Законът за досиетата атакуван на сбирки при омбудсмана

Законът за досиетата атакуван на сбирки при омбудсмана

© Асен Тонев



Представители на бившата Държавна сигурност в лицето на Димитър Иванов, началник на Шести отдел в Шесто управление и собственик в "Коопмедия" ООД, издаващо в. "Земя", Горан Симеонов, председател на Асоциацията на разузнавачите от запаса, и Павел Николов, председател на Асоциацията на контраразузнавачите от запаса, са поставили пред омбудсмана Гиньо Ганев искане законът за досиетата да бъде атакуван пред Конституционния съд, научи "Дневник". През януари при Ганев са проведени две обсъждания, като второто е било миналата седмица. 


"В закона има редица несъвършенства, които засягат две основни категории аргументи - едната е свързана с недостатъчната защитеност на националната сигурност, а другата е, че прилагането на закона допуска накърняването на доброто име и авторитета на редица граждани", заяви пред "Дневник" Димитър Иванов. Той обясни, че първоначалното им намерение е да се атакуват някои текстове като противоконституционни, но впоследствие е отпаднало. "В резултат на разговорите при г-н Ганев с неговия консултативен съвет ние получихме уверение, че по тази линия нищо не може да се постигне и се съгласихме, че ако искаме нещо да се промени, да търсим поправки на отделни текстове в закона", обясни Иванов. Павел Николов допълни, че дискусията им е помогнала да си изяснят какво може да направят в бъдеще по този въпрос.


Поредната атака срещу закона идва преди предстоящото обявяването на сътрудниците на комунистическата Държавна сигурност в МВР, в Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) , Националната разузнавателна служба (НРС) и Националната служба охрана, както и в Министерството на отбраната. На следващата среща при омбудсмана са поканени именно ръководителите на специалните служби – НРС и ДАНС. Други важни сфери, в които предстои бъдат обявени агентите, са банковата, сред дипломатите и в университетите. Предишният закон за досиета беше отменен през 2002 г., преди комисията "Андреев" да обяви агентите в банките сред кредитните милионери и сред дипломатите.




"За противоконституционност изобщо не може да става дума, но има други идеи. В хода на дискусията бяха повдигнати оплаквания, че в някои текстове този закон може да бъде и по-добър. Аз не взимам отношение към тях, въпросът е да не се бърка посоката", коментира Гиньо Ганев. През 2006 г. при обсъждането на въпроса за нов закон за отваряне на досиетата той подкрепи категорично необходимостта от него. Омбудсманът посочи, че позицията му е валидна и днес.


Председателят на комисията по досиетата Евтим Костадинов изрази резерви към сбирките при омбудсмана. "Обезпокоен съм от опитите да се търсят изкуствени атаки на един закон, който показа, че е работещ", каза той. По думите му с дейността си комисията е отговорила на очакванията на обществото и е намерила своето място в международен план като уважавана от партньорите институция. Костадинов отбеляза, че заявленията за ползване на архивите на ДС през 2009 г. са се увеличили двойно в сравнение с предходната 2008 г. Голяма част от тях са на хора, репресирани от ДС. "Тях никой не ги пита", добави той.


Според бившия председател на комисията по досиетата от 2001 г. Методи Андреев, който е присъствал да втората среща при омбудсмана, представителите на бившата ДС са искали законът да бъде обявен за противоконституционен, без да посочат кои конституционни права са нарушени. Андреев напомни, че българският закон не предвижда лустрационни забрани и агентите на ДС продължават да заемат позиции на най-високо високо държавно и обществено ниво. "След като стана ясно, че противоконституционност не може да се търси, разговорът се разви в посока как да се ограничи обхватът на обявяваните агенти на ДС и как комисията да бъде поставена в зависимост от службите за сигурност при оповестяването на имената им. Тоест шефовете на специални служби да станат едва ли не ментори на комисията при взимане на нейните решения", посочи Андреев.


"Представителите на т.нар. разузнавателна общност заявиха, че ако не могат да атакуват закона пред КС, ще търсят контакти с ГЕРБ за неговата отмяна или промяна", съобщи Минчо Спасов, бивш председател на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, също участвал в дискусията.


Неделчо Беронов, бивш председател на КС и член на консултативния съвет при омбудсмана:


"Първоначалното искане до Гиньо Ганев беше той да сезира КС за противоконституционност на закона. Ние успяхме да ги убедим, че това няма да има резултат. Тогава за мен изненадващо г-н Ганев даде идеята на сезиралите го да направят предложения за промяна на отделни текстове, които мислят, че трябва да се променят, а той ще ги предложи на Народното събрание. Жалбоподателите обвиниха председателя на комисията по досиетата Евтим Костадинов, че не можел да преценява кога се заплашвала националната сигурност и казаха, че само те били компетентни по този въпрос."

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK