Картини по време на криза

Картини по време на криза

© Георги Марчев



Някои колеги предлагаха 100 картини за по 100 лв. Към този нестандартен ход прибегнали аукционни къщи, притиснати от икономическата криза. Когато хората пазаруват предимно само най-необходимото и повечето дори не допускат мисълта да си купят произведение на изкуството, всекидневието на търговците на изкуство също става трудно. Да не говорим за художниците. Примерът със стоте картини привежда реставраторът Емил Чушев от аукционна къща "Ракурси". Той казва, че така печалба за самата аукционна къща е добра, но пък за автора - не е. Дори произведенията на студентите се предлагат на по-високи цени, напомня той.


Една картина трябва да бъде харесана, дори само от един човек. Затова изобразителното изкуство е най-егоистичното, не е като при останалите изкуства, при които едно нещо трябва да бъде харесано от хиляди или милиони хора. С това пояснение собственикът на аукционна къща "Виктория" Павел Тодоров въвежда в темата за търсенето произведения на изкуството.


За лъскав офис трябва и картина




"През последните пет, шест години пазарът беше тръгнал доста позитивно, до доста приятни нива", казва още Тодоров. Според него хората постепенно осъзнали, че не е необходимо да имаш само лъскав голям офис, а в него е хубаво да сложиш пластика или живопис.


Въпреки че според него тенденцията е надолу, той се надява на растеж през тази година. "Аукционният бизнес се съживява в кризата след всички останали, но има надежда за тази година", е прогнозата му.


Аукционната къща се прави, за да продава, а продавачът трябва да знае как вървят тенденциите и теченията в изобразителното изкуство, както и развитието на авторите - отбелязва управителката на аукционна къща "Ракурси" Румяна Йонева. 


Двете аукционни къщи проведоха търгове през март. За да стигнат до всеки потенциален клиент, те осигуряват на интересуващите се достъп до търга по телефона, с представител или писмени оферти. "Трябва да има равен шанс за всички, за да могат да играят, да участват и да спечелят произведението, което искат", казва собственикът на "Виктория"


Първоначалната цена невинаги е верен ориентир за качеството на картината или нейната стойност. "Аз може да съм продал картина, която не ми се струва достатъчно ценна, но за човека, който я притежава, това да бъде най-ценната културна придобивка", поставя се на мястото на купувача Павел Тодоров.

Румяна Йонева - управител на галерия и аукционна къща "Ракурси"

© Георги Марчев

Румяна Йонева - управител на галерия и аукционна къща "Ракурси"


За оценяването и фалшификатите


Най-високата първоначална цена от последния търг на "Виктория" е 29 500 лв., на колкото са оценени две картини на Златю Бояджиев - "Езеро" и "Къщичка". "Винаги има коментари високи ли са цените, ниски ли, но търгът е най-справедливата форма на търговия на произведения на изкуствата, а първоначалната цена е просто ориентир", коментира Тодоров.


Собственикът на "Виктория" смята, че е възможно една картина, оценена на 1000 лв., да се продаде на висока цена, защото "в тази зала, в този момент, може да има двама купувачи, които я искат и наддават".


"В нашите търгове предлагаме повече стари майстори или много търсени съвременни автори, които трудно могат да бъдат намерени", посочиха от "Ракурси". В техния последен търг от най-високо тръгва "Пейзаж от Дордон" на Жорж Папазов – 18 700 лв.


В оценяването роля играят най-вече пазарните механизми, казват и от "Виктория", и от "Ракурси". "Един художник е по-скъп от друг, това е съвсем нормално, защото скъпите са купувани през годините, показвани са по-изложби", обясни Емил Чушев. Важни са и други критерии, като с какви материали е създадена картината, дали е масло или тиражирана версия със статут на оригинал, както и дали е предлагана в страната.


Малко се хората, които са специалисти в областта, признават аукционните къщи. Те се осланят първо на познанията и опита си, а след това на проверката на външни специалисти.


Непрекъснато се предлагат фалшификати, признава Емил Чушев. Наскоро попаднал на картина на Цанко Лавренов, която "като я види човек отдалеч и познава, че е фалшива". Емил отпратил продавача, защото няма ефективен механизъм за спиране на ментетата.


Фалшификати има по цял свят от хиляди години, разказва пък Павел Тодоров, който също разчита основно на своя опит и набито око. Той е поставил "сериозен филтър на входа", а най-важно за него е вече изграденото доверие с продавачите.


Най-сигурна за "Виктория" е проверката от идентификационната комисия към Националния исторически музей "от водещи експерти, реставратори и изкуствоведи", която преглежда всяка картина преди да отиде на търг. "Ако имаме съмнение, след тях винаги сме сигурни в това, което продаваме", убеден е в уменията на комисията Тодоров.

Павел Тодоров - собственик на аукционна къща "Виктория"

© Георги Марчев

Павел Тодоров - собственик на аукционна къща "Виктория"


Началото – от любов към изкуството или...


"Бях полагаема отпуска в казармата в едни мрачни години – края на 80-те, и видях една картина на художник в Созопол, която беше изключителна за мене", спомни си как е започнал Павел Тодоров. Картината струвала 45 лв., което тогава било "баснословна цена, за която се пазарих като луд и накрая я купих за 35 лв., което също беше страшна сума".


Преди 20 години създава галерия "Виктория", а от 2003 г. влиза в аукционния бизнес. "Ако очаквате да ви говоря, че съм започнал заниманието си основно заради любов към изкуството, лъжете се", допълва Тодоров.


Началото за изкуствоведа Румяна Йонева е различно. През 1996 г. заедно с настоящата си партньорка Росица Чушева създадат галерия. "След няколко месеца си казах: "С какво се захванах – отстрани винаги изглежда лесно", спомня си тя. Преди две години поставят началото и на едноименна аукционна къща.


"Баща ми е иконописец, аз продължих, завърших академията с реставрация", разказа Емил Чушев. След това съдбата го среща със съпругата му Росица и сега е част от екипа на "Ракурси". Освен това има ателие с 10 души персонал, които произвеждат рамки и изработват иконостаси за църквите. "По света има много малко такива ателиета - много е майсторска работата, фина", каза Румяна.


Той е участвал проект за позлатяване на иконостаса на катедралния храм "Св. Неделя" в столицата, както и в позлатяването на куполи на други църкви. Затворили сме цикъла, заключава Чушев.

Ключови думи към статията:

Коментари (8)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на dudo
    dudo
    Рейтинг: 1366 Любопитно

    Аз харесвам Димитър Казаков-Нерон. Направо ме побъркват неговите рисунъци. Гений, а е умрял беден и самотен. Сега е на хубаво място-по-хубавото!

    Дудо ви обича!
  2. 2 Профил на metalogy
    metalogy
    Рейтинг: 600 Неутрално

    "Ако очаквате да ви говоря, че съм започнал заниманието си основно заради любов към изкуството, лъжете се"

    О, нищо такова не бихме допуснали и за миг!

    Ако всекидневието на търговците на изкуство е станало толкова трудно, че ги окайват по вестниците, представете си какво е всекидневието на художниците...
    И ако искате картина, купете си я от художника.

    колко е стабилен финансовият сектор у нас, ако не се говори за него
  3. 3 Профил на Irina
    Irina
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    Трябва да използват възможностите на интернет ,така се осигурява максимум широка аудитория.

  4. 4 Профил на diogen_1
    diogen_1
    Рейтинг: 551 Неутрално

    До коментар [#3] от "Irina":

    Права си в БГ почти не съм срещал он лайн галерия, купувам по някога по нещо, но ми е трудно да обикалям, а ако има он лайн ще си изберем нещо в къщи, и ако трябва ще ходим да го видим на място и вземем. За съжаление човек има все по малко време.

  5. 5 Профил на renegat
    renegat
    Рейтинг: 1149 Неутрално
  6. 6 Профил на PavelCZ
    PavelCZ
    Рейтинг: 1775 Неутрално

    В нашето семейство в последните 100 - 120-тина години купуваме само съвременно изкуство. Не го възприемаме като инвестиция, а като декорация на домовете си. После се оказва, че някои произведения са и ценни, но това е по-скоро страничен ефект.
    Миналата седмица също купих четири картини от съвременна чешка художничка. Не знам дали някога ще са ценни, но не ме и вълнува - харесват ми, имат духовно послание за мен и това е достатъчно.

    E PLVRIBVS VNVM
  7. 7 Профил на riko
    riko
    Рейтинг: 225 Неутрално

    ГОШЕ, кака ся на снимчици ли мина :*...такмо свикнах с видиицата...

  8. 8 Профил на Iron Maiden
    Iron Maiden
    Рейтинг: 761 Неутрално

    Донт фак уит ми, дет викаше Де Ниро в един филм. Търговията с картини спира на нивото около хиляда лева. Оттам нататък почва перачницата. Аукцион е приемлива форма да се офактурят едни пари.

    Българските галеристи са масово неграмотни, в буквалния смисъл на думата. Работят с по десетина-двайсет художници приятели по чашка.

    Търсене и откриване на таланти? Уат дъ фак (пак Де Ниро). Те не биха открили талант, дори да се спънат в него.

    Питам наскоро една рускиня (съдържателка на софийска галерия) кви са й условията човек да изложи картини при нея. Тя кат опарена почва да ми разправя, че всъщност тука били продавали само некви залежали картини, рийш ли. Клиент на два метра от нас питаше другото момиче каква е цената на някакъв пейзаж.

    Разбирането на българина за картина се заключава най-паче в пейзажи с недвижими имоти, с други думи - стари селски къщи с дворче и оградка (и външен кенеф, да добавя). Квото му е близко, родно и познато. Евентуално цветя. Слънчогледи. Неколцина са чували за "Иван Гог".

    Каквато ни демокрацията, такава ни и културата, и изкуството.

    а също така и вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK