Да осъдиш държавата - възможно и много евтино

Да водиш дело срещу държавата или общината за вреди, причинени от техни действия и бездействия, струва 10 лв. Толкова е таксата за граждани в административния съд. За фирмите е 50 лв.


Хората обаче често пренебрегват формалните изисквания на съдебния процес, а това им струва доста по-скъпо, тъй като загубилият делото поема всички разноски, включително и тези за юрисконсулт на ведомството ответник.


По молба на "Дневник" административният съд на София предостави няколко типични дела, които показват грешките, които трябва да се избягват, за да не се "спъне" човек в правните детайли в битката с администрацията, както и успешните примери на граждани и фирми, спечелили компенсация за чиновнически безобразия.




Според председателя на съда Лозан Панов е рисковано хората да водят тези дела без адвокат. Той припомни, че социално слабите могат да поискат освобождаване от държавна такса и да ползват служебен адвокат по Закона за правната помощ.


Всеки, който планира да съди държавата или общината за вреди, трябва да знае няколко основни изисквания, на които да отговаря искът му, за да успее в съда:


- вредите трябва да са причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията


- дължи се обезщетение за имуществени и неимуществени вреди


- те трябва да са пряка и непосредствена последица от увреждането.


Всяка година броят на делата за вреди, причинени на гражданите от административна дейност, расте, съобщи съдия Панов. Най-много искове има срещу Столичната община и Министерството на здравеопазването. Кризата обаче обезсърчава хората, пострадали от чиновнически произвол, да водят дела.


Причината - няма законови средства, с които държавата и общината да бъдат накарани да платят на гражданина компенсацията, за която той има влязло в сила съдебно решение. Законът гласи, че средства за това трябва да бъдат предвидени в следващия бюджет на осъденото ведомство, но това може и никога да не стане.


"А всъщност става дума за типично граждански правоотношения и дали трябва да плати държавата, общината или фирма трябва да е все едно", обяснява Лозан Панов. Всъщност делата за отговорността на държавата за вредите, които е причинила на собствените си граждани, са основен признак за гражданското самосъзнание.


Те са шанс за прекратяване на лошите практики и от тях могат да спечелят всички. Без преувеличение може да се каже, че да започнеш дело за вреди от административен произвол струва само 10 лв., а да го спечелиш е безценно.


Пропускът на шофьора без книжка


Бисер Боянов от София е професионален шофьор. През юни 2006 г. КАТ му налага наказание да не управлява автомобил за 10 месеца. Боянов обжалва и Софийският районен съд отменя санкцията, тъй като е констатира, че има съществено разминаване между това какво е записано в акта за нарушението и последвалото го наказателно постановление.


Освен това не са спазени основни изисквания при вземането на кръвните проби, с които КАТ доказва, че Боянов е шофирал пиян.


Докато съдът се произнесе обаче, забраната на мъжа да кара автомобил тече. Затова той решава да търси обезщетение от Столичната дирекция на полицията за десетте месеца, през които не е могъл да работи.


Той иска 3200 лв. - по 300 лв. за всеки месец, докато е бил без книжка, и 200 лв. за разходите по обжалване на незаконното постановление на КАТ. Делото се гледа в административния съд на София.


Магистратите изискват от Боянов да представи трудов договор и заповед за прекратяването му, за да могат да установят колко пари е загубил професионалният шофьор, след като е останал без книжка, и дали наистина работодателят му го е освободил на това основание, а не например поради съкращаване на щата или нарушение на трудовата дисциплина.


Боянов така и не предоставя данните въпреки указанията на съда. Така губи делото и вместо търсената компенсация е осъден да плати 15 лв. разноски по делото и 332 лв. хонорар за юрисконсулта на СДВР.


Давността е важна


От 1993 г. Иван и Иванка Кардарашки търсят компенсация за 231 кв.м от градината им в столичния кв. "Дървеница", които са отчуждени за изграждането на улица. Докато водят съдебни дела с общината, мъжът и жената умират и битката продължават наследниците им.


След като 16 години не получават нито лев за отчуждения имот, през 2009 г. те решават да заведат дело по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Петимата наследници искат компенсация от 300 хил. лв. - две трети от сумата за самия имот, а останалото като обезщетение за това, че са били лишени от правото да ползват парцела си.


По случая им има три заповеди на кмета на София, с които се определя компенсация за отчуждаването. Всички те са отменяни като незаконни от съда или от областния управител по искане на семейството, което смята, че парите са малко. Улицата отдавна е построена, годините минават. И именно заради това семейството губи възможността да получи компенсация от общината.


Погасителната давност за исковете за обезщетение на вреди, причинени от държавата и общините, е 5 години. Така последният шанс за Кардарашки за дело по този закон е бил през 2006 г. Решението на административен съд - София, с което им е отказана компенсация, обяснява, че тези пет години започват да текат от отмяната на незаконния акт на администрацията.


Впрочем експертиза по делото показва, че компенсацията за парцела в "Дървеница" щеше да е 30 хил. лв., ако процесът беше започнал пет години по-рано.


За престъпен отказ на лечение и една мъчителна смърт


На 16 март тази година административният съд на София излезе с решение, което може прокара пътя на стотици хора да получат компенсация за най-тежкото страдание, което може да им причини чиновническото безобразие - отказ за лечение на смъртно болен.


Делото е заведено от съпругата и двете деца на Николай Илчев, починал от редкия гастроинтестинален стромален тумор. Заболяването на Илчев е открито през юни 2006 г. Единственото възможно лечение е с препарата "Гливек" и мъжът е трябвало да бъде бъде включен за лечение с него.


Медикаментът се отпуска поименно от Централната комисия за разпределяне на скъпоструващи лекарства към Министерството на здравеопазването. През август и септември 2006 г. комисията отказва да отпусне лекарството на Илчев. На 3 март 2007 г. той умира. Близките му завеждат дело за компенсация за вредите, които е причинил на семейството им отказът на комисията.


Трима лекари са обяснили пред съда, че без лечение с "Гливек" болните живеят средно 13 месеца, а ако се приложи - средно 4 години и 8 месеца. В решението, с което уважава напълно исканията за компенсация на роднините на Илчев, съдът изследва правото на своевременна, качествена и достатъчна медицинска помощ.


Ето какво заявяват магистратите: "Българските граждани имат право на здраве и на здравна закрила при заболяване, като тя включва както медицинска помощ, така и навременно и адекватно лечение, включително с лекарствата, лекуващи или повлияващи добре заболяването им.


Право на всеки е да получи необходимото му лекарство, независимо дали то спасява неговия живот, или го удължава, или дори само облекчава временно страданието. Ограничаването на достъпа на болни до едно лекарство с единственият мотив, че то не спасява живота им, а "само" го удължава, не почива на никакво правно основание, а в житейски смисъл е жестока и нехуманна постъпка."


Магистратите приемат за безспорно, че близките на Илчев са "претърпели страдания от неизбежната загуба на най-близкия им човек и съпреживяване на неговите мъки, още повече знаейки, че има лекарство за облекчаване на страданието и удължаване на живота на техния съпруг и баща, което са безсилни да осигурят в резултат на противоправните действия и бездействия на администрацията.


Те подчертават, че здравното министерство дължи компенсация не за смъртта на Илчев, а за неотпускането на препарата за лечението му. Компенсацията за съпругата на починалия е 16 хил. лв. и по 13 хил. лв. за двете му деца.


Как фирма се пребори за 225 хил. лв. акциз


През 2008 г. регистрираната в Кърджали "Ес енд Би индастриъл минералс", бившата "Бентонит" АД, иска от началника на митницата в Свиленград да й издаде удостоверение за освободен от акциз краен потребител за горивото, което използва за добива и преработката на бентонит (материал, използван за котешки тоалетни).


Получава отказ, въпреки че по закон има право на документа. Фирмата оспорва пред шефа на митническата дирекция в Пловдив. И там удря на камък, но завежда и печели дело първо в Хасково, а след това и във Върховния административен съд.


От декември 2007 г. до май 2009 г., докато текат делата, "Ес енд Би индастриъл минералс" използва дизелово и котелно гориво за производството си и плаща акциз върху него. Затова компанията завежда дело в административния съд в София за вредите, които е понесла от незаконния отказ на шефа на митницата в Свиленград.


Дружеството иска митниците му възстановят акциза, който е плащало година и половина, и той е за 225 хил. лв. Кърджалийската фирма печели делото и магистратите присъждат да получи парите с лихвите. Процесът става повод съдът да констатира, че по Закона за акцизите и данъчните складове няма процедура за възстановяване на акциз.


Така Законът за отговорността на държавата и общините за вреди е единственият начин за компенсация при подобен казус.

Ключови думи към статията:

Коментари (8)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на JPJ
    JPJ
    Рейтинг: 646 Неутрално

    практиката със съденето на държавата е принципно погрешна.

    защото какво се получава де факто:
    1. дебилни чиновници си вършат работата мърляво/некомпетентно/безотговорно
    2. граждани претърпяват щети в следствие на това
    3. данъкоплатците плащат на ощетените

    няма ли начин при подобни ситуации да бъдат съдени виновните физически лица?

  2. 2 Профил на Mda
    Mda
    Рейтинг: 831 Неутрално

    В момента няма, но доколкото се чува/чете новия министър на регионалното развитие и строителството подготвя законопроект, с който всяка брънка/чиновник по веригата ще носи лична отговорност за документите, които е подписал и решенията, които е взел. Да видим дали ще стане!

  3. 3 Профил на taniajo
    taniajo
    Рейтинг: 8 Гневно

    Искам да спечеля дело срещу адвокат Дамянова от гр.Сливен ,т.като в дело за осиновяване не е защитила правата на осиновения.Кой може да ми помогне?taniajo@abv.bg

  4. 4 Профил на margherita
    margherita
    Рейтинг: Неутрално

    Аз също съм от потърпевшите граждани,които не се решават да потърсят правата си точно защото знам,че няма да бъдат пряко наказани лицата,които са ме ощетили.
    Силно се надявам макар да съм песимист да започнат нашите законотворители да мислят и да правят нещо в името на народа.

  5. 5 Профил на brasnarq
    brasnarq
    Рейтинг: 0 Неутрално

    По навик от комунистическо, българинът се жалва на медии и инстанции, вместо да съди администрацията. Това е тъпо, защото не води до нищо. Съдът е за тая цел.

  6. 6 Профил на kalin_m
    kalin_m
    Рейтинг: 585 Неутрално

    До коментар 1 - Тактиката за съдене на държавата/общината понякога е единствената възможност за реакция срещу накърняване на основни права. Този процес трябва максимално да се улесни, особено когато става въпрос за конституционни нарушения. Парадоксално е, че конституционният съд не може да се сезира от отделен гражданин. Нали Конституцията е основният закон за правата на гражданите.

  7. 7 Профил на grishovt
    grishovt
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Искам да съдя държавата ! И ще бъде осъдена !!!

  8. 8 Профил на kapitalist
    kapitalist
    Рейтинг: 526 Любопитно

    До коментар [#1] от "JPJ":

    Това ни разсъждение ни е насадено от елементарната плоска комуно-идеолгия!
    ЯКО ОДРУСВАШ юридическото лице /в случая Община/ и Кметът и впоследствие ПОЧВА ДА ПОДСМЪРЧА И ДА МИСЛИ -
    Дали да търси парите от виновните физически лица
    или
    Да трепери да не го погнеш с прокуратурата за БЕЗСТОПАНСТВЕНОСТ по НК! Безплатно.
    За фирмите /ю.л./ е същия алгоритъм - но тъй като са частни, контрата остава В ДЖОБА НА СОБСТВЕНИКА! А не в твоя.
    Чат ли си?





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK