Виж кой работи



През април за втори пореден месец безработицата у нас спада, заяви министърът на труда Тотю Младенов. Само ден по-рано европейската статистическа служба Евростат, съобщи, че през март България е била втора по ръст на безработицата в ЕС. Тоталното противоречие в двете информации би озадачило всеки здравомислещ човек и би го накарало да си зададе въпроса колко е истинската безработица.


Безспорно отговорът на този въпрос е важен, защото показва състоянието на пазара на труда и нуждата от определени политики. Извън съобщавания всеки месец от социалния министър брой на безработните, регистрирани в бюрата по труда, обаче остават данните за спада на наетите с трудов договор. Драматичното им намаляване много по-реално показва негативното влияние на кризата върху пазара на труда и домакинствата и е фактор за икономическа рецесия.


На практика тези с трудов договор далеч не са всички заети, но са хората с постоянни доходи, които плащат данъци и осигуровки и издържат бюджетната сфера, финансират здравната и пенсионната система. През последните две години броят им е намалял с близо 290 хил. и се е стопил до по-малко от 2.15 млн. души. Това са 42% от населението на България в трудоспособна възраст.




Реалната картина


Според Агенцията по заетостта безработните през март тази година са били 352 493 души, а според Националния статистически институт (НСИ) - 382 400. Обяснението за разминаването в данните е в различната методология, по която двете институции измерват показателя. НСИ прави това чрез анкетиране на представителна извадка от домакинства всяко тримесечие. Тук в графата "безработни" влизат хората между 15 и 64 години, които са заявили, че нямат работа през наблюдавания период, но активно си търсят. В тази категория попадат и тези, които са намерили позиция, която очакват да заемат до три месеца.


Агенцията по заетостта измерва безработицата по броя на регистриралите се на трудовата борса в края на всеки месец. "Безработните, които се регистрират в бюрата по труда, съставят верния профил на безработицата у нас. Техният брой е единственият критерий за равнището й, а не статистиката от анкетите, която не е точна", твърди Тотю Младенов.


В интервю за "Дневник" директорът на Агенцията по заетостта Росица Стелиянова обясни, че институцията използва методиката, която се прилага от всички агенции в ЕС. "Данните се разминават, защото е възможно регистрирани при нас като безработни да се определят в анкетата на НСИ като заети и обратното", обясни тя.


Според анализатори на пазара на труда и работодатели обаче в бюрата по труда се регистрират само съкратените с право на обезщетение. Голяма част от другите, останали без работа, потъват в сивата икономика, спират да търсят заетост, емигрират или излизат извън обхвата на държавната статистика по други причини. Заради това официалната безработица е много по-ниска от реалната. Това се потвърждава от изследването на НСИ за работната сила, което показва броя на заетите.


В тази категория влизат наети, работодатели и самонаети, които през изследвания период са работили дори един час срещу заплащане. Тук са и хората, които са в болнични, майчинство, ползват годишния си отпуск или пък стачкуват. Данните показват, че през 2009 г. и 2010 г. броят на заетите е намалял с 308 хил. до малко над 3 млн. души.


В същото време регистрираните в бюрата по труда са се увеличили само със 117 хил. Това означава, че близо 200 хил. души са се "изпарили" от пазара на труда и тях официалната статистика за безработицата не ги лови.


Според зам.-председателя на Българската стопанска камара (БСК) Камен Колев голямото разминаване между спада в заетостта и увеличението на безработицата се дължи на факта, че част от съкратените са били в сивата икономика. Тъй като не са се осигурявали, те нямат право на обезщетение и затова не се записват в бюро по труда, каза той.


Президентът на КНСБ Пламен Димитров коментира, че в България обикновено само една трета от хората, които остават без работа, се регистрират като безработни. "Някои емигрират, други излизат окончателно от пазара на труда, тъй като са в предпенсионна възраст и не могат да си намерят работа", смята Димитров.


Причина за по-ниската безработица, отчитана от Агенцията по заетостта, са и немалкото случаи на административно прекратяване на регистрацията в бюрото по труда. Такава санкция се прилага, ако безработният не ходи да се разписва всеки месец, откаже да се включи в обучение или да започне работа, предложена му от държавните трудови посредници. Причина за отпадане от регистрите е и засичането на мними безработни, които са започнали работа, но едновременно с това получават и обезщетение.


Така излиза, че министерството на труда с бюрократични хватки може да отчита ниска безработица независимо от това, че все повече хора остават без работа - парадокс, който поставя под съмнение доколко показателят отразява реалната ситуация. "Никой не стои с автомат пред бюрата по труда, за да спира хората да се регистрират като безработни. Всеки гражданин преценява дали да се възползва от това право - това е демокрацията", коментира парадокса преди време министърът на труда Младенов.


Защо човек без работа не означава безработен


Намалението на безработните "на хартия" се дължи и на увеличаването на броя на т.нар. обезкуражени. Това са хора, които казват, че искат да работят, но не търсят заетост, тъй като са се отчаяли, че ще намерят. Заради това статистиката ги определя като икономически неактивни и ги изключва от броя на безработните.


Данните на НСИ показват, че през четвъртото тримесечие на 2010 г. обезкуражените са били 228 хил. души. Броят им се е увеличил с 80 хил. от края на 2008 г., когато в България се появиха първите сигнали за кризата.


Според зам.-председателя на БСК Димитър Бранков броят на регистрираните в бюрата по труда плюс обезкуражените дава представа за реалната безработица в България - малко над 17%, или два пъти повече от обявяваната от управляващите. На същото мнение е и "Синята коалиция". Според министерството на труда и НСИ обаче измерването на безработицата по този начин е грешно. "Обезкуражените не търсят работа и затова не могат да бъдат приравнени към безработните.


Това е методология, утвърдена от Евростат, по която всички европейски държави правят изследвания на пазара на труда, за да може след това данните да се сравняват", обясниха от статистическия институт. Според зам.-министъра на труда Красимир Попов също няма логика за поставянето на безработни и обезкуражени в една графа. "Никой не крие истинския размер на безработицата. Това са различни категории хора. Те се определят с различни дефиниции, имат определени характеристики и се нуждаят от различни политики", обясни той пред "Дневник".


На същото мнение е и шефът на Агенцията по заетостта Росица Стелиянова: "Ако човек не потърси услугите на държавата, които тя му предлага безплатно, това означава, че той получава средства и има възможност да преживява. Затова не трябва да се абсолютизира и да се казва, че обезкуражените или икономически неактивните трябва автоматично да се прибавят към статистиката за безработните". Данните на Евростат показват, че подобно разделение се прави във всички страни.


За разлика от Европа, където дори и в годините на криза делът на икономически неактивните намалява, в България той нараства. През четвъртото тримесечие на миналата година техният брой е бил 1.688 млн. души. Това означава, че една трета от хората в трудоспособна възраст у нас не работят по различни причини - незавършено образование, инвалидност, напреднала възраст, други лични и семейни причини. Около една пета от икономически неактивните казват, че искат да работят, но не вярват, че някой ще ги наеме (кои са те - виж по-долу).



Армията на обезкуражените


Ниското образование и липсата на трудови навици са основните причини за големия брой обезкуражени. Мнозинството от тях не са завършили дори четвърти клас, нямат никакви умения и не отговарят на изискванията на работодателите. Друга причина е, че голяма част от тези "изгубени души" на пазара на труда живеят в малки градове и села с висока безработица и нямат куража и средствата да се преселят в район, където по-лесно биха намерили работа.


Статистиката на НСИ показва, че близо половината от 228-те хиляди обезкуражени са учили най-много до осми клас. Около 60% от тях са мъже. Всеки четвърти от хората, отчаяли се, че ще намерят работа, е между 45 и 54 години. Особено тревожен е фактът, че подобна нагласа имат и 48.7 хил. младежи (до 24 години), което поставя под съмнение дали изобщо ще се интегрират не само на пазара на труда, но и в обществото.


Друга причина е, че много хора не искат да работят за 240 лв., колкото обикновено е заплатата по държавните програми за субсидирана заетост, и предпочитат да получават социални помощи. "Така те свикват, че някой друг трябва да се грижи за тях и да се справя с проблемите им", коментира управителят на портала за търсене на работа "Джобтайгър" Светлозар Петров.


НСИ отчита, че сред обезкуражените има и над 15 хил. висококвалифицирани висшисти. За повечето от тях причината да не искат да работят са ниските заплати. Други пък са "на хранилка" на държавата и получават социални помощи, а едновременно с това работят в сивия сектор, заради което официалната статистика ги брои за икономически неактивни. Трета група от квалифицираните не искат да се хванат на по-непрестижна работа и разчитат на близките им да ги издържат. Сред тях има много шефове в приватизирани или затворени държавни компании и учреждения.


С цел да помогне на обезкуражените да си намерят работа преди няколко години министерството на труда започна програмата "Активиране на неактивни лица". Тя обаче е насочена предимно към ромите. Схемата предвижда да се обучат "ромски медиатори" с минимум средно образование, които да убедят икономически неактивните да се регистрират в бюрата по труда, за да могат да се включат в обучения и да си намерят работа. Засега министерството на труда не е обявявало колко обезкуражени са направили това.

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на l.d
    l.d
    Рейтинг: 442 Неутрално

    В Германия преди няколко години имаше рекламна кампания за ограмотяване на възрастните с ниско образование. Но (1) ако нещо такова се направи в България и (2) тези хора наистина решат да се възползват и (3) се окуражат наново - какъв ще е резултатът?

    По-малко обезкуражени - повече спадащи в графата безработни;
    повече безработни - повече обезщетения; по-малко показно "справяне с кризата"...

    Винаги има "но"




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK