Изложба ще чисти имиджа на частните колекционери

Собствениците на антики се оплакаха от лоша психологическа среда

Изложба ще чисти имиджа на частните колекционери

© Анелия Николова, foton.bg



Излизане "на светло", преобръщане на представата за частния колекционер, като нещо на ръба на закона и като "мръсна дума", защита правата на собствениците на антики, както и съществена промяна в закона за културното наследство за либерализиране на правилата. Това са част от амбициите и целите, които си поставиха от Съюза на частните колекционери в България. Днес те обявиха първата си инициатива - изложбата "Другият музей", чието официално откриване е тази вечер в Галерията за чуждестранно изкуство и показва над 200 експонати от 32 частни колекции.



Сдружението "Съюз на колекционерите в България" е регистрирано на 19 март тази година и за учредяването му публично се разбра едва наскоро, около първата инициатива на нестопанската организация - изложбата "Другият музей". Негов председател е професорът по история на българската литература в Софийския университет "Св. Климент Охридски" Валери Стефанов. Сред по-известните фигури в управлението на съюза са Иван Маразов, Светлин Русев, Стоян Денчев, Пламен Бобоков. В управителния съвет са и фондациите "Тракия" (свързвана с Васил Божков) и "Апрете Фол" (на Димитър Иванов). В ръководството са също представители на сдружението за национално културно наследство "Бъднина" и на сдружение "Българи", които също се включиха в критиките срещу новия закон за културното наследство.




Една от основните теми на ръководството на съюза и днес беше законът за културното наследство или т. нар. закон "Чилова", за поправки в който колекционерите настояват още отпреди приемането му. Трябва да отделим специално празно място в единия ъгъл на залата и да поставим табела "Място на уплашените от закона "Чилова" нумизмати", заяви Светлин Русев. Председателят на съюза Валери Стефанов пък заяви, че не само нумизматите, а и други колекционери, са уплашени от репресивните мерки в закона и не декларират собствеността си (виж блица). От думите им се разбра, че уплахата идвала най-вече от отношението на обществото и на държавата и "недобра психологическа среда".


По-доброто партньорство с държавата и "протягането на ръка" от съюза разбират като няколко законодателни промени. Регламентиране ясно съществуването на частни колекции и "още по-напред" на частни музеи, облекчаване на търговския режим с движими паметници на културата, както и изменения, свързани с концесионирането на недвижимите паметници, поиска Димитър Иванов (един от известните колекционери в България, бивш началник на Шести отдел на Шесто управление на Държавна сигурност ).


По-напред в искането за промени в търговския режим стигна изпълнителният директор на Фондация "Тракия" (свързвана с Васил Божков) Кирил Христосков. Законът е противоконституционен, нарушава свещеното право на частната собственост, не може да се ограничава правото за продажба, заяви той. Пред "Дневник" емоционално допълни: "Ако искам да продам тази картина например, защо трябва да съм ограничен, защо трябва задължително тя да е регистрирана". А на въпрос как тогава ще се постигне това излизане "на светло" и ще се разбере какво има в частните колекции, Христосков отговори с твърдението, че в цяла Европа търговията не е толкова рестриктивна.


Нееднократно от съюза изтъкваха, че ако не са съществували частни колекционери, днешното събитие е нямало да стане факт, а безценните експонати щели да са отдавна изнесени и забравени в чужбина. "Целта на изложбата е да се разбере, че произведения на изкуството - национално богатство, са спасени от хора, за които държавата не си е мръднала пръста. Точно тях искаме да окуражим и да мотивираме да показват колекциите си", посочи Светлин Русев.


А изложбата впечатлява с множество непоказвани или малко известни досега произведения на изкуството, групирани в разделите археология, изобразително изкуство, нумизматика, филателистика, оръжия и аксесоари, етнография. Сред непоказваните платна са работи на Владимир Димитров-Майстора, Златю Бояджиев, Генко Генков, Николай Райнов, Дечко Узунов. Могат да бъдат видени и три скулптури от Огюст Роден. От колекцията "Васил Божков" пък са показани известният бюст на римския император Траян Деций от III в. сл. Хр., както и един от златните ритони.


Сред колекционерите, решили да покажат притежаваните от тях предмети са Фондация Арете-Фол (на Димитър Иванов) и самият Иванов като частно лице, Васил Божков, Боян Радев, Емил Хърсев, Светлин Русев, Гриша Ганчев, Александър Лилов. Показани са предмети и от колекциите на Ангел Симеонов - собственик на хотел Анел, Емил Коцев, който от години шеф на държавната Техноекспортстрой (брат на Бойко Коцев), строителните предприемачи Венцислав Кадиев и Емил Коцев.


Съюзът на частните колекционери в България, учреден през март без особена гласност и публичност, обещава да има и други подобни инициативи. В отговор на въпрос Светлин Русев, дългогодишен председател на съюза на художниците до 1989 г., отбеляза, че членове на сдружението "не са случайни хора", а в него няма да се влиза никак лесно - колекционерите трябва да подадат молба и да имат двама гаранти от съюза, които да декларират, че в съответната колекция има стойностни предмети.



Сдружението "Съюз на колекционерите в България" е регистрирано на 19 март тази година и за учредяването му публично се разбра едва наскоро, около първата инициатива на нестопанската организация - изложбата "Другият музей". Негов председател е професорът по история на българската литература в Софийския университет "Св. Климент Охридски" Валери Стефанов. Сред по-известните фигури в управлението на съюза са Иван Маразов, Светлин Русев, Стоян Денчев, Пламен Бобоков. В управителния съвет са и фондациите "Тракия" (свързвана с Васил Божков) и "Апрете Фол" (на Димитър Иванов). В ръководството са също представители на сдружението за национално културно наследство "Бъднина" и на сдружение "Българи", които също се включиха в критиките срещу новия закон за културното наследство.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK