Д-р Гру Нюландер: Болничните практики в България пречат на жените да кърмят

Д-р Гру Нюландер: Болничните практики в България пречат на жените да кърмят

© Елеонора Минкова




Най-важно е бебето да не се отнема от майката след раждането, а тя да го получава веднага


Вие правите същите неща, които сме направили в Норвегия, просто започвате много по-късно


Най-важно е бебето да не се отнема от майката след раждането, а тя да го получава веднага


Вие правите същите неща, които сме направили в Норвегия, просто започвате много по-късно




Кой е най-важният фактор за успеха на кърменето?
- Мисля, че в България, както беше в Норвегия преди години, трябва да се променят болничните практики, които пречат на жените да кърмят успешно. Най-важно е бебето да не се отнема от майката след раждането, а тя да го получава веднага. Това се отнася и за ражданията с цезарово сечение. Бебето трябва да бъде оставяно с майката и да не й се взема през първите няколко дни, освен ако няма извънредни медицински причини за това.


Друга порочна практика е даването на допълнителни храни и течности. На новородените не бива да се дава вода с глюкоза, не бива да се дава адаптирано мляко, ако това не е абсолютно необходимо. Понякога се налага при бебета родени с много ниско тегло или много ниска кръвна захар, но здравото новородено е подготвено да не получава храна през първите няколко дни. То има черен дроб, пълен с въглехидрати, които трябва да изразходва.


Достатъчно е да е в контакт с майката, за да може да се кърми често, дори ако получава само по няколко капки мляко всеки път. Така че основното, което трябва да се направи в България, е да се прекрати разделянето на майките от бебетата и рутинното даване на допълнителни течности и храни. Както и да се премахнат остарели болнични правила като кърмене на бебетата на всеки трети час, на всеки четвърти час, пауза без хранене през нощта. Дори само тези промени биха помогнали много.


Означава ли това, че най-важният фактор за успешното кърмене са условията, които предлага здравната система?
- Така е - за съжаление, колкото и тъжно да звучи, здравната система е лишила много жени от възможността да кърмят децата си. Намеренията не са били лоши. Идеята е била, че е по-добре бебетата да се отделят в помещение, където всичко е стерилно, чисто, всичко е правено най-добронамерено, но вече отдавна знаем, че тези практики са погрешни.


Трудно ли е превключването към съвременни модели на родилна грижа?
- Не е лесно, нужна е много работа, аз самата съм работила много години за това. Не може да се каже на болничните заведения: "Ужас, вие правите само неправилни неща." Трябва да се отчита, че те правят това, което смятат за правилно. Но трябва да ги информираме какво казват фактите, какво казва науката. Това, което казвам, е подкрепено с много научни изследвания.


Как да си обясним голямата разлика между процентите на успешно кърмещи жени в Норвегия и в България?
- Мисля, че донякъде причината е, че ние сме имали късмета по-рано да станем демократична държава, по-рано да имаме функциониращо женско движение и да постигнем по-добър икономически статут, който дава повече енергия на всички в обществото. Също така по-рано сме имали политици, които са били готови да ни изслушват и да ни помагат. Мисля, че вие правите същите неща, които сме направили в Норвегия, просто започвате много по-късно. Това е свързано с политическата ситуация.


По какъв начин е свързано кърменето с положението на жените и техните права?
- Ние казваме, че кърменето "овластява" жените – дава им по-добър контрол над собственото им тяло и собствения им живот, като им осигурява по-добро здраве и по-удовлетворяващо изживяване на майчинството.

Ключови думи към статията:

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на SS
    SS
    Рейтинг: 3047 Весело

    Трябва да измислят силиконовите импланти да могат да се пълнят с мляко! Като се изсмуче да може да се презареди( ако трябва и витамини) ! Така и по възрастните деца ще са доволни!!!

  2. 2 Профил на hyppocrates
    hyppocrates
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Всичко това се дължи на безкритично копиране на здравно-медицински практики от т.н. напреднали страни. Преди няколко десетилетия огромната част от кърмачетата у нас се хранеха с майчина кърма. След това от скандинавските страни дойде модата на адаптираните млека, за да се стигне до там, че сега някои млади жени не знаят как се кърми, защото и те не са кърмени. Практиката новородените деца да се отделят от майките и да се захранват с адаптирани млека отдавна е отречена и порицана от наши специалисти. Въпреки това, тя упорито се прилага във водещи неонатологични отделения и клиники, вместо да бъде забранена. Кой трябва да го направи? Министерството на здравеопазването по съвет на експерти неонатолози. Но не го прави. Вероятно икономически интереси. Трябва да дойде специалист от Норвегия, за да ни учи на неща, които отдавна знаем.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK