определена резолюция. Но за нея малко по-късно.....Сега за EORI номера.....


С въпросния все по-набъбващ наръч документи се отправих към въпросната стая (съжалявам но вече не помня номера), където сред цигарен дим и особена административна "любезност" ми се заяви да отида на долния етаж и да предам попълнен формуляр за въпросния номер в стая 4.


Отидох, разбира се....Сред особено информативни разкази, една от служителките ми обърна внимание, накара ме сама да снимам личната си карта и ми каза: "Това е!".


Обнадеждена, попитах: "Сега къде трябва да си получа пратката?"


Отговорът на моя доста наивен въпрос, беше: "А, не. Трябва пак да отидете на горния етаж, за да си подадете заявление за EORI номер, тук само регистрирахме, че сте подали молбата и че имате право да си получите пратката като физическо лице".


Разбира се, като принципно добронамерен човек, се завърнах в горната стая и заявих, че са регистрирали молбата ми и съвсем приятелски попитах каква е следващата стъпка за получаване на прословутия номер. Доста раздразнено и без обяснения ми подадоха друг формуляр с цел регистриране на временен номер, тъй като ако съм искала постоянен, ще трябва да чакам поне 3 работни дни.


След това трябваше да отнеса формуляра в стая без номер на долния етаж, където по мои наблюдения бяха хората от информационното обслужване и ми казаха да оставя формуляра и отново да се кача в горепосочената стая и да изчакам около 30 минути докато донесат номерата....Зададох си въпроса за локална мрежа, за онлайн формуляри, за ето такива неща, които биха направили процедурата по-ефективна и бърза, но след следващата стъпка реших, че ефективността явно не е цел в този цирк на абсурда.


След изчакване от около 45 минути, получих своя временен и еднократен EORI номер и се отправих към едно от двете места, където можеха да ми попълнят митническата декларация - споменатите 2 гишета - които по-скоро приличат на фургони, отколкото работни места. Сред още облаци цигарен дим и 18 лева за услугата се сдобих и с този документ.


Оказа се, че поради това остойностяване на пратката - примерно посочено от подателя от 100 канадски долара, аз трябваше да платя мито от 42 лева към вече споменатите.... Към тях се прибави и банковата такса за платежно нареждане от 2 лева.


С вече платени такси, мита, получени документи и т.н. се отправих към заветното последно гише, където би трябвало най-накрая да освободя пратката и да се насоча към централния офис на Fedex и да я получа....


Забравих да спомена, че пристигнах към 14ч., а вече е към 17ч.....


Трябва да отбележа отдадеността на въпросния служител в тази брънка на абсурда - той единствен се бе научил да разчита почерка на началника - иначе неразбираем за никого по веригата до момента и да съзре в резолюцията необходимостта преди да я освободи пратката, да мине физически митнически контрол.


Едва ли бе умишлено проява от страна на началника, но това преля чашата на моето търпение. Това
преведено на разбираем език, беше - аз да отида с тази резолюция и всички документи до офиса на Fedex, където след заплащане на цесията от 12 лева, митнически служител трябваше да отвори пратката и да опише съдържанието, след което аз да върна всички документи обратно на служителя в работното му време, той да освободи пратката и аз да отида още веднъж до Fedex и да си взема съдържанието.


Излишно е да споменавам допълнителните разходи за такси, за да мога да отида в офиса на Fedex до 17:30 и след това обратно до митницата до 18. И разбира се, не успях да си взема пратката този ден....


Оставих документите на летището, откъдето куриер на Fedex трябваше да ги вземе и да донесе пратката до мен. И това отне още няколко дни.


Не мисля, че има някаква умисъл в така уредените процедури. Но през цялото време си мислех: "За това ли плащаме данъци и заплати на администрацията, за да ни подлагат на подобен абсурд?".


Само като допълнение - същото безумие цари и при желание да поканите граждани на трети страни, които имат нужда от визи на посещение в България - пътечката в Дирекция Миграция на бул. "Мария Луиза" е подобен "Параграф 22" - през необходимите формуляри, данни, нотариални заверки и
документи, които трябва да предоставите, таксата от 20 лева на покана и чакането.


Но явно позволяваме прекалено много абсурди...


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK