ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2022

  • 25.3%
  • 20.2%
  • 13.8%
  • 10.2%
  • 9.3%
  • 7.4%
  • 4.6%
  • 3.8%
  • ГЕРБ:67
  • ПП:53
  • ДПС:36
  • ВЪЗР:27
  • БСП:25
  • ДБ:20
  • БВ:12
37.8%активност

Източник: Резултатите са от ЦИК при 99.99% обработени протоколи, мандатите са по изчисление на "Дневник", активността - на "Алфа Рисърч"

Ева Борисова, председател на асоциация "Родители": Българските ученици не са глупави, те живеят в бедна на стимули за развитие среда

Ева Борисова, председател на асоциация "Родители"

Ева Борисова, председател на асоциация "Родители"

© Анелия Николова

Ева Борисова, председател на асоциация "Родители"




Крайно време е като общество да осъзнаем, че инвестицията в образование за всички деца не е въпрос на сълзлива благотворителност, а въпрос на конкурентоспособност на страната.


Бизнесът няма нищо против да обучава служителите си, проблемът е, че образователната система продължава да бълва необучаеми хора.


Години наред българското училище прилича на човек, чиито крака го носят напред, но главата му е обърната назад.


Ролята на съвременното училище е да поставя въпроси и да подкрепя децата да откриват своите отговори.


Споделянето добавя повече смисъл в прочетеното, а в българското училище и в българското семейство все по-малко отделяме време за споделяне.


Крайно време е като общество да осъзнаем, че инвестицията в образование за всички деца не е въпрос на сълзлива благотворителност, а въпрос на конкурентоспособност на страната.


Бизнесът няма нищо против да обучава служителите си, проблемът е, че образователната система продължава да бълва необучаеми хора.


Години наред българското училище прилича на човек, чиито крака го носят напред, но главата му е обърната назад.


Ролята на съвременното училище е да поставя въпроси и да подкрепя децата да откриват своите отговори.


Споделянето добавя повече смисъл в прочетеното, а в българското училище и в българското семейство все по-малко отделяме време за споделяне.

Каква е оценката ви за резултатите от PISA 2009 г.? Има ли нещо фрапиращо, изненадващо?
- Всъщност резултатите са в голяма степен предвидими. Може би най-фрапиращото е фактът, че България не просто е в групата на страните с лоши резултати, а е и страна с много силно влияние на социално-икономическия контекст върху резултатите на децата.




Това практически означава липса на адекватна система за закрила на детето и невъзможност на държавата да осигури равен достъп до образование. Ако не се предприемат сериозни мерки за неутрализиране на влиянието на социалния статус на семейството върху достъпа на децата до образование, ние много скоро ще се окажем с огромен товар от 1/4 от хората в активна възраст, които ще бъдат напълно непригодни за включване в модерния пазар на труда.


Крайно време е като общество да осъзнаем, че инвестицията в образование за всички деца не е въпрос на сълзлива благотворителност, а въпрос на конкурентоспособност на страната. Няма бизнес, който да може да функционира без качествен човешки ресурс. Бизнесът няма нищо против да обучава служителите си, проблемът е, че образователната система продължава да бълва необучаеми хора.


Както показва PISA 2009 г., българското училище просто не си поставя за цел, а вероятно вече и не знае как, да развие у децата умения за формиране на адекватни мисловни стратегии като намиране и извличане на информация, обобщаване и тълкуване, осмисляне и оценяване.


Българските ученици изглеждат глупави на фона на връстниците си от други страни. Това ли е реалната ситуация?
- Българските ученици не са глупави, те живеят в бедна на стимули за развитие среда, обитавана от безпомощни и незаинтересувани възрастни. Децата са потърпевши от неспособността на българската образователна система да осъзнае динамичната промяна в света, в който живеем, където няма истини от последна инстанция, всеки човек се сблъсква със собствената си свобода да формира мнение и да прави избор и понася лична отговорност за адекватността на житейската стратегия, която е избрал.


Образователната система, не просто училището, но и университетите, и гражданските организации, и бизнесът и най-вече политиците носят огромна отговорност за това, че години наред българското училище прилича на човек, чиито крака го носят напред, но главата му е обърната назад. Най-ужасното е, че постоянно отхвърляме собствената си отговорност с фалшиви оправдания и я прехвърляме върху децата. Остава само да кажем, че са глупави.



Нещо не е наред в системата, за да има неграмотни ученици, защото се дават много пари за образование. Фактите показват, че, освен да искат пари, съсловията трябва да помислят за своето професионално израстване и за това каква продукция дават срещу получените пари.
премиерът Бойко Борисов
коментира резултатите от PISA 2009 пред ТВ7

Как си обяснявате това, че децата се затрудняват да анализират текстове. Трудно им е също и да разчитат графики и да прилагат наученото в живота ? Това показател ли е за ниска интелигентност?
- Това е показателно за липса на адекватни методи на преподаване. С голяма болка трябва да кажа, че за голяма част от образователните експерти новите методи на преподаване се свеждат до мултимедийна презентация, която не е нищо друго освен по-добре онагледена лекция. Човек се научава да мисли, когато е поставен в ситуация да търси алтернативни решения, базирани на конкретна информация, а не когато някой му казва правилните отговори за всичко.


Българското училище има осъдително отношение към всяка грешка и не вижда в грешката единствения възможен път на развитие. Ако демонизираме грешката, хората ще спрат да мислят, защото просто ще се парализират от страха да не допуснат грешка. За съжаление средното, може би дори още в по-голяма степен висшето образование, страдат от пагубното чувство, че всичко велико вече им е известно.


Основната мисия на образованието - търсенето на отговорите на най-простите въпроси - кой съм аз и какъв е светът, в който живея, и радостта да откриваш как тези отговори с годините се променят - е напълно забравена. Ролята на съвременното училище е да поставя въпроси и да подкрепя децата да откриват своите отговори.


За съжаление ние се отнасяме твърде небрежно към формулирането на въпроси, за сметка на това предпочитаме да бомбардираме децата с отговори, които вероятно са били релеватни към разбирането за света преди 50 години.


Какво може да се направи – в училище, в семейството?
- На първо място училището трябва да допусне, че не знае и това не го прави некомпетентно. Важно е да се върне любовта към ученето у самите учители и у цялата общност, която естествено включва и родителите. Важно е да преодолеем самоизолацията, в която се е поставила академичната общност. Университетите трябва да слязат от пиедестала на собственото си величие и непогрешимост и да помогнат на училищата да разберат какво не се получава и какво би могло да се промени.


Трябва да експериментираме с нови образователни методи, да поемем риска, че понякога ще грешим, но и да имаме механизъм да разберем кога един инструментариум не работи и кога е просто в естествения етап на трудности в прилагането на нещо ново. Спешно се налага да се отворим към промяната и да се научим да я управляваме. Що се отнася до семейството, най-важното е да се освободим от капана на комунистическата система, която искаше да произвежда деца чудо.


Важно е да разберем, че детето има право да открие себе си и не е длъжно да се подчинява на собствените ни амбиции. Можем да научим децата си да правят информиран избор, да приемат рационално последствията от евентуални грешки и бързо да коригират стратегията си.


Важно е също така да утвърждаваме у тях вярата, че светът и в частност училището не са съвършено място, което постоянно откликва на нашите желания, но могат да бъдат вълнуваща среда за голямото приключение, наречено живот, в което ние избираме ролята, която искаме да играем, и сме готови да приемем обратна връзка от останалите актьори и от публиката за качеството на собственото ни изпълнение.


Според изследването момичетата изпреварват значително момчетата – почти с две години. На какво се дължи това?
- Мисля, че това е сериозен въпрос за българската наука. Личното ми впечатление обаче е, че живеем в един нов етап на обратна дискриминация в семейството. Отидете на какъвто искате курс: спорт, изкуство, чужди езици, математика – няма значение. Винаги момичетата са между 60 и 100% от участниците. Може би защото са по-склонни към сътрудничество или просто се подчиняват по-лесно, в ранното си детство момичетата имат контакт с много и разнообразни стимули.


За момчетата все гледаме да не се преуморят или пък прекалено отрано се съобразяваме с желанията им и ги оставяме сами на себе си, без да им предлагаме достатъчно насърчение да излизат извън зоната си на комфорт. Мисля, че известен проблем е и големият брой деца, които се отглеждат само от жени и нямат адекватен позитивен мъжки образ за самоидентификация.


В това отношение средата в детската градина и училището, която е силно феминизирана, също пречи за пълноценното развитие на децата. Убедена съм, че колкото по-скоро поставим квоти – поне 40% от учителите да са мъже, толкова по-полезни ще бъдем в пълноценното развитие на момчетата.


Достатъчна ли е промяна в учебните планове и учебниците?
- Ние вярваме, че фетишизирането на учебните планове и учебниците, одобрени и спуснати от министерството, е една от основните спънки пред иновациите и поемането на отговорност от самите училищни екипи. Учебникът и учебният план пестят усилия на учителя, но също така му дават възможност да се оправдава за резултатите с външни фактори.


Предлагаме държавата да формулира адекватни за задачите на различните възрасти държавни образователни изисквания, свързани със съвременната представа за грамотност в 8-те ключови компетентности по Европейската референтна рамка. Да инвестира в разработването, апробирането и валидирането на богат инструментариум за самооценка и външно оценяване. Да създаде подходяща процедура за системна обратна връзка относно постиженията на отделните педагогически екипи в постигането на образователните цели.


В същото време педагогическите екипи трябва да имат свободата да избират пътищата за постигането на тези цели. Например в PISA участват огромен брой страни с много различни образователни системи, въпреки това изследването дава много точно обратна връзка върху това какво могат децата в тези страни на 15 години. В днешно време информацията е в интернет, уменията и нагласите са тези, които правят разликата между хората, които успяват, и тези, които имат трудност с предизвикателствата на съвременния свят.


Данните показват още, че почти една четвърт от децата смятат четенето за загуба на време. Как може да се върне интересът към книгите?
- Първо трябва по естествен начин да въведем децата в света на книгите и да развием умението им за четене с разбиране. Българското училище не предлага на децата свободен избор на вълнуващи за тях книги. Липсва и пространство, в което те да споделят за прочетеното, и така да се заразяват едно от друго.


Споделянето добавя повече смисъл в прочетеното, а в българското училище за съжаление и в българското семейство все по-малко отделяме време за споделяне. Книгите не са ценност сами по себе си. Те са ценни с начина, по който ни свързват с другите хора и техните открития, независимо дали са в миналото, настоящето или бъдещето.


Потвърждава ли изследването дефиницията, че е умен не този, който много знае, а който се оправя добре в живота?
- За мен тази дефиниция само подхранва мита за независимостта на знанията от моженето. Всъщност истинското можене винаги е базирано на знания – съзнавани или несъзнавани. Като хора ние постоянно научаваме някакви неща, после ги забравяме и отново ги научаваме.


Големият въпрос за успеха в живота е свързан с предизвикателството на свободата и как изграждаме уменията си за самодисциплина, поставяне на цели, справяне с неуспеха, конкуренция и сътрудничество. Тези умения винаги се развиват чрез ресурса на знанията. Но абстрактните знания, неоползотворявани за житейски задачи, са безсмислени.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK