(Без)Личен избор на втора пенсия

Работещите хора почти не се интересуват от вноските за втора пенсия, макар че те са направени именно за тях

© Мария Съботинова

Работещите хора почти не се интересуват от вноските за втора пенсия, макар че те са направени именно за тях



Знаете ли къде отиват всеки месец 5% от вашия осигурителен доход и какво се случва с тях? Ако отговорът е не, значи сте един от многото българи, които задължително внасят пари за втора пенсия, но нито знаят къде отиват парите им, нито кой ги управлява и каква доходност им носи това. Незнание, за което може да се съжалява след години, но и незнание, което позволява с личните пари на осигурените нерядко да се злоупотребява.


В момента всички българи, които работят на трудов договор и са родени след 1959 година, освен вноските за основна пенсия задължително се осигуряват и в частен пенсионен фонд (хората с тежки професии в професионален), който инвестира средствата във депозити и финансови инструменти.


Това трябва да им осигури при пенсиониране средства над основната пенсия. Хората на нетрудови договори - например авторски, се осигуряват по собствено желание. Обикновено при повечето служители самото осигуряване в пенсионен фонд става при първото им подписване на трудов договор.




В рамките на три месеца след това трябва да се избере такъв - в България има 9 дружества, които предлагат тези услуги. В случай че служителя не го направи, Националният осигурителен институт разпределя във фонд на случаен принцип. С много служители се случва точно това и те нямат представа къде отиват парите им.


Пенсионните компании изпращат всяка година до края на май писма до своите клиенти със сумата по партидата им и доходността. Много често обаче те или не достигат до получателя заради смяната или непълен адрес (писмата се изпращат на първия регистриран), или той не им обръща внимание.


Липсата на информираност води до няколко основни последствия - работодател принуждава служител да се премести под натиск (което е незаконно), с фалшификации партидата на един осигурен се премества в друга компания, смяната на фонда се обвързва с дадена финансова услуга.


Не липсват проблеми и за информираните - често когато поискат да сменят фонда си, се сблъскват с административни трудности, удържане на такса, което намалява сумата по партидата им, формални откази и други. А всъщност всеки осигурен има законово право да избере фонда, в който да се осигурява.


Условия за по-голяма информираност
Затова и преди няколко седмици Комисията за финансов надзор обяви, че ще улесни преместването на осигурени между дружествата. Дори и на теория да осъществи намерения си обаче, липсата на интерес, агресивността на някои осигурителни посредници и неразбираемата информация може да се окажат пречки, които ще продължат да стоят пред нормалното развитие на пазара.


Теоретично идеите на надзора би трябвало да доведат до по-голяма защита на клиентите на пенсионните дружества. Те са замислени с идея не само да направят преместванията по-лесни, но и да попречат на неправомерни прехвърляния и недобросъвестни практики, от които много хора продължават да страдат.


Най-общо предложенията на надзора за промяна в Наредба №3 предвиждат клиентите да получават повече информация, поводите за формални откази от смяна да се намалят, таксата за прехвърляне от 20 лв. вече да се плаща отделно, а не да се удържа от партидите, както е сега.


Промените се подкрепят от бранша, но повечето представители на пенсионни компании имат забележки – част от тях твърдят, че улесненото преместване ще увеличи злоупотребите, а друга – че то трябва да става още по-бързо, лесно и с по-малко разходи.


Николай Марев, главен изпълнителен директор на "ДСК-Родина", подкрепя пълното отпадане на таксата за прехвърляне. Такова предложение е дала и Асоциацията на пенсионните дружества (БАДДПО), каза пред "Дневник" Милен Марков, изпълнителен директор на ПОК "Съгласие" и председател на инвестиционния комитет към асоциацията.


Против отпадането й са от "Доверие", като те настояват плащането й да бъде отделно, както предлага надзорът. Даниела Петкова, изпълнителен директор на компанията, е на мнение, че таксата трябва да остане и да се плаща отделно, защото удържането й от партидите има две лоши последици. Едната е намаляване на парите за пенсия и много често хората дори не разбират, че някой им взема пари за преместването.


"Доверие" са сред губещите от преместванията – като една от най-старите компании те имат значителен пазарен дял, който обаче намалява постепенно – от 37.5% през 2006 г., в края на миналата е 32.6%. В същото време "ДСК-Родина" са сред дружествата, които най-много са спечелили от разместванията, тъй като за пет години техният пазарен дял по брой осигурени лица е нараснал от 7.4% на 10.4%.


Нелоялни практики
Според Петкова посредниците на много дружества действат с нелоялна конкуренция. Начините за това са няколко – единият е чрез банкови служители, които работят и като осигурителни посредници и при молба за кредит предлагат по-ниски лихви за хора, които сменят фонда си.


"Нередното е, че се използва необходимостта от кредит и независимо дали предпочитат този пенсионен фонд, хората се местят само за да го получат", каза Петкова. Тя отказа да назове имена на компании, работещи по този начин.


На пазара има четири пенсионни дружества, свързани с банки - "ДСК-Родина", част от групата на ОТП заедно с Банка ДСК, "Съгласие" и "ЦКБ-Сила", свързани с Централна кооперативна банка, както и "Алианц България", които са в една група с едноименната банка. Николай Марев и Милен Марков категорично отрекоха отпускането на кредити да се свързва с осигуряване в някой от пенсионните им фондове. Марев заяви, че е абсурдно да се говори как Банка ДСК дава по-ниски лихви само защото някой се премества в пенсионната им компания.


По времето на кредитния бум "Съгласие" е работила съвместно с ЦКБ, за да предлага банката по-добри условия, но само за хора, които вече са осигурени. Това обаче е прекратено, каза Марков. По неговите думи нарушенията при прехвърлянето са намалели значително в последните години, а оплаквания има най-често за нередности при заверяването на подписите.


Последното често става причина за прехвърляне в друга компания, без човек да разбере за това. Единият е с фалшифициране на подписа му в заявление, което някой подава вместо него. Макар да се изисква заверка от нотариус или кмет (за малките населени места), това не успява да спре нарушенията.


От комисията посочват това като един от най-честите поводи за жалби. Друг случай, досега обаче недоказан от проверки, е принудата от работодателя. Пенсионните компании отричат да имат каквито и да било договорки с работодатели и на теория нито те, нито компаниите имат механизъм да преместват служителите си.


На практика обаче това може да се случи просто със съвет на директора, след който много хора ще предпочетат да се преместят, вместо да рискуват да изгубят работата си.


Един от най-известните случаи за принудителни прехвърляния беше със служители на енергйиния бос Христо Ковачки, който обаче така и не беше доказан от надзора и остана без последствия. Точно преди четири години трите най-големи пенсионни компании - "Доверие", "Алианц" и "Съгласие", подадоха жалби до КФН, в които посочиха, че на служители в "Брикел, "Атоменергоремонт" и ТЕЦ "Марица 3" (конторлирани от Ковачки) е оказан натиск да се преместят в наскоро създаденото тогава от Ковачки пенсионно дружество "Топлина".


Проверката така и не доведе до резултат, а много служители просто отказаха да подават жалби. КФН пази в тайна самоличността на хората, които подават жалби, но от надзора разказват за много случаи, когато вече прехвърлени към прокуратурата проверки са спрени. Причината – осигурените се отказват от изявленията си и си "спомнят", че всъщност са си подписали молбите за преместване.


Ако откриете, че сте преместен в друга осигурителна компания без ваше знание, оплакване се подава в Комисията за финансов надзор или направо до прокуратурата, тъй като това е престъпление по Наказателния кодекс. След това започва проверката – КФН обаче не може да проверява работодателя, а само пенсионните компании.


Интересно е обаче, че в последните години до КФН е подаден само един сигнал за принуда от работодател – и то от последните месеци, казаха от комисията.


През март миналата година нашумя и друга форма, с която пенсионни компании набират клиенти. Тогава ученици от Силистра се оплакаха, че служителки на "ING Пенсионно осигуряване" са дошли при тях с анкета и молба да я попълнят, за което да получат 5 лв. За да се оправдае плащането, е трябвало те да подпишат и трудови договори, които след това веднага се анулират.


Към договорите обаче е имало и молба за осигуряване в ING, която остава действаща. Тоест вие сте ученик на 17 години и сте се съгласили да се осигурявате в ING върху 5 лв. Макар след това договорът да е анулиран, осигуряването ви остава и когато след години започнете работа, вноските ви ще отиват във вече избраното пенсионно дружество. Тогава от ING се разграничиха от служителите си и казаха, че са е правено без тяхно знание.


За подобен случай разказа преди седмици и наша читателка от Видин, която пожела да остане анонимна. Тя започва работа на трудов договор скоро след като завършва висшето си образование и открива с изненада, че вече е "избрала" да се осигурява в "Алианц България".


Изборът е станал още докато е била студентка – по нейните думи тя никога не е работила на трудов договор и предполага, че някой е взел личните й данни, осигурил я е за месец с минимална сума и след това бързо го е прекратил. В регистрите обаче тя фигурира като вече осигурена и преместването ще й струва 20 лв.


Какво трябва да знаем за избора на фонд
- До три месеца след започване на първата работа на трудов договор трябва да си изберете универсален фонд. Ако не го направите, НОИ ще ви разпредели служебно


- Работодателят няма право да избира фонда ви. Той няма и начин, по който да го направи законно. Ако се сблъскате с подобен натиск, се оплачете в КФН и помолете да запазят анонимността ви.


-  Две години след първоначалния избор можете да смените универсалния или професионалния си фонд. След това можете да го правите всяка година.


- Прехвърлянето не е безплатно – то струва 20 лв., които се удържат от личната ви сметка във фонда.


- Работодател, кредитен инспектор, осигурителен посредник или който и да е друг не може да ви кара да смените фонда си, без вие да го поискате. Смяна се прави само с молба, която се заверява от нотариус. В противен случай тя е недействителна.



Как се сменя фонд
Избирате новото дружество, в което искате да отидете, и подавате заявление до него.


Същинското прехвърляне става след края на всяко тримесечие, в което е подадено заявлението за задължителните фондове и след края на всеки месец за доброволните.


Най-късно до два месеца след горните срокове парите от партидата ви ще бъдат прехвърлени и от тях ще се удържи 20 лв. такса.


Промяна на универсален или професионален фонд може да се прави поне две години, а за доброволните – една, след като сте започнали осигуряване за втора пенсия. След това имате право да сменяте дружеството си веднъж в годината.


Промяната е безплатна само ако има вливане на пенсионната ви компания в друга или смяна в устава, която не е свързана с изисквания на нормативната база.
 

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK