Агенцията за малките и средни предприятия обясни проблеми по европроцедура с пропуски на бизнеса

Агенцията за малките и средни предприятия обясни проблеми по европроцедура с пропуски на бизнеса

© Георги Кожухаров



Над 60% от кандидатите по процедурата за покриване на международно признати стандарти, която се финансира с 10 млн. евро от оперативната програма "Конкурентоспособност", отпаднаха още преди да бъдат разгледани по същество. Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия е отхвърли 371 от общо подадени 630 предложения на фирми за въвеждане на стандарти като ISO още на етапа на административната оценка.



Това предизвика недоволството на част от отстранените. Някои от тях дори изпратиха протестно писмо до агенцията, отговорните институции, както и до премиера Бойко Борисов. В него те казват, че част от проектите са отхвърлени заради липса на справки от годишните финансови отчети, дори и ако те са публикувани в публичния търговски регистър, заради липса на документи за професионален опит, без да е оказано какви да са те, заради отсъствието на печат или подпис на офертите от изпълнителите на проекта, както и заради грешни декларации за държавни помощи.




Материалът за проблемите по процедурата беше публикуван в днешното издание на "Дневник". В него обаче липсва становището на агенцията, тъй като от там не отговориха на въпросите на бизнеса, зададени от редакцията. Днес от там изпратиха становището си по забележките на фирмите.


По-долу публикуваме пълния отговор на агенцията за малките и средни предприятия на въпросите на бизнеса. Писмото на фирмите може да прочетете в прикачения файл.


Отговор


Правилата за оценяване и изискванията към проектните предложения са ясно регламентирани в Насоките за кандидатстване и пакета документи по процедура BG161PO003-2.1.08 "Покриване на международно признати стандарти". Именно в тези документи са разписани и съответните критерии, по които се извършва оценката на подадените проектни предложения. На практика всеки кандидат е бил запознат с фактите и обстоятелствата, които биха довели до отпадане на проектно предложение, в случай, че Оценителната комисия констатира липси и/или несъответствия.


Упреците, отправени към Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП), в частност към работата на Оценителната комисия, и по-конкретно за липса на желание за работа или пък за неизпълнение на поети от правителството ангажименти, считаме за неоснователни и тенденциозни, като изтъкваме следните аргументи:


І. Предоставянето на Годишен отчет за дейността (ГОД), попълнен по образец съгласно ЗНСИ, е именно условие, неспазването на което е определено в Насоките за кандидатстване като основание за отхвърляне на проектното предложение. Оценителната комисия не само, че не е подходила "елегатно", за да облекчи работата си, а напротив е предприела редица действия, за да минимизира случаите, при които неизпълнението на критерия би довел до масово отпадане на проектни предложения. Предприетите от Оценителната комисия действия са следните:


1) На първо място – за всички кандидати е извършвана проверка за публикувана информация в Търговския регистър. В случаите, в които фирмите кандидати са публикували своите отчети в законово предвидената форма и вид, същите са отпечатвани и допълвани към проектното предложение по служебен ред. За съжаление обаче при своята дейност Оценителната комисия е установила, че фирмите масово не са предоставили публичност на своите отчети или пък ако са публикували някаква информация за дейността си през 2009 г., в общия случай тя е извадкова/непълна и по вид, форма и съдържание не отговаря на изискванията на ЗНСИ. Едва ли може да се нарече опит за намаляване на работа, вложеното усилие от страна на Оценителната комисия всички кандидати, при които е констатирана липсата на ГОД, да бъдат уведомени за това обстоятелство и да бъдат приканени за повторно изпращане и съответно покриване на критерия. Това означава, че администрацията е подготвила и изпратила писма и съответно повторно прегледала предоставените от кандидатите отговори и предложения.


2) Нещо повече, Оценителната комисия със свое Решение е свела до минимум броя на справките от ГОД, които следва да са налични към проектните предложения, за да преминат на следващ етап на оценка, а именно справки – Баланс, ОПР и Заети лица. При условията на повторно изискване на документи и при минимизиране на критерия са прегледани всички предложения, като за всяко от тях е направена справка в трите подадени екземпляра, в Търговския регистър и в повторно предоставените документи. Ето защо считаме, че е неприемлив отправения упрек за "чиновническа" вина при отпадане на проекти на цитираното основание в описаните по-горе условия. Може би консултантите или бизнеса е имал очаквания, при оценката да се прилагат "двойни стандарти" – да се допускат до същинска оценка както спазилите изискванията кандидати, така и тези, които не са ги покрили. Интересно тогава как ще се гарантира спазването на принципите за безпристрастност и равно третиране на всички кандидати. Още по интересно как да се извърши финансова и техническа оценка в условията на липса на минимално необходими данни ?


Все пак нека бъдем коректни при анализа на реализирането на програмата. От 604 фирми, подали в срок (преимуществено в последния възможен ден) своите проектни предложения, при 99% от тях е констатирана липса или несъответствие с предварително обявените изисквания към документацията. Нещо повече редица са случаите, в които посочените от кандидатите контактни данни не можеха да бъдат ползвани, за да се изпраща информация по факс. Оценителната комисията е използвала всякакви форми за осъществяване на контакт със съответния кандидат, за да му предаде писмото с искане за представяне на допълнителна информация.


ІІ. Що се отнася до критерия наличие на копие от документи, доказващи квалификация и професионален опит за лицата, които кандидатът е посочил в т. 3.5 и 3.7 от проектното предложение, Ви информираме за следното:


1) При условие, че в таблична и описателна форма всеки един от кандидатите е изложил данни за лицата с ръководни функции и тези, които е предвидено да участват в управлението и реализацията на проектните предложения, то изискването за предоставяне на документи, които да доказват истинността на данните не е трудна задача. При спазване на законовите изисквания квалификация се доказва с копие от дипломи, удостоверения за придобита квалификация и т.н, а за професионален опит, каквито данни напр. посочват кандидатите – X- години управленски опит, Y- години опит в производството, дългогодишен опит в управлението на проекти и т.н., доказателствата, които Оценителната комисия  е приемала, са многообразни, например  автобиографии, препоръки от бивши работодатели, служебни бележки от настоящи такива, копия от трудови книжки и т.н. Тук Оценителната комисия отново е подходила максимално коректно като в уведомителните писма до кандидатите е изложила необходимостта от предоставяне на документи, обявявайки имената на лицата, за които липсват такива в проектните предложения, а също и вида липсващ документ – за квалификация или за професионален опит или и двете.


2) Нещо повече, Оценителната комисия  е търсила в проектните предложения документ, доказващ поне едно от обстоятелствата, посочени от кандидата за лицата в т. 3.5 и 3.7., а именно доказателство за една от посочените квалификации и доказателство за един от претендирания придобит опит. И това отново на база решение на Оценителната комисия, целящо да даде възможност за покриване на критерия при условия, далеч по-облекчени от първоначално определените. На практика отпадането на кандидат на посоченото основание означава, че не е представено доказателство за никоя от обявените придобити квалификационни образователни степени за посочено лице, респективно – липсва доказателство за посочен професионален опит (поне едно). В случаите на представяне на документи, които не са на български език, Оценителната комисията изрично е информирала кандидата кои са тези документи и ги е изискала повторно. Изрично не са посочвани кои са документите, доказващи професионален опит, но въвеждането на ограничение в това отношение, би довело до по-рестриктивна мярка. Въпреки нормалните очаквания един документ да се третира като доказателство само в случай, че носи поне минимално изискуеми атрибути, Оценителната комисия е действала гъвкаво и е приемала за валидни и покриващи критерия, включително неподписани от лицата автобиографии, при условие, че информацията в тях потвърждава един от посочения т.3.5. и/или 3.7. професионален опит и копието е заверено от кандидата.


3) На трето място е критиката за отпаднали кандидати поради липса на "атрибути на офертите" – подпис и печат. Категорично не може да бъде прието, че кандидатите са възпрепятствани от покриване на това изискване да предоставят поне две оферти с подпис и печат за всяка от услугата/продукта, посочени като елемент от бюджетното предложение на проекта. Аргументът, че в 21 век фирмите, респ. техните представители не полагат подписи и не ползват печати е несъстоятелен. Ако доставчикът не разполага с печат или възприетия в държавата по установяване еквивалент, то как би се сключил договор, защитаващ интересите на бенефициента. Оценителната комисия е идентифицирала и коректно е уведомила кандидатите за кои именно оферти е констатирано несъответствие и е предоставила възможност за повторен опит за покриване на критерия чрез представяне на съответстващи на изискванията оферти. Като това не е ограничило  кандидатите да предоставят повторна оферта от същия доставчик. Предоставянето от страна на кандидата на разпечатки от каталози не гарантира изпълнение на инвестиционното намерение. Отделно следва да се разгледа и случая на представени оферти от името на една фирма, подпечатани и подписани от друга. Претенциите за приемане на подобен вид документи не могат да се считат за основателни в контекста на отпаднали проектни предложения на база тази констатация и то отново след информиране на кандидата за несъответствието и изискване на допълнителни документи.


4) Фазата допустимост на проектните предложения е обект на критика по повод отпадането на фирмите за предоставяне на невярна информация. Изтъкнатият аргумент, че фирмите нямат достъп до регистъра на държавните помощи не е пречка фирмите да декларират дали са били получатели на такива. Декларирането, че не си получател на държавна помощ при наличие на усвоени средства на практика може да се тълкува и като факт, че фирмата кандидат не знае източниците за финансиране на осъществявани от нея дейности. Това обаче не е масовия случай на отпадане. Най-често проектните предложения са отхвърляни поради невярно представяна информация за междуфирмена свързаност. Подаването на невярна информация на фаза кандидатстване едва ли би могло да се оцени като коректно отношение и отново Оценителната комисия е изискала разяснения от всеки кандидат, за който на база данни от публичния регистър са констатирани обстоятелства, различни от представените в попълнените декларации за МСП.


И тук възниква въпросът каква конкурентоспособност се очаква да бъде подкрепена със средства на европейския данъкоплатец и как ще се осигури подобряването на имиджа на страната в процеса на разходване на средства по инструментите, финансирани със средства на ЕС! Оценителната комисия е констатирала и случаи, при които фирмите са кандидатствали за дейности, изрично недопустими по процедурата.


Представената информация по откритото писмо дава повод да се замислим всички - администрация и бизнес (фирми и консултанти), доколко печеливша е позицията да намираме оправдания за неуспехите си отправяйки едностранни упреци към партньорите си. За да констатираме към днешна дата проблеми по процедурата, която не е новост нито за никой от участниците, и да се прахосват усилия и на бизнеса, и на администрацията и отново да има нисък общ резултат при споделена цел, на практика означава, че причини могат да се открият и в трите страни. Администрацията, въпреки че хвърля много усилия да подобри своята работа продължава да е конструктивно настроена към рационални предложения. Молим обаче при анализите да се обърне внимание и на нивото на изпълнение на задълженията от страна на фирмите кандидати и най-вече на техните консултанти.


В заключение бихме искали да отбележим, че средствата по програмата не се предоставят безусловно и без спазване на общоприети в ЕС правила. Дали когато фирмите търсят банковия сектор като източник на финансиране за определени дейности, допускат да не предоставят изискуеми документи, да не удостоверяват тяхната истинност, полагайки подписи и печати или пък да предоставят документи с невярно съдържание?!


А колкото до твърдението, че изпълнителният директор на ИАНМСП Марияна Велкова не си вдигала телефона, бихме искали да уточним, че журналистката от в. "Дневник" е била във връзка с експерта, отговарящ за връзки с обществеността в ИАНМСП, който й се е обадил по телефона и е предал, че г-жа Марияна Велкова очаква отговор по същество от Управляващия орган и веднага след това е готова да коментира поставените въпроси. Не би могло да се очаква, че при нейните ангажименти и заетост тя във всеки един момент ще си вдига телефона. Затова и съществува експерт по връзки с обществеността, чрез когото журналистите биха могли да осъществяват връзките си с ръководството на Агенцията.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK