Депутатите продължават спора дали да се криминализира насилието над животни

Депутатите продължават спора дали да се криминализира насилието над животни

© Георги Кожухаров



Парламентът е разделен по въпроса за криминализирането на жестокостта към животни. Това стана ясно днес на дискусия в Народното събрание между депутати, представители на министерствата на земеделието и здравеопазването, омбудсманът и прокуратурата, и организации за защита на животните. Въпреки това те ще бъдат гласувани на първо четене в пленарна зала следващата седмица, обяви председателят на правната комисия в парламента Искра Фидосова (ГЕРБ).


Поправките в Наказателния кодекс, инкриминиращи садизма, "отлежават" в парламента още от пролетта на миналата година. След случая с кучето Мима в Дряново, намерено с отрязани крака от стопанина си и последвалия обществен отзвук правителството на ГЕРБ и Коалиция за България внесоха законопроекти за криминализиране на този род деяния. През август миналата година промените бяха обсъдени от правната комисия и оттогава по тях няма никакво развитие.


"В 21 век не е редно да разглеждаме животните като вещ и да приравняваме жестокостта към тях със счупването на една ваза", коментира националният омбудсман Константин Пенчев. Той посочи, че в редица западноевропейски страни - като Великобритания и Германия, отдавна действат закони, защитаващи животните и там насилието над тях се счита за криминално деяние.




Въпросът за жестокостта е пряко свързан с друг нерешен проблем - множеството бездомни животни в България и трябва да бъде решен паралелно с него, единодушни са депутатите и гражданските организации. Според Искра Фидосова много от депутатите принципно подкрепят увеличаването на наказанията за насилие над четириноги, но ако поправките в НК бъдат приети в настоящия им вид, ефектът от тях ще е нулев - те нито ще доведат до реални наказания, нито ще допринесат за намаляването на безстопанствените кучета по улиците. "Ако не въведем сериозни наказания и за собствениците на домашни животни, които ги изхвърлят на улицата например, нищо няма да постигнем", посочи тя. Освен това трябва да има ясен нормативен механизъм, по който стопаните на кучета да бъдат задължени да регистрират животните си, за да се улесни проследяването на безотговорните, добяви Фидосова. Тя заяви, че в следващите 2-3 седмици ще свика работна група с участието на неправителствените организации, която да изработи адекватни законови поправки.


В Гърция, където има аналогичен проблем с бездомните кучета, както и в много други държави, изхвърлянето на домашния любимец на улицата е криминализирано, посочи Явор Гечев от фондация "Четири лапи". По информация на организацията, над 70 % от популацията на уличните кучета в България сега е първо поколение, тоест, захвърлени животни.


Редица граждани и представители на отговорните институции обаче са на мнение, че проблемът не е в законодателството, а в спазването на сега действащия Закон за защита на животните. Според Георги Сербезов от пловдивско сдружение за защита на животните, общините масово не познават или открито саботират закона. "Само за 2009 г. сме изпратили 14 сигнала до прокуратурата и до ветеринарно-медицинската служба за нарушения в общинския изолатор за кучета в Пловдив. Едва 4 от тях бяха разгледани и прокуратурата отказа да образува разследване. От полицията пък буквално ни се смеят", разказа Сербезов. "Кметовете пък се постараха да няма обществен контрол над кучкарниците, никога не е правен опит законът да се спазва", коментира той.


Според Петър Раймундов от Върховна касационна прокуратура пък криминализирането на жестокостта няма да има реален ефект и по-удачно ще е да се увеличат наказанията и контролът по ЗЗЖ. Наказателното производство е твърде скъпо заради експертизите, а и в момента 2/3 от престъпленията по Наказателния кодекс, които са с малки наказания, каквито са и поправките, касаещи животните, минават с административни глоби - "едно задължително и официално декриминализиране на 2/3 от престъпленията", каза прокурорът.

Коментари (5)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на omega
    omega
    Рейтинг: 660 Неутрално

    Криминализацията е абсолютно безсмислена по изложените в статията причини. Всички ние ще плащаме за воденето на тези дела, а структурите, които сега трябва да работят по този проблем и по вече съществуващ закон ще продължават да не правят нищо съществено. Какъв е смисълът да се въвежда нещо ново и по-усложнено, като си има закон, само някой трябва да го прилага. Не може с всеки проблем да се занимава прокуратура и съд.

    Хей ръчички, хей ги три, но едната е с пари. Май, че иска да ни купи, по - добре е да я счупим.
  2. 2 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1244 Любопитно

    Вчера размазах една хлебарка на пода. Хлебарката животно ли е? Да. Жестоко ли постъпих с нея? Да. Ще бъде ли криминализирано деянието ми? Не.

    Ако размажа еднин помияр на улицата, тогава какво? Помиярът животно ли е? Да. Жестоко ли съм постъпила с него? Да. Ще бъде ли криминализирано деянието ми? Най-вероятно, да.

    Баси, тук, май няма много логика!

  3. 3 Профил на tara2002
    tara2002
    Рейтинг: 8 Неутрално

    До Луда Крава: хлебарката не е животно, а насекомо. Тези неща се учат в час по биология още в средното училище. А иначе закон трябва да има. Какво е виновно животното, че хората са безотговорни и ги изхвърлят като боклук на улицата. Като не можеш да се грижиш за животно, не го вземай! Развъждат ги и ги изхвърлят, а те се мъчат да оцелеят, какво по нормално от това за едно живо същество.
    Защо ние хората, си мислим, че сме над всичко и можем да убиваме и да съсипваме природата безнаказано!

  4. 4 Профил на bayern
    bayern
    Рейтинг: 442 Неутрално

    ем трепете докато моите тогава

    Welthauptstadt Germania
  5. 5 Профил на animalprograms
    animalprograms
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Изказванията на участниците показаха два твърде различни подхода към проблемите с животните. Една част от тях изразиха безусловна подкрепа за приемането на текстове, предвиждащи разследване и наказателно преследване на случаи, включващи особена жестокост към животните. Подобна бе позицията на народните представители Мая Манолова и Фани Христова, както и повечето представители на неправителствения сектор.

    Друга част от изказалите се предложиха по-комплексен и превантивен подход към натрупаните проблеми в тази област, който би гарантирал трайното подобряване на ситуацията. Подобни изказвания направиха Омбудсманът на Република България Константин Пенчев, Заместник-министърът на земеделието Цветан Димитров, Прокурор Петър Раймундов, Народният представител Венцислав Върбанов и Емил Кузманов от Фондация Анимал Програмс. Посочена бе необходимостта от действителното прилагане на досега предвидените административните санкции, от промени в релевантното законодателство, включително Закона за защита на животните; и от по-скорошно обсъждане, приемане и прилагане на изчерпателна национална стратегия за управление на популациите от кучета и котки.

    От страна на Анимал Програмс бяха посочени две категории животни, които без сериозни превантивни мерки ще остават изложени на постоянен риск от насилие: кучетата, използвани за залагания (бойните кучета); и нежеланите животни. Отбелязано бе, че инкриминацията на боевете с кучета (чл. 325а от Наказателния кодекс) не доведе до никакво подобрение за две години. Заявената позиция на фондацията в тази насока бе, че превенцията включва специално законодателство, което може да предвижда от застраховка и ограничения в развъждането, търговията и отглеждането на кучета от определени породи; до пълна забрана на такива породи, подобно на Германия, Дания, Норвегия, Обединеното Кралство и Португалия.

    Във връзка със скитащата популация в София, от страна на Анимал Програмс бе изразено становището, че отхвърлянето на евтаназията доведе до ситуация, в която нежеланите животни стават жертва на човешкия произвол, и същевременно Екоравновесие получава милиони срещу кастрацията на фиктивни бройки кучета. Посочени бяха следните данни от ново изследване на фондацията: от м. юли 2007 г. до края на 2010 г., броят на кастрираните животни навън се е увеличилил от 4968 до около 8000, т. е. с едва 3000; но 11,838 са били отчетени като кастрирани и пуснати; третирането на книга на около 8700 липсващи кучета е струвало на данъкоплатците близо 3 милиона лева.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK