© Алеко Христов
Отляво надясно: Асен Величков, Вулф Броке, Жаклин Толева и Дани Чакалова, чийто ентусиазъм е помогнал на хер Броке да осъществи идеята си
Два дни в Червената къща млади хора правиха равносметка за състоянието на демокрацията в България 20 години след промените, свободата на медиите тук и в Ютоизточна Европа въобще, развитието на гражданското общество като предпоставка за демокрация, бума на политическия интернет. Форумът впечатли най-напред с това, че и през двата дни не намаля нито броят, нито интересът на участниците към темите.
Обяснението се оказа просто. Това беше третият семинар на Школата за демокрация, основана от бившия ръководител на софийското бюро на фондация "Конрад Аденуаер" (2002 – 2004) и дългогодишен функционер на Християн-демократическия съюз в Германия Вулф Броке, който реализира инициативата с лични средства. А участниците в семинарите, които се провеждат два пъти в годината, се събират на базата на лични контакти и според интереса към темите. Повечето участници са завършили политология, история и други хуманитарни науки, някои са още студенти.
Вулф Броке осъществява идеята си с помощта на Жаклин Толева, която от 2010 г. е председател на Българския демократичен форум (една от партиите основателки на СДС) и Дани Чакалова, преводач и автор на документални и мемоарни книги (от които "Шопски летопис" претърпя четири издания), неуморим антусиаст за работа с младите въпреки своите 86 години.
Семинарите на школата за демокрация по никакъв начин не конкурират дейността на фондация "Конрад Аденауер" в момента, изрично подчертава Вулф Броке.
"Имате школи за политика, за управление, но за демокрация няма, а демокрацията не е само политическа технология, тя има своята духовна форма на съществуване." Така Вулф Броке обяснява идеята си. А я реализира с лични средства, защото се чувства благодарен, че е израснал в демократична среда като германец и след като е бил облагодетелстван в този смисъл, би било хубаво - по думите му – да направи нещо добро другаде. "Не е задължително човек да е много богат, за да вземе такова решение", казва хер Броке, добавяйки главната причина: "Просто обикнах България".
Темите се обсъждат с любопитство и без клишета. На предишния семинар например участниците интерпретираха въпросите за политическата коректност и пиара като "неприятели на демокрацията" с аргумента, че това са механизми за "да се спестява част от истината".
Особено силно се тревожат младите от растящата лавина на жълтите издания и намаляването на сериозните вестници. Вулф Броке информира, че и в Германия има "по-леки" издания, но там все още са относително високи тиражите на сериозните издания.
Презентацията за политическия интернет –
сайтове, блогове, туитъри - като елемент на гражданското общество
и заместител на печатните медии, подготвена от културолога Асен Величков, предизвика най-силен интерес. Само 1 секунда след труса в Япония на 11 март са преброени 6 939 кратки съобщения (туитъри), а впоследствие броят им е 77 милиона, информира Величков.
Лекторът обаче не разглежда еднозначно мощните възможности на интернета за свободата на словото. Сам той поддържа два блога и активност във фейсбук, но не споделя възторга на онези, които виждат единствено въодушевяващите възможности на глобалната мрежа за демократизация на света.
Като положителни примери бяха посочени блогосферата на вестник Дневник (blogosfera.dnevnik.bg) през 2007 година, която според участниците в дискусията е дала силен начален тласък за развитието на блоговете в България, блогът на в-к Капитал – Parliament watch, който следи парламентарния живот в България, както и рубриката "Мегафон"- селекция от блогове на политическа и икономическа тематика.
Асен Величков посочва и примери за ползване на мрежата от недемократични режими. В Китай например се обучават блогъри за проследяване в реално време на дискусии и за цензура на търсачката в Гугъл, в други страни се организират контрадискусии с привидно обществен произход, а всъщност поръчани от правителства или корпорации и изпълнени от ПР-агенции.
Достъпността и изобилието на информация в Интернет са безспорно обществено достижение, но не водят задължително до прогрес. Демокрацията се нуждае от свобода и информираност, но и от добре функциониращи, стабилни и професионално поддържани механизми за дебат и достигане на консенсус. Такива прекалено сериозни за възрастта им неща говорят младите политолози. И в същото време Асен Величков признава, че вече не купува вестници, тъй като "получава" всеки ден в личния си телефон българските и световните издания.
Той обаче обобщава: Класическите, базисни за функционирането на демокрацията партии и преса с всеки изминал ден си отиват, без на тяхно място да се е появил достоен заместител.
Питам г-н Броке, като наблюдава развитието на демокрацията в България, какви предизвикателства съзира. "Хората обикновено виждат демокрацията като многообразие от спорове и скандали в медиите, или създаване на политически звезди, но това е само външният й облик. Ядката на демокрацията е в демократичната просвета и търпимостта на гражданите", казва той.
И прибавя още предизвикателства: Липсата на утвърдена практика и недостатъчни гаранции от страна на самата държава за демократично развитие; корупцията, която води до неравномерно разпределяне на националния продукт; липса на приемственост на демократичните партии - възникват и залязват формации, зависещи от едно единствено лице, което ги е създало, а белег за демократичност на една партия е, че тя създава съдържанието на политиката, която иска да реализира, и за тази цел се състезава с другите партии.
Ако нещо застрашава новите демокрации, то е преди всичко в липсата на достатъчно демократично съзнание, обобщава г-н Броке.
Следващият семинар на Школата за демокрация ще се проведе през октомври.
