Изгубени в каузата

Изгубени в каузата

© Дневник



Върху книгата "Спасителят в ръжта", която бащата подари на момчето, той написа, че бунтовник може да се нарече само този, който има кауза. Това беше преди много години. Синът порасна, започна работа, има много приятели. Замисля се от време на време какво е кауза и дали е бунтовник. Момчето е активно и модерно - има профили в социалните мрежи "Фейсбук", "Туитър", "Скайп", постоянно е онлайн и отвсякъде го заливат предложения за каузи.


Той може да избира да подкрепи групата "Да спрем Веселин Маринов да спре да пее", или да "хареса" "Помогнете на 2-годишно дете да оздравее", или да прочете какво са написали познатите му в "Не на насилието срещу животните". Той подкрепя много каузи. Онлайн. Никога не е ходил на протест, никога не е бил част от реална група хора, които се събират, за да измислят как да променят нещо. Никога не е подкрепял кауза офлайн.


Бащата също порасна. И сега би написал същото на сина си. Не е във "Фейсбук", защото "не го разбира", но също е активен в интернет. Той знае какво е кауза на живо, но не се и опитва да го обясни на сина си. Няма смисъл.




И ако момчето и бащата са измислени герои, в които са въплътени характери на реални хора, какво се случва наистина с останалите, които всекидневно се регистрират във "Фейсбук", подкрепят безброй различни групи и каузи, "атендват се" на протести и събирания, а после не отиват просто защото "не им се занимава".


Групите във "Фейсбук" са толкова различни - от "Нека помогнем на Веселин Маринов да спре да пее" (с над 100 хил. членове, като повечето постове са вицове за приятеля на вътрешния министър Цветан Цветанов), през безбройни екологични петиции, до такива за организиране на флашмобове. Има и пародийни - "Мразя да се блъскам в градския транспорт" (харесана от над 20 хил. души), "Да счупим от бой Телетъбисите (с над 3 хил. членове)" или "Да осигурим подходящо лечение на Деян Неделчев". Повечето групи приличат по-скоро на форуми, в които едни и същи хора разменят линкове по темата или постват снимки.


Последната група, която стана по-популярна, е за протест срещу високите цени на горивата на 13 март. Призивът е нехарактерно дълъг и емоционален и гласи: "Нека всички спрем да зареждаме гориво, да блокираме бензиностанциите по главните пътни артерии и транспорта в страната, както направиха южните ни съседи, и да покажем, че сме против монопола на "Лукойл", защото докато продължаваме да зареждаме на тези цени, те ще вървят нагоре!


Не може да се сравняват цените на горивата с тези в другите страни членки в ЕС и да ни лъжат с фалшиви статистики, че бензинът и дизелът са с най-ниски цени в България... а те да са съответно за 1 л бензин 2.43 и 1 л дизел 2.50, при положение че минималната заплата е 240 лв. Нека всички се вдигнем на протест и се борим за по ниски цени на горивото!"


Досега участие са потвърдили над 1700 души. Според една от участничките във виртуалната подписка обаче след седмица "нямало да се съберат и по-малко от половината просто защото за хората е много по-лесно да застанат зад нещо само на думи". "Едно е да заявиш участие, друго е да участваш наистина. Второто изисква много повече усилия", смята тя.


На топло зад маската


"Подкрепянето на каузи онлайн е поредният опит да се скрием зад маска и зад общото, защото повечето от нас не сме готови да се открием и да предприемем действия", смята училищният психолог Венета Младенова. Според нея във "Фейсбук" много малко неща са истински и много е лесно да си анонимен. "Тогава се получава разминаване между това, което сме, и което искаме да сме.


Паралелни светове, като единият е много-по удобен от другия", смята Младенова. За нея разминаването в подкрепата на каузите онлайн и офлайн се дължи на това, че "когато си наяве, "Фейсбук" не те защитава". Тя си обяснява засиленото участие в каузи с "воденето по общата маса, тласъка, инерцията".


"Онова с кръчмата и революцията вече е променено на "Фейсбук" и революцията. Ала ако в кръчмата можеш да я обявиш само сред посетителите и те трудно да те вземат на сериозно, във "Фейсбук" може да разбере цял свят (без Китай)." Това смята Борислав Сандов от Фондация за околна среда и земеделие. Той е един от редовните организатори на екопротести, прояви срещу подслушването и един от активните участници в студентските протести пред парламента преди две години.


Той наблюдава огромно разминаване между броя на хората, които се палят във "Фейсбук" и твърдят, че първи ще отидат на протест, и тези, които реално отиват. Според Сандов всичко започва от това, че на много хора им е неудобно да откажат кауза, защото ще се изложат пред приятелите си. Освен това рядко се търси отговорност за неприсъствие. "Виртуалната форма на протест е лесно да бъде приложена. Отнема секунди. А и някои си мислят, че като има повече хора в потвърдилите, протестът ще е по-значим и ще бъде отразен в медиите", смята Сандов.


Флуидно гражданство


"Ражда се ново, флуидно гражданство, свързано с избора, мобилността, скоростта. Гражданство на все още неизследваните територии на възможното. Социалността не намалява, може би тъкмо обратното, особено ако правим сравнение с времето на социализма. Това, което се случва, е, че западат формалните членства.


На тяхно място се множат участия в малки групи за взаимопомощ или по интереси. Наместо морален ангажимент до живот участието в тези общности е въпрос на избор и в този смисъл новата модалност на гражданството - идваш, когато можеш, напускаш, когато не ти хареса, много напомня сферата на потреблението, където "клиентът" е суверен в капризния си избор." Това са част от изводите на Ивайло Дичев ( професор по културна антропология в Софийския университет, преподава във Франция и САЩ) от проекта "Новите млади и новите медии".


Дичев пише, че тече "едновременно крайно индивидуализиране със средствата на фото- и видеоизображения, музикални клипове, мъдри мисли, игри, закачки, анкети, класации... От друга страна, цялата тази активност изключително бързо размива границите между групите, преформулира идентичностите. Контактите на принципа "приятел на приятел" с няколко кликвания на мишката те отвеждат в светове, които по принцип не приемаш".


Виртуален нарцисизъм


Новите форми на комуникация за новите млади (бел. ред. - за проекта са били интервюирани над 100 младежи между 18 и 30 години) са в основата на промени: "липса на критична дистанция, неспособност да се концентрираш, фрагментарност на знание и идентичности". По-интересни изглеждат дребните, поколенчески разлики при ползването на мрежата. За новите млади тя не се наслагва върху културата на материалните носители (книгата, вестника, галерията), а я замества.


Дичев пише, че от едно интервю станало ясно, че футболните фенове се бият само за да могат да качат снимките в интернет и после, изучавайки ги на спокойствие пред компютрите си, да могат да отсъдят кой е победил. "Развива се един особен виртуален нарцисизъм, свързан с възможността за незабавно, импулсивно опубличностяване – всяко нещо, най-капризното хрумване, мигновено може да премине във виртуалната вечност, да стане социален или естетически факт.


Заслужава да се спомене, че по-голямата част от блоговете у нас се пишат не просто от млади, а от ученици. Все по-лесното качване, все по-съвършените технически и финансово достъпни форми на обезсмъртяване дават усещане за еуфория", пише Дичев.


Защо младите обичат паметника на Съветската армия


В изследването се споменава, че през последните деветнадесет години практически никакви публични места не са изградени в градовете и "има тъжен парадокс в това, че младежите искрено обичат идеологизирани пространства като паметника на Съветската армия в София". Заради това сами си търсят нови места. "Екомладежите свирят по поляните. Националистите организират поклонения пред национални светини.


Графитите си присвояват мигновено всяка новобоядисана стена... Но, разбира се, най-сериозното колонизиране на пространства се случва във виртуалния свят по логиката на бягството от реалния", смята Дичев. Според него това може да се сравни с виртуална емиграция - "напускането на казионните медии, каузи, структури, форми на общуване и преминаването в светове, където ги няма възрастните".


Накъде?


Според психолога Венета Младенова прекаленото свикване с живота във "Фейсбук" може да доведе до измислена реалност: "Това е особено опасно за по-младите, защото в един момент ще се наложи те да се сблъскат с реалния живот." Младенова дава пример с протеста на учениците срещу късата коледна ваканция. Над 150 000 деца горещо подкрепиха каузата в социалната мрежа и дни наред "гориха" виртуални знамена и учебници, но накрая по площадите излязоха не повече от 5000 "бунтовници".

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK