Обвинения в лобизъм не спряха спорните текстове за земеделски земи

Докато се изказваха остро и се обвиняваха взаимно в лобизъм, предимно по предлаганите промени в Закона за собствеността на земеделски земи, с които се връща правото на арендаторите на пръв купувач на ниви, депутатите приеха на първо четене в пленарната зала законопроектът, забраняващ строителството на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в плодородни земи.

И по двата проекта има спорове между бизнес организации от месеци, а почти всички партии извън управляващите го разкритикуваха. Забраната за строителство на ВЕИ в земи от I до IV категория беше приета с гласовете на ГЕРБ и "Атака". Според поправката инвеститорите в съоръжения за енергия от ВЕИ нямат право да ги строят в плодородни земи.

Изключение се прави за проекти, които влизат в територии, отбелязани на специални карти от националния план за инвестиции във ВЕИ. Планът, изготвен от работна група с експерти от икономическото, екологичното и земеделското министерство, трябваше да бъде изпратен до 1 юли в Брюксел.

От икономическото министерство вчера в 17.00 заявиха за "Дневник", че документът се дописва и малко по-късно ще бъде изпратен. Той не е приет от правителството и парламента и това даде повод на няколко депутати от опозицията да попитат вчера "какъв е смисълът на приемането на закон, без да има стратегия".

От няколко месеца сдруженията на компании, инвестиращи във ВЕИ, твърдят, че законопроектът е дискриминационен, тъй като забранява техните проекти, но не и всякакво друго строителство. Такава теза развиха вчера и от "Синята коалиция".

"Според текста не е проблем да се изграждат голф игрища върху земи от първа до четвърта категория, но възобновяеми енергийни източници – да", коментира Иван Иванов от коалицията. По думите му в България има само две области, където може да се изграждат ветрогенератори - източните части на Добруджа и Северното Черноморие, както и района на Сливен и Стара Загора.

Дискусията по проекта за ограничаване на ВЕИ в плодородни земи беше изместена от приетия миналата седмица отново на първо четене Закон за собствеността и ползването на земеделска земя. Според проекта на председателя на парламентарната земеделска комисия Десислава Танева и съпартийците й от ГЕРБ Стоян Гюзелев и Димитър Аврамов се връща отменената преди година разпоредба за привилегировано закупуване на ниви от арендатори.

Още при завеждането на законопроекта в деловодството на парламента Танева коментира пред "Дневник", че целта му е "да се направи малка стъпка към комасацията на земеделската земя не само като ползване, но и като собственост". По думите й той изразява "желанието на браншовите сдружения".

Тогава асоциацията на зърнопроизводителите и другите големи фермерски организации съобщиха, че подкрепят предложението, срещу него се обявиха фондовете за земеделска земя, които са и най-големите частни собственици на ниви в страната.

Вчера в пленарната зала депутати от почти всички опозиционни партии разкритикуваха идеята, обвинявайки ГЕРБ в лобизъм. Не става въпрос за лобизъм, става въпрос за обикновено прокарване на бизнес интереси на кръгове, близки до правителството. Става дума за създаване на конгломерати и октоподи в земеделието. По субсидиите ще ги познаете – по какъв начин се усвояват субсидиите от Европа, заяви Михаил Миков от "Коалиция за България".

От "Синята коалиция" напомниха, че вече са изпратили писмо до премиера Бойко Борисов "да разгледа" промените в законите. Според тях промените в закона за собствеността на земеделски земи са "откровено лобистки", защитават едрите арендатори "и нарушават конституцията и изконното право на собственост на българските граждани". ДПС също обяви, че е срещу проекта.

Правото арендаторите да закупуват първи ниви беше въведено при управлението на кабинета "Станишев", но впоследствие отменено с мотив, че нарушава конституцията. Тогава собственици разказваха, че месеци наред не им дават отказ да закупят земята и на практика блокират по-нататъшни сделки.

В новия проект на депутатите от ГЕРБ е въведен едномесечен срок за отговор. В текстовете е записано, че собственикът удостоверява, че е изпратил предложението с обратна разписка. Според юристи обаче изниква въпросът как може да се докаже какво е било съдържанието на писмото.