Пенсиите на прехода - все по-ниски

 

© Дневник

 



Близо 18 години Яна Славова работи като инженер в държавно предприятие. Доволна е, защото заплатата й е доста над средната за България към тогавашния момент. Няколко години след 1989 г. предприятието е закрито.


Въпреки образованието и опита жената не успява да намери работа по специалността си. Принуждава се да започне в склад на търговска фирма, докато намери нещо по-добро. Официално Славова получава малко над минимална заплата, но шефът й дава почти всеки месец премии в зависимост от продажбите.


По същата схема тя продължава да работи на различни места, докато идва време за пенсия. От Националния осигурителен институт (НОИ) идва новината, че ще получава 210 лв. на месец, а с това и шокът как ще преживява с тези пари.




Подобна е и историята на Здравка Радева. "До 1992 г. получавах прилична заплата в химическата промишленост. След това ме съкратиха и започнах да работя какво ли не. По договор ми плащаха минималната заплата и осигуровки", разказва тя пред "Дневник".


Въпреки че през първата половина от стажа си се е осигурявала върху висок доход, ниското официално заплащане след това "изяжда" пенсията й до близките до минималния размер 160 лв.


Проблемът на двете жени идва от това, че в последните години са се осигурявали върху много ниски суми, което намалява един от основните компоненти при изчисляването на пенсията – индивидуалният коефициент. Това засяга и много други нови пенсионери, които в годините след промените са работили в сивата икономика и официално са получавали минимални заплати.


Статистиката на НОИ показва, че през последните 10 години средният индивидуален коефициент намалява - от 1.44 през 2001 г. на 1.29 през миналата. Това понижава размера на новите пенсии, въпреки че получателите им имат дълъг трудов стаж и преди 1989 г. са взимали добри заплати.


Осигурителната статистика показва, че всяка година разходите за пенсии се увеличават, но от института не правят разбивка каква част от това се дължи на индексацията за всички и каква - на новоотпуснатите. От НОИ очакват намалението на новите пенсии да продължи, но негативният ефект да се компенсира от увеличаването на осигурителния стаж с 3 години до 2020 г. и с нарастването на тежестта на всяка година труд от 1.1% на 1.2%, което ще стане от 2017 г.


Индивидуалният принос
Индивидуалният коефициент е съотношението между средния доход на човека, който се пенсионира, и средния осигурителен доход на всички заети. За работата си до края на 1996 г. човек може да избере най-благоприятните три последователни години от последните 15 години стаж. От 1997 г. нататък обаче коефициентът се изчислява от всички години до пенсионирането. Това изигра лоша шега на тези, които не са били осигурявани от работодателя си върху реалното възнаграждение.


"През последните години индивидуалният коефициент намалява, а оттам и размерът на пенсиите, защото все повече хора се осигуряват върху доход, близък до минималния, а не върху реалните си заплати", коментира пред "Дневник" управителят на НОИ Христина Митрева. Според нея друга причина за намаляването на показателя е, че с всяка следваща година той се пресмята върху все по-дълъг осигурителен стаж, в който влизат и по-добри, и по-неблагоприятни периоди.


"Колкото по-висок е сивият сектор, толкова индивидуалният коефициент е по-нисък, защото се влошава съотношението между заплатата, върху която работодателят ги е осигурявал, и средния осигурителен доход за всички заети", каза и зам.-председателят на социалната комисия в парламента Хасан Адемов. "Намаляването на коефициента говори и за това, че през последните години са се пенсионирали хора с по-ниски доходи", добави той.


"Логиката е при изчисляването на пенсията да се има предвид целият осигурителен принос на лицето, а не само избрани три най-добри години. Така заетите ще имат стимул да се осигуряват през целия си трудов живот и на реално получените доходи", каза Христина Митрева. Тя добави, че такава е и практиката в Европейския съюз.


"Няма държава, колкото и богата да е тя, която да не отчита приноса в осигуряването за най-малко 15 години. В много страни е 35-40 години – колкото е изискването за минимален стаж при пенсиониране. България беше една от малкото изключения в тази посока и затова се получиха и такива аномалии с размерите на пенсиите преди 1997 г. Част от хората, които получават максимална пенсии, са се пенсионирали преди тази година и са можели да посочат трите най-благоприятни за тях години като база за изчисляване. Затова и пенсиите им са високи", каза обясни Митрева.


Статистиката на НОИ за първите шест месеца на 2010 г. показва, че осигуряването на минимума е масова практика в туризма, шивашката промишленост, търговията, производството на хляб и консерви. Фирмите в тези браншове, които традиционно се споменават сред сивите сектори, осигуряват няколкостотин хиляди служители върху минимално разрешените суми.


Други данни на осигурителния институт показват, че през миналата година 53% от наетите са осигурявани от работодателите си върху заплати в размер до 420 лв. В сравнение с 2009 г., когато са били 45%, има значително увеличение на хората, които декларират официален доход под 420 лв. Други 400 хил. души, или малко под 15% от заетите, предимно от предприятия с намален работен ден, са се осигурявали върху заплати под 240 лв. през миналата година.


Ако тенденцията продължи, в бъдеще все повече хора ще получават ниски пенсии. Според разчетите на НОИ, за да вземе минимална пенсия, която за 2010 г. е 136.08 лв., човек трябва да се е осигурявал върху средно 370 лв. през целия си трудов стаж. Пенсиите на хората, които са под тази граница, се дотират от държавата до размера на минималната.


През 2010 г. около 370 хил. души са получавали гарантираната от държавата минимална пенсия от 136 лв., въпреки че реално е трябвало да взимат по-малко заради ниските доходи, върху които са се осигурявали. За да плати пенсиите им, НОИ преразпределя по 145 млн. лв. на година от вноските на всички останали осигурени и от данъците, с които се финансира дефицитът в осигурителната система.


Тежестта на дохода и стажа
Освен индивидуалния коефициент върху размера на новите пенсии влияят и продължителността на стажа, позволеният диапазон (между минималната и максималната пенсия), а най-голямо значение има нарастването на средния осигурителен доход през 12-те месеца преди пенсионирането, обясни Христина Митрева. По данни на НОИ той непрекъснато се увеличава, въпреки че от началото на кризата темпът значително намаля. Спадът на индивидуалният коефициент обаче намалява ефекта от ръста на заплатите. През 2010 г. например средната новоотпусната пенсия е била 317 лв., изчислена при средния индивидуален коефициент от 1.29. Ако стойността на показателя беше като преди 10 години (1.44), пенсията би била с 40 лв. по-висока. 


Според Митрева осигурителният стаж вече влияе и ще влияе все повече при изчисляването на пенсиите. След 1999 г. значително се увеличиха изискваните години труд за пенсия (при жените от 20 г. на 34 г., а при мъжете от 25 на 37 г. ). От 2012 г. предстои ново увеличение - с по 4 месеца на година, което ще продължи до 2020 г. Освен това от 1 април 2009 г. нарасна тежестта на всяка година стаж от 1% на 1.1%. От 2017 г. се предвижда допълнително увеличение до 1.2%.


"Замразяването" и намаляването на доходите в много предприятия през последните 2 години заради икономическата криза също ще окажат негативно влияние върху размера на новите пенсии. "Когато заплатите не се увеличават или нарастват минимално, се ограничава и ръстът на средния осигурителен доход", коментира Хасан Адемов.


Данните на НОИ показват, че от 1997 г., когато започва да се прави статистика за показателя, средният доход е нараснал най-слабо през 2010 г. – с едва 15.55 лв. спрямо предходната година. Толкова нисък ръст е имало само през 1999 г., след деноминацията на лева.

Ключови думи към статията:

Коментари (22)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на lordcris
    lordcris
    Рейтинг: 620 Неутрално

    Има само едно решение на въпроса - частно пенсионно осигуряване. Така всеки ще знае колко точно ще получава и управниците няма да могат да крадат пенсиите на хората.

  2. 2 Профил на ЙЕИ
    ЙЕИ
    Рейтинг: 667 Неутрално

    Ама какво са виновни останалите, че тя се е съгласила да получава пари на ръка, не е отчислявала осигуровки.
    ЗАЩО не си е правила тая сметка преди да се пенсионира?

    Сега какво останалите ще и плащаме сметката ли?
    Ами защо тогава ние да си внасяме осигуровки, да я караме като нея.

  3. 3 Профил на pifi
    pifi
    Рейтинг: 533 Разстроено

    Вече се прилага и другото решение,изтребване на пенсионерите чрез глад и лошо медицинско обслужване...И това е грижата на правителството и държавата за хората,които са живели,работили и създавали блага в майка БЪЛГАРИЯ!

  4. 4 Профил на Танас
    Танас
    Рейтинг: 1322 Неутрално

    До коментар [#1] от "lordcris":
    Много ми е интересно като има ППФ и УПФ защо тия парични потоци минават през НАП и след това ги превеждат по партидите в частните фондове / най - често със закъснение / ?
    Сега след като цунаха ППФ почти съм сигурен, че ще им се услади и следващият ще е УПФ в който има повечко парички.
    Това го пиша защото изхождам от личната ми партида в която даже след съдебно решение влязло в законна сила и куп жалби до НАП и Прикуратурата все още не са ми преведени вноските от 2002г. до 2008 г. а после казват, че няма доходност и трябва да ги прилапат в темната дупка наречена НОИ защото иначе ще лъсне голият задник на държавата на която ние сме и се издължили с данъци и осигуровки но тя не си е осигурила държаните чиновници и милиционери.

    Цацарoff - Оставка ! >:-)
  5. 5 Профил на Елена Ангелова
    Елена Ангелова
    Рейтинг: 794 Неутрално

    Много хубаво, че пишете за това, Дневник.

    Елена
  6. 6 Профил на mihomen
    mihomen
    Рейтинг: 968 Неутрално

    Според мен,решението е в лична пенсионна сметка!Примерно 10% от заплатата задължително да е в такава сметка.Банката да е държавна и средствата да са гарантирани от държавата +2-3% сложно олихвяване!

  7. 7 Профил на mitaka41
    mitaka41
    Рейтинг: 426 Неутрално

    До коментар [#2] от "ЙЕИ":

    Господинчо, а какво съм виновен аз, че иванкостовото правителство измисли този мракобеснически осигурителен кодекс? До 1997 г. имах 30 години трудов стаж, работих в областта на високите технологии и личния ми коефициент бе около 2 за този период. След 1997 г. микроелектронната промишленост бе ликвидирана и аз останах на улицата на 57 годишна възраст. Кой щеше да ме вземе на работа? А се налож да работя, защото трябваше да имам 37 години трудов стаж, а и малкия син стана студент. Не искам да споменавам, че нямахме пари да си купим сирене. 2-3 години бях на борсата, а после 1.5 трябваше да работя нискоквалифицирана работа за да не умрем от глад. Тази нискоквалифицирана работа помогна личния ми коефициент да спадне на 1.5, да си "откупя" следването с 1600 лв.и да се пенсионирам през 2003 г. с 150 лв. пенсия. Мои познати с основно образование се пенсионираха с двойно по-голяма пенсия, защото от 18-годишна възраст се водели по щат шофьори на цистерна за вода с ремарке, (никога не са имали ремарке, но щата е такъв) което автоматично им отрежда 2-ра категория и 60 години трудов стаж. Благодарение на ежегодното повишение на пенсиите сега получавам около 300 лв. Но, благодарение на замразяване на старите пенсии, днес новоотпуснатите пенсии при еднакви лични параметри са по-високи с поне 10%, т.е. ако сега аз се пенсионирам ще получавам с 32 лв. по-голяма пенсия. Справедливо ли е това? Проблемът се задълбочава с времето ако не се вземат мерки старите и новоотпуснатите пенсии при еднакви лични параметри да се изравнят.

  8. 8 Профил на new_ghost
    new_ghost
    Рейтинг: 426 Неутрално

    Решението е едно, повече работещи и силна икономика, незавимо каква. Каквото и да разсъждавате, пенсионерите си получават пенсиите от работещите в момента. Ако икономиката се е сринала, както и стана, какво ще може да се купи с инфлиралите пари, колкото и много да е спестил някой в произволен пенсионен фонд? Машаб 1:1000.

  9. 9 Профил на Десен
    Десен
    Рейтинг: 1322 Неутрално

    Така е без пенсионна реформа.
    Ние не искаме вдигане на вноските, а смислена пенсионна реформа:

    1. Преимуване на сегашното пенсионно осигуряване на "социално осигуряване" защото на солидарен принцип то е точно това.

    2. Въвеждане на идндивидуални онаследяеми пенсионни партиди над вноската за социално осигуряване.

    3. Намаляване на данъка за социално осигуряване от сегашните 21.5% на 6.5% за служителя и на 6.5% за работодател.

    4. Отмяна на таваните на пенсиите и на максималния осигурителен доход. Който колкото иска - толкова да си внася по пенсионната партида, и то където си избере - или в частен фонд или в държавния НОИ

    5. Отмяна на плоския данък и въвеждане на необлагаем минимум равен на нивото на бедност в страната или на максималната пенсия за 3 категория труд.

    6. Въвеждане на облагане на пенсионния доход при потребяването му, пак за сумата над необлагаемия минимум.

    ТОВА Е ПЕНСИОННА РЕФОРМА.
    Гласените досега мерки и от БСП и от НД СВ и от ГЕРБ са само един голям балон с горещ въздух, алабалистики за заблуда на илотите че да не осъзнаят че всъщност НОИ е фалирал отдавна и че те пенсии никога няма да получат.

    Не цъфтиш ли като цвете, гниеш като бурен.
  10. 10 Профил на BBC
    BBC
    Рейтинг: 531 Неутрално

    Това го обяснявам от две години. Досега се изплащаха пенсиите на хора работили в комунизма- много и високо платени, а един милион работоспособни вместо да плащат осигуровки напуснаха страната. Обаче вече идват ниските залати и безработиците. Така, че пенсионната система има само един проблем - шапкарите и милиционерите. Увеличете им пенсионната възраст и до няколко години пенсионната система ще се нормализира.

    Инфантилните народи се изтребват сами!
  11. 11 Профил на Carmina BULGARANA
    Carmina BULGARANA
    Рейтинг: 583 Неутрално

    ПЕНСИОННИТЕ ФОНДОВЕ СА ПРОПИЛЕНИ - ОЩЕ ПО ВРЕМЕТО НА ЖИВКОВ - ПРЕГЛЕДАЙТЕ НЕГОВОТО ПОСЛЕДНО ИНТЕРВЮ ЗА "ВСЯКА НЕДЕЛЯ".

    ЛОЯЛНОСТТА Е ДВУПОСОЧНА УЛИЦА!
  12. 12 Профил на Carmina BULGARANA
    Carmina BULGARANA
    Рейтинг: 583 Неутрално

    © 2010 – BOGOMIL KOSTOV AVRAMOV-HEMY
    НЕУМОРНО – ЗА ОТЕЧЕСТВОТО
    ИЛИ
    ЧРЕЗ ПЕНСИОНИЗЪМ - КЪМ ЕВРОПЕИЗЪМ
    от
    Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

    КОГАТО НОВОГРАМОТНОСТТА, започва да става широко достояние на Ийхалето Болгарско, че да се превърне в разменна монета; някъде къде средата на деветнадесети век от Христа; настъпва времето на грамотните хайдут-воеводи. Едва ли сравними по патриотизъм, с настоящите пишман-грамотни назлън-депутати с купен докторат от свободен университет. Прочутият някога, а днес напълно неизвестен – затрупан под тонове вносна псевдоителектуална смет, Воевода на Воеводите Панайот ХИТОВ, все пак успява, оцелява, и доживява „Слободата Болгарская“. За да не престане да се пишманосва и блъска по рано побелялата глава – чак до своята горда бедняшка смърт.

    ПРЕЗ ОТРЯЗЪКА ОТ ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА БОЛГАРСКИ; когато частната собственост и средствата за производство – доколкото ги има, за пореден път насилствено сменят собственик и господар; надеждите за народностен ред, социална справедливост, и просперитет по европейски, са необозримо големи, а резултатите нищожни и плачевни. Та – чак до днес. Старите воеводи, все още се надяват, подир оттегляне на русите от Мати Болгария Всевечна, да възтържествуват мечтанията на Ботев и на Левски, така че на робията и бузгунлука да бъде сложен окончателен държавнически край. В действителност, до 1878. робията е плод на обичайно верско азиатско право, и зависи повече от кефа на съответния валия - отколкото от далечните имперски директиви на Цариград. Докато Европа върви към откровен научно-технологически прогрес, в националната ни освободителка Матушка Рус, доживява последни дни отреченото от Европа крепостно право. Княжество България мъчително устисква модерни права и свободи, на своето си смъртоносно кръстовище между Изток и Запад. В наше време азиатският бузгунлук доживява светли бъднини, докато робията придобива все по-фин и още по-перфиден оттенък на приятно-незабележима, и отвратително коварна алтернатива на по европейски принадена стойност.

    ОЩЕ ПО ВРЕМЕ НА ПЪРВОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО, бива ярко поставен въпросът – „али като си имаме модерна конституция – що ли - да си немаме модерни „борчески“ пенсии“. Малцина от депутатите помислюват, да бъдат материално обезпечени за достойни старини безусловно всички воеводи, четници и оцелели близки. Комитаджилъкът, от краят на осемнадесети век, е така характерен за Балканите, че по време на Освобождението от Агаряна, горе-долу няма неомърсен с кръв балканджия. Депутатите се кахърят за себе си, в далечна перспектива. Сега им се е паднало, да стана „поборници“ - кога други път? Оттеглила се с неохота, от освободените земи, Матушка Русь не престава отдалеч да размахва пръст, а това означава прясносоло законодателство а-ла-франс. И, от немай-къде – подир години, подобен закон бива гласуван. Поставя се дъно за най-ниска пенсия – три -
    01/06
    десет лева болгарски. Толкова ще получава остатъчното семейство на прочутият поет-хъшлак Христо БОТЕВ, в полза на неговата гражданска съпруга Венета, и двете му деца Иванка и Димитър. Затънал в дългове в името на Справедливост, Род и Родина публицист-наивник. Повярвал дотолкова в предстоящето Комунистическо Бъдно на света, че каталясал от път, се оставя вместо да падне в плен - да бъде ликвидиран. Щом се оказва, че златото за което революционерите са поели към Балкана – никакво го няма, а четническата хазна е отмъкната в посока Петербург от загадъчният четнически доктор латвиец. Поетът над поетите в Мати Болгария Всевечна, едва ли би могъл да си представи, как щедро финансираната от Великите Сили четническа инвазия, и неговата мъченическа смърт над Враца, разбунили общественото мнение на тогавашният свят, един прекрасен ден би довела до процъфтяване на търговски вериги тип „Макдоналдс“, „Карфур“, „Бриколаж“ и „Метро“; до безмилостен финансов натиск върху Народа Все Още Болгарски, от корпоративни електро и газоразпределителни дружества; до подигравателно нищожно пенсиониране на наивници, отдали себе си в индустриализиране на комунистическа България, непосредствено преди нейната междукланова подялба.
    Дъно за пенсии Народното Събрание на Княжество България постановява. Таван за пенсии - не се осмелява.
    И, става тя – каквато става.

    ПРЕСТАРЕЛИТЕ ВОЕВОДИ все още имат - тук-там - по планини и долини – скътано за зор-заман комитско, че и комитетско, златце. И, на първо време – гордо отказват пенсии. Готови всеки миг да потънат обратно в шумата.
    За плитката държавна хазна, обезпечена на първо време от Петербург, това е добре-дошло. И, за мнозина депутати. Въпреки, че воеводите овреме ще се усетят. С редовите четници е по-тежко. Охтичави от зандани и осакатени от сражения, полуграмотни – а понякога напълно безграмотни идеалисти; свободно озовали се в подножието на една трудно понятна имперска управленска пирамида на импакт; те не престават да се взират в нейният недостижим върх. От който, от време навреме, капе мед и масло, но никога за самите тях. И воеводите се усещат, че не са нищо повече – освен – авторитетен инструмент за манипулативно гласуване. А, ще падне гласуване – със сопи и без сопи – чак до въвеждане на авторитарната царска власт в краят на тридесетте години на миналият век, че и по-нанасам.
    Непосредствено подир Освобождението, комитаджилъкът неохотно излиза от мода. За да бъде окончателно унищожен по време на Цар Фердинанд Кобург-Готта, още докато е княз. Оцелели борци за народна свобода, подобни на знаменития тракиец Капитан Петко Войвода, биват откровено поставени под полицейски надзор, и при възможност - открито тероризирани. Цивилизацията не харесва бунтари, но си ги произвежда в промишлени количества. Че, да си ги ползва възможно най-безпощадно. В крайна сметка комитаджилъкът в Мати Болгария Всевечна е овладян, а на остатъчните семена комитски бива лепнато прозвище „революционер-терористи“.
    По-видните комити обаче, биват омайно уважени. Гласувани им са персонални „поборнически“ пенсии. Годините прекарани по зандани, гори и по планини, биват – все пак – по балкански осребрени. Мнозина са дотолкова разочаровани, от налагания коруптивен модел за свобода и правдини, че посягат на себе си, но това не е достатъчно добре изследвано. Пък да се твърди – без да се изследва, нито е патриотично, нито лицеприятно.
    02/06
    ДОКАТО КАРА СЛАВНИ СТАРИНИ В СЛИВЕН ГРАДА ГОЛЯМА, Войводата на Воеводите Панайот ХИТОВ не пропуска, да си се заяжда с властимеющите. Въпреки отпуснатата значителна пенсия. Той е установил, че подир Освобождението от Агаряна, завалиите бедняци сякаш са станали двойно повече – отколкото през турско. И, ако някога е успявал с оръжие в ръка, да въвежда ред и християнска справедливост, сега е напълно невъзможно. Русия се е оттеглила някак прекалено спешно. Без да успее да направи що да е за всички ония, които векове е подтиквала към бунт. Без да пропусне да посее подир себе си – семената на предстоящи социални промени. За да зреят и кълнят. Завалиите – свободни за осъвременена робия бедняци, с нетърпение очакват - в съседното на Общинското управление кафене, свещенното първо число на всеки предстоящ пенсионен месец. Когато Войводата на Войводите слиза на бял кон, за да си получи поборническата пенсия. Видят ли, че излиза по стълбището, втурват се да просят. Войводата е със широко сърце. И, както някога е вземал, така сега раздава. За да се върне у дома – често пъти – без пукнат пенсионен грош. Това прави, в крайна сметка, да се премести да живее – чак в Русе. Където историята се повтаря. Поне така твърдят очевидци. Просителите, най-често, са негови бивши ятаци. На които държавна „поборническа“ пенсия не се полага. А и те, със своята многобройна челяд се правят че не знаят – какво е гладна стачка – щото постоянно пребивават в нея. Нито подозират, как един ден по Землята Свещенна Болгарская, ще се наложи зачеване ин-витро, че иначе Родата Болгарская ще погине. Пред Народното Събрание, бъдещият цар е заявил, че е невъзможно да бъде пенсиониран „цял един народ от поборници“. Без да предполага, че в наше време, и това предстои да бъде видно. По-нататък? Е, какво по-нататък. Във връзка с поредната оптимизация на народното образование, Воеводата на Войводите бива развеждан из началните училища на Княжеството, че да видят учащите, що е истински хайдутин – борец за народни правдини. Воеводата на Войводите облича бойната си хайдушка носия с черни потури със ширити и бяла фустанела на дипли; надява кожени цървули с върви от пресукан конски косъм; нахлузва вълнени навуща върху белени партенки; увесва вмирисан на барут и кървища кожен силях с пищови, ножове и саби; и тръгва подир директора на съответното училище - от стая на стая. Върви патриотическо възпитание - срещу събран от учениците бакшиш; буца сирене и самун хляб – дарение от съседна бакалия. Отвън, закъсалите за комат хляб бивши и настоящи ятаци очакват. Заптиета не се видят, но странни сенки с вносни бомбета, папионки и шлифери, кръстосват насам-натам попипвайки се под кръст. Съвестта на нацията дебне.

    ЗА СЛОБОДАТА БОЛГАРСКАЯ оцелява, и Хвъркатият Филип Тотю Воевода. Надупчен от куршуми и сачми на повече от четиридесет места, със сакат крак и посечена ръка, по Божия Воля оцелял, към 1901. Филип Тотю е принуден да обикаля, от стая в стая, училищата из Мати Болгария Всевечная, че да разказва на учащите бунтовни спомени несвестни. Никой не го пита – как я кара у дома. Всички се възхищават на огромните негови мустаци, бялата колосана фустанела; кожен силях с барутница, ками и ножове; и високият калпак със сърмено алено дъно, и позлатена ламаринена плоча на чело с надпис „Свобода или Смърт“. И, тъй като Воеводата прекалено често сочи тази табела „Свобода или Смърт“ на показ; изпускайки се пред учащите да твърди, че и двете са дошли прекалено рано, подозрително наведнъж, и завинаги гробовно; но и, че никога не е прекалено късно за Борба за Слобода, престава да бъде експониран.
    03/06
    ЗАГАСВАЩИЯТ ДНЕС НАРОДЕН КУМИР ВАСИЛИЙ ЛЕВСКИЙ, има щастие да не доживее Слободата Национална Болгарская. Гладен, недоспал, изнемощял и болен, с полуотворена рана от недоплатен белградски докторлък; в резултат на перфектна полицейска операция ръководена от експерти на Великите Сили; той бива заловен в ханче на „народни ятаци“ при Къкрина, Ловешко. (На Европа никога не са били необходими самоосвобождаващи се народи. Такива нации лесно претендират за нови територии, и излаз на три морета.) В неговото трудно издирване са вложени златни наполеони, фотографска техника, и безброй шпиони-потурнаци, които подир Слободата Национална Болгарская се превръщат в почтени депутати, преуспяващи банкери, и първа ръка патриот-индустриалци. В преследването участват хора на Димитър Общи, апаратът на едва създадената Българска Патриаршия, руските интереси в Цариград в лицето на знаменият приятел на Българският Народ Негово Превъзходителство Граф Игнатиев, разузнаванията на Великите Сили. Всъщност целият Народ Болгарски, който Дяконът е тръгнал да буди и организира, заедно с неговите незаменими бъдещи приятели световни. Съдбата на Дякон Василий Левский решава не толкова турската съдебна система, колкото основният съветник на тази система – Исконният Български Чорбаджилък. Набързо ликвидиран накрай София, без съдебно решение - въз основа на неясен протокол, Василий Левский бива незабавно забравен. Борбите вътре в БРЦК са преднамерено неизследвани. Можеби, за да не бъде отвратен окончателно Народо, от борби за жива пара-звонк, и власт в перспектива. До 1882., никой не се сеща, че на този Лъжовен Свят е имало дякон на име Левский. И, се прави всичко възможно, щото гробът му окончателно да се затрие. Доказан през Времето на Времената национален майсторлък, на който единствено пишман-българановци са способни. (Само в град Варна, бъдеща културна столица на Европа, подир 1944. са закрити без никакво допитване до ийхалето, католическото и протестантското, а малко преди това - и гръцкото гробища.) Тогава неочаквано се появява първият опит за биография на Левский от Георги Янакиев Кирков, продавана по сборове и панаири до петдесеттях години на миналият век. Такава е съдбата на родолюбивата българска книга – да старее заедно с нас. Още през 1878 година обаче, един инициативен комитет съставен от онези - които навремето са предали и продали не само Дякона, но и душите свои, полага темелите на настоящият скромен паметник. Чийто градеж продължава цели петнадесет години. Не така отдавнашното брутално премахване на изключителното технологическо съоръжение „Мавзолей Георги Димитров“ в столицата ярко показва, че вятърът над Балканите прекалено лесно променя посока, направление и сила. И, прави да се питаме, какво всъщност очаква подобни съоръжения в бъдеще? А на въпроса – абе защо алаанколуу, Българската История Всевечна, се оказва винаги по-различна от онази писана от Паисия Хилендарец – рядко отговаря някой? Дякон Василий Левский не оставя изяснено потомство – тоест претенденти за „поборническа“ пенсия. Майка Гина Кунчева почива около 1879.. Подир Освобождението от Агаряна, и Старо Карлово решава че би могло да бъде Виена, та се прави такъв градоустройствен план, който да отърва на новоимащите. Домът на Дякон Левский предстои да бъде затрит. Един смел действащ офицер, някой си подполковник Петър Димков, се противопоставя, като разполага около жалката съборетина войскова охрана - докато кметът на Карлово дойде на себе си. Домът на Дякон Василий Левский е спасен, но това не минава току тъй за Димков. Подир Девети, като бивш царски офицер, той бива оставен без пенсия, а като набеден магьосник и ефективен билкар, бива преследван до дупка.
    04/06
    БАЛЧО НЕЙКОВ ДЯКОВ, е поборник от постосвобожденски мащаб. Без да претендира за някакво възнаграждение, той провежда смайващи частни изслед-вания на родата на Стефан Тодоров Димов - Караджа, с който го свързва буйно юношество, и далечни роднински връзки. Задълбавайки назад всред вековете, кръстосвайки нашир-надлъж Мати Болгария Всевечная, Балчо Нейков успява да спаси дузина древни надгробни паметници – кой знае как неупотребени за градеж на обори. Събитията от 1878. го заварват в Стара Килия, Румънско, където е градоначалник. Още през 1868., Стефан Караджа и Хаджи Димитър са развели зеленото знаме на Свободата в Балкана. Напълно наясно с отчаяната перспектива – да погинат, но да разбутат непробудната рая. Към 1890., Балчо Нейков се явява при младият столичен даскал Теодор Балан, с молба за отзив по онова, което е събрал и описал. Теодор Балан остава като гръмнат. Подобно задълбочено изследване, дори самият той – все още – не е извършвал. Започва ходене по мъките. При което Теодор Балан бива допуснат в лоното на науките, а Балчо Нейков си остава с прякият отказ от Министерство на просветата. Гордеещо се, че вече е успяло да игнорира и отрече „Веда Словена“. И наистина. И до днес у нас домува, без да пропусне да ни се надсмее, позитивното отрицание на неочаквано откритото органично стойностно. Всичко вносно е повече годно за консумация, по-майсторски извратено по характер, и по-подходящо за конвертиране на Българският Национален Гений – в незнам що си. Ще изминат осемдесет години земно време, преди изследванията на Балчо Нейков да видят бял свят, благодарение на една дама, на която не й бе писано да властва, защото бе прозряла – до корен - веднъж-завинаги нещата. Никой не се сеща, дори буден мозък като Теодор Балан, да съдейства на Балчо Нейков, за . . . държавна пенсия. Целият свой имот, цялото свое скромно имущество Балчо Нейков влага за издирване родовите корени на Караджата, а по-скоро - в издирване магическата формула на Българският Национален Съпротивителен Гений. Дали някой би успял да я дефинира? По време на голямата криза от 1917., трупът на Балчо Нейков, самомумифициран, полуизяден от манастирски плъхове, бива случайно открит в една забутана килия от монахини, на която отворената врата прекалено силно се тръшкала. Там – в Илиянският Манастир, недалеч от столицата София, където се пече Бъднината Болгарская. Фукнал към висши академични кръгове, за Теодор Балан, Балчо Нейков остава само един случаен спомен.
    БЕЗСПОРНИЯТ НАИВНИК ХРИСТО БОТЬОВ, се втурва на бой за Слободата Болгарская, прекалено добре екипиран. И, достатъчно хубаво заблуден от уверенията на консулите на Великите Сили, за международна намеса и незабавно решаване на т.н. „Восточний Вопрос“. Въоръжението ново-новеничко, доставено от холандският консул в Русе, се намира готово натоварено в трюмовете на невинния „Радецки“. На борда на парахода, който неслучайно му предоставя временно гостоприемство, Ботев не обръща внимание на морякът-сигналщик на кърмата, комуникиращ с преследващата ги турска канонерка. Нещата са двойно купени, и незабавно препродадени. Високият интелектуалец Христо Ботьов едва ли се е самозаблуждавал, че неговата чета от някакви си 200 необучени човека, би могла да вдигне робът на борба за Слобода. Като погрешно разчита, че Робът веке се е приповдигнал. Поне така твърдят куриерите-лъжци от БРЦК, по чуждо внушение определили Козлодуй, за дебаркационен план. В по-късни години, когато всичко свършва, а народът многократно отрезвява, излиза мръснишки антиреволюционен стих. Затова пък -

    05/06
    колко много трагично точен.
    НА ВОЛА НА РОГАТА, КАЦНАЛА МУХАТА, И УМРЯЛА ЗА СВОБОДАТА ...
    Широко експлоатиран, и от леви – и от десни, и от революционери, и от търгаши, Светецът на Българската Национална Съвест Световният Поет от Европейски Мащаб, Христо Ботьов едва ли именно това си заслужава. Но, преценките на анонимни словослагатели, понякога са отчайващо точни. Преди да тръгне на бой за свобода, Поетът се прощава със своята майка, по това време слугиня в домът на Евлоги Георгиев в Букурещ. Вместо пари, Ботев й връчва първият брой на своят последен вестник „Нова България“, че да го обсипе със вдовишки сълзи – за късмет. Под уверенията на маститите собственици на БРЦК, че – за сега - ще се плаща по 100 франка месечно на Венета и едва роденото дете Иванка. В случай че – не дай Бог - Господин Ботьов погине за Слободата Национална Болгарская, ще им се отпусне пожизнена пенсия. Което разбира се – не се случва. Независимо, че политическият отклик на това Руско-Австрийско-Френско-Хландско добре обезпечено мероприятие, е значителен за тогавашният свят и сериозно предупреждение - за всички нас. Още следващата година Имперска Русия получава добро от Великите Сили, за поредна война срещу Падишаха. Русия успява. Както на Балканския фронт, така и на Азиятският – за който няма политически допуск да го отваря. Което обяснява компресирането на Мати Болгария Всевечная – в настоящите лимитирани граници. Подир военната окупация, когато руските войски се оттеглят зад Дунава, наистина идва поевропейчената Слобода. Борбата за власт, пари и жени дотолкова се ожесточава, че вестниците пишат единствено - и само за това. Идеалите сякаш завинаги зачезват. Забравен е и Наивникът-Поет-Революционер Христо Ботьов. Докато през 1884., будното българско овчарче Захарий Стоянов, не си позволява да напомни за Поета в пловдивският вестник „Южна България“:
    „НАРОДЪТ ЗА КОЙТО ТОЙ СЕ БОРИ – ВЕЧЕ НЕ СЪЩЕСТВУВА“.
    Това съкровно напомняне иде овреме. Европа напъва на вратите на Мати Болгария Всевечная, да инвестира - основно в минодобив, докато младежта се чуди – кой път да хване – на чий Бог да се моли. Захари Стоянов отива с пълният текст на биографията на поета при министъра на просветата Георги Живков. Министърът избухва в презрителен смях, наричайки Ботев „онзи вагабонтин“. Захарий Стоянов тъжно се оттегля. Семейството на Ботев обаче, отдавна е в България. Едва свързвайки двата края. Съвсем овреме, през 1880., Народното Събрание гласува специален закон за подпомагане на „поборници и опълченци“. Навреме, защото повечето вече са измрели, но има и подходящи за харесване. От приемането на Закона изминават години. Никой не се сеща да отпусне пенсия на някой член от семейството на Христо Ботьова. През 1887., Майката на Поета се пресрамва, и подава молба до Народното Събрание за поборническа пенсия. Новите владици на Княжество България се циганят, че и надсмиват. В името на старата поетическа дружба, новоизбраният министър-председател Стефан Стамболов, прави неочакван жест. На старата жена, на която много не й остава, е отпусната пенсия в размер 1200 франка годишно. (Има лев, но облагите се измерват за по-достоверно във франкове!) Десетина години по-късно, през 1896., пенсията внезапно бива отнета. В средата на месец Декемврий 1896., Иванка Ботю Петкова подава нова молба до Председателят на Народното Събрание .

    06/06
    И, отново получава мълчалив отказ. Този странен национален абсурд – МЪЛЧАЛИВИЯТ ОТКАЗ – в наши дни наложен по време на президента Желю Желев, днес е безпощадна норма за административно поведение в страна от ЕО, загърбила времената на „безсрамният тоталитаризъм“. Когато законът налага петнадесет дневен срок за административен отговор – и никакви мълчаливи откази. През януарий 1905., Народното събрание – все пак – отпуска на престарялата жена пенсия в размер на 100 тогавашни лева. И, тъй като името Христо Ботьов е взето на всеоръжие, решението на Народното Събрание бива така широко оповестено в пресата, че се превръща в истерия. За Венета Ботьова някога се считаше, че не е получавала държавна пенсия, по простата причина, че е нямала църковен брак с Поета на Поетите Болгарски. Това обаче не е така. Още Първото НС й отпуска пенсия в размер на ... 30 лева. На 16.01.1885., Венета „кандидатства“ пред Народното Събрание, за увеличение на тази откровено мизерна държавна „поборническа“ пенсия. Мълчаливият отказ отново е налице. Възмутена, Венета Ботьова, една горда еманципирана жена, излиза с декларация във вестник „Млада България“ (No 46/21.11.1895.!), където посочва, че жената на Захарий Стоянов получава пенсия от 500 лева срещу нейната от 30 лева, а Графиня Хартенау – съпруга на О Бозе почившия Княз Александър Батемберг – 40 000 златни франка годишна рента за сметка на Народа Болгарски.
    КАК СА НЕЩАТА ПОНАСТОЯЩЕМ? О, в Наше Време нещата стоят значително по-добре. Безусловно всички поборници за комунистическата правда – фиктивни или не – запазиха и увеличиха своите пенсии, чрез подходяща промяна на националното пенсионно законодателство. Без никой да се заинтересува – аджеба кардашим – каква е съдбата на пенсионните фондове на Мати Болгария Всевечная начиная от 1878 – до 1988., че и по-нанасам. С помощта на едно Народно Събрание, така безсрамно нарекло себе си Болгарско, че Самият Господ-Бог запрати гръмотевици по него. За истинските поборници за демокрация, наричани някога „дисиденти“, нещата са решени съвсем държавнически. Лесно е да ги откриете край кофите за смет.
    THE END
    19.06.2010/17:32









    ЛОЯЛНОСТТА Е ДВУПОСОЧНА УЛИЦА!
  13. 13 Профил на kimba3
    kimba3
    Рейтинг: 1163 Разстроено

    До #1 - и частно да е пенсионното осигуряване , ако получаваш 2400 лева , а се осигуряваш на 240 лева , пак няма да вземеш висока пенсия. Проблемът е, че невнасянето на вноски върху нереални заплати умишленно не се криминализира и това позволява на ''честните '' бизнесмени да осигуряват масово работниците си на минимални заплати на 4 часов работен ден.Спомнете си как олигархът Ковачки е осигурявал работниците си миньори за 1-ва категория труд на минимални заплати. Не е достатъчно вие да искате да се осигурявате на реалната си заплата. Трябва и работодателят ви да иска , иначе излизате на улицата ! Очите на контролните органи редовно се замазват с тлъсти пачки и това отдавна е обизсмислило съществуването им...

  14. 14 Профил на Христомир Йорданов
    Христомир Йорданов
    Рейтинг: 531 Неутрално

    Ще се сетите! Нали това е един от двата основни проблема на сивата икономика. Това се знае от момента, в който за пръв път са споменати думите "сива икономика". След 20 години вече би трябвало да има идеи за решаването на проблема, а не Митрева да ми коментира банални истини. Следващия път ще каже, че небето е синьо.

  15. 15 Профил на Михал Мишкоед
    Михал Мишкоед
    Рейтинг: 426 Разстроено

    В този си вид пенс.модел работи единствено и само в полза на държавата-мащеха. Всеки знае, че сумите от пенсионните вноски са месец за месец - каквото постъпва от вноски, се дава на пенсионерите на следващия / а и вероятно - текущия / месец. Нито се отчитат внесените от починалите, но не-получили нито лев поради недостигнати критерии хора, които не са никак малко.
    Натикани сме в омагьосан кръг - хем заплатите са ниски и не стигат за преживяване, хем нищо не се прави в политиката на доходите. Ако имаме от къде да спестим, едва ли някой ще разчита на държавата след 30-40 г. да му дава някакви пари. Солидарният модел, който е в момента, е абсолютно противопоказен за всеки един от нас - няма диря и от това, което сме внесли, замазано от коефициенти, усреднени доходи и пр. безсмислици. Колко по-простичко е всеки да се стимулира индивидуално и да получава токлкова. Сега хем тия, които са внасяли много, не получават адекватно обещетение за парите си, хем тия, дето нищо не са плащали пък получават, макар и малко, но защо, след като и лев не са внесли? Пълно безхаберие, немощ и непознаване на материята цари от години. Държат пенсионерите с някакви жалки геноцидни стотинки просто защото 2 млн. като се вдигнат, въпреки болестите си, ще пометат който и да е. А така им го натикват: толкова може и толкова! И за слепия е видно, че държавата иска само да прибира, но не и дава справедливо и пропорционално. Какви индивидуални партиди, какви 5 лева - та нали тогава всичко ще е прозрачно и ясно, което съвсем не отърва да мащехата да го прави. Иначе, щом за вторите и проф.фондове го направиха, какъв е проблема да го сторят и за редовите пенс.суми? Да, ама не!

    Истината е някъде там ...
  16. 16 Профил на neobiasnim
    neobiasnim
    Рейтинг: 374 Неутрално

    С най-голямо удоволствие не се осигурявам на реалните си доходи и стимулирам и останалите да не го правят. Не виждам никаква социална справедливост в сегашния модел на преразпределяне от работещите към неработещите. Към драгите пенсионери ще задам въпроса - къде бяхте през всичките години, докато изнасяха сребърния резерв от държавата? - пускахте червената бюлетина в изборната урна, нали?! Не е чудно защо сега другарите цоциалисти са червендалести, добре охранени, децата им изучени в чужбина, с красиви семейни половинки и предоволни от живота ви назидават, а вие можете само да псувате иван костов за собствената си пасивност и безпомощност.

    Всеки си заслужава съдбата!

    Be smart, don't be a retard!
  17. 17 Профил на neobiasnim
    neobiasnim
    Рейтинг: 374 Любопитно

    Между другото наскоро р.овч. публично се беше очудил на всички 'неориентирани', които разчитат на пенсия. Човека директно си призна, че никога не е разчитал на този доход и не би трябвало да има трезвомислещ човек, разчитащ на тези приходи..

    На всички български пенсионери - честито! Дано най-после се пробудят от будната кома, в която ги държат няколко десетилетия.. макар че едва ли, комуниста е горд, макар и само заради гордостта! хаха

    Be smart, don't be a retard!
  18. 18 Профил на melchett
    melchett
    Рейтинг: 584 Любопитно

    Добре, защо шокът трябва да е пълен за такива хора. Не е ли логично това, че като си плащал малки вноски, ще получаваш малка пенсия накрая!? Не мога да се начудя на хората понякога.

  19. 19 Профил на 彼得。斯托亚诺夫
    彼得。斯托亚诺夫
    Рейтинг: 482 Разстроено

    До коментар [#7] от "mitaka41":

    г-н митака, като сте имали 30 години стаж, сте имали достатъчно време да си планирате пенсионирането. ако не сте бил след 30 години стаж във високите технологии достатъчно квалифициран за да се продадете на пазара по-добре от шофьор с ремарке, то за съжаление такава ви е била квалификацията, и иван костов не е виновен, ама никак.

    -- 子曰:[人能弘道,非道弘人]卫灵公15:28
  20. 20 Профил на Добри Божилов
    Добри Божилов
    Рейтинг: 583 Неутрално

    Пенсионната система е една голяма измама. Ако въпросните хора се бяха осигурявали на по-голям доход, това можеше да им осигуро по-високи пенсии, но ЗА СМЕТКА НА ПО-НИСКИ пенсии за други. Системата е не индивидуална, а конкурентна. Ако всички плащат високи осигуровки, това не гарантира високи пенсии на всички. А гарантира еднакви пенсии за всички, които като цяло ще са НИСКИ. Ето тук съм описал истината - с формули и цифри:

    http://www.komentari.com/index.php?option=com_content&task=view&id=481&Itemid=2

    www.komentari.com
  21. 21 Профил на Крез
    Крез
    Рейтинг: 741 Неутрално

    До коментар [#8] от "new_ghost":

    Ми кой те кара да спестяваш в БГ лева? Освен това може и в злато
    ,има и други начини по- малко или по-рискови .Трябва сами да се погрижим ясно е ,че на държавата не и пука.Лошото е че при по ниски доходи хората не могат да спестяват.

  22. 22 Профил на Румен Гълъбинов
    Румен Гълъбинов
    Рейтинг: 743 Неутрално

    Нарасналата продължителност на живота в Европа доведе до увеличение на времето, в което хората са пенсионери. Българските пенсионери са със средна продължителност на пенсионния период от 14 години.
    За съжаление в България бъдещото увеличение на пенсионния период не е прогнозирано правилно в бъдещото нарастване на пенсиите. Това ще доведе в следващите години до драматични социално-икономически последици, както за държавния бюджет, така и за пенсионните дружества и управляваните от тях пенсионни фондове.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK