Резюме на МФ: Сделката с дълга причини загуба от около 1 млрд. лв. (обновена)

Бившият финансов министър Милен Велчев

© Красимир Юскеселиев

Бившият финансов министър Милен Велчев



Ако сделката с дълга през 2002 - 2003 година не беше осъществена, България би изплатила по-евтино облигациите, които са били обект на замяната. Това констатира финансовият министър Симеон Дянков в резюме на доклад за ефектите от сделката с дълга, осъществена от бившия финансов министър Милен Велчев (НДСВ). Изводите се базират на анализ, изготвен от частната консултантска компания "Индъстри уоч".


През април м.г. парламентът възложи изготвянето на такъв анализ на финансовото министерство, след което то е обявило обществена поръчка, спечелена от частната компания. Изводите от доклада в 4 страници, с коментари на Министерство на финансите, бяха раздадени на народните представители днес. Целият документ, който по информация на "Дневник" е над 50 страници, не е публичен, като засега от "Индъстри уоч" и финансовото ведомство отказват да го предоставят на редакцията.


От резюмето става ясно, че в доклада е използван методът на Нетната настояща стойност за определяне целесъобразността на сделката, като според различните варианти на лихвите (3,6 или 9%) загубата за бюджета  е съответно - 964.5 млн., 514.5 млн. или 218.6 млн. евро. В крайна сметка според пресмятанията в резюмето окончателната загуба е 1 млрд. лв.




Леки противоречия


Според анализа на консултантската компания замяната на дълга и последвалото му намаляване са сериозни фактори за повишаване на кредитния рейтинг, като се цитират и мненията на агенции, които потвърждават това. Това е довело и до по-ниски лихви за домакинствата и бизнеса. В резюмето след това обаче се дава сравнение (отново неясно дали на  "Индъстри уоч" или на МФ) на движението на българските рейтинги с тези на Румъния, което е почти паралелно след 2002 г. Дадени са и причините - пътят и самото присъединяване към НАТО и ЕС на двете страни, с което се прави извод, че външните фактори за двете страни са еднакви, което в крайна сметка води до заключението, че самата сделка по замяна на българския дълг "не допринася много за увеличението на суверенфния рейтинг".


Георги Стоев, който е един от авторите на проучването и управляващ партньор в изследователската компания заяви, че последното изречение не е вписано в проучването. "В нашето проучване няма категорични заключения", обясни той пред "Дневник".


От пресслужбата на финансовото министерство пък отговориха само с едно изречение: "Пресцентърът на МФ не разполага с документа и не може да направи сравнение на съдържанието".


Сред изводите в резюмето са, че замяната не намалява размера на плащанията по дълга, а води само до формално намаляване на главницата. Основната цел на сделката, изглежда, е била да измести тежестта на плащанията за по-късен етап, пише още в документа. 


Освен това не е направен подробен анализ доколко ще намалее лихвеният и валутен риск за страната, нито са проучени алтернативи за намаляването на този риск с други механизми, посочва още резюмето на доклада.


В заключението му се казва още, че допълнително отчетените положителни ефекти не са съизмерими с негативните финансови резултати от направената замяна.


Сделките


През пролетта на 2002 г. срещу част от брейди облигациите на България за 1.327 млрд. долара бяха издадени глобални облигации в евро за 835 млн. евро и падеж през 2013 г. и облигации в долари с обем 511 млн. долара с падеж през 2015 г. Новоиздадените книжа се различаваха коренно от българския дълг дотогава както по своите параметри, така и по отношението към тях от страна на международните инвеститори. През есента на същата година беше предприета и втора замяна, като тогава срещу изтеглените брейди книжа беше допълнена само емисията в долари с падеж през 2015 г.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK