Две години как кабинетът "Борисов" се справи с икономиката

Какви са плюсовете и минусите в политиката на правителството

Две години как кабинетът "Борисов" се справи с икономиката

© Дневник



Правителство на европейското развитие. Така премиерът Бойко Борисов представи кабинета в парламента точно преди две години, когато той беше гласуван от депутатите. Основните ангажименти, които пое в програмната си декларация, бяха повишаване на доходите, растежа и модернизирането на икономика. ГЕРБ обеща гарантиране на финансовата стабилност на страната, ограничаване на бюджетните разходи и разграбването на държавни ресурси, запазване и откриване на нови работни места. В средата на мандата "Дневник" представя плюсовете и минусите на икономическата, фискалната и здравната политика на кабинета.


Фискална и икономическа политика - данъците останаха ниски, но има проблем със събирането им


Плюсове
+ Данъците не бяха повишени.




+ Бюджетният дефицит се свива и доверието в България, като устойчивост на публичните финанси се повишава.


+ Осигурителната тежест беше понижена с 2 процентни пункта от началото на 2010. г.


+ Бяха поставени ограничения за поемането на дългове от общинските власти.


+ Въвеждат се законови и конституционни ограничения срещу неразумната фискална политика и високите дефицити.


+ Агенция "Митници" залавя по-големи количества нелегално внесени и произведени цигари.


+ Нелегалното производството на алкохол и горива е прекъснато и те вече се произвеждат само в лицензирани обекти, твърдят от Агенция "Митници".


+ Работи се за подобряване на взаимодействието между НАП и Агенция "Митници" с цел по-ефективно противодействие на данъчните измами и контрабандата.


+ Кредитният рейтинг на България бе повишен от "Муудис" до най-високото си равнище (Ваа2), което агенцията някога е присъждала на България.


Минуси
- През 2009 г. правителството не разплати и просрочи задължения към частния бизнес за 650 млн. лв.


- През 2010 г. предложи схема за разплащане, при условие че фирмите приемат да опростят част от вземането си. От останалите фирми и до днес има такива, които не са получили парите си.


- Неработещото данъчно облекчение за млади семейства продължи да действа и все още много малко от тях могат да го ползват.


- Връщането на надплатен акциз за собствениците на автомобили втора ръка ставаше само при представяне на документ за платен акциз, а тази информация е налична в Агенция "Митници", докато не е сигурно колко хора пазят документите си.


- Липсата на реформи в пенсионната система наложи осигурителната тежест да се повиши с 1.8 процентни пункта от началото на тази година.


- Втора година НАП има проблеми със събирането на приходите, през 2009 и 2010 г. бюджетът беше актуализиран.


- Липсват значителни успехи в борбата с ДДС измамите. Повечето оценки за контрабандата също сочат, че тя е над равнищата преди кризата.


- Пълен провал в приватизацията - държавата не успя да продаде нито едно голямо държавно предприятие.


Инфраструктура - работи се на много фронтове

Плюсове
+ Завърши строителството на магистрала "Люлин". Аутобанът поскъпна до 185 млн. евро при тръжна цена от 137.4 млн. евро. Заради поскъпването в момента върви процедура на финансова корекция от Европейската сметна палата.


+ Започна строителството на трите последни лота на магистрала "Тракия". Има одобрението на Европейската комисия.


+ След двегодишно закъснение заради спрените пари от Брюксел правителството на ГЕРБ успя да стартира рехабилитацията на второкласни и третокласни пътища по оперативна програма "Регионално развитие". Първата фаза на проекта приключи, а това лято започна и втората. Със спестените около 100 млн. лв. през есента ще бъдат обявени търговете по третата фаза.


+ Бяха направени промени в Закона за пътищата, с които се създаде държавна компания "Стратегически инфраструктурни проекти" (т.нар. малко АПИ). Целта на проектната компания е да ускори изграждането на магистралите "Струма", "Черно море" и "Хемус".


+ Договарянето и усвояването на средства по оперативна програма "Регионално развитие" беше ускорено. Целта е до края на годината да бъдат договорен всички средства в размер на 3.1 млрд. лв. От тях са договорени 1.6 млрд. лв., а са платени близо 447 млн. лв. към 1 юли 2011 г., показват данните на информационната система ИСУН.


+ Бяха направени промени в Закона за етажната собственост с цел да тръгне санирането на жилищата. Реално ефектът ще се види през пролетта на 2012 г.


Минуси
- Закъснява строителството на магистралите "Марица" и "Струма", както и на първокласните пътища - връзката на магистрала "Хемус" със софийския околовръстен път и пътя Кърджали - Подкова, спрямо първоначално обявения график. Те се финансират със средства по оперативна програма "Транспорт". Това поставя под риск изпълнението на приоритетната ос за ново строителство на магистрали. До края на годината по нея трябва да бъдат усвоени 184 млн. евро при 40 млн. евро изпълнение към днешна дата.


- Ремонтите на пътищата по програма "Транзитни пътища V" и по заема от Световната банка бяха забавени заради невъзможност на страната да осигури съфинансирането заради икономическата криза. Това доведе до преструктуриране на заемите - удължаване на сроковете за изпълнение и отпадане на някои участъци.


- Честите смени на ръководството на Агенция "Пътна инфраструктура" (общо четири за година и половина на председателя на директорския борд) не се одобряват от Еврокомисията и водят до забавяне на усвояването на евросредствата.


- Забави се създаването на водните асоциации, които са част от реформата във водния сектор и важни за усвояването на евросредствата. За това бяхме критикувани от председателя на ЕК Жезу Мануел Барозу в края на декември 2010 г.


- За втора поредна година не са приети промените в Закона за черноморското крайбрежие, с които трябваше да се сложи краят на т.нар. ВИП плажове. Съгласно правителствената програма законопроектът трябваше да бъде внесен за одобрение в парламента до края на юни 2011 г.


- Близо две години министерството на регионалното развитие не внася промените в Закона за устройство на територията. Работната група, която се председателства от зам.-министъра на регионалното развитие Георги Прегьов, беше създадена през октомври 2009 г. Заради забавянето им председателят на парламентарната комисия по регионално развитие Любен Татарски (ГЕРБ) поиска ясен отговор кога ще са готови, но не получи такъв.


- Програмите за трансгранично сътрудничество, които се финансират със средства от Европейския съюз, се движат с огромно закъснение. Все още има необработени проекти, подадени през 2009 г.


Еврофондове - плащанията се ускориха значително, но има още какво да се желае


Плюсове
+ Размразяването на плащанията по еврофондовете за транспорт и околна среда, както и на предприсъединителните програми ФАР, ИСПА и САПАРД.


+ Ускоряване на плащанията. По времето управлението на тройната коалиция за 2.5 години са били усвоени 101.3 млн. евро. За две години кабинетът на ГЕРБ успя да разплати близо 957 млн. евро, показват данните на финансовото министерство. Макар, че темпът е увеличен близо десет пъти, Европейската комисия засега остава недоволна от скоростта на плащанията и периодично ни критикува за това. Целта е до края на годината усвояването по еврофондовете да достигне 20%, като към момента е малко над 8% по данни на финансовото министерство и близо 13% по данни на информационната система за еврофондовете ИСУН.


+ Промените в Закона за обществените поръчки, които също бяха направени под натиск от Брюксел. Те имат за цел да подобрят превантивния контрол върху усвояването на средствата. Критики от страна на бизнеса предизвикаха текстовете за поръчките без конкурс (т.нар. in house възлагане) за комуналните услуги, които обаче бяха приветствани от общините, към които няма интерес от страна на бизнеса заради малките обеми.


+ Въвеждане на електронното подаване на документи. Засега то е само по програма "Техническа помощ", която е основно за администрацията, в скоро време трябва да тръгне и по двете програми за бизнеса - "Човешки ресурси" и "Конкурентоспособност".


+ Договорената техническа помощ от международните финансови институции - Европейската инвестиционна банка, Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, за оказване на административна помощ. Засега обаче международната експертиза се бави, защото се чака решението на Европейската комисия по въпроса.


Минуси
- Бавното усвояване на средства в жп, пътния и водния сектор, за което бяхме критикувани и от председателя на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу в края на декември 2010 г. Ефектът е, че към момента жп секторът е почти изцяло договорен, като апликационните форми са изплатени в Брюксел. При магистралите имаме само една, одобрена от Еврокомисията - "Тракия", докато за останалите - "Струма" и "Марица", както и за първокласните пътища Кърджали - Подкова и връзката между магистрала "Хемус" със софийския околовръстен път все още не са изпратени в Брюксел. Във водния сектор плащанията пък бяха окончателно размразени през пролетта на 2011 г.


- Риск от загуба на средства в края на годината по няколко програми. По Програмата за развитие на селските райони по оценка на Еврокомисията около 183 млн. евро са рискови. Под въпрос е и пълното усвояване на бюджетите във водния и пътния сектор


- Брюксел не одобрява чести смени на ръководствата на Агенция "Пътна инфраструктура" и фонд "Земеделие". За година и половина по три пъти бяха сменени ръководителите на двете структури.


- Бави се строителството на завода за боклука на София, което беше проблем и на предишните управляващи.


- Забавя се въвеждането на мобилните групи (т.нар. хвърковати чети) от евроексперти, които ще обикалят страната, за да помагат на общините в изпълнението на проектите.


- Според бизнеса тежките процедури, изискващи голям обем от документация при кандидатстването и отчитането на европроектите, е най-големият проблем за ефективното усвояване на фондовете. Въпреки декларираното желание за намаляване на изискваните документи все още стъпките са слаби в тази насока.


Транспорт - само метрото не стига


Плюсове
+ Един от основните закони в сектора - за автомобилните превози, беше променен след повече от година подготовка и един неуспешен опит. С него се въведоха пределни цени за такситата и по-сурови наказания за незаконните превозвачи. Основни проблеми като разпределението на линиите и изработването на национална транспортна схема обаче останаха нерешени след сблъсък на отделните мнения в бранша и обвинения в лобизъм. След поредния инцидент с автобус отново започнаха дебати за промени в закона, които да повишат сигурността на превозите и изискванията към шофьорите.


Минуси
- Основният приоритет на министерството на транспорта - концесионирането на гари, летища и пристанища, засега остава неосъществен. Едва в началото на 2011 г. бяха обявени първите процедури за привличане на частни инвестиции, но досега резултат има само за част от пристанището в Бургас. За предложените за концесия летища край Русе, Пловдив и Горна Оряховица няма кандидати. В бъдеще време се говори за концесиите на големите гари, а за привличането на частен инвеститор за летище София има още доста неизвестни.


- За двете години управление на правителството на ГЕРБ железопътният сектор продължава да е на загуба, макар и по-малка. По старите и неремонтирани отдавна жп линии продължават да се движат стари влакове. През 2010 г. бяха начертани насоки за реформа в двете държавни компании - превозвачът БДЖ и Националната компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ). Целта е увеличаване на производителността, а залогът - заем от около 600 млн. лв. от Световната банка. Досега обаче осезаеми резултати няма.


Енергетика - руската зависимост остава


Плюсове
+ Беше приета енергийна стратегия на страната до 2020 г. и нов закон за възобновяемите енергийни източници.


+ Избран беше консорциум , който да удължи сроковете на експлоатация на пети и шести блокове на АЕЦ "Козлодуй".


+ Подписани бяха споразумения с Гърция, Румъния, Турция и Сърбия за изграждането на междусистемни газови връзки.


+ Договорено беше отпадане на посредниците при доставката на природен газ от Русия.


Минуси
- България все още не е готова да приеме третият либерализационен енергиен пакет на Европейския съюз. Крайният срок е март 2012 г. Не са готови промените в закона за енергетиката.


- Няма решение дали да бъде довършена или да бъде спряна АЕЦ "Белене". "Атомстройекспорт" подаде иск за 58 млн. евро срещу страната.


- Липсва одобрен план за развитие на възобновяемите енергийни източници.


- Проектите за изграждане на междусистемни газови връзки с Гърция и Румъния се забавят с две години.


- Нито едно енергийно предприятие с мажоритарно държавно участие не е пуснато на борсата, каквито бяха заявките преди две години.


- България все още не е постигнала договореност с Русия за газовите доставки след 2012 г.


- Все още не е разширено хранилището в Чирен, няма стъпки за изграждането на хранилището в Галата.


- България дължи над 7 млн. евро на Русия и Гърция по проекта Бургас - Александруполис. Няма решение дали петролопроводът да бъде довършен.


Здравеопазване - повечето реформи се отлагат за следващото правителство


Плюсове
+ Усилията на двама министри – проф. Анна-Мария Борисова и д-р Стефан Константинов, родиха в началото на тази година дългоочакваната национална здравна карта на България. В нея са представени нужният и реалният брой болнични легла за страната и по региони. Картата обаче с нищо няма да промени положението с болничната помощ, защото не са предвидени ограничения на база данните от нея в Закона за лечебните заведения. Промяна може да има само със законови промени, каквито още няма дори на ниво проект.


+ Относно въвеждането на ясни правила за съставянето на реимбурсен и позитивен списък на лекарствата и на прозрачна система на ценообразуване и заплащане на лекарства бяха направени плахи опити за промени. С приетите наскоро промени в Закона за лекарствата в хуманната медицина комисиите за реимбурсния списък и за определяне цените на лекарствата бяха обеднени в една и квотите по ведомства бяха променени. Тепърва ще стане ясно дали това ще доведе до повече прозрачност в работата им.


Минуси
- Все още няма единна информационна система, която да свърже всички изпълнители на медицинска дейност, здравното министерство и касата.


- Реформата в спешната помощ също ще се случи след повече от две години. Министерството на здравеопазването ще въведе стандарт за спешната помощ, който предвижда линейките да пристигат до 20 минути след подаването на сигнала, а при закъснение да има сурови наказания за всички по веригата.


- Усъвършенстването на здравноосигурителния модел, изграден на солидарния принцип, също не се случи. А здравният министър официално се отрече от прилагането на нов подход за пазарно регулирани взаимоотношения между частните здравноосигурителни фондове и НЗОК с демонополизация на дейности на НЗОК.


- Здравният министър Константинов обеща нова система за заплащане труда на изпълнителите на медицинска дейност, които да отчитат не само броя на преминалите пациенти, но и качеството на работата. Според него това ще стане чрез замяната на клиничните пътеки, по които сега касата плаща на болниците с диагностично свързани групи. И това най-вероятно ще се случи след 2-3 години.


- За закон за защита на пациентите се говори на почти всяка дискусия, свързана с проблемите в здравеопазването, но все още няма дори проект.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK