Висше образование и пазар на труда - някои диспропорции

Над половината от студентите в България се обучават в едва 6 от общо 52-те налични професионални направления. Същевременно под една пета от завършилите висше образование работят в съответстваща на професионалното им направление сфера. Дали става дума за диспропорции в образованието или за повтаряне на структурата на деловия живот в страната такъв, какъвто е в момента?


Все по-често работодатели, образователни специалисти и общественици изразяват тревога за снижаването на квалификацията на младите хора, които завършват университет. Проучване на Българската стопанска камара от тази година например установи, че висшите училища продължават да не произвеждат специалистите, от които бизнесът се нуждае, прекалено много хора учат за икономисти, а прекалено малко за професионални бакалаври в направление "Здравеопазване", за инженери в областта на добива и производствените технологии.


Тенденцията е безспорна, но дали тя се дължи само на университетите? Излишъкът и дефицитът на специалисти зависят не само от предлагането, но и от търсенето, които при това се променят динамично и не са изцяло във властта на образователните институции. Бройките за специалностите се отпускат от министерството на образованието, ангажиращо заявление (да не говорим за прогнози) за нуждите от определени специалисти по номенклатури и брой не излиза нито от държавата, нито от работодателите, нито от експерти.




При това подобни предвиждания са очевидно рискови, защото на национален терен вече действа мощният трудов и образователен пазар на ЕС. Все повече завършващи средно образование продължават обучението си в Западна Европа, а същевременно все повече дипломирани висшисти намират работа в ЕС или записват магистратура там.


Данните, за пръв път набрани за целите на рейтинга на университетите в България, позволяват да хвърлим нова светлина върху търсенето и предлагането на висшисти.


Първо, наистина има "мегаспециалности", които сякаш наводняват страната с висшисти, за които няма поле за реализация. Професионалните направления са 52, а само 6 от тях обхващат над половината студенти. Това са "Икономика", "Администрация и управление", "Право", "Комуникационна и компютърна техника", "Педагогика" и "Туризъм". Вътре в тази група студентите също са крайно неравномерно разпределени.


Всеки четвърти - икономист


Половината (т.е. четвърт от всички студенти) учат в едно-единствено направление - "Икономика". Доста импозантно изглежда и следващото по големина направление "Администрация и управление" - повече един от всеки десет учещи (11%), следвано от "Право" - един от двайсет (5%).


Впечатлява и сравнението между кадрите за традиционно разглеждания като "реален" сектор и този, свързан с финанси. 13 направления на техническите науки обучават 49 214 души (сред които само 0.29% за най-развития производствен отрасъл "Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми"), а само направлението "Икономика" - 62 727 души.


Взети заедно, само двете направления "Администрация и управление" и "Право" произвеждат 16% от специалистите - повече, отколкото всички "инженерни" специалности, взети заедно (14%).
Дали става дума за диспропорции в образованието или за повтаряне на структурата на деловия живот в страната? Нека поясним: съвсем малочислени специалности също могат да се окажат генератори на безработни висшисти, ако нямат насреща си търсене.


Същевременно някои "големи" специалности могат да се окажат генератори на дефицит, ако не притежават нужния капацитет. Доколкото няма меродавна прогноза за търсенето и предлагането на хора с висше образование, остава да приложим косвени индикатори за степента на съответствие между двете неща.


Търси се


Такъв косвен индикатор е равнището на безработица сред хората, завършили висши училища през последните 3 години. Ако това, което се търси, не достига, а онова, което е налице, не се търси, би следвало сред завършилите да наблюдаваме по-висока безработица, отколкото е средната за страната.


Данни от Регистъра на осигурените лица в НОИ за март 2010 г., Агенцията по заетостта към 31 март 2010 г. и Регистъра на трудовите договори към същата дата показват обаче, че делът на безработните сред тази група е 3.3%.


Това е около три пъти по-ниско от средното за страната през първото тримесечие на 2010 г. Още по-изненадващо е, че дори в сравнение с висшистите изобщо този показател изглежда по-благоприятен. Сред хората, завършили висше образование независимо от годината, безработицата е 4.4%.


При това в нито едно професионално направление нивото на безработица не достига националното. Най-високото равнище от 7% се наблюдава при завършилите "Религия и теология". От друга страна, потвърждава се констатацията на работодателите за голямо търсене на медицинските специалности. В тези направления безработицата е между 0 и 0.58%.


Несъответствието между търсене и предлагане личи и от цената на труда. Дефицитът за определена квалификация повишава работната компенсация за хората, които я притежават, а излишъкът понижава заплащането. Като цяло не се потвърждава подозрението за излишък на специалисти с висше образование изобщо.


В изследваната съвкупност средният облагаем доход е 1033.77 лв. Това е със 70% над средната месечна заплата в страната по данни за 2009 г. Дори е учудващо, че при завършилите художествени специалности, които винаги имат проблеми с реализацията, доходът пак надвишава средния със 100 - 200 лв.


За отбелязване е и такъв феномен: реалната средна заплата на завършилите през последните 3 години надхвърля средните очаквания на студентите за стартовото заплащане. Средно те очакват 714 лв., а всъщност при завършилите средният облагаем доход е 1108 лв. Единствено правистите и хората на изкуството имат донякъде нереалистични очаквания.


Най-силно недооценявани са финансовите перспективи на студентите с конвертируеми специалности в чужбина - начело са медицински сестри, математици, специалисти по информационни и компютърни системи. При фармацевтите и медиците вероятно се намесват други фактори като задължителни стажове и недекларирано заплащане.


Учи, за да не работиш по специалността


Дотук нещата изглеждат доста по-благополучни от преобладаващите мнения в обществото и сред работодателите. Но от следващите данни дори песимистите вероятно ще бъдат изненадани. Те показват какъв брой наети упражняват дейност, съответстваща на професионалното направление, в което са учили.


Това е всъщност един либерален критерий (в рамките на едно професионално направление има специалности, които не са лесно заменими една с друга). Въпреки това се оказва, че само в 18% от случаите има такова съответствие.


Най-често упражняват специалността си училите в сферата на здравеопазването - медицина, фармация, стоматология, обществено здраве (81%, 84%, 73%, 30%). На обратния полюс са "Науки за земята", "Материали и материалознание", "Спорт", "Изобразително изкуство", "Химични технологии", "Туризъм", "Хранителни технологии", "Теория на изкуствата", "Национална сигурност", "Теория и управление на образованието".


Дори сред пет инженерни специалности повече от 85% от завършилите работят, но не прилагат наученото. Иначе казано, в масовия случай мотивът за получаване на висше образование е свързан наистина с желанието за по-високи доходи, но не чрез квалификацията, а чрез статуса, който съпровожда този факт.


Въпрос на фирмена култура


Иронията на положението е, че няма защо да се безпокоим за излишъка от икономисти, защото само 16% постъпват на работа като такива.
Разбира се, данните обхващат хора, които са имали средно малко повече от година и половина да търсят работа по специалността, но размерът на това разминаване говори за качествена деформация на механизмите на трудовия пазар.


Петима от всеки шест постъпват на работа не заради специалността, която са усвоили във висшето образование, а по други причини. Изглежда, че квалификацията не доминира достатъчно отчетливо като критерий при наемането на нови специалисти, а вероятно и във функционирането на повечето фирми.


В анкетно изследване, проведено през 2010 г. от МБМД, представителна извадка от работещи, завършили висше училище през последните 3 години, бяха попитани кои са били водещите причини, за да бъдат наети. Специалността, която са завършили, е била важна според 40%, висшето училище, което са завършили, е било съществено според 20%, успехът от дипломата е посочена само от 8%, докато представянето на интервюто за работа е посочено от 38%. Най-много хора - 55%, смятат, че ефект са оказали "личните ми качества".


В същото изследване, но сред работодатели, се забелязва подобна йерархия - личните качества са на първо място със 74%, докато специалността е на второ с 56%, следвана от: компютърните умения - 28%, знанието на чужди езици - 24%, и университета - 21%.


В крайна сметка анализът на данните за търсенето и предлагането на труд показва, че са необходими по-задълбочени изследвания, достигащи до националната фирмена и корпоративна култура. Може би затова у нас не се прави споменатата в началото официална прогноза за нуждите от определени специалности след 3-5 години, да не говорим за по-дълъг период. Тук има неща, по-важни от квалификацията.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK