Мерките за заетост - с минимален ефект

Държавните програми са помогнали само на 13% от безработните

Мерките за заетост - с минимален ефект

© Дневник




39% не си намират работа с години


Компаниите декларират, че ще инвестират в обучението на хората си


Държавните програми са помогнали само на 13% от безработните

Едва 13% от безработните, които са се върнали на пазара на труда, са го направили чрез държавните програми и мерки за заетост, показва представително проучване на Националния статистически институт (НСИ). НСИ уточнява, че досега винаги се е правела оценка на конкретни програми и мерки, но никога на нетния ефект от трудовото посредничество на държавата.


Резултатите са от представително проучване на 1600 души от цялата страна, които през 2007 г. са останали без работа и са се регистрирали в бюрата по труда. Те показват още, че 39% от анкетираните декларират, че вече две години и половина не са успели да намерят нова работа.




За тази година Агенцията по заетостта разполага с 65 млн. лв. за обучение и субсидирана заетост. Правителството гласува още 10 млн. лв. за насърчаване на заетостта в пакета от антикризисни мерки. Към май едва 24 хил. души са се възползвали от държавните мерки.


Някои от насърчителните мерки бяха добре формулирани като заглавие, но на практика за работодателите беше трудно да наемат хора по тях, коментира Евгений Иванов, изпълнителен директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).


Той даде за пример една от програмите за заетост на хора в предпенсионна възраст, в която шефовете на фирми са получавали неголеми субсидии за една година, а после са се ангажирали да осигурят работа на хората за още 2-3 години.


Според него много добър резултат е дала програмата за работа на непълно работно време, която беше въведена заради кризата. Иванов напомни, че много работодатели решиха да запазят персонала въпреки кризата, защото са си давали сметка, че после трудно ще си намерят работници. Благодарение на това безработицата не надвиши 10%, както прогнозирах в началото на годината, допълни изпълнителният директор на работодателската организация.


С уговорката, че не е запознат подробно с изследването, зам.-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Камен Колев също коментира, че резултатите показват липсата на голям ефект от държавните мерки за стимулиране на заетостта.


Според него не бива да бързаме да се радваме на тенденцията на спад на безработицата, защото тя може да се дължи само на сезонната заетост. Има оптимистични тенденции като увеличаването на износа и за ЕС, и за трети страни и увеличаването на поръчките в индустрията, но има и притеснителни - България има най-нисък БВП от страните в ЕС за първото тримесечие на годината, предстоящият скок в цената на природния газ ще затрудни много предприятия, каза Колев.


Той прогнозира, че към края на годината предприятията, които засега удържат да не уволняват работници, ще започнат масово да ги съкращават, защото няма да са получили очакваните поръчки.


По-оптимистично е настроен социалният министър Тотю Младенов, който вчера цитира изследване на Агенцията по заетостта сред 2400 работодатели. Резултатите от него сочат, че повече от половината собственици на фирми имат намерение догодина да наемат до 6 нови служители.


При проучването агенцията е установила, че въпреки високото ниво на безработица през последната година мениджърите са изпитвали недостиг на висококвалифицирана работна ръка. Над 15% от компаниите са се оплакали от липса на специалисти.


Много собственици на фирми са декларирали, че ще инвестират допълнително в обучение и квалификация на своите работници и служители. Малко по-малко от половината посочват, че през следващата година няма да правят съкращения. Социалният министър напомни вчера, че вече четвърти месец нивото на безработицата спада. Тенденцията ще продължи до септември, смята той.


Шефът на Агенцията по заетостта Росица Стелянова също прогнозира, че броят на хората без работа ще продължи да намалява до есента, но нивото едва ли ще падне под 9% (при 9.53% за май). И тя очаква ново покачване към края на годината. Тогава Агенцията по заетостта ще използва гласуваните наскоро от правителството допълнителни 10 млн. лв. за насърчаване на пазара на труда. Тези пари ще бъдат използвани за субсидирана заетост, уточни Стелянова.


В края на миналата седмица Стелянова призна, че някои от мерките въобще не се използват от безработните. Бюрата по труда например поемат разходите за интервю за работа и по 600 лв. за пренасяне на покъщнината, ако безработен намери работно място в друг град или село.


Работодателите пък получават пари за транспорт, ако са наели няколко работници от съседни населени места (до 80 км.) Тези стимули обаче въобще не се използвали. Проблемът според Стелянова е, че българинът няма нагласа за мобилност.


С промени в Наредбата за посредническата дейност Агенцията по заетостта се кани да задължи фирмите за набиране на персонал и работа в чужбина да качват информацията за свободните места и на интернет страницата на агенцията.


На сайта ще бъдат публикувани координатите на фирмата посредник, а не на работодателя, уточни Стелянова. Посредниците, които са само в интернет, ще трябва да изпращат линк към страниците си.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK