Божидар Димитров за мощите край Созопол: Завиждат на колегата

Божидар Димитров за мощите край Созопол: Завиждат на колегата

© Надежда Чипева



Има една наука, която не се изучава в България, това е археология на душата. Трябва да влезеш в душата на средновековния човек от различни епохи, за да разбереш защо е направено едно или друго действие." Това заяви министърът без портфейл, отговарящ за българите в чужбина Божидар Димитров за "Дневник", попитан (чуйте звуковия файл) как е било доказано, че намерените край Созопол мощи са на свети Йоан Предтеча.


Божидар Димитров, който  пръв официално съобщи, преди още да ги е видял, че намерените от екипа на проф. д-р Казимир Попконстантинов останки, са именно на светеца, обясни че това се доказва с надписа върху запечатания реликварий. "Това по принцип липсва при археологически разкопки. Той удостоверява, че някъде в пети век някой си Тома пренесъл точно на рождения ден на свети Йоан Предтеча, 24 юли, светите мощи. А като знаем, че в Константинопол е имало свети мощи - цяла глава и ръка... Близко до ума е и че в един манастир, който всъщност е ранна резиденция на константинополските патриаршии, са били изпратени, за да се спази канонът, когато се построява нова църква на името на свети Йоан Предтеча", каза Димитров.


Друго доказателство за това, че мощите са автентични, е, че са били намерени под земята. "Защото в следващите векове има много измислени мощи, които се правят, за да привличат поклонници и са над земята, за да идват и да се молят и да оставят пари в църквата и манастира. А тези, ако бяха фалшиви, нямаше да бъдат заровени в земята", смята още Димитров. "Този, който прави фалшиви мощи, ги прави, за да ги експлоатира. А тези хора не са ги експлоатирали, просто са спазили канона - под основния камък на църквата да бъде поставено ковчеже с мощите", обясни министърът.
Според него в душата на ранните християни фалшификации от такъв род са недопустими.




Преекспонираха, прекалиха, прибързаха


Преекспонираха, прекалиха, прибързаха с цел търсене на сензацията - това беше общото становище на археолози по темата, което те заявиха пред "Дневник". Те предпочетоха да запазят анонимност, за да не се конфронтират с колегите си. Всички въпроси около доказването, класификацията и обявяването на находката в Созопол и аз си ги задавам, задават си ги и колеги, вероятно ще му бъдат поставени, когато се съберем през септември на съвет, коментира археолог. Според него обаче хората, намерили "сензационни" ценности, не си позволявали такова поведение пред колегите си, каквото пред камерите и микрофоните. Защото знаят, че всички ще им скочат, когато се изхвърлят, допълват експертите.



Министърът: Завиждат на колегата
"Това е защото завиждат на колегата си Казимир Попконстантинов. Просто разтърсвани от дива завист към колегата си" - така министърът коментира призивите на археолози да се направят експертизи, преди да се твърди, че става въпрос за мощите на светеца. "Той е рядък щастливец, професорът. Рядко се случва да излезе надпис, а при нас археолозите надписът се смята за най-автентичното доказателство. Надпис за какво ще се фалшифицира в онази епоха", допълни Димитров.


Има множество анализи, които могат и трябва да се направят, а дори и след тях може да се говори само с приблизителна точност за каква находка става дума, посочват още археолозите. Антропологичният анализ можел да покаже от коя част на тялото са намерените кости, а по-сериозни изследвания, които не са възможни в България, можели да датират костите. Тогава поне ще може да се каже от кой период са, едва тогава може да се каже "нещичко" за намереното, отбелязват те.


Можело да се изследва и сандъчето, в което са намерени костите, да се проучи как то е достигнало до остров Св. Иван. Но пак имало въпросителни, тъй като, доколкото археолозите са запознати, върху самата алабастрова кутия, намерена в сандъчето, нямало конкретни надписи. И смятат, че в случая се излиза от границите на това, което изобщо може да бъде доказано, още повече в първите дни след откриването на експоната.


Няма преекспониране на стойността на самия комплекс, той е неизследван и разработването му би имало сериозно значение, би представлявало интерес и придало стойност на археологическите ценности в България, подчертават експертите. Те отбелязват, че и колегата им (бел. ред - Казимир Попконстантинов) е високо признат както в България, така и в чужбина. В случая с намереното сандъче с мощите обаче се прекали, действа се прибързано и недостатъчно професионално, предполагам, че има поддаване както на властта, така и заради средствата, допълниха те.


Който намира, получава


Последните години - от 2004 г., случаите, в които се правят сензационни открития, стават все повече, може да се говори дори за подобна тенденция, отбелязват археолози. И го обясняват с  финансирането. Много по-лесно е да си намериш допълнителни средства и финансиране на обекта, ако намериш нещо уникално, голямо. Затова колеги си позволяват и да преекспонират, въпросът е, че някои губят баланса, истината, допълват те. Археолог дори разказа за разговор с колега, при който го призовал да не прави прибързани и недостоверни изводи и то пред медиите и обществото. Отговори ми - ако не можеш ти да ми осигуриш финансиране на обекта, не ми давай такива съвети, допълни той.


Експертите отбелязват, че пари за разкопки вече почти не се осигуряват, още повече сега в кризата. В момента се работи основно по спасителни дейности и "тук-таме ако някой нещо е намерил". Основно се намирали спонсори от чужбина. Дори при спечелени средства за провеждането в България на конференции с международно участие обаче не се намирали допълнителни средства за финансиране на съпътстващи дейности и подготовка на терена например.


"Българите сами ще се изядем, наистина. Намерил един колега, професор, уважаван в цял свят и тъй нататък, заявил нещо, излага доказателства, а те почват да мърморят. Той пари иска, това иска, онова иска...", коментира твърденията на археолози Димитров. Той каза, че е предлагал на Попконстантинов пари за разкопките, но той е отказал, защото проектът е финансиран с европейски средства.


Ако е само за намиране на финансиране, за изваждане на сензация вътре в страната, иди-дойди, но предизвикваме удивлението и на колеги от чужбина, коментират археолози. Подобно недоумение предизвикал шумът около открития наскоро край Враца скелет на мъж от ранния неолит. Не че се срещат подобни експонати под път и над път, но са известни поне 150 такива и в чужбина бяха изненадани защо придаваме такова значение на находката, разказа експерт.


Той припомня, че преди месеци учени откриха в Южна Африка напълно запазен скелет на непознат досега прародител на днешните хора, датиран на около 2 млн. години. Защо никой не понечи да каже, че това е Адам, с усмивка попита риторично той. Археолозите повтарят известни истини - ако се съберат костите, обявени  за мощи на даден светец, ще се съберат поне 17 скелета на съответния светец.


Някои колеги се поддават на изкушението, забравят баланса, още повече че част от археолозите бяха възпитани да търсят сензацията, говорят експерти. Те очакват техен колега, известен с шумните си открития, в близко време "да отговори" на предизвикателството на находката в Созопол и да намери нещо още по-атрактивно.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK