34-годишен юрист вероятно ще оглави комисията за конфликт на интереси

Парламентарните групи предложиха петима юристи за членове на новата комисия за конфликт на интереси. От тях с таен избор в четвъртък ще бъдат избрани тримата представители на парламента в звеното, в това число и председателят.


Според поправките в закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси комисията трябваше да бъде сформирана до 1 януари т.г. и в нея парламентът да посочи трима свои представители, а президентът и правителството - по един.


От ГЕРБ предлагат за член на комисията 34-годишния юрист Филип Златанов. Занимавал се е с финанси, бил е в Агенцията "Държавна финансова инспекция", в правния отдел на Министерството на отбраната, а през последните 4 години е бил юрисконсулт в "Райфайзенбанк", каза зам.-председателят на групата на ГЕРБ Искра Фидосова.




Номинацията на БСП е на бившия член на Сметната палата Лидия Руменова. ДПС пък са предложили зам.-председателя на Централната избирателна комисия Сабрие Сапунджиева. Кандидатурата на "Атака" е на Катя Станева, а от "Синята коалиция" предлагат адвокат Антония Романова, която е член и на арбитража на ДСБ.


Срокът за внасяне на предложенията за членове на комисията за конфликт на интереси изтича днес. Утре се очаква парламентарните групи да проведат консултации, за да се обединят кои трима от петимата номинирани да бъдат представителите на парламента и съответно кой от тях да получи най-много гласове, за да бъде избран за председател.


Президентът Георги Първанов вече назначи с указ своя представител в комисията - юриста Николай Николов, от Министерския съвет все още не са определили кой ще попълни тяхната квота в новото звено.


Нито депутатите от РЗС, нито независимите народни представители са внесли свои предложения за член на комисията. От левицата и десницата подозираха, че тримата представители в комисията ще бъдат излъчени все от управляващите - групата на ГЕРБ, подкрепящата я безрезервно "Атака" и някои от 6-те независими депутати, които с декларация обявиха, че подкрепят правителството.


Досега за проверките на висшите държавници за конфликт на интереси отговаря ресорна парламентарна комисия, а местните власти се следят от звена в общините. Решението дали действително има конфликт на интереси, както и санкциите сега зависят от Върховния административен съд и от регионалните административни съдилища.


С промените в закона от края на миналата година обаче всички тези правомощия се прехвърлят към ново звено - държавна комисия за конфликт на интереси. Тя трябва да приема сигнали, да се произнася нарушен ли е законът и дори да налага санкциите, които могат да се обжалват по съдебен ред.


Според законовите промени тази комисия трябваше да е избрана към 1 януари, а от 1 април вече да функционира. Изрично е записано, че само започналите преди 1 април производства се продължават по досегашния ред, а след тази дата законът трябва да се прилага от новата комисия.


Още с приемането на поправките през декември депутатите са предвидили около 4 месеца след избирането на състав, в които комисията да може се подготви, за да започне ефективно на прилага закона.


Тя трябва да приеме правилник, който да бъде обнародван в Държавен вестник, да й бъде осигурена сграда и бюджет, да назначи администрация, която да я подпомага при проверките.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK