
© Дневник
Пазарът на медии в България е затворен и консервативен, традиционните издания са в криза, тиражите им падат драстично, като основно място заемат жълтите. Проблем е и концентрацията на собствеността. Това са част от тенденциите на медийния пазар в България очертани от Иво Инджов, автор на проекта "Корупция в печатните медии".
Според анализа в условията на глобализация българският вестникарски пазар вместо да се отваря за чужди инвестиции, се затваря и капсулира, защото се оказва слабо перспективен и носи ниска доходност. По-голямата част от българските вестници принадлежат на икономически или финансови групи. Вестниците са собственост на медийни барони, които имат силни позиции в печеливш бизнес като фармацевтичния, газовия, петролния, в сектора на финансовите услуги и др. Присъствието на вестници и списания в такива холдинги поражда конфликт на интереси и поставя под въпрос журналистическите безпристрастност и професионализъм при отразяване на теми, свързани с основния бизнес на издателите конкурентите им, пише още Инджов. Според него аналозите на българският медиен модел трябва да бъдат търсени не в развитите демократични общества, а по-скоро в Южна Европа и Латинска Америка , Азия и Русия.
Изключването на определени теми от дневния ред на медиите и пристрастеното осведомяване за други сриват доверието на читателите и са признаци за корупционни зависимости. В условията на криза, медиите стават податливи на натиск от страна на държавни структури, политици, икономически субекти и др. Инджов анализира публикациите (над 2200) на тема корупция, публикувани или започващи от първите страници на основните печатни издания. От тях става ясно, че най-чести са информациите за подкуп.