In Memoriam: Почина следователят Богдан Карайотов

Богдан Карайотов

© Юлия Лазарова

Богдан Карайотов



На 2 декември 2010 г. след боледуване почина следователят Богдан Карайотов. Той е роден през 1939 г. в София. Завършва юридическия факултет на Софийския университет през 1962 г. Работи три години като съдия в Грудово, Бургаско. Кариерата му на следовател започва през 1968 г. До промените работи в София като следовател по криминални престъпления.


След 1990 г. оглавява отдел "Тежки престъпления" в Националната следствена служба и го ръководи до 1999 г., когато е пенсиониран. След това е преназначен за прокурор. Член е на Висшия съдебен съвет в периода 1998-2003 г.


През 90-те години отделът му ръководи множество дела, предизвикали силен обществен интерес. Най-значимото дело, по което Богдан Карайотов работи, е разследването на убийството на писателя Георги Марков в Лондон през 1978 г.




Той и бившият зам.-директор на Националната следствена служба ген. Коста Богацевски са единствените магистрати, получили през 1990 г. достъп до архива на бившето Първо главно управление (ПГУ) на Държавна сигурност, където се натъкват на материали доказващи връзката на ДС с това политическо убийство.


Те установяват, че разработката срещу Георги Марков на ПГУ от 16 тома е унищожена в началото на 1990 г. За това престъпление през 1991 г. е осъден на лишаване от свобода последният началник на ПГУ ген. Владимир Тодоров. Следователите се натъкват и на агент на ПГУ "Пикадили", който е заподозрян по случая.


Последното интервю на Богдан Карайотов, което ви представяме, е публикувано през септември 2008 г. във връзка с огласяването на досието единствения заподозрян по случая италиански гражданин Франческо Гулино, агент на ПГУ под псевдонима "Пикадили". Досието "Пикадили"  и още сто тома от архива на ПГУ бяха предоставени на журналиста Христо Христов от Националната разузнавателна служба (НРС), след като с помощта на фондация "Програма достъп до информация" той спечели дело във Върховния административен съд за отказ на разузнаването да му предостави исканите архивни документи.



БОГДАН КАРАЙОТОВ:
ПЪРВО ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ Е ПОСТАВИЛО ЗАДАЧА НА "ПИКАДИЛИ" ПО "СКИТНИК"



Как попаднахте на делото "Пикадили" в архива на Националната разузнавателна служба (НРС)?


- Натъкнахме се съвсем случайно, като гледахме имената и псевдонимите на различни агенти. "Пикадили" ни направи впечатление и предизвика догадки какво се крие зад него. Знаехме, че "Пикадили" е известен площад в Лондон, и решихме да поискаме материалите за него. Директор на НРС по това време беше Румен Тошков. Той забави предаването на делото с 10-15 дни.


А като сте изисквали други дела, имаше ли забавяне?


- Не, много бързо ги даваха. И не само от НРС. Преди това бяхме поискали делото от Второ главно управление на ДС на емигранта Борис Арсов. Отидохме в архива в министерството, извадиха ни го и го четохме в читалнята и аз, и Коста Богацевски. Но за "Пикадили" ни направи впечатление, че се забавиха. Получи се наше вътрешно усещане, че в службата настана някакъв смут. Тогавашният началник на архива на НРС Радко Тодоров се смути, като му направих повторно искане за това дело, и най-накрая го дадоха. Тогава вече започнахме да го четем и там излязоха някои документи, които не ги виждам в делото, до което са предоставили достъп на вас.


За какви документи става въпрос?


- По делото ни направи впечатление, че някъде от края на 1976 г. този агент получава указание да бъде маршутиран до Англия, специално в Лондон, с едни общи замъглени задачи да търси начин да се устрои там. Той възприема, но без някаква конкретика, и заминава за Лондон. Тази среща е докладвана и на тогавашния зам.-началник на Първо главно управление (ПГУ) на ДС ген. Владо Тодоров. Първия път "Пикадили" стои в Лондон десетина дни, а втория, вече през есента на 1977 – повече, около 40 дни.


Тогава вече става дума, че е установил контакт с някаква азиатска фирма, с която би могъл да развие бизнес, но му трябвали около 30 000 английски лири. Това е докладвано от водещия офицер на ръководство, но им се струва, че сумата е много голяма. Преди това обаче с агента има една много интересна среща някъде през март 1977 г. в Копенхаген. Преди да замине на нея, оперативният работник, който се среща с "Пикадили", докладва за нея. На изготвения от него план за срещата неговият началник Владо Тодоров на ръка беше написал указание да се постави задача на "Пикадили" да работи с оглед на замисленото по "Скитник".


А "Скитник" е Георги Марков.


- Да, "Скитник" е псевдонимът, под който ПГУ води разработката си срещу писателя.


Каква беше реакцията ви?


- Това вече изключително много ни заинтересува - каква е връзката между "Скитник" и "Пикадили"? Какво е замисленото по "Скитник" и какво е трябвало да направи "Пикадили"? Нещо повече, открихме отговор на оперативния работник след срещата с агента, където той докладва, че е провел срещата, поставил му е задачите и специално поръчката за "Скитник" я е приел и ще я изпълни. Но в какво се състои поръчката не се казва.


Значи тези два документа, които свързват "Пикадили" със случая "Георги Марков", сега не ги откривате в делото?


- Да, сега ги няма.


Това означава, че те са прочистени след 1999 г., когато върнахте делото в НРС.


- Да, след като ние вече сме ги гледали, тогава са извадени. То цялото дело си личи, че е доста прощипано.


Прави впечатление, че томовете на делото "Пикадили" не са прошнуровани и подпечатани и подписани, каквато е практиката, и липсват онези задължителни атрибути, които гарантират целостта на делото.


- Така беше и при нас. Предадоха ни материалите на този агент, може да се каже, в насипно състояние, което показваше, че от него е дърпано, вадено, скривано и кой знае още какво са правили с него.


Защо според вас трите тома от досието са представени като личното дело на "Пикадили", а работното му дело липсва?


- В случая в представените ни томове има смесени, събрани материали и от личното му дело, и от работното му. Това говори, че от делото на този агент са се интересували много хора. Защо - не знаем. И че стремежът е бил това дело, ако може, да изчезне. Но тъй като ние вече го бяхме взели, нямаше как то да изчезне, както стана с първото дело – разработка на писателя Георги Марков в ПГУ. Тя изчезна, преди ние да стигнем до нея. Знаете, след това се води процес срещу Владо Тодоров и покойния бивш зам.-министър на вътрешните работи ген. Стоян Савов, който междувпрочем се самоуби два дни преди началото на процеса.


Прави впечатление, че точно преди 1978 г. - годината, в която Марков е убит, са най-интензивните контакти и плащанията на агента в този период са в английски лири.


- Големи суми са му давани и в английски лири, и в американски долари. Плащано му е до последно, чак до началото на 1990 г. , без да е вършил някаква съществена дейност.


Това предизвика ли въпроси у вас?


- Разбира се. Основното, което ни интересуваше, беше защо е трябвало да бъде маршутиран неколкократно до Лондон? Какво е правил там? Уж да развие някакъв общ бизнес, а между редовете му е поставена задача по "Скитник".


Е, нещо друго ми направи тогава впечатление. През януари 1978 "Пикадили" е извикан от ПГУ в София. Тогава на него му е проведена специална подготовка и едно мероприятие "Тренажор". Това е подлагане на уред, подобен на детектора на лъжата.


Какво говори това?


- Това говори, че той е бил подготвен за нещо. Действително и на други агенти са правени подобни мероприятия, но на значими агенти. А при "Пикадили" има изведнъж засилен интерес, заобиколен е с внимание в София, с него се среща началникът на българското разузнаване ген. Васил Коцев. Да те срещнат с ръководителя на външното разузнаване на България не е никак малко, това е знак за оказване на особено внимание. Може би целта е била да го уверят, че стоят твърдо зад него.


След като е обучен обаче, за цялата 1978 липсват документи за дейността на "Пикадили".


- Да, няма данни. Има отчет за една среща през юни 1978 г. в Малмьо, където му предават 2000 английски лири. След това през януари 1979 г. е поканен отново в България, където изкарва една почивка. Награден е и с медали. И тук е характерно нещо друго, че след 1978 г. интересът на ПГУ той да се установи в Лондон отпада и "Пикадили" никога повече не посещава Англия. Ето това ни насочи да мислим, че този агент има отношение към случилото се с Георги Марков, тъй като той е изпращан в Лондон и му е възложена работа по "Скитник". За съжаление всичко свързано с "Пикадили", което проверихме в архива, не можа да хвърли по-голяма светлина.


Това ли беше единственият агент, за когото установихте конкретна връзка със разработката "Скитник" срещу Георги Марков?


- Това беше единственият агент, за когото засякохме, че му е възложена задача за някакво замислено мероприятие по "Скитник". Има още един момент, който предизвика въпроси. При преглеждането на материалите на ПГУ се натъкнахме на една книга на командированите служители за 1978 г. Там ми направи впечатление, че на 7 септември 1978 г. в Рим е командирован един служител. Този служител се оказа Георги Новев, офицерът от разузнаването, който навремето е вербувал агент "Пикадили" и е работил по неговото обучение две или три години.


Това е един от малцината офицери, които лично познават агента и той него. Поканих Новев на разпит и той разказа, че действително е пътувал в командировка до Рим. Задачата му е била на следващия или по-следващия ден да установи само визуален контакт с агент, който познавал. Като го попитах за кой агент става въпрос, той назова агент "Пикадили". Това беше като светване на червена лампичка. Срещата им е била пред катедралата "Св. Павел". Новев потвърди, че е осъществил визуален контакт с "Пикадили". Поведението му било спокойно и той докладвал, че моменталната среща е преминала успешно. Тази среща, между другото, не е отразена в досието на "Пикадили". Няма я. Тук възниква друго странно противоречие. На "Пикадили" от самото начало след вербуването му е давана линия да не посещава Италия. Той е бил известен на италианските служби и в българското разузнаване са се опасявали да не го арестуват.


Този път обаче моменталната среща е именно в Италия. Тя остава единствената среща на ПГУ с него в родината му. Впечатляващо е, че не се изпраща водещият му офицер, а друг, който го познава, но няма нищо общо с по-нататъшните мисии на агента. Още по-учудващо е, че разузнавачът се изпраща точно преди празника 9 септември. Каква е тази спешна задача, която налага такава командировка? Обикновено по онова време се отбягваха всякакви командировки покрай 9 септември.


Защо стана така, че през 1993 г. България отказа да предостави на Дания и Англия определени материали от досието на "Пикадили"?


- С този въпрос не съм запознат. По това време директор на Националната следствена служба беше Ани Крулева. На ниво главен прокурор е решено да се предоставят ли материали, или да не се предоставят. Крулева вече имаше недобро отношение към мен, не зная защо. Вероятно влияние е оказал фактът, че бях приятел от много години с председателя на Върховния касационен съд Иван Григоров, а тя беше влязла в конфликт с него. Даже тя се помъчи да вкара още един следовател по делото за Георги Марков, но аз успях да отклоня това желание. Съмнявам се и че чрез Крулева в българската преса през 1993 г. беше оповестен един доклад, който аз бях подготвил за хода на разследването и за фактите около "Пикадили".


Извън досието на "Пикадили" в архивите на 04 контраразузнавателен отдел в ПГУ съществуват конкретни планове обектът по разработката "Скитник" да бъде обезвреден.


- Още пред 1974 г., след случая с отвличането на Борис Арсов от Дания, всички материали за Георги Марков преминават в ПГУ. Издадена е заповед на министър Димитър Стоянов, с която се забранява на Второ главно управление да извършва операции зад граница. Това става заради ревността между двете управления, защото по случая "Арсов" Второ главно управление обира овациите на ръководството на МВР.


Затова през 1975 г. в ПГУ откриват разработка срещу Марков, който по това време започва да чете своите "Задочни репортажи" по радио "Свободна Европа". Това предизвиква интереса и ненавистта на българските служби срещу писателя. И ПГУ взима мерки по отношение на Марков да бъде обезвреден. Даже преди това се правят опити да го разубеждават да не пише против България и да се върне, но той категорично отказва. Затова са пращани различни агенти до Лондон.


В тази насока са и паметните бележки от 1978 г. в Министерството на външните работи, които намерихме. През януари и април 1978 г. тогавашният британски посланик Джон Клоук е привикан във външно министерство и му е казано, ако може, да направи всичко английската страна да забрани на Марков да говори против България и лично срещу Тодор Живков. На тези срещи е присъствал Любен Гоцев, Елена Поптодорова като преводач и покойната Мария Захариева, тогава зам.-външен министър. Посланикът коректно отговаря, че Би Би Си е частна корпорация и те не могат да се месят. И точно в тези периоди от време вече в ПГУ има планове за обезвреждането и неутрализирането на "Скитник". Това са такива широки понятия, че много неща могат да се мислят.


А какво означава терминът ОМ, зад който са крили така наречените остри мероприятия? Вие сблъскахте ли се с него? Защото има куп разработки на други емигранти пак от този период, за които са планирани такива мероприятия.


- Терминът "остро мероприятие" (ОМ) е използван в началото на 70-те години. Под него трябва да се разбира физическа разправа с неудобни за властта емигранти – побой, предизвикване на катастрофа, в отделни случаи и лишаване от живот. Те са били пренесени от КГБ. Но в по-късните години тези мероприятия почти отпадат. В ПГУ е имало отдел "Остри мероприятия", началник на който е бил Иван Горинов. Впоследствие той става зам.-началник на ПГУ. Неговата съпруга пък е дългогодишна секретарка на Тодор Живков.


Като споменахте КГБ, шефът на контраразузнаването в съветското ПГУ ген. Олег Калугин публично призна, че съветската страна е предоставила техническата помощ, включително и отровата, за убийството на Марков.


- Да, той даде показания пред нас и има подробен протокол за разпита му, в който той обяснява на кои хора е възложена задачата, как са идвали в София. Впоследствие тези офицери от КГБ, включително и Калугин, са били наградени. По документите в ПГУ това се потвърди, била са наградени с ловни оръжия.


Калугин даде ли някакви пояснения за вида на техническата помощ, в какво се е състояла. За самото устройство сподели ли нещо?


- Той каза, че от КГБ са донесли устройство, наподобяващо писалка, но по-дебело, което изстрелва сачмата с отровата.


Защо според вас при такива доказателства, след като бяхте пенсиониран, следовател по делото Андрей Цветанов взе друга посока на разследване? Той смята, че причината за смъртта на Марков е грешка на лекуващите го в болницата лекари. И защо доказателствата за участието на ДС са игнорирани?


- Вижте, още в началото, след като започнахме разследването, аз и Богацевски бяхме обвинявани, че политизираме случая. Но ние се пазехме именно от това. Ние търсехме доказателства, свързани с личността на Георги Марков и евентуално с покушението срещу него. Основание за това най-вече ни даде случаят с Борис Арсов. В неговото дело ние намерихме една връзка, която е много солидна. Защото Арсов е човек, който е бил неизвестен в страната и не е развивал някаква дейност.


Въпросът е щом за една такава личност като него ДС хвърля толкова средства, прави такива планове за ликвидирането му и в крайна сметка за "довеждането" му, какво да говорим за Георги Марков. Писателят е една ярко изявена фигура и в България, и извън нея. Той е авторът на "Задочните репортажи", които са подразнили властта с много неща. Това показваше, че спрямо неговата личност са взети много по-твърди, крути мерки, отколкото срещу Арсов, който е един обикновен български емигрант. Ето това ни накара да мислим, че не бива да се влага никаква политика в разследването по това дело.


Бях съвсем учуден, когато следователят Цветанов подхвърли няколко пъти в пресата, че причината за смъртта на Марков е неоказаната навреме лекарска помощ, тоест, че е починал в резултат на лекарска грешка. Това за мен е много смешно.


Защо?


- Защото не кореспондира с абсолютно никакви данни по делото. И не може да даде отговор на факта какво прави сачмата в крака на Георги Марков.


И сигурно на откритата идентична сачма в гърба на изменилия Владимир Костов.


- Да, това са неоспорими веществени доказателства. Поради тези причини пред нас, докато водихме делото, никога не е стояла версията, че причината за смъртта е лекарска грешка. Още в началото ние назначихме специална медицинска експертиза с участието на доц. д-р Йордан Калчев от Катедрата по съдебна медицина – ВМИ - София, д-р Златко Колев – началник на Централната съдебномедицинска лаборатория към МО, и д-р Александър Минчев – научен сътрудник ІІI степен в Катедрата по съдебна медицина – ВМИ - София. След като лекарите се запознаха с всички доказателства, предоставени от английска страна, и направиха някои допълнения, експертите категорично потвърдиха, че смъртта на Георги Марков е насилствена, че става въпрос за убийство.


През май 2008 г. екипът в Скотланд ярд, който в момента пое работата по случая, ме потърси и разговарях с колегите надълго по делото. Коментирахме и въпроса за "лекарската грешка". И те, както и аз гледаме на подобно нещо като на абсолютно несериозно твърдение. И двете сачми са изработени по еднакъв начин и имат еднаква структура. Отделен е въпросът защо Владимир Костов.


Тук искам да отбележа, че още в началото, когато започнахме разследването, изградихме няколко версии, както това се прави по всяко дело. Но версията не е фантазия, както някои колеги бъркат. Версията винаги е такова съждение, каквото се прави въз основа на обективни доказателства, намерени при огледа, при аутопсията и върху всички събрани по делото доказателства. Иначе то е фантазия. В тази връзка първоначално имахме няколко версии – престъплението е на лична основа, на лоши междуличностни отношения, във връзка с жени.


Но тези версии се изключваха категорично от факта, че такава скъпа сачма, която е произведена от сплав между платина и иридий, изисква възможности, които имат само специалните служби. И не е по силите на един емигрант, жена или някой друг, който по този начин да разчиства лични сметки. Наличието на тази сачма кара всички тези версии да отидат по-назад. Опитът за прокарване на версията за някаква лекарска грешка показва, че именно сега това разследване се политизира.

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Аvеree
    Аvеree
    Рейтинг: 459 Неутрално
  2. 2 Профил на yu22
    yu22
    Рейтинг: 1269 Гневно

    КГБ-ДС,вечна дружба,ВЕЧНА МАФИЯ...!!!!!

    мнoгoниковият турист, имам 3-4 акаунта и 22 НИКА...




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK