Магистратът, осъдил на затвор за бивш шеф на "Земеделие", се ядоса на адвокатка

Асен Друмев<br /><br />

© Анелия Николова

Асен Друмев



Съдията Иван Стойчев от Софийския градски съд, който вчера издаде присъда от 4 години затвор срещу бившия шеф на фонд "Земеделие" Асен Друмев огласи отворено писмо до медиите в отговор на изявление на адвокатката на подсъдимия Дария Пенкова. След като чу решението на съда вчера тя заяви, че присъдата срещу клиента й е била произнесена още преди четири дни.


Тогава на пресконференция за свършеното от Софийския градски съд (СГС) председателят му Георги Колев съобщи, че срещу Друмев има присъда. Тъй като бившият шеф на "Земеделие" е подсъдим по три дела, не стана ясно за кое от тях говори Колев, но след това от съда разпространиха списък с всички процеси, които се следят от Европейската комисия, и там беше отбелязано, че все още делата са висящи, а по едното има присъда от миналата година на Софийския районен съд, която е обжалвана.


"В качеството си на съдия - докладчик по това дело считам, че дължа кратък коментар по изявленията на защитата, че председателят на съда бил обявил предварително, че някое от общо трите дела срещу Друмев, висящи пред Софийския градски съд, е решено с присъда, следователно именно делото разгледано от председателствания от мен съдебен състав е било предрешено, че наказанието било твърде снизходително (заявление по начало странно и необяснимо, когато изхожда от упълномощен защитник) и че в резултат на този присъда на България може да и се наложи да връща средства в бюджета на ЕС, заради нередности, които не са установени или са приети за несъществени от българските и европейските одитиращи институции и за пръв път ще бъдат признати за съществени от българския съд", заявява Иван Стойчев.




В писмото си в четири точки той коментира ситуацията така:


1. Като съдия, който за близо 15 години юридическа практика е доказвал неведнъж чувството си за независимост, не считам, че дължа обяснение за изявленията на административния ръководител на СГС. Той заема достатъчно отговорен пост, за да се очаква, че може да обясни какво и защо е казал. Юридическата гилдия в София и особено онази част от нея, която е ангажирана в наказателното правораздаване е твърде малобройна, за да се очаква, че защитниците на г-н Друмев не познават работата ми и не са наясно, че аз съм може би последния съдия в СГС, който би докладвал предварително под каквато и да било форма решенията си на председателя на съда.


2. Защо наказанието е такова ще обясня в мотивите към съдебния акт. За мен въпросът е твърде сериозен, за да го обсъждам в коридорите на Съдебната палата. Извънпроцесуалната защитна тактика на адвокатите, която провокира обвинението да протестира размера на наказанието, само за да всее съмнение в убедителността на извода за виновност, оставям на съвестта им и на преценката на техния клиент.


3. Понеже стана модерно да се търсят хипотетичните причини за определени съдебни решения ще си позволя и аз да поразсъждавам, каква би могла да бъде причината един адвокат преднамерено да предизвиква публичен скандал с изявленията си след съдебно решение, което очевидно не му харесва. Предполагам, че такъв адвокат, независимо колко дълъг е професионалния му стаж, не си и е отговорил на въпроса, какво точно иска да предложи на клиентите си - правни знания и професионализъм във и извън съдебната зала или обикновено нахалство и плитки интриги.


4. В едно съм съгласен с изявленията на един от защитниците. Да, не е изключено в резултат на тази присъда да се наложи известна сума да бъде върната в бюджета на ЕС. Не считам обаче, че това е истинският проблем на държавата ни. Истински проблем би било, ако съдът умишлено си затвори очите за реални нередности, само защото не са били забелязани от органите на ЕС. Така той би дал поредното доказателство, че България гледа на представеното и финансиране по европейски програми, като на чужди пари, които трябва да бъдат взети на всяка цена и които можем да върнем, само ако ни "хванат". С подобно поведение можем да спечелим като държава и общество известна сума в евро, но никога няма да спечелим уважението и доверието на европейските институции и на европейските данъкоплатци. А държави - членки, на които в ЕС се гледа с недоверие, плащат за това реална цена. Примерите не са никак малко, както в историята на общността, така и с днешна дата.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK