© Красимир Юскеселиев
Проектът на дългоочакваната Национална здравна карта е готов и беше представен днес от здравния министър д-р Стефан Константинов. Картата с нищо няма да промени положението с болничната помощ, защото не са предвидени ограничения на база данните от нея в Закона за лечебните заведения, призна министърът.
В картата са представени нужният и реалният брой болнични легла за страната и по региони. В момента в България има 44 441 болнични легла, а са нужни максимум 43 984, което означава, че наличните надвишават само с 427 необходимите. Минималният брой болнични легла, нужни на България са 30 254. Проблемът е, че има области, в които са доста повече от максималния праг - като София, Пловдив, Плевен, а има и други, които не могат да покрият минимума от необходими легла за населението - като Кърджали, Разград, Силистра, Хасково, Шумен и Ямбол.
Методиката, която е използвана за определяне на минималния и максималния брой легла, предвижда, че за всеки регион са нужни минимум 4 на хиляда души население и максимум - 5.9 на хиляда души. Тя е разработена от здравното министерство на базата на световните стандарти за осигуряване на болнични легла за населението, уточниха оттам.
В Националната здравна карта са описани и болниците, с които Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) трябва да сключи договор, защото това се изисква по закон, обясни д-р Константинов. Тези здравни заведения са 57 и са всичките, които са 100% или над 51% държавна собственост. Причината да опишем тях е, че не мога да задължа частните и общинските лечебни заведения да сключат договор с касата, обясни той.
По сега действащия Закон за лечебните заведения НЗОК е длъжна да сключи договор и с всички останали здравни заведения, които поискат това и в съответствие с нивата им на компетентност. Болниците, които получиха пререгистрация от здравното министерство са 308, напомни министърът.
Той обеща да инициира промени в Закона за лечебните заведения, в които да се запише, че здравната каса няма да може да подписва договори по региони за повече от максималния брой легла, предвидени в картата. Той иска и промени, които да обвържат броя на леглата с лечебните заведения, към които принадлежат. "Леглата не сключват договор с касата, сключват го болниците", коментира министърът.
Активното изработване на регионалните карти, на базата на които беше изработена и Националната здравна карта, започна при предишния здравен министър проф. Анна-Мария Борисова. Константинов завари почти готови областни карти и можеше малко неща да променя.
Здравният министър обеща, че няма да има и проблеми със сключването на договори между лечебните заведения и НЗОК за тази година. Преди две седмици общинските болници се оплакаха, че касата няма да им плаща за лечението на пневмония, комоцио и херния заради завишени изисквания, а пациентите им ще трябва да пътуват до областните болници. От болниците ще се изисква да отговарят на медицинските стандарти и на никакви по-високи изисквания, обясни Константинов.
"За пациентите всичко ще е като миналата година и ако няма забавяне на плащанията, здравеопазването ще е по-спокойно и малко по-добро", обобщи здравният министър.
