Три пъти повече СРС-та при падаща ефективност

Най-много се подслушва в София и Пловдив


15 946 специални разузнавателни средства са използвани през 2010 г.


12% от проследените разговори са се превърнали в доказателства 


Прокурорите са особено активни в исканията за спецсредства

Броят на специалните разузнавателни средства (СРС) се е увеличил три пъти за три години, за да достигне 15 946 през 2010 г. В същото време ефективността им намалява, тъй като, ако през 2008 г. 15% от подслушаните разговори са се превърнали в доказателства по разследвания, сега процентът е паднал до 12. Това са изводите от данните на съдилищата, съобщени на национално съвещание на прокуратурата и съда за проблемите при използването на СРС.



МВР и ДАНС обикалят из страната и сондират предварително къде ще бъде одобрено искането за подслушване
Сотир Цацаров, председател на Пловдивския окръжен съд



Друга тенденция, която очерта зам.-председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Гроздан Илиев, е, че най-масово се подслушва в районите на София и Пловдив. От общо 5598 СРС, приложени през 2008 г., над 4500 са били използвани в двата съдебни района. Тенденцията се запазва и през миналата година, когато в София и Пловдив са дадени 11 561 разрешения за подслушване.


Изводът е, че  имаме слаба ефективност на СРС и същевременно непрекъснато увеличаване на използването им, обратно пропорционално на тяхната резултатност, обобщи Илиев. Той припомни решението на Европейския съд за правата на човека в Страсбург, който на базата на данни още от 2000 г. констатира, че тайното наблюдение се използва прекомерно в България. А сега статистиката е нараснала значително, каза съдията.


"Пазарува се компетентност по по-щекотливи дела, МВР и ДАНС обикалят из страната и сондират предварително къде ще бъде одобрено искането за подслушване на даден обект", заяви председателят на Пловдивския окръжен съд Сотир Цацаров. Трябва да се въведат правила, които да попречат на службите по целесъобразност или с мотиви като липса на доверие към председателя на съда да си избират кой да им подпише разрешението за използване на СРС, подкрепи го и Илиев. Зам.-шефът на ВКС призна, че тъй като регистърът на всеки съд е таен, от службите искат разрешения за подслушване първо в един град и после в друг за един и същ човек.


Проблемът с тези регистри беше поставен от всички съдии. Оказа се, че в тях почти няма информация, която да послужи за контрол над използването на СРС. В някои регистри има само номера - на искането и на разрешението няма дори копие от самото искане, каза съдия Цацаров. Той призова да се създаде единен национален регистър за исканията и разрешенията за следене и подслушване, за да не може да се "пазаруват" съдии и МВР и ДАНС да си търсят по-благосклонни магистрати.


Тази идея разбуни духовете на съвещанието, тъй като някои съдии решиха, че този национален регистър ще им навлече упреци за изтичане на информация. Така събранието взе решение на първо време да се уеднаквят данните, които всеки съд вписва за дадено подслушване.


Съдиите одобряват исканията на прокуратурата за прилагане на СРС в 99.1% от случаите, съобщи главният прокурор Борис Велчев. През 2008 г. отказите са само 53, а през 2010 г. - едва 125. Дали прокуратурата винаги по брилянтен начин се мотивира, или има предоверяване на мотивите й от засилена колегиалност, попита реторично той. Велчев призна, че прокуратурата и съдът действат конюнктурно, когато преценяват дали резултатите от СРС са тайна.


"Да направим такива правила, които да ни гарантират, че действаме принципно, а не конюнктурно. Не знам кое е по-добре - да третираме данните от СРС като страшна тайна само поради факта, че са записани с някакво устройство, или обратното - да ги засекретяваме само ако огласяването им застрашава националната сигурност и правата на гражданите", каза главният прокурор.


На съвещанието стана ясно, че големият скок на разрешенията за СРС се дължи предимно на прокуратурата, която прави половината от исканията. В последните 3 години вече всеки обвинител има право да поиска подслушване, докато преди това можеха да правят само шефовете на окръжни прокуратури. Велчев повтори идеята си, че подслушването ще се ограничи, ако се върне старият ред и ако се намали броят на престъпленията, за които може да се използват СРС. Има огромно завишаване от страна на прокуратурата като заявители на специални разузнавателни средства, каза вчера и вътрешният министър Цветан Цветанов.


Председателят на Окръжния съд във Варна Ванухи Аракелян постави въпроса с възможностите на съдията реално да контролира дали искането на прокуратурата и службите за подслушване е основателно. "Нито мога да проверя дали това са трите имена и ЕГН на обекта, нито дали това са неговите телефони. Законът е с изначално сбъркана философия и на съдията му трябват данни за конкретен човек, а не номера на СИМ карти", заяви тя.


Аракелян настоя да се води статистика за реално проследените хора, а не за броя разрешения, тъй като за един човек се искат по няколко.  


Сотир Цацаров отхвърли твърдението, че съдиите разрешават всяко подслушване, за да не си развалят отношенията с МВР и ДАНС. "Отказите са малко, защото на практика не всяко искане се завежда в регистъра. Те пристигат в кабинета на председателя и той им казва: "Това не става, оправете го и така вече поправеното искане се завежда", обясни той.


Много от съдиите заявиха, че не могат да определят вместо службите и разследващите кого да подслушват. Ние сме едни регистратори на номера на телефони, каза шефът на Окръжния съд в Хасково Росен Русев. Съдията трябва да гарантира баланса, той трябва да направи проверка дали са налице фактическите условия за даване на разрешение за СРС, а не да подписва на практика празни искания, възрази Гроздан Илиев. Той заяви, че не може съдията да одобрява подслушване само защото е получил един лист, на който пише, че има оперативни данни, че някой се готви да извърши престъпление.


Председателят на Върховния касационен съд Лазар Груев призова съдиите и прокурорите да намерят баланса между демократичните права на гражданите и ефективната борба с престъпността, която неизбежно налага използването и на СРС. "Тогава, когато се жертва свободата за сметка на сигурността, най-често се губят и двете", каза Груев, цитирайки американския президент Томас Джеферсън.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK