ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2022

  • 25.3%
  • 20.2%
  • 13.8%
  • 10.2%
  • 9.3%
  • 7.4%
  • 4.6%
  • 3.8%
  • ГЕРБ:67
  • ПП:53
  • ДПС:36
  • ВЪЗР:27
  • БСП:25
  • ДБ:20
  • БВ:12
37.8%активност

Източник: Резултатите са от ЦИК при 100% обработени протоколи, мандатите са по изчисление на "Дневник", активността - на "Алфа Рисърч"

Какво искаме от пенсионната система

Любомир Христов, председател на Института на дипломираните финансови консултанти

© Надежда Чипева, Капитал

Любомир Христов, председател на Института на дипломираните финансови консултанти



На среща с лекари в ранния следобед на 5 октомври 2010г. премиерът Бойко Борисов обяви: "До 17 ч. часа искам да приключа и с пенсионната реформа.". Месец по-късно през ноември бяха приети промени в Кодекса за социално осигуряване. Те премахнаха точковата система за пенсиониране и заложиха осигурителният стаж да започне да се увеличава от 1 януари 2012 г. с по четири месеца на година.


Увеличението ще продължи до 2020 г. Тогава жените ще могат да се пенсионират след 37 г. стаж, а мъжете  - след 40 г. От 2021 г. ще започне увеличаване на пенсионната възраст с по шест месеца на година. В края на нарастването жените ще могат да се пенсионират на 63 години, а мъжете – на 65.


Е, реформата приключи, но проблемът остана, казва Любомир Христов, председател на Института на дипломираните финансови консултанти. Той задава няколко въпроса за състоянието и бъдещето на пенсионната система на България, на които и отговаря. "Дневник" потърси и още трима експерти за коментар. Форматът на този тип анализ е по идея на Питър Дракър от книгата му The Effective Executive.




Важността на дискусията как да се постигне ефективна реформа на пенсионната система е безспорна. Вашите коментари и въпроси очакваме на [email protected] и във форума в интернет под този текст.


Въпроси

1. Каква е целта на пенсионната система?


2. На какви принципи трябва да отговаря тя?


3. Кое е "правилното" решение, което да постигне целта и принципите, независимо дали на някого му харесва или не?


4. Как да бъде превърнато в действие това решение?


5. Коя е обратната връзка, която ще показва дали решението работи?


Любомир Христов, председател на Института на дипломираните финансови консултанти
1. Пенсионната система трябва да предотвратява "бедност при старост" и да дава възможност за получаване на адекватни пенсии.


2. Принципите трябва да са лична свобода и отговорност на пенсионните решения, дългосрочна фискална устойчивост на системата – поне за 30 години напред. Освен това конкурентоспособност и неувеличение на осигурителната тежест за бизнеса.


3. Разкрепостяване на първия стълб. Неговата роля е само една - да предотврати крайна бедност при старост, като не пропука бъдещите бюджети. От този стълб не могат да се очакват високи, дори нормални пенсии. Той трябва да регламентира само достъпа до публични средства. В съответствие с принципа на личната свобода и избор предлагам следните съществени параметри: За стаж да се признават само месеците, през които лицето е внасяло осигуровки.


Право на пенсия да има след не по-малко от 15 години "стаж", или 180 осигурителни месеца. Възрастта за пенсиониране да е 65 години за мъжете и жените при пълна пенсия и не по-рано от 62 години при намалена пенсия. Доходът, от който се изчислява пенсията, да е равен на сумата от месечните осигурителни доходи, разделена на 420 (420 е произведението на 35 по 12.


Тоест доходът, от който се изчислява пенсията, е този, върху който са внасяни вноски, но е разпределен така, все едно е получаван в течение на 35 години последователно.). Размерът на пенсията да е намаляващ процент от изчисления доход без "таван" на пенсията. При такива параметри ще мога да избирам кога да се пенсионирам и ще зная как осигурителното ми поведение ще влияе на размера на пенсията, която ще получавам.


Вторият стълб трябва да се замрази. Задължителните осигурителни вноски на работодател и работник във фонд, който предлага само един портфейл за всички осигурени - и 25-, и 55-годишните, противоречи на свободата на избора и отговорността на осигурения. Задължителните вноски в универсални пенсионни фондове да станат доброволни.


Разширяване на третия стълб. Понеже зная, че размерът на пенсията ми е моя грижа и отговорност, спестявам и инвестирам. Затова трябва да се премахне ограничението за допълнително осигуряване само в пенсионни дружества и да се премахне монополът им. Трябва да се въведе режим на "пенсионна сметка", която може да бъде поддържана и в пенсионно дружество, но и в банка и в застрахователно дружество, и в инвестиционен посредник (всички надзиравани по реда на закона).


4. Освен промяна в буквата на закона пенсионната реформа трябва да бъде съпроводена и от масирано и целенасочено ограмотяване на всички, които участват в системата. Ограмотяване, което да позволи да разберат какво значи "лична свобода и отговорност" за пенсионирането и какви са откритите пред тях възможности да упражнят тази свобода. Както и какви са последиците от неупражняването й.


5. Както всеки сам е отговорен за пенсията си, така всеки индивидуално ще трябва да може да следи за това дали системата работи. За целта всеки получава един път в годината разбираема информация не само какви средства са натрупани по "партидата му", но и какъв е прогнозният размер на пенсията, която е вероятно да получи при ред разумни допускания.


Доц. Йордан Христосков, преподавател във Висшето училище по застраховане и финанси, бивш управител на НОИ

© Велко Ангелов

Доц. Йордан Христосков, преподавател във Висшето училище по застраховане и финанси, бивш управител на НОИ


Доц. Йордан Христосков, преподавател във Висшето училище по застраховане и финанси, бивш управител на НОИ
1.
Целта на всяка пенсионна система е да осигури възможно по-висок процент на заместване на доходите от труд при инвалидност, старост или смърт. Така се запазва в много висока степен постигнатият жизнен стандарт по време на трудовия живот. При спазване на първоначално заложените условия в стратегията за пенсионната реформа българският пенсионен модел от 2000 г. може да осигури пенсии, заместващи дохода от труд в рамките на 70-80%, както следва: От първия стълб - 45 %, като тази цел вече е постигната.


От втория задължителен капиталов стълб - 15-20 %, като тази цел може да се постигне при нарастване на осигурителната вноска за универсалния пенсионен фонд поне на 7%. От третия доброволен стълб - 10-15%. Тази цел също е постижима, ако се повиши осигурителната култура на работниците и работодателите и се въведат по-съществени данъчни облекчения при спестяване за пенсия.


2. Пенсиите трябва да са адекватни на потребностите на хората и да гарантират приличен жизнен стандарт на осигурявалите се по време на трудовия им живот. Едновременно с това постигането на възможно по-висок процент на заместване на дохода не бива да бъде за сметка на икономическия растеж. Т.е. фискалният натиск от страна на пенсионната система трябва да бъде в поносими граници и да бъде справедливо разпределен между поколенията.


За българската икономика е напълно поносим един разход за пенсии от държавната система в размер на около 10 на сто от БВП. Основните принципи, на които трябва да отговаря пенсионната система - съчетаване на солидарното споделяне на риска (чрез преразпределителния първи стълб) с индивидуалната предвидливост (чрез индивидуални спестявания в капиталовите втори и трети стълб). Трябва да има и автономност, и саморегулиране на пенсионната система – политиците трябва да се държат на един шамар разстояние от нея.


Пряката връзка между размера на пенсията и осигурителния принос също е много важна. Освен това прозрачност в управлението и взаимно доверие между осигурители, осигурени и осигурителни институции (публични и частни). Не на последно място гъвкавост и индивидуален избор на осигурения по отношение на правото на пенсиониране, избора на пенсионен фонд и други.


3. Решенията, които трябва да се предприемат незабавно, са няколко. Първото е ограничаване и постепенно премахване на ранното пенсиониране, освобождаване на пенсионното осигуряване от неспецифични задачи, като например да подпомага бизнеса, да решава задачи на социалното подпомагане, да стимулира държавните служители и други.


Да се създадат строги критерии и контрол върху инвалидните пенсии, да се разшири обхватът на осигурените за сметка на заетите в сивата икономика и подобряване на събираемостта на осигурителните вноски. Трябва да се въведат автоматични регулатори за повишаване на възрастта и стажа за пенсиониране, за начина на осъвременяване на пенсиите и други параметрични промени в системата.


Увеличаване на средствата в Сребърния фонд и по-ефективното му управление, постепенно увеличаване на осигурителните вноски, в това число за втория стълб, въвеждане на мултифондове в задължителното и доброволното капиталово осигуряване.


4. Това е въпрос на политическа воля и на професионален и институционален капацитет. Доколкото второто все още е факт (в лицето на НОИ и частните пенсионни дружества), първото условие в момента го няма. Доказателство за това са нерешителните промени от края на 2010г.


5. В теорията и практиката на социалното осигуряване има достатъчно много индикатори, които показват състоянието на една пенсионна система – нейната финансова устойчивост, сигурността и адекватността на пенсиите. Намаляването на дефицитите, повишаването на коефициента на заместване на дохода, намаляването на коефициента на зависимост ще бъде доказателство, че ерозията на пенсионната система е спряна и че нейните параметри се подобряват. Естествено най-важният индикатор за успешна корекция в пенсионната система е връщането на доверието в нея.


д-р Бисер Петков, преподавател в Университета за национално и световно стопанство

© Георги Кожухаров

д-р Бисер Петков, преподавател в Университета за национално и световно стопанство


д-р Бисер Петков, преподавател в Университета за национално и световно стопанство
1. Пенсионната система е механизъм за разпределение на дохода в рамките на жизнения цикъл на човека. Той трябва да постигне като минимум предотвратяване на бедността на старини (чрез задължителност и универсален характер на осигуряването) и допълнително да осигури възможности и стимули за постигането на адекватен пенсионен доход.


2. Принципите трябва да са справедливост между поколенията и справедливост вътре в тях. Първият означава благосъстоянието на всяко поколение да е еднакво важно. А вторият трябва да създава едни и същи правила за всички участници. Трябва да има и прозрачност - пенсионните права са предварително дефинирани, ясни и защитени.


3. Промяна в дизайна и философията на първия стълб - замяна на съществуващата публична система с дефинирани плащания със система, при която осигурителните вноски на всяко лице се отчитат в негова индивидуална сметка и генерират нефинансова норма на възвращаемост, която конвергира към темпа на нарастване на БВП.


Размерът на пенсията при т.нар. система с нефинансови дефинирани вноски (NDC) се определя от регистрираните в индивидуалната партида на лицето "виртуални" вноски и доход към момента на неговото пенсиониране, както и от очаквания бъдещ живот на лицето след пенсиониране. Тази сравнително нова система дава добри резултати в Швеция, Полша и други страни, където се прилага.


- Модернизация на втория стълб (допълнителното задължително пенсионно осигуряване). Дизайнът на т.нар. втори стълб на българската пенсионна система е разработен в края на миналия век при подготовката на реформата през 1999 г. и е базиран на решения, възприети в Чили през 1981 г.


Моделът на допълнителното задължително осигуряване се нуждае от осъвременяване и доразвитие в следните насоки: Разширяване на свободата на инвестиционния избор на осигурените лица между инвестиционни портфейли с различен рисков профил; Конструиране и прилагане на адекватен на дългосрочните цели на пенсионното осигуряване и външен за системата бенчмарк за инвестиционното представяне на фондовете; Гарантиране във фазата на акумулирането на номиналния размер на внесените средства по индивидуалните партиди на лицата; Намаляване на административните разходи на пенсионните фондове чрез промяна в структурата на таксите и снижаване на разходите за дистрибуция на пенсионния продукт.


- Стимулиране на доброволното пенсионно осигуряване чрез разнообразяване на продуктите и доставчиците на допълнителни пенсионни услуги. Повишаване на размера на данъчните облекчения и обвързването им с целевия характер на спестяванията за пенсия.


4. Това трябва да стане с действия за промени в нормативната уредба на пенсионното осигуряване и повишаване на финансовата грамотност на населението и на доверието в пенсионната система.


5. Пенсионното осигуряване е дълъг процес и резултатът от услугата се получава в отдалечен в бъдещето период. Обратната връзка за осигурените лица трябва да е регулярна и да ги информира как се движат към целта (т.е. каква пенсия могат да очакват), за да могат да коригират осигурителното си поведение, ако е необходимо.


Петър Ганев, старши икономист, Институт за пазарна икономика

© Мария Съботинова, Строителство градът

Петър Ганев, старши икономист, Институт за пазарна икономика

Петър Ганев, старши икономист, Институт за пазарна икономика
1.
Пенсионната система трябва да е инструмент, чрез който хората да осигурят старините си, като им дава избор и максимално отразява техните предпочитания. Фокусът на пенсионната система трябва да бъде конкретният индивид – неговите решения и резултатът от тези решения.


2. Решението трябва да бъде справедливо – получаваш в зависимост от това, което си заделил. То трябва да дава и избор, тъй като само така би отговорило на потребностите на отделните хора. То трябва да бъде устойчиво, за да не води до дисбаланси и да не тежи на обществото (бюджета).


3. Правилното решение е и най-простото решение – докато работиш заделяш (спестяваш), а като остарееш и не можеш (искаш) повече да работиш, живееш от заделеното (спестеното). Колко да работиш, колко да заделяш, кога да се пенсионираш и т.н. са все въпроси, чиито отговори зависят от самия човек. Така хората, които осигуряват старините си, имат избор и предпочитанията им имат значение. Това решение е справедливо (получаваш според заделеното) и устойчиво (не товари бюджета).


4. Нека хората изберат дали искат да останат в старата наложена "смесена" система, или да поемат сами отговорността си. Държавата трябва да спази обещанията си към сегашните пенсионери, но да даде възможност на следващото поколение да реши – обещания и държавна политика или спестявания и лична отговорност?


5. Обратната връзка ще проличи както от броя на хората със спестявания – повече осигурени с лични сметки, така и от състоянието на бюджета – намаляването на "скрития" дълг от даването на празни обещания.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK