Приказки на газена ламба

"Притемва се" и баба Лиляна пали газовата лампа

© Анелия Николова

"Притемва се" и баба Лиляна пали газовата лампа



Електрическата крушка е осветителен уред, източник на изкуствена светлина, която се излъчва от проводник, нагрят при протичането на електрическия ток. Изобретена е между 1870 и 1890 г. от Томас Едисон.


Баба Лиляна от село Сухострел не знае кой е Едисон, както и баба Славка и Стоянка от Кьосевата махала. Не знаят кога е изобретена електрическата крушка, защото не са виждали много такива. Те живеят в XXI век в две от селата в България, в които никога не е имало ток. Махалите им са в община Симитли, която пък е обявена за общината с най-добро осветление в страната.


Героите на този разказ са скрити от цивилизацията. Историите им са сходни, защото в основата им е липсата на ток. Те не гледат новини, прогноза за времето, турския сериал в 17 ч. или някое риалити. Около тях е тихо, само някой петел, куче или мучене на крава озвучава деня им. 




Всички са много мили, радват се, когато видят непознати, с години пазят по една неотворена кутия с бонбони "за гости". Не ги е страх от нищо и нямат нужда от нищо. Така казват. Притесняват се единствено за здравето си, но тамq където живеят, няма доктор. Това е животът, който са си избрали сами, но и защото алтернатива никога не им е предлагана.


"Нема хора, нема къщи, нема нищо"


В село Сухострел по адресна регистрация живеят 7 души. Намира се на 25 км от Симитли и на 5 км от последния "оазис" с ток. Може да се стигне само с джип, пътят е като лунен пейзаж, но затова пък е заобиколен от недокоснати къпинови и малинови храсти.


Гледката е невероятно живописна. Няма табела за селото. Къщите в махалите на Сухострел са празни, страшни, безплътни. Границата с Македония е съвсем близо, обхват на телефоните няма. В една от махалите три изоставени къщи правят компания на стълб, от който излизат кабели. Той прилича повече на арт инсталация, отколкото на нещо, през което някога ще преминава ток.


Баба Лиляна е на 75 години, няма нито един зъб, но се смее много и широко. Има две "мачки" (котки). "Вижте ги колко са убави. Снимайте ги", приканва тя, докато кани неочакваните гости в къщата си. Тя е малка, направена сякаш от картон. Живее с "дядото", с когото са женени от 50 години. 18 години е работила в обувен цех в Симитли, но "оттам се върнахме тука, защо - не знам". Липсата на ток не я притеснява, но не знае какво ще прави, ако се разболее. "Децата са по Гърция, няма кой да идва."


"Нема хора, нема къщи, нема нищо. С газени ламби, фенери, в темницата ходиме, така живеем тука. Само две къщи има нагоре", обяснява Лиляна. Показва домашно приготвената питка, не спира да се смее.


Чушките са окачени над печката, срещу тях има икона, снимка от сватбата на едно от децата, обвита в найлон, и газовата лампа. Баба Лиляна я пали: "Имаме си радио, гледаме да слушаме по-весели работи, народна музика."


Ръцете й са напукани и кафяви от белене на орехи, на гърба й има вързоп. "Ходя по стоката (домашните животни), взема си чорапа, плета си, да се занимавам. Това правя, после вечерята и легаме", описва всекидневието си бабата. Веднъж месечно идва камион с най-необходимите хранителни стоки. "Всичко ни е добре, не се притеснявайте, само да сме здрави, това е важно", казва за довиждане Лиляна.


Правителството на Симеон Сакскобургготски решава да отвори нов граничен пункт с Македония в региона. Идеята е той да свързва Симитли и Пехчево, но нищо не е направено. Според кмета на Симитли Апостол Апостолов проблемът за хората от Сухострел няма как да бъде решен, защото това не е възвращаема инвестиция.


Ако проектът за пункт беше осъществен, щеше поне пътната мрежа да се оправи. Сега се работи по проект за превръщането на Команитските скали в туристическа дестинация, като идеята е под тях да се изгради вилно селище. На това се надява Апостолов.


Рио гранде ди Кьосева махала


Стоянка от Кьосевата махала обаче се страхува. Освен това много неща й липсват. Тя е пенсионерка, живее сама през зимата в Благоевград, а лятото се качва в махалата, която е на около 10 км от града (по още по-разбит и труден път) между единственото помашко село в община Симитли - Долно Осеново и Горно Осеново, в което преди пет години са били поставени слънчеви батерии за производство на електричество. В Кьосеевата махала обаче няма и никога не е имало ток.


"Тук е хубаво, защото въздухът е чист, ама ток нямаме, път нямаме, хляб нямаме, ходиме в турското село пеша. Нямам газова лампа, имам един котлон, става само за кафе, не и за готвене", казва Стоянка и продължава: "Много е трудно, много мизерно, липсва ми телевизора, всичко ми липсва.


Внуците са без работа, парите са малко, но си живеем в мизерията, не пречи, свикнали сме с нея." Къщата на Стоянка е много малка, прилича на колиба. Около нея има още три - всички са толкова нагъчкани, почти с общи дворове, сякаш от страх да не са много отделени.


В съседната къща ни посреща баба Славка. Тя винаги е живяла в махалата. Не вижда смисъл да отива в града, защото не иска да "овисне на врата на децата си". "Да си клатим краката по цял ден ли? Защо? Тук поне мога да изкарам нещо за децата", казва тя малко след като е запалила газовата лампа.


В Кьосеевата махала живеят около 10 души, в съседното Горно Осеново по адресна регистрация са 15. Там по думите на кмета Апостолов имало договорка с една от електроразпределителните компании да бъде прокаран ток. Това обаче не се случва. Слънчевите батерии пък се оказали само опит за реклама на една фирма и сега не работят.


"Ода за народа"


"С какво се отопляваме ли? На какво готвим? Гледай каква гора! На твърдо гориво и на твърд алкохол, но само преварка, ето го казана", показва Стою Георгиев. Той е бивш фелдшер, но сега се представя като поет и готвач - "Ути е пълна нула пред мен". Стою се опитва да разкаже историята на Кьосевата махала, но се разплаква, защото "много се разчувствал".


Мирчо, едноок дядо на 75 години, който стои в двора му, се подсмихва, а от оградата друг съсед се провиква: "Стою, внимавай какво говориш, че ще те дадат по някоя телевизия. Разкажи за проблемите, бе!" Стою обаче започва да цитира "Ода за народа", която е написал и посветил на управлението на тройната коалиция: "Демокрация - колко е сладка тази дума, всеки политик ще разбере/имайки шанса души народни да обере/щом до властта се той добере..." Стою обяснява, че името на махалата е Рио гранде ди Кьосел, защото така го е измислил.


Той има генератор в къщата и в момента я ремонтира, защото това е единственото място, на което му "идва музата и въодушевлението".


"Бъдеще тука няма, това място трябва да се забрави", казва Петър, който не живее в махалата. Идва рядко, само за да обере двата ореха, които е посадил като малък.


"Преди десет години направих една инициатива за ток, докарах инженер, но хората отказаха да си разкопаят градините, за да се сложат стълбове. Ограничена работа!", отсича Петър. В далечината още се чува рециталът на Стою, смехът на дядо Мирчо и лаят на няколко кучета. Подухва лек вятър и съвсем скоро ще започне да се "притемва".

Коментари (5)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на geschenk
    geschenk
    Рейтинг: 390 Весело

    Страхотен репортаж! Благодаря!

  2. 2 Профил на Елена Ангелова
    Елена Ангелова
    Рейтинг: 785 Весело

    Лора, Лора. Много хубаво пишеш. Големи скици са тия хора. Много истинско. Браво.

    Елена
  3. 3 Профил на mara
    mara
    Рейтинг: 733 Весело
  4. 4 Профил на bellabella
    bellabella
    Рейтинг: 8 Весело

    Готин репортаж! ) Поздрав!

  5. 5 Профил на picha_ot_maroko
    picha_ot_maroko
    Рейтинг: Неутрално

    колко истинско-- и сурово, без грим ! а , гражданя !!! Стига сте се мушили в вашите скапани барчета , пицарии , и прочее,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, радвам се , че бяхме заедно !!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK