Има ли диагноза "пристрастен към интернет"

Снимката се разпространява под лиценза на <a href="http://creativecommons.org/about/" target="_blank">Creative Commons.</a>

© star5112

Снимката се разпространява под лиценза на Creative Commons.



През 2006 година Генералната асамблея на ООН обявява 17 май за Ден на световното информационно общество, за да "повиши осъзнаването на възможностите, които употребата на интернет и другите информационни и комуникационни технологии могат да донесат на обществата и икономиките".


Пет години по-късно все по-често се говори не за революцията, която развитието на световната информационна мрежа направи в комуникациите, бизнеса и медиите, а за опасностите, които крие всекидневното многочасово сърфиране в интернет. Има ли диагноза "пристрастен към мрежата"?


Не става въпрос само за пристрастеност, а за реални потребности и възможности, смята психологът Пламен Димитров. Той е председател на Дружеството на психолозите в България, специализирал е в Холандия, Великобритания, САЩ, Чехия и Унгария.


Пламен Димитров

© Надежда Чипева, Капитал

Пламен Димитров



Според него съвременният човек има реална нужда от интернет, за да общува с другите хора и да постига своите социални цели. "Проблемът е кога формата на потреблението на интернет става дисфункционална. Става въпрос за нуждата от одобрение, потребността да създаваш изкривена и фалшива представа за себе си, за невротични нагласи. Границата между патологичната употреба на интернет и тази, която влиза в нормата, е строго индивидуална", коментира той.


Посреща с усмивка въпроса какви са външните обстоятелства, които могат да накарат човек да не изключва компютъра: "Никакви външни обстоятелства не влияят толкова силно на поведението ни в мрежата, колкото вътрешните. Хората, които имат по-малко активни връзки, отговорности и роли, често попадат в капана на автономността, която има човек пред екрана с клавиатура в ръце. С други думи, това са по-самотните и самовлюбени хора."



Да се обвинява интернет за създаването на зависимости е като да се обвини телефонът, радиото и телевизията, казва Пламен Димитров. Виртуалното пространство все по-добре имитира работата на човешкия мозък. За какво точно ще използваме мозъка си е наша работа – едни измислят престъпления, други организират благотворителност. "Работата на психолозите, психотерапевтите, на клиничните психолози и психиатрите почти не се е променила в годините на бума на компютърните технологии, отбелязва Димитров, освен, разбира се, че са въведени нови методи и има нови концепции. Хората винаги са имали проблеми с адаптацията си, със способността да развиват себе си и потенциала си по конструктивен начин и преди, и след ерата на интернет. Проблемите си остават едни и същи."

Според Пламен Димитров не може да се говори за пристрастяване към интернет. Хората са обсебени от това, което правят в мрежата, а не от нея самата, обяснява психологът и дава пример с пациенти, които са пристрастени към хазарт или към порнографски материали - те ползват интернет само като канал и посредник.


Разказва за свой пациент, който се бори със зависимостта си към залаганията: в предварителния "зарибяващ" период, когато се играе, без да се залагат истински пари, личността се възприема като изключително успешна. След преминаването към залагания с реални средства са последвали тежките финансови загуби и катастрофалните последици за отношенията със семейство, приятели и партньори. "Тези хора са определено зависими по начина, по които други са зависими от различни видове вещества. Това е зависимост от тръпката, от емоциите", обяснява Димитров.


Същото по думите му може да се каже и за т.нар. интернет тролове, които практически денонощно обикалят форумите и изказват негативни позиции – поведението им е симптом за други личностни проблеми.


Не по-малко сериозен проблем от зависимостта е т.нар. кибертормоз, особено когато е насочен срещу децата. Родителите много често не подозират нищо, а потърпевшите се страхуват да споделят. Дете, което изглежда напълно нормално, може да се окаже насилник или жертва в интернет пространството. И тук е валидно онова, което важи и за реалния свят: повечето от кибернасилниците сами са били жертви на онлайн тормоз, казва Пламен Димитров.


Мрежата създава поле за изграждане на фантазна самоличност в социалните мрежи - този феномен също е проекция на истинската реалност. "Хората го правят дори в своето самосъзнание, в публичните си изяви, те невинаги се представят за това, което са, а за онова, което биха искали другите да мислят, че са. Интернет е просто една медия за този тип фалшиво самопредставяне – понякога себеизтъкващо, друг път депресивно и търсещо помощ. Същият тип търсене на одобрение и възхита търсят политици, звезди, спортисти, но в другите медии. Интернет е невероятна възможност, защото усилва хубавите и лошите черти, с които човек може да се похвали", коментира Пламен Димитров.

Има ли диагноза "пристрастен към интернет"

© Дневник


И обобщава: "Сама по себе си не мрежата е опасна, опасни сме ние и начинът, по който я употребяваме." Твърдение, което става още по-валидно предвид развитието на технологиите и очакванията, че не е далеч времето, в което хората ще могат да контролират чрез мисълта си компютърни устройства и да предават своите чувства и емоции чрез интернет.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK