Следенето на телефони и интернет без съдебен контрол е факт

Следенето на телефони и интернет без съдебен контрол е факт

© Надежда Чипева, Капитал




Как се стигна дотук


Голямата битка за достъпа до трафичните данни започна през 2007 г. след приемането на Закона за електронните съобщения, който даде право на МВР да определи с наредба как да получава тази информация от операторите. Тогава беше написана скандалната наредба 40, с която МВР си осигури пряк технически достъп до т.нар. интерфейс и негови служители можеха да ровят в масивите на мобилните оператори. Тя действаше през 2008 г. и се оказа, че докато са можели да ровят необезпокоявано, службите са направили над 330 000 разпечатки на разговори на граждани.


Правозащитниците от "Програма Достъп до информация" обаче успяха да се преборят с наредбата и съдът я отмени. Делото води адвокат Александър Кашъмов. Това принуди предишния парламент да приеме нови правила за проследяването на телефонните и интернет комуникациите. Така в закона беше записано, че получаването на тези данни става по реда за използване на специалните разузнавателни средства.


Още в началото на мандата на кабинета "Борисов" вътрешният министър Цветан Цветанов обаче започна да говори колко бавна е процедурата и че това пречи на разкриването на престъпленията. МВР отново поиска директен достъп до интерфейса и след неколкомесечни дебати, многократно преработване на текстовете и граждански протести беше приет действащият вариант на закона.


Всяка трета проверка за това кой с кого общува в интернет и по телефона става без разрешение на съдия. Над 10 000 частни комуникации са били проследени от службите и прокуратурата за първите 7 месеца, през които действат новите правила в Закона за електронните съобщения (ЗЕС).




Те бяха приети след граждански протести и дълга битка на правозащитниците за съдебен контрол. Това показват данните, които "Дневник" изиска от прокуратурата и осемте най-големи районни съдилища в страната по реда на Закона за достъп до обществена информация.


Широка формулировка в ЗЕС позволява на прокуратурата да изисква директно от всеки интернет доставчик и телефонен оператор информация с кого е общувал даден абонат, за колко време и къде се е намирал. Отделно указания на главния прокурор Борис Велчев разпореждат на всеки негов подчинен да съобщава на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), от която изцяло зависи дейността на тези дружества, за всеки отказ да дадат информация за потребител.


По закон трафичните данни могат да се предоставят на службите и прокуратурата само за издирване на хора и за разкриване и разследване на компютърни и тежки престъпления (такива, за които законът предвижда наказание от над 5 години затвор).


Законът за електронните съобщения постановява, че проследяването и идентифицирането на източника, направлението, датата, часа и типа на връзката, както и на устройството, чрез което се осъществява, става след разрешение на районен съдия.


Две алинеи след това обаче е записано, че "за нуждите на наказателното производство данните се предоставят на съда и на органите на досъдебното производство при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК)". Този текст от закона, който действа от 10 май 2010 г., е приет от парламента без дискусия - нито един депутат не го е коментирал нито в пленарната зала, нито в правната комисия.


Магистрати разказаха пред "Дневник", че разпоредбата е неясна и в началото е предизвикала доста разнопосочни тълкувания и практика. Някои от прокурорите са преценявали, че тя означава, че когато е образувано досъдебно производство (разследване), не трябва да се иска съдебно разрешение за проследяване на интернет или телефонна връзка.


Други обвинители са искали одобрението на съда.
Главният прокурор Борис Велчев е разрешил противоречието с указания. "Дневник" ги изиска от Върховната касационна прокуратура. В тях Велчев указва на подчинените си, че когато е образувано разследване за тежко или компютърно престъпление, те не трябва да искат разрешение от съдия, а


трябва да изискват трафични данни директно от мобилните и интернет операторите


Така без санкция от съдия само за 7 месеца обвинителите са изискали 2767 проследявания на комуникации. Според указанията, ако компаниите откажат да дадат тази информация на прокурора, той може да прибегне до претърсване и изземване. За тази процедура обаче е необходимо разрешение от съдия.


Законът за електронните съобщения отваря широко вратата пред прокуратурата да получава безконтролно трафични данни, за да проследява телефонни и интернет комуникации, заяви адвокат Ина Лулчева. Според нея указанията на главния прокурор, че подчинените му нямат нужда от съдебно разрешение, не са в нарушение на закона, тъй като самият закон им го позволява.


Според адвокат Александър Кашъмов указанията на главния прокурор водят до абсурдна ситуация - получаването на трафични данни за нуждите на националната сигурност да става със съдебно разрешение, а за разследване на престъпление такова да не е необходимо. Юристът не вижда логика и в това за отказите на мобилните оператори прокурорите да уведомяват КРС.


"Както не може някой да бъде наказан за това, че не си изпразва доброволно джобовете, а полицаят разполага с последващата възможност да се снабди с разрешение за личен обиск, така не би трябвало да бъдат санкционирани и мобилните и интернет операторите, ако не окажат доброволно съдействие", заяви той. 


Показателно в случая е, че в Закона за електронните съобщения не е предвидена санкция за мобилен оператор или интернет доставчик, който откаже да предостави данни на прокуратурата. Така всъщност сезирането на КРС от недоволен прокурор на практика трябва да е безсмислено.


Другото означава на операторите да се окаже нерегламентиран натиск. Съвсем различно е положението в случай, че има съдебно разпореждане за предоставяне на данни. Изпълнението му е задължително и съдът може да наложи санкция.


От данните за това колко искания за проследяване на мобилни и интернет абонати са направили МВР и ДАНС, които съдилищата и прокуратурата предоставиха на "Дневник", става ясно, че


разговори в мрежата и по телефона се следят два пъти повече


за оперативни нужди извън официално разследване за престъпление. Статистиката е за първите шест месеца от приложението на новите текстове от Закона за електронните съобщения, които бяха приети през пролетта на миналата година с уверението, че гарантират защита на личните данни на потребителите. Тогава битката между МВР и правозащитниците беше за това службите да не получават пряк достъп до трафичните данни (виж карето).


За седем месеца службите са поискали да проследят 7214 мобилни и интернет абонати, показват данните, които осемте най-големите районни съдилища в страната предоставиха. София и Пловдив водят значително по брой проследени пред останалите градове. В столицата службите са получили трафични данни за 3393 потребители, а в Пловдив за 1005 души.


Статистиката показва, че съдиите в София, които са били засипани с най-много искания от ДАНС и МВР, са били и най-критични и са отказали проследяване на телефони и интернет комуникация в 964 случая. В Пловдив отказите са значително по-малко – 174. На следващо място изненадващо се нарежда Стара Загора – 752 искания на службите и едва 9 отказа от съда да получат трафичните данни. Доста по-скромна е статистиката за Варна и Бургас.


Във Варна службите са направили 204 искания и тъй като съдът е систематизирал информацията си според броя на мобилните телефони, за които е предоставил данни, разрешенията са 364. В Бургас съдът е удовлетворил 307 от 310 искания. В Русе разрешенията са 210, а във Велико Търново 54. Интересен е фактът, че районният съд в Плевен не е отказал на нито едно искане на службите за проследяване чрез трафични данни и е дал 126 разрешения.


За да се получи точната картината за проследените комуникации през цялата 2010 г., към 7214-те искания на службите в най-големите градове и 2767-те на прокуратурата трябва да се добавят тези от останалите 120 по-малки населени места с районни съдилища. Към тях трябва да се прибавят и разпечатките на телефони от 1 януари до 10 май 2010 г., когато разрешенията за издаването им се даваха по друг ред (виж карето). Така броят на проследените комуникации през миналата година е много над 10 хил.


По закон Комисията за защита на личните данни трябва да следи дали няма злоупотреби от страна на мобилните оператори и интернет доставчиците и да информира парламента за всички искания на службите и прокуратурата всяка година.


"В момента изготвяме правилата за действие във връзка със събирането на данните, но ни отнема доста време идентифицирането на интернет доставчиците, които са многобройни", обясни пред "Дневник" председателят на комисията Венета Шопова. Тя добави, че досега в комисията няма оплаквания от страна на граждани или мобилни оператори.
Зам. главният прокурор Валери Първанов, който отговаря за действията по ЗЕС, поради ангажименти не успя да отговори на въпросите на "Дневник".  



Поискани и получени трафични данни


София - 4357 поискани, 3393 получени


Пловдив - 1179 поискани, 1005 получени


Варна - 204 поискани, 364* получени


Бургас - 310 поискани, 307 получени


Русе - 221 поискани, 210 получени


Стара Загора - 752 поискани, 743 получени


Данните са от районните съдилища за периода от 10 май до 1 декември 2010 г.


*Разминаването се дължи на факта, че за едно искане са издадени две или три разрешения


Александър Кашъмов

© Красимир Юскеселиев

Александър Кашъмов


Адвокат Александър Кашъмов: Борба с престъпността или с мирните граждани


С указанията на главния прокурор се дава директно съвет да не се ползва режимът на съдебните разрешения при образувано наказателно производство. Според мен обаче законодателят не е имал такава идея при приемането на промените в ЗЕС - никога не е обсъждана идея да се либерализира режимът и да отпаднат съдебните разрешения при образувано производство.


Тези указания в комбинация с разпоредбите на ЗЕС, които са в сила от 10 май 2010 г., означават по-малко гаранции за спазването на правата на гражданите. Според мен даденото от указанията на главния прокурор тълкуване можеше да бъде в друг смисъл. Смятам, че разумът показва, че е абсурдно за целите за националната сигурност и за оперативни нужди да се иска съдебно разрешение, а за разследване на престъпление да не трябва.


Това е абсурдно тълкуване. По-смущаващото е, че с тези указания Комисията за регулиране на съобщенията е призована да упражнява контрол върху приложението на Наказателно-процесуалния кодекс. Чисто юридически за прилагането на един закон може да отговаря само органът, които е записан като отговорен в самия закон. Спор няма, че комисията няма отношение към НПК.


Същевременно не смятам, че изобщо е допустимо от гледна точна на основните права и свободи някой да бъде санкциониран за това, че отказва доброволно да съдейства за накърняване на права. Защото дори и да е обосновано, всяко искане за получаване на трафични данни е вмешателство в права и свободи, защитени от конституцията.


По тази причина както не може някой да бъде наказан за това, че не си изпразва доброволно джобовете, а полицаят разполага с последващата възможност да се снабди с разрешение за претърсване и личен обиск, така не би трябвало да бъдат санкционирани и мобилните и интернет операторите, ако не окажат доброволно съдействие.


Освен това нарастващият брой на ограничения на правата на гражданите от страна на прокуратурата, полицията и ДАНС в името на борбата с престъпността трябва да се съпостави с резултатите от тази борба, за да се разбере дали тя е срещу престъпността или срещу мирните граждани.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK