Съд до дупка

Делата на граждани, пострадали в дупките по софийските улици, всяка година се увеличават, а щетите от ямите, които зейнаха по пътищата тази пролет, ще излязат наяве през лятото. Това показва практиката на Софийския районен съд, който се произнася по исковете на "жертвите" на лошите пътища.


Магистратите не водят специална статистика за този вид дела, но по данни на Столичната община миналата година граждани и застрахователи са я осъдили 160 пъти. Обезщетенията варират от 1000 лв. до 14 000 лв.


По закон




Важно е да се знае, че според Закона за пътищата "изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините", т.е. те отговарят за ремонта и поддържането на улиците.


Това означава, че общините са задължени да осигурят "необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, да предпазват пътищата от преждевременно износване и да ги охраняват".


Освен това тяхна задача по закон е да възстановят или да подобрят качествата на пътищата и да ги привеждат в съответствие с изискванията на движението.


"Точно тези текстове от закона ангажират гражданската отговорност на общината", обясни съдия Юлия Тодорова от Софийския районен съд. Исковете срещу общините се подават по чл.49 от Закона за задълженията и договорите. Той гласи, че "този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа".


Гражданите имат право да съдят общините за необезопасените дупки по пътното платно. Това означава, че те могат да търсят компенсация и за необозначени ремонти - например изрязани участъци от настилката, които са не по-малко опасни. Същото важи за липсващите капаци на шахтите.


Другата теза на юристите е, че пострадалите от дупките могат да водят дела и по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. В този случай процедурата е пред административните съдилища и е доста по-лека.


Проверка на "Дневник" установи, че в София делата срещу общината по този закон са рядкост, а повечето се водят в районния съд.


Причината е, че според закона за отговорността на държавата и общините те могат да бъдат съдени за бездействие, което е по повод административна дейност. Според съдиите обаче поддържането и ремонтът на пътищата не са такава дейност и това прегражда пътя на тези дела.


Големият ищец - застрахователите


Повечето дела за щети от дупки се водят от застрахователите, след като вече са платили на собственика на автомобил с "Автокаско". "Доста често ни се налага да плащаме обезщетения по "Каско" за щети, причинени от дупки, и се налага после да искаме парите си от общините.


Голям процент от делата се решават в наша полза и така успяваме да възстановим по-голяма част от сумите", разказа изпълнителният директор на "Български имоти" Радослав Диков. Според него най-честите щети са спукани гуми, деформирани джанти и щети по ходовата част на автомобилите.


"Трудно е да се каже какъв е средният размер на щетите, които плащаме, защото се застраховат различни автомобили - ако става въпрос за скъпи джанти например на една нова кола, обезщетението може да стигне и няколко хиляди лева", обясни той.


По думите му най-честият проблем, с който се сблъскват застрахователите по делата си срещу общината, е недокументирането на щетата от полицията, защото тогава доказването й става по-трудно.


"Полицията не съдейства много в такива случаи, особено след нормативните промени, които позволиха при леки щети да не се вика КАТ, а да се подписва двустранен протокол, затова често и полицията отказва да отиде, ако няма по-тежък инцидент", обясни Диков.


Да имаш да вземаш


В началото на годината влезе в сила поправка в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), която на практика обезсмисля всички усилия на гражданите и фирмите да осъдят общините. Парламентът забрани принудителното изпълнение срещу органите на местната власт и така, ако те не платят доброволно това, на което са осъдени, няма как да бъдат накарани да го направят.


За тях вече важи правилото, действащо открай време за дълговете на държавата - че пари за плащането трябва да се предвидят в бюджета на общината за следващата година. Практиката показва, че това изобщо не гарантира, че дадената институция ще плати и година по-късно.


Надеждата е, че поправката в ГПК, която кметът на Пловдив Славчо Атанасов се хвали, че е прокарал със съдействието на ДАНС, беше оспорена пред Конституционния съд. Омбудсманът Гиньо Ганев настоява новите текстове да бъдат отменени, тъй като нарушават конституцията и дават привилегия на частната общинска собственост, която трябва да е равна с тази на всички граждани и фирми.


Омбудсманът атакува и правото на държавата и общините сами да преценят кога да платят. За отмяната на тези привилегии настояват и адвокати, и частни съдебни изпълнители.


Предстои Конституционният съд да разгледа казуса, а решението му ще покаже дали върховенството на закона е по-силно от институционалните интереси на държавните учреждения и общините, или всички ще затъваме в дупката.



Как се доказват щетите


Най-сложният момент за пострадалия от дупките на пътя е да докаже, че наистина лошата настилка е причината за щетите, които е претърпял. А вредите са най-разнообразни - от спукани гуми и потрошени джанти, през всякакъв вид повреди по ходовата част на автомобила до счупени крайници и други наранявания. Първо трябва да се докаже пътнотранспортно произшествие. Това става със съставяне на протокол от КАТ, но все по-често пътните полицаи не идват на местопроизшествията и документът се пише доста по-късно, без те да са видели какво се е случило. Затова доказването става най-вече със свидетели, обясни съдия Тодорова. Адвокати съветват при произшествие веднага да потърсите хора, които да могат да свидетелстват какво се е случило. Често свидетелят е спътник в колата, но ако пътувате сам, е добре да вземете координатите на хора от близки офиси, магазини или заведения. Практиката на съдия Тодорова обаче показва, че се налага повечето свидетели да бъдат призовани изрично от съда, тъй като не идват доброволно. Очевидците не са много отзивчиви, когато трябва да се изправят пред съда и да разкажат какво са видели, обясни магистратът. Според юристи е добре пострадалият да направи и няколко снимки на колата си и на местопроизшествието, те нямат доказателствена сила, но могат да ориентират съда за ситуацията. Оттам нататък дали щетите са наистина следствие от попадането в дупка се решава от автотехническа експертиза. Травмите на гражданина пък се установяват със съдебномедицинско заключение. Още по-сложно става, когато, след като колата е влязла в дупка, е ударила друг автомобил. "Общината защитава все по-активно интереса си по тези дела и отправя възражения", твърди съдия Тодорова. Най-често представителите й заявяват, че шофьорът е карал с несъобразена с пътните условия скорост или че дупката е била обезопасена.

Ключови думи към статията:

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на werginija
    werginija
    Рейтинг: 434 Весело

    И търсене на заплащането и изпълнението на присъдите до дупка-щом не в България, навън.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK