Закъде без марка

Преди години "Булгартабак холдинг" пропусна да защита част от марките си и се лиши от възможността да продава в Русия някои от най-известните си там цигари "Вега", "Опал", Стюардеса".

© Юлия Лазарова

Преди години "Булгартабак холдинг" пропусна да защита част от марките си и се лиши от възможността да продава в Русия някои от най-известните си там цигари "Вега", "Опал", Стюардеса".




Търговската марка отличава предлаганите стоки и услуги на пазара, създава доверие към фирмата и дава гаранция за утвърдено и познато на потребителите качество. С регистрирането й компанията защитава продуктите си от имитации, осигурява си спокойствие и сигурност при разпространяването на стоките си.


Световна практика е компаниите да защитават отличителните си знаци, като ги регистрират в държавите, в които изнасят продукцията си или планират да разширят производството. Друг плюс е, че защитавайки интелектуалната си собственост, производителят вдъхва доверие сред партньорите и клиентите. Осигуряването на защита на марката е едно от задължителните условия, които всяка компания трябва да изпълни, за да е сигурна, че няма да бъде извадена от пазара.


Преди години подобен пропуск лиши "Булгартабак холдинг" от права да продава в Русия някои от най-известните си там цигари "Вега", "Опал", Стюардеса". Регистрираната в Швейцария фирма "Селектинвест" се възползва, че марките не са регистрирани на местния пазар, и напълно законно придоби изключителни права за ползването им на територията на Русия.

"Най-доброто, което можете да направите за своя бизнес, е да създадете световна марка. И понеже маркетингът може да създава чудеса, но само понякога - ако не успеете с проекта за световна марка, тогава направете така, че клиентите да ви бъдат не просто верни и лоялни, но ги накарайте да продават вместо вас." Такава формула за бизнес успех в условията на все по-голямата конкуренция представя световният авторитет в маркетинга Филип Котлър.


Въпреки че на теория всички знаят колко е важна силната марка, в България не са много фирмите, които полагат усилия да изградят такава. Още по-малко са тези, които защитават собствеността върху отличителния за продуктите си знак в чужбина.




Само 888 срещу хиляди
Българските компании са регистрирали 888 търговски марки през последните 14 години, откогато е статистиката на Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (OHIM) в испанския град Аликанте, което гарантира права във всички държави от Европейския съюз, т.нар. марка на Общността.


За сравнение, всяка година в българското Патентно ведомство постъпват по няколко хиляди заявки за закрила на чужди фирмени знаци. Най-много заявки за регистрация на български марки в ЕС са за лекарства, козметика, хранителни продукти, вина, цигари.


На фона на близо 700 хил. регистирации от целия свят опитът на българския бизнес е повече от скромен. По този показател страната изпреварва балтийските държави, Словения, Словакия, Кипър и Малта. През първите три месеца на 2011 г. българските фирми са получили права за ползването на 86 марки, които са 0.51% от всички регистрации през периода, показва статистиката на OHIM.


В световен мащаб лидери са американските и германските фирми, които притежават над една трета от регистрираните марки в ЕС.


Скъпа застраховка или още по-скъп пропуск
"Българските шивашки фирми нямат практика да регистрират марки в чужбина. 95% от тях изпълняват поръчки на чужди производители. Разработването и налагането на собствена марка е престижно, но изисква огромни средства", каза Стефко Колев, председател на Българския браншови съюз на трикотажната промишленост и шеф на фирма "Руен".


Освен за липсата на маркетингова стратегия на компаниите от отрасъла думите му дават и яснота за състоянието на един от големите браншове в българската икономика. В сектора работят 4700 фирми, повечето от които са средни и малки. 90% от продукцията се изнася, като основните пазари са страни от Западна Европа.


Една от причините българските производители на облекло да не инвестират в разработването на свои марки е изключително голямата конкуренция от световноизвестни марки като "Адидас", "Пума", "Макс Мара", "Бенетон", "Зара", която прави навлизането на нови изключително трудно.


Предимството на работата на ишлеме е, че опростява бизнеса и спестява много разходи. Компаниите, които работят по този начин, не влагат средства в развитие на маркетингова стратегия, защото налагането на марката е ангажимент на нейния собственик. Фирмите получават необходимите материали наготово и не се занимават с планиране на доставки и с реализирането на продукцията, тъй като произвеждат само поръчаната бройка изделия.


Всичко това обаче води до ниска добавена стойност за бизнеса и спира развитието на бранша, чието главно предимство за привличане на клиенти е ниското заплащане на труда. Това обаче е нож с две остриета, тъй като винаги на пазара може да излезе конкурент, предлагащ по-евтино производство, и клиентите ще се ориентират към него.


Примерът с Китай е достатъчно показателен. Друг минус е, че като не развиват собствени марки, компаниите стават изцяло зависими от тези, чиито поръчки изпълняват. Това нанесе голям удар върху текстилния бранш в България през 2009 г., което доведе до значителни съкращения.


Една от малкото фирми със собствена марка за дрехи е пловдивската компания "Вени стил". Неотдавна собственикът й Веселин Славчев коментира пред "Дневник", че не желае да инвестира в по-качествени тъкани и да развива продуктите си.


Липсата му на мотивация се дължи на опасението, че подобряването на продуктите ще повиши цената и ще намали още повече и без това свитото до крайност вътрешно потребление.


"Няма потребност" или "Това е първото"
Положението в машиностроенето - друг експортно ориентиран отрасъл, е подобно. "В момента няма потребност от регистриране на марки в чужбина. Всеки детайл носи логото на фирмата производител. Понякога те се продават в чужбина от български компании, а друг път от чужди", каза председателят на Българската машиностроителна камара Илия Келешев.


"През последните години много по-сериозни са проблемите със сивата икономика и с липсата на квалифицирани кадри", добави той. Келешев отбеляза, че кризата е намалила и заявките за регистриране на патенти в България, което е намалило активността на компаниите за защита на интелектуалната си собственост.


"Целта ни е от 2012 г. да работим върху засилването на иновативната дейност и да укрепим връзката между бизнеса и техническите университети. Оттам ще дойдат нови разработки и технологии, които ще имат нужда от закрила", добави шефът на машиностроителната камара.


По-големите български компании са наясно с ползите от регистрацията на търговските им марки в чужбина и не пропускат да се защитят продуктите си от имитации. "Регистрацията на наши търговски марки е първата стъпка преди пускането на даден продукт на външен пазар. Гледаме на тази дейност изключително сериозно", каза изп. директор на "Арома" Димитър Луканов.


Фирмата има юридически отдел, в който работят специалисти по патентно право. "Така не само се осигурява защита от копиране от конкуренти, но и се гарантира дейността на компанията в чужбина", обясни Луканов. За регистриране и подновяване на марките си в чужбина "Арома" отделя между 30 и 50 хил. евро годишно. Маркетинговите бюджети за създаването, развиването, популяризирането и разпространението на продукти са значително по-големи. За всеки продукт се прави стратегия и се преценява от какъв вид закрила се нуждае в зависимост от пазара, добави Луканов.


Как се прави регистрацията
Най-старият начин е чрез международна регистрация на марката по реда на Мадридската спогодба и Протокола към Мадридската спогодба. Заявката се подава в Световната организация по интелектуална собственост в Женева чрез съответното национално патентно ведомство.


Международната марка покрива 86 държави - членки на Мадридския съюз, обясни Лидия Николова, главен експерт в българското Патентно ведомство. Втората възможност е регистрация на марка на Европейския съюз, която предлага закрила на целия пазар на територията на Общността.


Регистрацията може да се направи директно във ведомството в Аликанте по пощата, факс или онлайн. Марки, които се състоят от знаци, директно указващи вида и характеристиката на стоките или услугите, за които са предназначени, не могат да бъдат регистрирани - например марка "хляб" за стоката "хляб".


Не се позволява и регистрацията като марки на знаци, които съдържат неприлични жестове и изрази, пропагандират насилие, расизъм или са свързани с наркотици, като Mafia, Cannabis, Bin Laden, обясни Николова. Таксата за заявяване и регистрация на марка на ЕС е 1050 евро, а при електронно подаване  - 900 евро. Давността е 10 години.


Третият начин е да се регистрира марка по реда на националното законодателство в отделна страна, в която притежателят й иска да продава. Ако се избере този ред, трябва да се следват изискванията на съответната национална процедура. Закрилата, която получава националната марка, важи само за пазара на съответната държава.

Ключови думи към статията:

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на slonsco
    slonsco
    Рейтинг: 980 Неутрално

    Значи системата е в Европа и САЩ да се разработват марки,стоките да се произвеждат в Китай.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK