Иван Нейков, бивш министър на труда: Ще загубят съкратените и хората с намалени заплати

Как спадът на индивидуалния коефициент се отразява върху размера на новите пенсии?
- Има пряка зависимост между индивидуалния коефициент и размера на отпуснатата пенсия. Самият коефициент сочи съотношението между работната заплата (или дохода за самосигуряващите се), върху която се е осигурявало съответното лице, и средния осигурителен доход на всички осигурени лица за дадената година. По този начин се постига една от водещите цели на осигурителната система – справедливостта. Който е внасял по-големи осигуровки, той има и по-висок коефициент, в резултат на което получава и по-голяма пенсия.


Върху размера на индивидуалния коефициент влияе практически всяка направена (или ненаправена) осигурителна вноска. Този модел ангажира в много по-голяма степен осигурителя и осигурения през целия период на осигуряването. Докато моделът до 1997 г. даваше възможност за много дълбока деформация. Можеше например 37 години човек да се осигурява на минимална работна заплата или дори да е безработен, но ако в последните три години се осигурява върху много по-висока заплата, това беше достатъчно, за да бъде определена максимална пенсия.


За последните десет години средният индивидуален коефициент е намалял. Ще продължи ли да пада индивидуалният коефициент и в следващите години заради нарастващия дял на сивата икономика, ръста на безработицата, "замразяването" и намаляването на доходите от началото на кризата?
- Индивидуалният коефициент е индивидуален именно защото зависи преди всичко от размера на реалните осигурителни вноски, направени по сметката на конкретното осигурено лице. За една част от хората кризата ще доведе до увеличаване на индивидуалния коефициент, защото те са запазили или увеличили доходите си на фона на увеличената безработица.




За тези, които са загубили работата си, преминали на по-ниско платена или са били осигурявани на минимална заплата, ефектът ще бъде отрицателен и коефициентът им ще се понижи. В крайна сметка загубилите от кризата ще бъдат многократно повече от спечелилите.


Ако средният осигурителен доход за страната нараства по-бързо от внесените осигуровки за даденото лице, то размерът на неговия личен коефициент ще намалява. И обратното.


Възможно ли е работещият да компенсира по-ниския размер на пенсията заради намаляването на коефициента, ако се осигурява доброволно в професионален фонд?
 - Реално индивидуалният коефициент не може да се влияе от доброволното осигуряване. Но на практика пенсионираните с нисък коефициент, които са се осигурявали и в третия стълб, могат да допълнят малката си пенсия от първия стълб с доходите от доброволното пенсионно осигуряване.

Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на vlakexpres
    vlakexpres
    Рейтинг: 518 Гневно

    Ами съкратените и тия с намалени заплати винаги губят. Не е нужно да си бивш министер, за да достигнеш до тоя "кардинален"извод!

  2. 2
    ****

    Този коментар беше изтрит в 18:31 на 06/03/2011 от неговия автор.

  3. 3 Профил на kapitana
    kapitana
    Рейтинг: 458 Неутрално

    Чорбаджиите се осигуряват от гърба на бедните така е било така е и така ще бъде

  4. 4 Профил на kitaec__
    kitaec__
    Рейтинг: 627 Неутрално

    Как да убедим качествените хора да не напускат държавата ни и да не заминават завинаги

  5. 5 Профил на shileto
    shileto
    Рейтинг: 1144 Неутрално

    Ооо ,то скоро го срещах , добре се е налял да го е.л у шопара Как да го слуам тая охранена гад

  6. 6 Профил на Румен Гълъбинов
    Румен Гълъбинов
    Рейтинг: 799 Неутрално

    Според доклад на Световната Банка, България е изправена пред застаряване на населението, тъй като процентът на лицата на възраст над 65 години расте непрекъснато.
    През последните години делът на населението на възраст над 65 години нарасна до 17.3% и остава малко по-висок от средния процент за ЕС-27.
    През последните 20 години се наблюдава устойчив спад на броя на българите в трудоспособна възраст, а през същия период броят на възрастните хора - както над 65 години, така и над 80 години - е нараснал.
    Прогнозите за следващите 20 години показват още по-стръмен спад в числеността на населението в трудоспособна възраст, тъй като започва да се проявява по-ниската раждаемост във възрастовата група от 15 до 64 години, а емиграцията продължава.
    В процеса на повишаването на числеността на най-възрастните и свиването на броя на лицата в трудоспособна възраст, България ще се изправи пред същата ситуация, в която са много други европейски страни - висока степен на...

    Прочитане на целия коментар зависимост.
    Понастоящем за всеки възрастен жител в България има четири лица в трудоспособна възраст.
    Това съотношение обаче няма да се запази дълго и към 2050 г. ще има по-малко от двама българи в трудоспособна възраст за всяко лице над 65 години.
    Това съотношение на зависимост от 55% ще постави на изпитание капацитета на съществуващата пенсионна система и системата на здравни услуги.

  7. 7 Профил на Румен Гълъбинов
    Румен Гълъбинов
    Рейтинг: 799 Разстроено

    Нарасналата продължителност на живота в Европа доведе до увеличение на времето, в което хората са пенсионери. Българските пенсионери са със средна продължителност на пенсионния период от 14 години.
    За съжаление в България бъдещото увеличение на пенсионния период не е прогнозирано правилно в бъдещото нарастване на пенсиите. Това ще доведе в следващите години до драматични социално-икономически последици, както за държавния бюджет, така и за пенсионните дружества и управляваните от тях пенсионни фондове.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK