Мълчаливи свещи в парка в памет на убитата Яна Кръстева (видео)

Камера и монтаж: Георги Марчев

Да пишеш за тишината е отговорно. Понякога тя надделява независимо от думите, действията и смеха. По-силна е и по-смислена. Такава беше и тишината в понеделник в Борисовата градина. Малко след 19.30 ч. въпреки все още горещото време там вече се бяха събрали стотици хора. Те носеха тишина. И свещи. Искаха да почетат паметта на Яна Кръстева (така беше озаглавено и събитието във Фейсбук). За убийството й стана ясно точно преди седмица. Тя е била удушена в нощта на петък срещу събота, а тялото й беше намерено в неделя. Полицията (неприсъщо за нея) не побърза да обяви случая (обяснението от СДВР е, че не е приличал на убийство – те съобщиха за него официално едва в петък). Няколко дни медиите мълчаха частично за случилото се. Някои от тях ("Телеграф", "Монитор", "24 часа") публикуваха информация напосоки за Яна (че е била клошарка, пиела от обяд).




Последното обаче вече няма значение  нито за близките и приятелите на Яна. За тях е останала само обидата и болката. Те са до езерото "Ариана" в понеделник, носят свещи и мълчат. Не искат да говорят, повечето казват, че нямат сили. Други се отдръпват веднага щом разберат, че съм журналист (заляха с вода и видеорепортера на "Дневник" Георги Марчев – виж видеото) Стоят на безопасна дистанция един от друг, понякога се прегръщат. Оглеждат всяко непознато лице, сякаш търсят някого. В тълпата все пак от време на време се чува смях и откъслечни реплики - "аз като виден клошар да си сипя една бира", "чух се с баща й, тръгнали са обратно". Има и журналисти, които не са на работа, а са дошли, за да участват.


Мълчаливото шествие, което трябва да стигне до езерото с лилиите, за малко да не се състои. Във Фейсбук, където беше организирано, се появи информация няколко часа преди да започне, че ще бъде отменено. Причината – никой не се е сетил да уведоми общината и организаторите се притесняваха от проблеми. Все пак малко по-късно имаше подновена покана, а в далечината от тълпата се виждаше една патрулка, други трима конни полицаи се виждаха по пътя, но и те не натрапваха присъствието си.


"Не знам колко е полицията и колко трябва да е. Важното е, че изчистихме името на Яна, което беше по нелеп начин омърсено", разказва Петко, бившият й приятел. Той разказва, че се е видял с Яна за последно в петък. Диша тежко, изморен е и говори бавно. Опитва се да ме насочи към момичето, което организира протеста, но не знае къде е. След малко пали свещта си и се отдалечава.


"Тук сме заради самото шествие. Да покажем, че искаме повече сигурност- тук няма никакво осветление", разказва Николай, който изглежда още ученик. Не е познавал Яна. Приятелите му се подсмихват, докато той говори, но само за кратко. Чел е в интернет за случая и му се струва, че полицията "не казва абсолютно всичко". Николай отпива от бирата си, а приятелите му не се усмихват вече. "Изглежда е била свястно момиче, гледах й снимки", добавя след малко пауза той.


Мълчаливото шествието тръгна по план към 20.30 ч. Тогава хората станаха още по-мълчаливи и повечето от тях гледаха втренчено в свещите си. Минувачите не се спираха, а малко от тези, които бяха насядали по тревата, се изправяха или даваха вид, че знаят за какво става въпрос.


"Да запаля свещ, да помълча, защото този, който е убил Яна, не е нормално човешко същество. Не искам да вярвам,че нормален човек е способен на такова зверско нещо." Това разказва Юлиана Коцева. Тя не е познавала Яна. Според нея проблемът е, че в "нашата действителност има много неща, които не са наред". И тя е чела е за случая в интернет и не й е харесал опитът за политизиране.


Хората продължават да вървят, стават още по-мълчаливи. Наближават езерото с лилиите. Там ги чакат вече други запалили свещи. На един стълб има залепен некролог. Всички остават свещите и цветята си под него. След което се отдалечават – някои плачат...


"Показваме гражданската си позиция, аз съм тук с цялата си фамилия", разказва жена, която току-що е оставила свещта си. Започва напосоки да говори - "колко грозно са се държали медиите – представете си, че това беше вашето дете – така да го оплюят", "полицията да си гледа работата", "безобразие е такива неща да се случват и аз ще идвам всеки път". В един момент се включва и неин познат: "Не може провинциалистите да ходят с ножове по дискотеките. Това е до манталитет. Вместо да се забавлява, иска да прави врява"... Замълчава. След малко още по-тихо добавя: "Не сме тук да обсъждаме манталитета и провинциализма. Това за Яна няма значение. Вече за нея нищо няма значение"...


Малко след 21 часа. Хората стават все по-малко, свещите все повече. Някой е оставил шоколади, малко подаръци. Едно момиче постоянно наблюдава огъня, за да не изгори нещо. Момче до нея се върти и плаче тихо.


Да пишеш за тишината е отговорно. Понякога тя надделява независимо от думите, действията и смеха. По-силна е и по-смислена.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK