Частните колекционери предупредиха, че без тях България няма културно наследство

© Георги Кожухаров

Искаме в бъдещия български "Лувър" да бъде събрана творческата мощ на хората, паметта на вековете и съпричастието на поколенията. Ако държавата продължи в посоката, в която е поела, там ще стои един самотен и трагичен колаж от милиционерска шапка, токчетата на мъдрата Чилова и митичният антикварен часовник, закупен в свободния Париж от сегашния министър на културата".

Това обявиха от съюзите на колекционерите, антиквари, аукционни къщи, филателисти и др. Те днес дадоха поредната пресконференция срещу закона за културното наследство (т. нар. закон "Чилова") като обявиха, че неговото действие "демонизира" колекционерската общност и търговията с артефакти.

Както в последните близо три години, така и днес колекционерите поставиха същите искания - либерализиране на режима за търговия с ценности, по-лесна регистрация на експонатите, и то не за всички културни ценности, по-ниски наказания за недеклариране на находки. От съюзите настояха и за поредното удължаване на срока, в който при облекчен режим се признава право на собственост на антиките, който изтече на 10 април. "Не искаме колекционерската общност и търговията с артефакти да бъдат демонизирани. По пътя, по който върви държавата, колекционерството в България съвсем скоро ще бъде напълно затрито", обявиха те. Не искаме хората, които предлагат да бъдат лоялни партньори на държавата да бъдат третирани като грабители и обществени врагове, допълват от съюзите.

В края на юли от Министерството на културата прокараха през Министерския съвет промени в закона за културното наследство, с които се даваше още една година отсрочка за деклариране на антиките. Седмица по-късно обаче измененията бяха оттеглени заради забележки от страна на МВР. Преди няколко дни неофициално от културното ведомство казаха пред "Дневник", че измененията отново са готови, съобразени са с исканията на МВР и срокът няма да бъде удължаван. Ако този път от ведомството удържат тази позиция в сила ще остане задължението за представяне на сериозен набор от документи, с които да се докаже собственост върху необявени досега предмети.

"Искаме да бъде удължен срокът за регистриране на колекциите. Забавянето на поднормативните актове, слабата разяснителна работа и нагнетяваният страх доведоха до сегашната ситуация, в която бяха регистрирани едва около 200 колекции", настояха днес колекционерите. Председателят на съюза Валери Петров обяви, че сега "стотици колекции" не са декларирани и следователно са нелегитимни и криминализирани. Пред "Дневник" един от сериозните колекционери в България Димитър Иванов, който също участва в пресконференцията, каза, че притежателите на антики нямат против да декларират предметите си, но държавата нямала капацитет и възможности да ги идентифицира и оцени. Това затруднявало управлението на собствеността върху предметите. Искаме да се облекчи режимът за търговия, не е редно да не можеш да продаваш антики, а в същото време да можеш да продадеш всичко друго, което си поискаш, заяви още Иванов.

От съюза на антикварите пък стигнаха още по-далеч - според тях не трябва да подлежат на идентифициране всички предмети, които се продават в антикварните магазини. По думите им заради това изискване в момента била блокирана дейността на антиквариатите.

"Пълен хаос е и в галериите - те излагат предмети, но не ги обявяват за продажба и така се стимулира сивият пазар", обяви и Светлин Русев.

Участниците в пресконференцията декларираха, че са против иманярството, трафика на антики и унищожаване на културни ценности, но са и против агресивната политика спрямо българските граждани. На въпрос обаче как ако им се изпълнят исканията и се облекчи рестриктивният режим, ще може да има ефективна борба с иманярството, от съюзите казаха, че това е по-скоро работа на законодателя и управляващите.