Депутатите така и не взеха решение по референдума за членството на Турция в ЕС

Депутатите така и не взеха решение по референдума за членството на Турция в ЕС

© Надежда Чипева



С приемане на решение, с което се задължава Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГРАО) да направи проверка за легитимността на подписите под искането за национален референдум за членството на Турция в ЕС приключиха днешните двучасови дебати по този въпрос. Точката влезе в дневния ред, защото днес изтича тримесечният срок, в който парламентът трябва да обсъди искането за допитване с въпроса "Против ли сте членството на Турция в Европейския Съюз?" , под което се подписаха 322 532 души. Тъй като не бяха изчистени техническите въпроси обаче, по -голяма част от изказванията бяха по процедурни въпроси, а само няколко бяха по същество.



От ВМРО ще поискат Конституционният съд да се произнесе дали днешното решение на парламента не е нарушение на закона за референдумите, съобщи лидерът Красимир Каракачанов, цитиран от "Фокус". Около 700 души дойдоха на организирания от ВМРО пред парламента протест.

Още в началото на днешния пленарен ден председателят на парламента Цецка Цачева предложи проект за решение, в който се дава задачата на ГРАО. Тя отбеляза, че въпросът не може да се обсъжда по същество, а парламентарните комисии не са взели отношение по него преди да е ясно дали подписката отговаря на всички законови изисквания. Това породи множество изказвания и критики особено от страна на левицата, които заявиха, че задължението за проверка на подписите е вменено на председателя на Народното събрание и тя е имала достатъчно време да го изпълни. Те отбелязаха, че за неуредени технически въпроси законът препраща към правилата за избор на народни представители и подписката е можела да бъде проверена според тях – според тях ЦИК възлага проверката на ГРАО.




Цачева отговори, като цитира писмо от дирекцията до нея, получено на 8 октомври, в което от


ГРАО обясняват, че биха извършили тази работа, но срещу съответното заплащане


заради допълнителния труд. Кажете ми на какво основание и кой е трябвало да сключи договора и да плати средствата на ГРАО, попита председателят на Народното събрание.


Процедурният спор раздразни както представителите на левицата, така и на "Синята коалиция". Вместо разправии за процедури тук трябваше да има дебат по същество, заяви лидерът на ДСБ Иван Костов. Надявах се да се проведе дебат за българските интереси по отношение на членството на Турция и начинът, по който ЕС започна преговори с тази държава, правейки огромни компромиси, заяви той.


По думите му между България и Турция стоят множество тежки въпроси, като обезщетенията на тракийските българи. Друга такава тема била това, че "Турция използва турските общности зад граница, като оръжие за намеса във вътрешните дела на държавите, включително и на България". Тези въпроси не могат да бъдат затваряни, а трябва да получат решение, затова и


"Синята коалиция е "за" референдум


, допълни той. Костов обаче предложи преформулиране на въпроса за допитването, като поиска референдумът да бъде направен, едва след като ЕС евентуално приключи преговорите с Турция и постави въпроса за реалното присъединяване.


Подобно предложение направи и лидерът на БСП Сергей Станишев. По думите му на базата на преговорите с Турция България може да получава множество механизми, с които да намери реално решение на открити от години въпроси, като този за обезщетенията на тракийските българи. Според него, ако сега се проведе референдум, който е "с очакван изход", това ще ограничи възможностите за използване на тези инструменти за отстояване на българските интереси. Затова от левицата поискаха вместо сега да се поставя въпроса "за" или "против" членството на Турция в ЕС, Народното събрание да възложи на правителството да излезе с ясна позиция по самите преговори със съседната ни държава.


Зам.-председателят на ДПС Лютви Местан заяви, че България има стратегически интерес нейните съседни страни да отговарят на европейските стандарти за демократичност. Ако една държава покрие всички условия за членство и транспонира европейското право, не би следвало да има каквито и да било други съображение срещу присъединяването й от исторически или митологичен характер, каза той. Лютви Местан призова да не се пристъпва към референдуми, които са от конюнктурен характер и удовлетворяват интересите на една или друга партия. Той припомни, че през 1999 г. пред тогавашното правителство на Иван Костов е стоял въпросът за референдум дали България да даде въздушен коридор на НАТО за войната в Югославия, и тогава ДПС са подкрепили десните да не бъде провеждано такова допитване. Ако имаше такъв референдум, той щеше да е е с отрицателен отговор и България надали сега щеше да е член както на НАТО, така и на ЕС, заяви Местан.


По време на дискусиите депутатите решиха от дневния ред да отпадне искането на "Атака" за референдум за членството на Турция в ЕС, обосновано на организираната от ВМРО подписка. Четин Казак от ДПС отбеляза, че в закона е записано, че проекторешение по тази подписка може да предлага само водещата парламентарна комисия - правната, а не определени парламентарни групи. При гласуването


ГЕРБ подкрепиха становището на ДПС


и предложението на "Атака" не беше прието . Това предизвика остра реакция на лидера на партията, партньор на ГЕРБ, "Атака" Волен Сидеров, който определи поведението на управляващите, като "много, много, много лош знак". Малко по-късно депутатите от "Атака" напуснаха залата. Така на практика остана само едно проекторешение, което можеше да бъде гласувано днес – това, с което се възлага проверката на ГРАО. От "Синята коалиция" също не участваха в гласуването с мотива, че не може парламентът да влиза в кореспонденция с една дирекция към министерство.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK