Да търсиш звука

Да търсиш звука

© Анелия Николова



Звучи класическа музика, стаята е осветена и уютна. Няколко току-що направени цигулки са подредени на "тезгяха". Изглеждат лъскави и доволни. Техният създател също се усмихва щастливо. Иван Калофер е лютиер, трето поколение. Обича работата си, все по-щастлив е че лютиерството е неговата професия. (голямата снимка)


"Това е изключително консервативна работа, защото цигулката е инструмент на над 400 години, който до ден днешен не се е променил", разказва Иван. Според него цигулката е "съвършен инструмент", който няма накъде да се развива, не може с него да се прави каквото си искаш.


Иван разказва, че традицията започва още от прадядо му, който е бил музикант кларнетист и е реално първит лютиер в България. После от него са се научили дядо му и баща му.




"Така аз получавам всичко наготово. От бебе се търкалям из ателието и талаша", смята още Иван. Замислял се да се занимава с нещо друго,"като всеки млад човек", но е решил да заложи на сигурното - "при положение, че имам такива заложености и даденост". Иван казва, че понеже е наседствено я няма таз тръпка, когато се прави нещо ново, но усещането пак е хубаво и различно.


"Самата работа е много комплексна. От една гледна точка е занаят – седиш в ателието, обработваш дърво, не твориш като художник, при който всяка картина е различна. То е изключително консервативно като работа. От друга страна, аз не правя часовници или мебели, а музикален инструмент. И аз мисля как ще звучи той, реално търся звукана инструмента и тогава идва може би артистичната част", обяснява Иван. Според него когато музикант влезе в ателието му и вземе инструмент, той не гледа дали си използвал определен лак, а се интересува как звучи – хваща го и започва да свири. "И когато видя, че съответният музикант харесва инструмента, разбирам какво съм направил и изпитвам щастие и удовлетворението от работата си", разказва Иван.


Според него за един лютиер е важно да е сръчен, да може да изпипва детайли, да работи с дърво, да лакира.


Иван казва, че лютиерството му взима социалният живот, защото това е работа при която се седи по цял ден в ателието и няма реален контакт с хора. "От една страна съм доволен от това, защото не се сблъсквам с всякакви идиотщини, които се случват, но от друга – имам по-слаб социален контакт. Затова аз като свърша работа и гледам да изляза с приятели и да се разсея".


Процесът


Всичко започва от дървесината, като целият инструмент се прави от явор (той е по-твърд), а само горната дъска – от смърч. За да се получи добре, трябва да е отсечено над определена морска височина, за да е по-качествено. Дървото се реже зимата, когато е спрял вегетативният процес. Много е важно да изсъхне хубаво, да е поне на пет години. Колкото е по-стар и отлежал, толкова е по-добре за звучността и по-малко деформации се получават след това.


Горната и долната дъска се изрязват във форма, която е според даден модел. Най-вече се използват моделите на Страдивари и Гуарнери. Правят се страниците – царгите на инструмента се извиват по калъп и всичко това се сглобява. Самото дъно и капак се правят по определени размери и дебелини. Правят се ф-ове – т.нар акустични отвори. След това се поставя шийка – това е грифът – черната част върху която се свири.


Изработва се охлювче, което е в горната част, като това е резбарска работа, защото там един лютиер показва възможностите си – умението за изработка, естетичен възглед и друго. Всеки лютиер си има определени възгледи как да изглежда инструментът.


Специфичното при цигулките е че се слагат две части, които да поддържат напрежението в горния и долния регистър, съответно душичка и мост.


Според Иван нещата са консервативни и не може да се бяга далеч от каноните. Но има дребни неща, които за обикновен човек не са разлика, но това показва реално майсторството на лютиера. Иван харесва моделите на Гуарнели, "защото са по-експресивни като визия". Предпочита старата италианска щкола, която е с "много финна изработка, много нежни и елегантно направени инструменти". Сега се правят доста по-груби инструменти, все едно ще свири слон на тях, смята още лютиерът.


Иван не може да определи срок, в който една цигулка става готова. Зависи от лютиера - "за две три седмици някои правят готов инструмент на бяло – готов за лакиране". Баща му е казал, да не бърза, а да глед какво прави. "аз държа на качеството, не на количеството. Не ме интересува дали ще направя нещо за пет минути или за пет часа. Мразя да претупвам нещата и независимо какъв инструмент правя– искам да съм доволен от това, което съм свършил. И щом това е така, значи съм постигнал максимумът. Това е нещо като верую за работата ми", казва Иван


Лакирането е отделен процес, като лаковете се правят от спиртен разтвор на различни видове смоли. Важното е лакът да е прозрачен и е мек, за да не се напуква с времето. "Баща ми е специалист по лакирането, аз все още се уча", усмихнато казва Иван.


Все пак търсенето на звука е пипкавата част – "подреждането на инструмента", когато можеш да изведеш максимума от него. Като ако се полагат правилни грижи за една цигулка тя може да живее много дълго време. "Има инструменти на по 450-500 години вече. Държал съм виола от 1540 година, на която наш приятел свири и до ден днешен. Така че това е доказателство, че тези инструменти ни надживяват неколкократно. Стават все по-хубави с годините. Но ако по рождение са объркани, почти е невъзможно да стане по-добре. Лютиерът дава началния старт и е от голямо значение кой и как ще свири на него", обяснява Иван.


Музика за всеки момент


"Първоначално не слушах класическа музика, защото не я разбирах. Но напоследък все по-често го правя и ми харесва. Това е много стойностна музика. Като слушам цял ден класика и после като си пусна нещо по радиото и имам чувството, че все едно аз съм го написал, бръмчи", казва Иван. Той слуша и всякакъв тип музика, "нямам задръжки в това отношение". Но докато работя слушам класическо радио, просто има музика за всеки момент.


Иван харесва да живее тук. Учил е в Италия четири години и едвам е издържал. И досега не може да прекара повече от месец в чужбина.


"Не знам дали имам човек тук, който да си харесва държавата и да е доволен от нея. Страната си е хубава, но държавниците предимно нещо не се справят. Всеки може да види в каква кочина живеем", смята Иван и предлага всеки да си направи нещо кто филтър, който да загражда. "Аз игнорирам и филтрирам стабилно. Имам ли избор? Все пак аз не бръмча през деня толкова, излизам вечер предимно. И ми харесва – тук са приятелите ми начинът ми на живот. "


Иван е щастлив, "все повече и повече че това е моята работа, професия и призвание." Вероятно защото постоянно се развивам, ставам по-добър и това ме стимулира. Защото, ако тъпчеш на едно место, рано или късно писва. Аз търся нови неща и ми е интересно"

Ключови думи към статията:

Коментари (10)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на ****
    *****
    Неутрално

    Иван харесва моделите на Гуарнели

    Guarneri is the family name of a group of distinguished luthiers from Cremona in Italy in the 17th and 18th centuries

  2. 2 Профил на Еа
    *****
    Неутрално

    "Гуарнели" - коригирайте на Гуарнери.

  3. 3 Профил на NakedCall
    NakedCall
    Рейтинг: 225 Неутрално
  4. 4 Профил на fffffff
    *****
    Неутрално

    Моля, оправете си изпуснатите букви, пълния член и най-вече "финна" - развалят приятната статия.

  5. 5 Профил на омбре
    омбре
    Рейтинг: 714 Неутрално

    И все пак неможах да разбера това каква статия е .За големият майстор ли е за затнаятчия ли е или за хобито на някой си.Вероятно Лора Филева поради липса на тема си е запълнила времето с подробности за частите на цигулката.

    НЯКОЙ НЕ ГИ БИВА ЗА НИЩО...НО СА СПОСОБНИ НА ВСИЧКО
  6. 6 Профил на annie
    *****
    Неутрално

    Поздрави, Иване! Все така!

  7. 7 Профил на Bear Force One
    Bear Force One
    Рейтинг: 1257 Любопитно
  8. 8 Профил на правила в българския език
    *****
    Неутрално

    да, неприятно ме подразни това "финНа" - толкова ли е трудно бе, Дневник - има си правила в българския език - в мъжки род е "фин" (не "фиНЕН", затова в среден и женски остава с ЕДНО "Н"!.

  9. 9 Профил на pic
    *****
    Неутрално

    На мен ми хареса снимката!

  10. 10 Профил на akustik
    akustik
    Рейтинг: Неутрално

    Бих желал да вляза в малък спор с автора на статията и лютиера.Като цяло цигулката се е поразвила доста за тези години , дали са само 400 може да се спори.Ако Иван не знае какъв резултат ще бъде постигнат още в началото на обработката на материяла , то аз познавам лютиери в Европа ,че може да се каже и някои у нас, които могат.Относно цялостната работа то тя може наистина бегло да прилича на това , което ни представя автора.Това си е чиста проба изкуство , а не занаят.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK