Сметната палата - "Трансформърс" 2

Постоянните скандали и политическата намеса в работата на повечето регулаторни органи в България доведоха дотам обществото да ги възприема като "вързани кучета, които хапят само когато им се каже". Най-незасегната от политическите нападки и домогвания досега като че ли остана Сметната палата, въпреки че и за нейната работа се чуват критики. Те тръгват от бавния одит и стигат до съмненията, че констатирани нередности се потулват, а пред обществото се представят само факти, които не пораждат по-сериозни последствия.

Затова и на пръв поглед е странно, че управляващите предлагат изцяло нов закон за дейността на Сметната палата, който фундаментално ще промени структурата й. Досега ГЕРБ предприе такава стъпка само по отношение на Комисията за финансов надзор и тя бе приета нееднозначно.

От сравнението със сега действащите правила става ясно, че замисълът е тотално да се промени не само управлението, но и конструкцията за вземане на решения и носене на отговорност в одитния орган - от колективно (или безотговорно според ГЕРБ) в еднолично (и затова ясно адресирано).

Консултативен съвет вместо колективен орган

В момента на върха на Сметната палата има председател и 10 членове с 9-годишни мандати, всички избирани от парламента. Освен че ръководеше одиторите, 11-членната колегия утвърждаваше годишната програма за одитна дейност, одобряваше/отхвърляше/връщаше за доработка одитните доклади и т.н.

Според новия проектозакон, внесен в парламента преди десетина дни, всички тези функции ще се изпълняват от трима души - председател и двама заместници. Те отново ще се избират от Народното събрание, но мандатът им се скъсява на 6 години.

Според юристи от законопроекта не става ясно дали сегашният председател на Сметната палата ще запази поста си, или мандатът му автоматично ще се прекрати. Според председателката на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова (ГЕРБ), която е сред авторите на проекта, Валери Димитров трябва да остане, тъй като целта на закона не е да го махне, а и той самият е помогнал много при изготвянето му.

Тя допусна възможност да се допише текст, който изрично да гарантира мястото на сегашния председател. Валери Димитров беше избран начело на Сметната палата през април 2005 г. По проектозакона мандатът му ще изтече догодина и скоро отново ще се търси нов председател, тъй като преизбирането се забранява и в сега действащия закон, и в новия.

Съвсем нова структура е консултативният съвет към Сметната палата. В него ще влязат председателят, четирима експерти с поне 15-годишен опит в одита, финансовия контрол или счетоводството, както и представител на организацията на регистрираните одитори. "Идеята е Сметната палата да остане независима, но съветът да действа като коректив на работата й", коментира Менда Стоянова. Само че отново парламентът ще избира и петимата експерти, така че и ръководството на палатата, и нейният коректив ще се назначават от един и същ орган.

Задачите на консултативния съвет ще са да съставя правила за провеждането на изпити за одитори в Сметната палата, да дава становища по одитните доклади, които ще са неразделна част от тях. Съветът ще се произнася по годишните доклади за дейността на Сметната палата и по изпълнението на задачите, възложени от Народното събрание.

Становищата му ще се изготвят с гласуване на членовете, като председателят на палатата няма да има право на глас, въпреки че ще води заседанията. Решенията на консултативния съвет няма да имат задължителен характер, но според авторите на законопроекта едно разминаване в позициите на одитния орган и на съвета ще е достатъчно сериозно събитие, при това веднага ще стане известно на обществото. Това според депутатите ще накара палатата да се съобразява със становищата на съвета.

Промени има и по-надолу в устройството на одитния орган. Вместо отделения в София и териториални поделения в страната ще има дирекции, разположени в централното управление, и към тях ще може да се обособяват отдели, сектори и изнесени работни места. Териториалните поделения ще се закрият.

Най-сериозната промяна за самите одитори е, че всички ще минат през изпит, който да покаже тяхната компетентност. Тези, които не го издържат, ще бъдат преназначени като стажант-одитори. Всички нови назначения на одитори в палатата също ще стават само чрез изпит.

Власт и правомощия

Най-сериозната промяна в правомощията на Сметната палата е даването на право на председателя й да иска отстраняването от длъжност на ръководители, които са нарушили закона или не изпълняват препоръките на одиторите. Последното е обичайна и ненаказуема практика в момента. Това ще става с искане до Народното събрание, Министерския съвет или съответния общински съвет в зависимост от това кой е органът с власт над одитираното звено.

С промяната в структурата на управление на палатата ще се промени и процесът на утвърждаване на одитните доклади. Сега те се внасят в Сметната палата от ръководителя на отделението или от директора на териториалното поделение. Докладите се потвърждават, изменят или отменят изцяло или частично с гласуване на членовете на палатата и нейния председател. Колегиалният орган има право да променя констатации и оценки в одитния доклад, както и неговите заключения.

"С новия закон колегиалният модел ще се промени в едноличен", коментира председателят на Сметната палата проф. Валери Димитров. Първият контрол върху докладите ще се осъществява от директора на дирекцията, от която е одитният екип. Той ще оценява събраните доказателства, тяхната надеждност и дали са достатъчни, както и връзката им с направените констатации и препоръки.

На финала ще се произнася с писмено решение, с което ще одобрява проекта на одитния доклад или ще го връща за доработване и отстраняване на пропуските. Ръководителят на екипа обаче има право да откаже да приеме препоръките и тогава спорът ще се отнесе към един от двамата зам.-председатели на Сметната палата, който отново ще се произнася писмено. И отново съществува възможността да приеме или да отхвърли доклада, което означава възлагане на нов одит на друг екип, обясни проф. Димитров.

Окончателното одобрение на одитните доклади ще се прави от председателя или от един от двамата му заместници.

Според Менда Стоянова основна разлика със сега действащата система е, че директорът или зам.-председателят на Сметната палата ще могат да се произнасят само по доказателствата в доклада, но няма да имат възможност да се намесват и да променят неговото съдържание или констатациите.

Всяко решение на директорите и зам.-председателите трябва да е писмено и да се посочват мотиви, което означава, че всеки ще носи отговорност за действията си. В момента всичко става с гласуване на членовете на Сметната палата и според депутатите на ГЕРБ, изготвили проекта, така отговорността се размива.