Домакинствата харчат 5 пъти повече за здраве




180 болници може да затворят до края на годината

Десет години след началото на здравната реформа разходите на българските домакинства за медицински услуги като процент от брутния вътрешен продукт са скочили двойно, а тези на държавата (отново спрямо БВП) почти не са мръднали. В номинално изражение гражданите плащат 5 пъти повече за медицински услуги - легално или под масата, а отделяните бюджетни средства за финансиране на сектора са се увеличили по-малко от 3 пъти.


Данните са на националната статистика за периода от 1999 до 2008 г. (за миналата година НСИ все още не е обобщила разходите на домакинствата за здраве) и бяха цитирани във вторник от Мими Виткова, председател на Асоциацията на частните здравни фондове.




Същия ден Министерството на здравеопазването съобщи първите резултати от дълго чаканото продължение на реформата - преструктурирането на болничната помощ. От 1 февруари 21 общински и частни болници затварят врати, защото не могат да отговорят на новите критерии за финансиране от здравната каса. Други 159 са заплашени със същото, тъй като са намалили наполовина или повече дейностите, които извършват по договор с касата.


Ако те не успеят да намерят финансиране от други източници - общини или платени услуги, както и ако не се окрупнят помежду си, нямат перспектива да оцелеят. Повечето експерти са единодушни, че броят на болниците в страната е твърде голям, но опасенията са дали има работещ механизъм за ефективна медицинска помощ за хората в засегнатите селища.


По данни на Световната здравна организация, публикувани през 2008 г., гражданите в България поемат почти 40% от разходите за здравеопазване срещу 27 на сто средно за Европейския съюз. Това показва, че у нас тежко е нарушен солидарният модел на финансиране на здравната система за сметка на високи лични разходи на домакинствата, каза Виткова. В същото време нивото на здравната вноска - 8%, почти съвпада със средноевропейското, което показва, че не става дума за липса на средства, а за ефективността на изразходването им.


Тромавата система и лошото качество са довели до ситуация, в която хора със здравни осигуровки и с финансови възможности предпочитат платените услуги, за да си спестят нервите и времето за чакане пред кабинетите на джипитата и след това при специалист. По данни на Националната асоциация на частните болници около 25-28% от клиентите на частните диагностични и медицински центрове са именно от тази група хора. В болниците цените значително по-високи, затова кешово лечение избират едва 4-5% от всички пациенти.


В същото време се увеличават здравните услуги, за които осигурените пациенти трябва да си доплащат. Например изборът на екип за операция в болниците започва от 300 лв., като в някои клиники достига 3500 лв., показа проучване на "Дневник". За близо 40 клинични пътеки допълнително се искат пари за консумативи и лекарства, които не се покриват от здравната каса.


Според анализаторите на пазара на здравни услуги лошата организация е една от причините и за големия брой на хората, които не плащат здравни вноски - над 1 млн. души, тъй като не виждат смисъл в осигурителната система.


Неотдавна в секторен анализ Комисията за защита на конкуренцията обяви, че практиката на кешови плащания пречи на развитието на допълнителното здравно осигуряване в частните фондове.
Общо разходите за здравеопазване през 2009 г. са се увеличили с 30% по данни на националната статистика. Причината е както в ръста на цените, така и в по-големия брой на платените прегледи.
Въпреки по-високите цени в "Токуда" например през миналата година болницата е лекувала 3 хил. души на частно. Толкова приблизително са кешовите пациенти и на Военна болница. Платените прегледи в диагностичния център на "Токуда" през 2009 г. са се увеличили с 26 хил. до 124 хил. души за година.


Според експерти основният проблем за ниското качеството на услугите по пътеките, финансирани от касата, е, че никой не знае колко струват реално медицинските дейности. Затова има и големи различия в тарифите, като невинаги по-високите цени гарантират и по-високо качество. От финансовото министерство се заеха да ги остойностят, като за определяне на методиката, по която да стане това, е привлечен експерт от САЩ.


Според Българския лекарски съюз (БЛС) би трябвало новите цени да са значително по-високи, да станат базови за здравеопазването и по тях да плаща здравната каса. "Според финансовия министър Симеон Дянков цените на клиничните пътеки ще се качат с 30-50% при остойностяването, така че ние очакваме с толкова да се увеличат и цените на останалите медицински услуги", каза пред "Дневник" председателят на съсловната организация д-р Цветан Райчинов. Според него новите цени ще влязат в Националния рамков договор за 2011 г., като преди това трябва да се утвърдят от съсловните организации.


Според  д-р Милен Чолаков, председател на Асоциацията на общопрактикуващите лекари в област Шумен, лекарският съюз трябва да определи минимален ценоразпис на всички медицински услуги, както са постъпили адвокатите. Според него за основа може да се вземе тарифата в Гърция и да се адаптира към българския стандарт. Чолаков допълни, че организацията в Шумен вече е определила минимални цени на услугите на общопрактикуващите лекари. Прегледът там вече не може да е по-малко от 20 лв.


Има обаче и специалисти, които са против твърдението, че само пазарът може да определя тарифите на кешовите плащания. Според тях трябва да се въведе таван на увеличението на цените и да има някакъв контрол при определянето им.


"В момента у нас цари такъв хаос при формиране на цените, какъвто няма никъде по света. В Европа болниците, които работят с обществени средства, имат твърдо определени цени. Само тези, които са на кешовия пазар, могат свободно да формират цените си, но все пак и те трябва да са близки до обществените", заяви за "Дневник" Мими Виткова, председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване. Според нея не може един преглед по здравна каса да струва 15 лв., а на частно - 60 лв. Освен това липсата на регламент ощетява пациентите.


"Много искам някой в държавата да обясни какво означава избор на екип в болница за хора, които са си платили здравните вноски. Човек или е осигурен и не трябва да плаща допълнително, или не е и се лекува в частната практика", заяви тя. Виткова допълни, че в асоциацията са получили много оплаквания от пациенти, на които е отказана медицинска помощ или издаване на епикриза, защото не са си избрали лекуващ екип.


Реалното остойностяване на медицинските услуги трябва да определи цените на основния пакет медицински дейности и така ще се разбере колко средства са необходими в здравеопазването.
"Не може в болницата в Пещера, в столичния "Майчин дом" или в "Токуда" цените да са еднакви, защото консумативите, които ползват, са различни и себестойността на услугите е различна", смята д-р Стайко Спиридонов, председател на асоциацията на частните болници.


"Този, който иска да си определя сам цените, не трябва да работи с обществената институция. Така е в почти всички страни в Европа", опонира д-р Виткова. Тя даде пример, че във Франция и в други страни в ЕС частните болници не работят с обществен ресурс. Така се слага граница между кешовите пациенти и здравноосигурените, докато в България всичко е объркано.


Допълнителен проблем е различната цена на едни и същи консумативи заради различните отстъпки, договорени от лекарите. За да са информирани пациентите, министърът на здравеопазването Божидар Нанев нареди всички болници от тази година да сложат на регистратурата списък с консумативите и материалите, които трябва да се доплащат по клинични пътеки. Проверка на "Дневник" в повечето столични болници установи, че все още никъде няма подобни табла. Малко са и лечебните заведения, които са обявили тарифите си за кешовите плащания.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK