Новото за следенето в интернет

Днес влязоха в сила промените в Закона за електронните съобщения, свързани с получаването от МВР на трафични данни (от телефонни разпечатки и за интернет трафика), които в началото на годината предизвикаха сериозни дебати в обществото и парламента.


Макар първоначално от вътрешното министерство да имаха намерения сериозно да облекчат достъпа си до информацията, строгите рестрикции за получаването на данните останаха - те ще се взимат само след съдебно разрешение и за разкриването на тежки престъпления.


На практика с измененията не се направиха съществени промени в досегашния ред. Спецслужбите могат да следят с кого, но не и какво е говорил по телефона следеният и къде е бил и с кого се е свързал в интернет. 




Промените:

- Мобилните и интернет операторите ще трябва да предоставят на МВР трафичните данните във възможно най-кратък срок, но не повече от 72 часа от постъпването на разпореждането за достъп. Такъв срок досега нямаше и от МВР се оплакваха, че справките се бавят със седмици и месеци.


- При неправомерно използване, съхраняване или унищожаване на данните специалната парламентарна комисия за СРС ще уведомява прокуратурата, както и ръководителите на службите и на операторите за нарушенията.


- Комисията ще уведомява служебно гражданите, когато спрямо тях е искан или осъществен неправомерен достъп. Гражданите няма да бъдат  уведомявани, когато това ще създаде опасност за разкриването на тежки престъпления (тези, които се наказват с над 5 години затвор).


- За направените искания спецслужбите ще водят специален регистър, който не е публичен. Операторите също ще водят регистър за постъпилите до тях заявления.


- Разрешенията за достъп до информацията ще се дава от районен, а не както досега от окръжен съд. За дадените разрешения или откази в съдилищата също ще има регистър.


- Комисията за защита на личните данни е наблюдаващ орган за сигурността на информацията.


- Народното събрание чрез специалната комисия осъществява контрол на процедурите за разрешаване и осъществяване на достъп до данните, както и за защита на правата на гражданите.


- Министерствата на вътрешните работи, на отбраната, ДАНС, Националната разузнавателна служба и главният прокурор всяка година трябва да се отчитат за направените искания, издадените съдебни разпореждания, получените и унищожените справки. Те трябва да предадат данните на комисията в парламента, която пък ще ги проверява и чрез трите регистъра ще засича дали има разминавания и незаконно следене.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK