Едва 7% от субсидията за гражданския сектор ще се разпредели с конкурс

© Дневник

Само 7% от предвидените в държавния бюджет за тази година субсидии за неправителствения сектор ще бъдат разпределени чрез конкурс. Останалите 93% от 10.6 млн. лв. ще бъдат раздадени "на тъмно" по неясни критерии. Това съобщиха създателите на информационния портал за неправителствени организации - ngobg.info, които обобщиха данни за състоянието на гражданския сектор през последната година.

Проектът за портала е на Българския център за нестопанско право (БЦНП) и фондация ПАЦЕП.
Най-голяма субсидия без конкурс традиционно получава Националният съвет на Българския червен кръст - за тази година субсидията му е 3 млн. лв. За сравнение през 2010 г. сумата, разпределена на състезателен принцип, беше само 1.5% от отпуснатите над 10 млн. лв., като преимущество имаха проектите със спортна насоченост, съобщиха още създателите на портала.

Две последователни години от бюджета беше финансиран спортен клуб "Ипон" за проектите "Нови перспективи чрез спорт" и "Здраве за всички". С пари на данъкоплатците през 2009 г. развиха дейност клубът по бейзбол и софтбол "Девълс" за проекта "Физическата култура и спортът – здравословен начин на живот", сдружение "Олимпик" за проекта "По-активни за спорта", "Спортен клуб по гребане Академик София" за  инициативата "Да спортуваме заедно – спортът като начин на живот и въпрос на избор", "Атлетически клуб по вдигане на тежести – Нафтекс" за "Трайни навици за общуване посредством спорт", "Шахматен клуб Пирин" за "Шанс за младите таланти в Югозападна България", Обединен спортен клуб "Академик" за "Утвърждаване на духовните ценности в гражданското общество – физическа култура, здравословен начин на живот, наука и изкуство за всички възрасти".

Дори хората с увреден слух и незрящите кандидатстваха със спортни проекти. През октомври 2010 г. доклад на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) предупреди, че в гражданския сектор навлизат представители на тежката организирана престъпност - чрез спортни клубове и под формата на лобистки организации и псевдоаналитични центрове.

Финансирането е най-големият проблем на неправителствените организации през последната година заради изтеглилите се големи донори и предлагането единствено на малки грантове, които не гарантират оцеляване. През следващата година положението ще се влоши заради оттеглянето на Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа, който ще напусне страната. В резултат на финансовите проблеми голяма част от малките неправителствени организации са преустановили дейността си, а броят на активните сдружения е намалял от 5000 на 1500.

Единствената алтернатива на оттеглящите се големи международни донори са програмите, финансирани със средства от Европейския съюз, обясни Любомир Панов, програмен директор на Българския център за нестопанско право. Те обаче са предназначени главно за държавни структури, общини и бизнес.

Оперативна програма "Административен капацитет" (ОПАК), която има специален компонент за развитие на гражданското общество, не предвижда нито стотинка за неправителствени организации през тази година. Конкурси по това перо не са обявявани и през предишните две години, тъй като парите за НПО за целия програмен период от 7 години са договорени в първите 7-8 месеца от началото на програмата, през мандата на тройната коалиция.

Тогава управляващите масово регистрираха фондации и сдружения с цел да "усвоят" европейските пари. Стигна се до бум на т.нар. PONGO - политически неправителствени организации, които изконсумираха ресурсите за гражданското общество поради факта, че приемането на Закона за конфликт на интереси, който забранява това, беше максимално забавено.

Финансирането от общините също не дава шанс за устойчивостта на НПО, тъй като едва 10% от местната власт сключват договори с неправителствени организации, които да доставят социални услуги.