Появиха се съмнения за грешка в матурата по български език

Появиха се съмнения за грешка в матурата по български език

© Анелия Николова



Появиха се съмнения за грешка в матурата по български език и литература. Според учители и филолози номер 10 от теста, в който се търси в кое изречение не е допусната пунктуационна грешка, запетаята във верния отговор не е правилно поставена. От министерството на образованието заявиха за "Дневник", че са "категорични, че няма грешка", защото запетаята е отваряща, а изречението е главно.


Ето и спорният въпрос:


10. В кое изречение НЕ е допусната пунктуационна грешка?
А) Искам да опозная света ала нямам финансови възможности за пътуване.
Б) Голямата тайна, която той сподели с мен силно ме смути и притесни.
В) Дълго мислих защото реализирането на международния проект беше важно.
Г) Върнах се в хотела едва когато денят преваляше, и реших да гледам телевизия.




Според отговорите, разпространени от министерството на образованието, правилният отговор на въпроса е Г.


Според Виолета Колева - учител по български език и литература (БЕЛ), цитирана от dariknews.bg запетаята пред съюза "и" не е правилнa. Изречението е сложно смесено, което значи, че има две главни, а по средата им - вмъкнато подчинено. То не изисква запетая. В случая тя е затваряща, а в изречението няма отваряща. Има уточняваща част - "едва когато", и тя не изисква запетая, обяснява преподавателят. На същото мнение са и други варненски учители. За да бъде Г верният отговор, запетая трябва да има и пред едва когато, посочва Колева.


Учителката смята, че грешката няма да бъде поправена, тъй като е допусната на високо ниво, въпреки че няма академичен източник в подкрепа на това твърдение.


Съмнения за грешка в теста се появиха и в блогове. Според Павлина Върбанова (филолог, работи като езиков редактор и коректор) "единственото основание за поставяне на запетая на посоченото място е, че изречението е сложно смесено (главните са върнах се в хотела и реших да гледам телевизия), в което подчиненото изречение едва когато денят преваляше към първото главно трябва да се отдели пунктуационно, т.е. със запетаи. В подобни случаи запетаите трябва да се поставят от двете страни – да има отваряща и затваряща запетая. Понеже пред съюза когато има уточняваща дума (едва), запетая не се пише – това е регламентирано в "Нов правописен речник на българския език" (С., 2002, с. 85).


Тогава възниква въпросът трябва ли да има затваряща запетая, след като няма отваряща? И аз много пъти съм се питала и не съм намирала отговор в нормативните източници (разбирайте, издадени със санкцията на БАН)".


Върбанова не би поставила запетая в коментираното изречение. "Тя може и да е в съгласие с някой от принципите в българската пунктуация, но е в разрез със здравия разум на нормално мислещите грамотни хора."


В блога на Върбанова са посочени четири аргумента:  "Определителните изречения с да не се отделят със запетаи в сложното изречение" – цитат от академичната "Граматика на съвременния български книжовен език" (Т. 3. Синтаксис. С., 1983, с. 321). Например в следното изречение не бива да се поставя нито отваряща, нито затваряща запетая: Мисълта да изляза навън през нощта ме плашеше.


Според Върбанова е нелогично да се поставя затваряща запетая, когато няма отваряща. "Какво затваря тя всъщност? Може ли да се затвори например една неотворена врата?" . Освен това спорната запетая изниквала пред съюза и, "пред който българинът поначало си мисли, че не бива да се поставя запетая", а и пунктуацията в подобни  конструкции не е регламентирана изрично.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK