Съдбата на бежанците - луксозен "хотел" и квазизатвор между два свята

Съдбата на бежанците - луксозен "хотел" и квазизатвор между два свята

© Красимир Юскеселиев



Ние целим влизане в шенгенското пространство, за да дадем сигурност и на целия ЕС от тази мощна бежанска вълна, която идва в момента, каза преди седмица премиерът Бойко Борисов след среща с френския министър на вътрешните работи и имиграцията Клод Геан.


Месец по-рано от БСП заявиха, че преди да поема ангажименти за приемане на бежанци от Северна Африка например, правителството трябва  публично да представи какви са конкретните възможности и капацитет да направим това.


Посетихме два центъра за бежанци - най-новият в Любимец и един от най-старите в Бусманци, за да чуем какво мислят задържаните там. В повечето случаи чухме, че те не искат да продължат към Западна Европа, а да се върнат в родината или най-много да останат и работят в България.




Те са напуснали страната, в която са родени. Бягали са, возили са се в тайници, страхуват се, но казват, че искат по-добро бъдеще. Не биха се върнали и затова чакат. Да получат разрешение или да бъдат депортирани там, откъдето отново ще бягат.


Обобщенията всъщност са излишни, често те са неточни. Това са бежанци – хората, които често не отговарят на имената в документите, които представят, които нямат въобще такива, които не спират да тичат. Те се намират между света, който искат да напуснат, и този, който смятат, че ще им помогне.


В международното право бежанците са хора, които: се намират извън своята родна страна или страната, в която живеят постоянно; имат основателен страх от преследване поради своята раса, вероизповедание, национална принадлежност, членство в социални или политически групи; не могат или не желаят да се възползват от закрилата на тази държава или не искат да се върнат там заради страх от преследване.


България не е известна като предпочитана дестинация за бежанци, особено след приемането на страната в Европейския съюз. Попаднали веднъж тук обаче, те стават ничии хора – процедурата за разрешение за пребиване е тромава. В България има четири вида закрила на чужденци – убежище, статут на бежанец, хуманитарен статут и временна закрила.


Луксозен "хотел"


Любимец се намира на около 30 км от българско-турската граница. Известен е с дините, а отскоро и с новия център за настаняване на чужденци. Строителството му беше последният "технически критерий" (по думите на вътрешния министър Цветан Цветанов при откриването на центъра в средата на март), който България трябваше да покрие за влизането в Шенген. Сградата е нова и на влизане е толкова стряскащо тихо. Дори асфалтът изглежда пресен и току-що поставен.


В новия център, който има капацитет 300 души, е почти празно. При откриването му центърът беше определен като "луксозен хотел", така го и определят с широка усмивка някои от служителите там. Мирише на прясно боядисано и всичко изглежда по-скоро като макет, отколкото наистина. Има настанени осем души, сред които иракчани, грузинци, нигериец. В центъра има стол, помещение за вярващи (християни и мюсюлмани), игрища и стаи за игри. В някои от по-големите стаи има големи нови телевизори.


Положението на хората, които попадат там, е донякъде като в песента "Хотел "Калифорния" - винаги можеш да се отпишеш, но никога не можеш да напуснеш. Освен ако не избягаш бързо от България. Настанените не могат да излизат от центъра за шест месеца – това е минималният срок, установен в закона за чужденците, в който имигрантите могат да са задържани в подобни на центрове като Любимец.


Най-много могат да бъдат задържани 18 месеца. Съдът на европейските общности в Люксембург има становище, според което този срок по никакъв повод не може да се удължава. Ако чужденецът стои 18 месеца и бъде освободен, той излиза навън пак без документи, пак е незаконно пребиваващ. И след три дни може да бъде отново върнат за нови 18 месеца.


За тази "вратичка" признават и хората от центъра, които казват, че по принцип процедурата за получаване на какъвто и да било статут е много тромава. Тук търсещите убежище от границата биват временно задържани преди прехвърлянето им в регистрационно-приемателните центрове на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), където преминават през производство за изясняване на бежанския статут.


Настанените в Любимец грузинци и нигериец се надяват да не остават много дълго време в България. Чакат с нетърпение да бъдат върнати в родните си страни. Намираме ги около 11 сутринта в една от залите, покрай билярдна маса. Не казват имената си, но посрещат мило, сякаш сме влезли у дома им. Нигериецът е на 23 години и е бил в Египет, когато революцията там започва.


Бяга сам на сал, след което се озовава на товарен кораб и така пристига в България. Не говори много добре английски, но и не се притеснява, усмихва се едва с поглед. Чувал е добри неща за България, но иска да се прибере в Нигерия, защото "там е най-добре". В Любимец има постоянно видеонаблюдение, помещенията са разделени на мъжко и женско, като всеки ден настанените там се хранят по три пъти на ден, имат беседи с психолог.


Издръжката им е над 4 лв. на ден, като парите са от държавния бюджет. Грузинците казват, че са доволни от центъра в Любимец – на развален руски се опитват да обяснят, че в Грузия е трудно, но предпочитат да се върнат. Усмихват се много по-често от нигериеца. Изпращат ни с пожелание за късмет.


Квазизатвор


Бусманци се намира на около 20 км от центъра на София. Скоро никой не е идвал да открива местния център за бежанци, който не е нито последният, нито първият технически критерий за влизането на България в някое пространство. Напомня на изоставена сграда в отдалечен и опасен квартал на голям град.


Напомня много на центъра в Любимец по телените заграждения над дебелата ограда. Не е стряскащо тихо, шумът е като училище в голямо междучасие. Днес е напрегнат ден, както ни предупреждават от охраната – правозащитна организация ще разяснява на настанените правата им. Центърът в Бусманци е известен с мизерните си условия – там не мирише на прясно боядисано и със сигурност от миризмата може да се догади – смесица от препарати и застояло.


Стените са олющени, захабени, стаите са мръсни, телевизорите - отпреди поне 10 години. Завеждат ни само в женското отделение, където има и "свързани лица" - така казват на семействата. Там ни посрещат и много деца – почти колкото за една детска градина, които се усмихват на обектива.


Омар е от Иран и е на 23, от съвсем скоро е в Бусманци. Много се притеснява и го признава, почти не гледа в очите, докато говори. Живял е в Багдад, влиза в България през Турция. Работил е за американска компания. Брат му и баща му почиват, той заедно със сестра си и майка си решава да дойде в България. Твърди, че не иска да ходи другаде, а да работи тук като механик. Има приятели - "осем-девет души" от София.


Той е на 16 години и е арменец. Говори свободно български, защото е в страната от 1995 г. Учи първо в Сандански, после завършва средното си образование в Петрич. Има светли очи и през цялото време докато говорим, потрепва с крака си. Нервен е, но не го признава. В Бусманци е от два месеца – оказва се, че майка му и баща му нямат документи за пребиваване в България. "Може да се каже, че съм доброволно тук, не исках да оставям родителите си сами." Определя центъра като "квазизатвор".


"Не мога да разбера защо България, след като толкова много ни даде, в един момент иска да ни изкара от държавата. Полицията в Благоевград ни погна. Нито искам да се връщам в Армения, защото не знам езика, всичките ми приятели са тук, чувствам се българин и съм напълно интегриран в обществото. Не искам да си тръгвам", казва още момчето.


Разказва как минава денят му: Събуждаме се към девет часа, закусваме. Обядът е към 12.30 ч. И после в 19 ч. имаме вечеря. Между хората няма проблеми, всяко отделение си има лидер и той е нещо като авторитет, когото всички слушат.


Аз чета, за да ми минава по-бързо времето. Последно прочетох "Лолита", не ми хареса много. "Шифърът на Леонардо" ми е една от любимите, откакто съм тук, и прочетох около 20 книги. Най-му е харесала поредицата "Прокълнатите крале" (не помни кой е авторът,  Морис Дрюон - бел. ред.).


Докато говори, гледа в очите, но не задържа за дълго погледа си. Убеден е, че ще остане в България. Казва, че трябва да дойде писмо от ДАНС, които проверяват дали той и семейството му са заплаха за националната сигурност. "След този отговор може и да ни пуснат", усмихва се момчето.



"В момента в Република България липсва действащ практически механизъм и институционален капацитет за изпълнение на основните стандарти по приемане на търсещите закрила в съответствие с европейските правни норми. Липсва и нормативен механизъм за осигуряване на медицинско обслужване на търсещите закрила, както е предвидено в Закона за убежището и бежанците."


Това са част от констатациите, поместени в Националната стратегия за интеграция на бежанците (2011 – 2013 г). Според документа за сътрудничеството и координацията с другите компетентни държавни органи е необходимо въвеждането на изрични правила за осигуряване на достъпа до територия и процедура на лицата, търсещи международна закрила, и отграничаването им от незаконно пребиваващите мигранти, граждани на трети страни.


Това се налага, за да се гарантира юридически спазването на забраната за връщане (non-refoulement) и забраната за наказателно преследване съгласно Женевската конвенция за статута на бежанците и националното законодателство.


Не са регламентирани и въведени добри европейски практики относно заплащането на обществено полезен труд, полаган от лицата, които са в процедура по предоставяне на статут по Закона за убежището и бежанците.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK