
© Анелия Николова
Митинги и манифестации няма да могат да се организират в обозначената зона около сградите на Народното събрание, на президентството и на Министерския съвет, както и в непосредствена близост до военни обекти. Това решиха депутатите при окончателното гласуване на промените в закона за събранията, митингите и манифестациите. Досега ограничението важеше само за сградата на парламента и за военните обекти.
Въпросът да се въведат специфични правила за протестите за сградите около президенството и Министарския съвет, е бил повдигнат едва вчера на заседанието на вътрешната комисия. Депутати от различни парламентарни сили предложили ограниченията да се разширят, разказаха участници в закритото заседание на комисията. По думите им идеята не срещнала съпротива. Днес пък в пленарна зала текстът мина отново безпроблемно.
Според политици от управляващата партия тепърва ще се изяснява обхватът на зоната, в която не трябва да се допускат протести, като по думите им тя не трябва да е особено голяма. Идеята е да се осигури коридор, през който да работещите в институциите да могат да влизат и излизат.
Предложението е разумно, въпросът обаче е какво точно се разбира под "обозначена зона", коментира депутат от ГЕРБ, член на вътрешната комисия. По думите му трябва ясно да се запише на колко точно метра от съответната сграда ще може да има протесниращи, защото сега това е неясно и се определя предимно от охраната на съответния митинг. Той припомни протестите пред Народното събрание в началото на миналата година, когато се стигна до сблъсъци между демонстранти и полиция. Тогава по думите му ръководството на парламента и охраната са прекалили с мерките и ограниченията, давани от текста за обозначената зона. Според депутати ограничението не трябва да надхвърла три метра от сградата, пред която се провежда протестът.
Екатерина Михайлова от "Синята коалиция" предложи ограниченията за митингуване да важат и за зоната около сградите на Върховния касационен съд, където се помещава главният прокурор, и Върховния административен съд.
Депутатът от БСП Михаил Миков възрази, че ако се налагат подобни забрани, то те трябва да важат и за административните, окръжните, районните и апелативните съдилища в страната, както и за сградата на Висшия съдебен съвет като "правителство" на съдебната власт. Той настоя, че ако се въвежда такова ограничение, добре трябва да бъде изброено всичко в закона. След кратката дискусия Михайлова оттегли предложението си, но настоя при следваща промяна в закона този въпрос да бъде уреден.
Митинги и манифестации няма да могат да се правят по всяко време на денонощието, решиха още депутатите, като отхвърлиха приетото на първо четене предложение на Яне Янев да отпадне забраната за протести между 22.00 и 6.00 часа.
Увеличава се от 48 на 72 часа срокът преди събитието на открито, в който организаторите уведомяват кмета на общината.
Синдикатите искат вето на ограниченията
Никоя политическа сила не предприела толкова антидемократична мярка, която ограничава правата на гражданите и обезсмисля 20-те години преход и реформи, е позицията на КНСБ. От синидката настоява президентът Георги Първанов да наложи вето на измененията. КНСБ възразява, че депутатите не са гласували приетото на първо четене отпадане на забраната за провеждане на митинги в обозначената зона около Народното събрание по предложение на РЗС.