Денислав, който засне разрушаването на блок 20 в Ямбол

Денислав, който засне разрушаването на блок 20 в Ямбол

© Денислав Стойчев



Денислав Стойчев, който през януари ще стане на 19 години, снима от шестгодишен, когато баща му купува първия "семеен" фотоапарат. Рисуването никога не му се е отдавало и фотоапаратът заменя боичките."С годините тази страст за запаметяване прерасна в начин на живот", споделя момчето, което тази година трябва да завърши езиковата гимназия "Васил Карагьозов " в Ямбол. Той снима и пише за няколко местни медии. Казва, че не помни скоро да е имал свободно време, защото се занимава с какво ли не. Основната му цел е подготовката за матурите и кандидатстудентските изпити .


Решава сам да направи проект за разрушаването на ромския блок 20 в Ямбол. Снима и прави мултимедия (виж по-долу), която представя на Международните фотографски срещи 2010 – Пловдив."Участвах с две от снимките в конкурса на национален ученически кино- и фотофестивал и спечелих първо място", разказва Денислав. Според него проектът му представя една различна гледна точка към блок 20, "което винаги е добро". Определя разрушаването на блока като "правилно и единственото разумно решение". "Дневник" реши да попита Денислав какво го е мотивирало да направи мултимедията, какво му харесва и какво не в родния му град и как си представя бъдещето си. Миналата седмица снимките от проекта на Денислав бяха представени във фотоблога на в. "Капитал" -  Crop

Какво за теб е фотографията?


Обичам да казвам, че фотоапаратът е като орган от тялото ми и изпълнява две функции – запаметяваща моменти и образи и комуникативна. Но така създавах спомени само с лична стойност, обогатявах индивидуалната си памет, не колективната. А социалната фотодокументалистика, в която се влюбих и започнах да практикувам преди две-три години, е много по-ценна и обществено значима. Признавам, всичко започна от запознаването ми с творчеството на големите фотографи на "Магнум" – Анри Картие Бресон, Пол Фуско, Юджийн Смит, Йозеф Куделка, Лари Тоуел, Жилс Перес... И все още наред с много други класически и съвременни репортажисти те са ми като ръководна светлина във фотографията.  




Какво ти харесва и какво не в Ямбол?


Ямбол е чудесен град за живеене, стига вече да имаш осигурено работно място, защото има проблеми с безработицата. Спокоен, но не и пуст град, сравнително чист, нищо не липсва. Навярно сме един от малкото провинциални градове с толкова богат културен живот и артистични личности. Забелязвам положителна промяна през последните години – сякаш хората са по-усмихнати. Или аз съм сложил розовите си очила? Не, не мисля.


Денислав, който засне разрушаването на блок 20 в Ямбол

© Денислав Стойчев


Как реши да направиш мултимедията за блок 20? Какви награди ти донесе тя?


От пролетта, когато бе издадена заповедта за демонтажа на пословичната сграда, планирах да започна работа по случая. Дотогава не бях влизал в ромското общество, нямах мотивация, а може би и смелост. Защото говорим за това да бъда там, сред хората, заедно с тях, а не да праскам кадри с телеобектива от околовръстното шосе, каквито снимки излязоха в почти всички медии. Не мисля, че това е реалната картина на случващото се. Аз се постарах да бъда максимално правдоподобен, когато отидох там за първи път на 16 септември да запечатам напрежението във и около 20 блок. Eдинствено самото събитие може да ме мотивира; мисълта, че не го ли запечатам, то рано или късно ще бъде забравено. Усетих това чувство и при по-нататъшните ми посещения, когато вече самия блок го нямаше и камерите и фотоапаратите също. Там бяха само хората, разгневени, недоверчиви, адаптиращи се към новия живот в колиби на поляната. Не ме разбирайте погрешно, условията във вече покойния блок не бяха кой знае колко по-добри. Затова и се наложи разрушаването му.


Денислав, който засне разрушаването на блок 20 в Ямбол

© Денислав Стойчев


Мислиш ли, че разрушаването на блока беше правилното решение?


Правилно и единственото разумно решение при заемане на активна позиция по случая. Можело да се ремонтира – но от кого? Общината наистина ли е виновна, че е позволила 15 години постепенното рушене на блока от обитателите му? Ремонтът щял да бъде икономически по-изгоден от ново строителство на блок със същите размери? Да, но и в този случай говорим за голяма сума. И колко успешно може да се ремонтира буквално оглозган блок с липсващи цели панели? Знаете ли, че в процеса на демонтаж на приземните етажи на блока из цялата околност се носеше миризма на фекалии, толкова силна, че хората търсеха противогази. Имаше и една наводнена улица, познайте с какво. Напластяваните 15 години мръсотии затрудняваха разрушаването на блока, то какво остава за неговия ремонт?
 Но, от друга страна, събарянето на блок 20, макар и правилно, беше прибързано и трябваше да се помисли и за хората, които останаха на открито. Вярно е, че не са законни собственици, че сами са разрушили жилищата си, но въпреки всичко те са хора. Това се опитвам да обясня навсякъде. Да, мръсни са, необразовани, груби, цигани са, но са хора.


Денислав, който засне разрушаването на блок 20 в Ямбол

© Денислав Стойчев


Кое най-много те впечатли, докато правеше снимките? Има ли реплика, движение или реакция на някой от хората, които си снимал, която няма да забравиш?


Най-напред новата обстановка. Ситуация, която се заблуждаваме, че познаваме добре, седейки пред телевизора или разлиствайки вестника. Много неща ме впечатлиха и може би няма да забравя. Апартаментът, който рязко контрастираше с другите, по-скоро дупки. В едната стая, скромна и чиста, две майки повиваха децата си и четири чифта очи ме погледнаха уплашено, когато влязох и попитах може ли да снимам. В другата стая имаше неоправена спалня и на стената ковьор с извезан Исус Христос.
Напрегнатостта на мъжете и децата, които с чукове и кирки доразбиваха панелите, за да вземат арматурното желязо. Агресията им към мен. Те са виновниците за всичко. Само едно момче ми позволи да го снимам, пъхнало глава в блузата си.
Леглото в тревата и болният възрастен човек върху него.
Обвиненията, че ги снимам, за да взема хонорар и хората да им се подиграват.
По-нататък сякаш свикнах с тези неща. А лицата, които няма да забравя, са по снимките.


Денислав, който засне разрушаването на блок 20 в Ямбол

© Денислав Стойчев


Харесва ли ти да живееш в България и как си представяш след 10 години?


Да, тук е всичко, което ми е нужно. Предполагам, че след 10 години България ще бъде наистина пълноценен член на европейското семейство, нацията ни ще възприеме европейските ценности, начин на живот и икономическо благополучие. Когато говоря това, би трябвало да се усеща иронията. Не ирония в прогнозата ми, а в ползата от всичко това. Няма да кажа, че съм антиглобалист, защото преди малко споменах неща, които отчасти го отричат, но има нещо вярно в това. Жал ми е за всичко онова, дето ще бъде натъпкано в музеи.


Какво те вдъхновява и какво може да убие желанието да снимаш и да работиш?


Според мен вдъхновението се отнася за художествената (артистичната) фотография, а при документалната говорим за мотивация. Всичко може да ме вдъхнови, а самите събития и обекти ме мотивират да ги заснема.


От какво те е страх?


Няма да отговоря. Много неща. :-) Без това интервюто стана километрично.


Денислав, който засне разрушаването на блок 20 в Ямбол

© Денислав Стойчев


Каква беше 2010 и на какво се надяваш през следващата година?


Безброй хубави неща ми се случиха, но имаше и смърт. Дядо ми, за които нееднократно съм повтарял, че е най-великият човек, когото познавам, почина миналия месец. Той беше и човекът, който от цялото семейство имаше най-отрицателно отношение към фотографските ми занимания, но той е и човекът, който най-много би се радвал на успехите ми. През следващата година ще се постарая да изпълня най-голямото му желание – да се представя отлично на матурите и кандидатстудентските изпити.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK