Последният будител

Последният будител

© Дневник



На 29 юли 2013 г. се навършват 2 години от смъртта на Дими Паница. Припомняме този текст, който "Дневник" публикува веднага след кончината му.


Дими Паница си отиде.


Не знам друг човек, чиято смърт би предизвикала повече тъга. Има много хора, които са известни и обичани. Дими обаче сякаш сам познаваше всички. Дали ще идеш в центъра на Благоевград, в Пловдив или в Нова Загора, дали ще заговориш журналисти и политици в Лондон, Вашингтон или Париж, навсякъде срещаш хора, които не просто го познават, а са горди и въодушевени от приятелството си с Дими. Неговата сърдечност и личното му присъствие заразяваха хората в мига, в който ги срещнеше, и те оставаха с впечатление за близка, трайна и дълбоко човешка връзка с него.




Днес много хора имат чувството, че те са били единствени, че са имали неповторима връзка с Дими. И са прави. Стотици, може би хиляди хора, вдъхновени, увлечени или превзети от неговия чар, днес ще се чувстват, че са загубили нещо, което никой друг не е имал.


Дими помнеше човешките съдби и се интересуваше живо от хората наоколо. А за него наоколо беше целия свят.


 В центъра на този цял свят стоеше България


Беше напуснал страната си през 1948 г., време, в което комунистическият режим окончателно окупира живота в България. Тогава е едва на 18 години. Пазеше жив спомен от онова време, радостен спомен от детските си години, но и мъчителния спомен от стоновете на невинните жертви, хвърлени от Черната скала в Чамкория след 9 септември 1944 г.


Дими беше шумен човек, който постоянно искаше нещо от хората. От всички хора. Но никога не поиска нещо за себе си. Постоянно искаше за другите. И го правеше не само без притеснение, но и с непреодолима настоятелност и неустоим чар.


Дали това щеше да е настоятелна покана към бившия министър-председател на Канада да дойде във Велинград да открие един от курсовете на Училището по политика (и тя, разбира се, дойде), или апел към New York Times, че е крайно време да публикуват нещо свястно за България (и те естествено публикуваха, а International Herald Tribune го препечата със снимката на Йорданка Фандъкова на първа страница), Дими не се свенеше да иска.


Когато отидох да видя новоназначената посалничка на САЩ в България Нанси Макълдауни, тя ме посрещна с думите:


Дими Паница вече ме натовари с толкова много задачи


че ще ми стигнат за целия мандат. Аз й казах, че той надали ще чака да й свърши мандатът, за да дойде с нови задачи за нея. Тя отвърна: "О, знам, ще се видим в началото на другия месец."


Дипломатическият корпус в София дълги години не можа да се изплъзне от възгледа на Дими за мисията на дипломатите в България – да служат на България, а не на собствените си правителства. Тази необичайна външнополитическа доктрина беше приета от всички. И когато сутринта след неговата смърт външният министър Николай Младенов съобщи в парламента тъжната новина за неговата смърт, целият парламент почете с едноминутно мълчание паметта на най-неуморния посланик на България.


Преди няколко години, при едно от гостуванията ми в Париж, беше организирал вечеря, на която да обсъдим бъдещото развитие на Училището по политика. "Поканих и директорката на "Аспен" - Франция" ("Аспен" е една от водещите американски организации за обучение на политически лидери.) Не знаех, че я познаваш, казах му. "Не я познавам, но вчера прочетох статия за нея във Financial Times, намерих я и я викнах да дойде." И ще дойде ли? Разбира се, беше неговият отговор.


Неговото чувство за кауза не го напускаше нито за миг


Когато заболя от рак, стана по-припрян. Не тревожен за себе си, а нетърпелив, защото има много работа за вършене, а не остава време. Само два месеца преди да ни напусне, той организира международна конференция във Франция заедно с Минко Балкански, друг неуморен българин, посветена на създаването на нов център към Американския университет в Благоевград. Беше нетърпелив и по време на цялата конференция настояваше за бързо решение. И, разбира се, решенията последваха.


Често се обаждаше разтревожен. Обикновено от някоя последна новина от България или пренебрежителна публикация за страната ни в чуждите медии. "Сега какво да правим?" "Какво да правим" в неговия речник беше


 израз на експлозивна решителност


не на замаяно балканско чудене.


"Какво да правим" означаваше, че трябва веднага да направим нещо. Да се обадим на някого, да поискаме опровержение, да създадем програма, да нахокаме правителството, да не спираме. Щом го обземеше някоя идея, започваше да звъни на всички. Знаехме, че спасение няма, и се захващахме за работа.


Едни звъняха по вестниците, други пишеха статии, трети преследваха депутати и министри. И така, докато нещата не се задвижат. Една от сравнително скорошните му акции беше инициативата през 2007 г. за връщането от Москва на българските архиви, иззети след влизането през 1944 на съветските войски в България. Идеята изглеждаше невъзможна. Четири години по-късно копията на български архиви са на път да пристигнат и да станат достъпни за всеки български гражданин.


Така постъпи с акцията си за обявяване на 1 февруари за Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. Тази година успя и с това. И, разбира се, с толкова много други добре известни идеи и организации, които инициира или беше сред основателите им - като Българското училище за политика, "Джуниър ачийвмънт", "Аутуърд баунд", Американският университет в Благоевград, Институтът за близкото минало, домът за грижа за изоставени деца 16+ и много, много други.


Сред тях особено място заемаше неговата фондация "Свободна и демократична България", чрез която той инициираше и координираше благотворителните си дела.


В последните години той силно се беше ангажирал с развитието на Института за изследване на близкото минало, ръководен от Ивайло Знеполски. Когато видях изложбата за лагера в Белене, която институтът беше организирал в Националната галерия, му се обадих, за да му кажа, че тази изложба е вероятно мигът, в който България започва мъчително да се справя с миналото си.


Той се просълзи на телефона. Очите му често се просълзяваха от гордост, от това, че нещо, което е струвало толкова много на хората, не непременно на него, е стигнало до своя успешен край. Тази изложба беше такъв успешен край на неговия копнеж България да погледне назад, не с омраза, не с чувство на реванш, с преклонение пред измъчените души на миналото, което да реабилитира тяхното погубено човешко достойнство.


Дими остави у всички нас и идеята за


безпощадната защита на собственото ни достойнство


Той не беше лектор, не беше инструктор. Дори ми се струва, че когато трябваше да застане на трибуна, ролята му на публична фигура му беше някак тясна. Чувстваше се по-добре начело на масата, откъдето виртуозно дирижираше приповдигнатото настроение на всички и често го водеше към кулминационния въпрос: "Какво ще направите?" За поредната кауза.


 Той беше действащ човек, постоянно действащ


И изискващ. Живееше за България и за името си. Днес е някак странно да срещнеш човек, който не спира да защитава името си. А той винаги яростно го защитаваше. Не от евтина суета, а защото дълбоко вярваше, че името, обществената репутация е сред най-ценните неща, които човек има. За него не биха звучали приповдигнато стиховете: "Стига ми тази награда, да каже нявга народът..."


Напоследък беше започнал да го мъчи въпросът защо няма български филантропи. Има, казвах му. И му изреждах имената на много хора, които той добре познаваше и за много от които той беше вдъхновител.


Няма достатъчно, настояваше той, България е изградена от дарители, хора успели, забогатели, които са дали всичко, за да се изградят училища, читалища, църкви, за да се изпратят талантливи деца да учат по света. Неговата припряност правеше доста трудно да го убедиш, че нещо ще се развие постепенно, че на нещо ще му дойде времето. Не, защо не дават сега? Така както са давали през Възраждането и след Освобождението. И посягаше към телефона.


Винаги съм се бунтувал срещу думата будител, която ми навява идеи за заспало общество. Ако обаче има човек, на когото тази дума приляга, това беше Дими. Той беше последният будител и надали някога ще се появи друг.


Дими сякаш беше дошъл от един друг отдавнашен свят


свят на огромна вяра и надежда в онова, което предстои. Това е чувство, което навярно са споделяли хората през 1878-а или 1885-а. Това е чувството, което се беше появило у нас през 1989-а. И това е чувство, което сякаш нито за миг не напускаше Дими. Чувство за незабавно действие, за мигновена акция и промяна.


Ако някой реши да посвети на Дими механична играчка, това ще бъде термостат с голям и изключително шумен звънец, който започва да бие оглушително, щом температурата падне под точката на кипене. Подобен образ не би бил много странен. Дими обичаше да се разхожда със свирка на врата.


От тези свирки, каквито имат полицаите и спасителите. Винаги когато присъстваше на заниманията на Училището по политика, той не се свенеше да използва свирката си с пълна сила, за да подкарва всички да влизат навреме в залата. Или да замълчат, за да се вслушат в нечии мъдри думи.


Това се случваше не само в Хисаря или във Велинград, но и в Страсбург в Съвета на Европа, в чийто коридори свирката на Дими често свистеше с пълна сила и стряскаше младите политици от Азербайджан и Русия, Сърбия и Армения, както и чиновниците на Съвета на Европа. Но не и младия българския елит, за когото свирката на Дими беше част от радостното преживяване да бъдат заедно с него.


Представата за Дими би останала непълна без Ивон, прекрасната му жена, която така безусловно подкрепяше всяка негова инициатива и която дори научи български преди не много време. В последните години връзката им ставаше все по-емоционална, все по-близка и накрая те бяха така влюбени един в друг, сякаш се бяха срещнали наскоро. Ивон беше с него, когато той си отиде,
обичан и влюбен...

Коментари (34)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Тя
    Тя
    Рейтинг: 488 Неутрално

    Иска ми се да го познавах. Почивай в мир, достоен българино!

    Never risk what you cannot afford losing.
  2. 2 Профил на Orchid
    Orchid
    Рейтинг: 863 Неутрално

    Много емоционална статия! Не зная много за този Човек, но той заслужава поклон и преклонение пред делото си!

  3. 3 Профил на dobrich
    dobrich
    Рейтинг: 1234 Неутрално

    Поклон пред работата в полза на България! Може би искаше да изкупи греховете на татко си: ..."След преврата на 9 юни 1923 година и свалянето на земеделците Тодор Паница емигрира в Югославия. Става съветник на паравоенното Сдружение против българските бандити"....http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80_%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0

  4. 4 Профил на о. Павел
    о. Павел
    Рейтинг: 541 Неутрално

    Много хубава статия с елемент на леко самохвалство от страна на автора. Паница е българин, но с американски манталитет. Не е фаталист, който цял живот чака някой да го дойде и да му оправи живота, а действа енергично и интелигентно.
    .
    Лагерът в Белене трябва да бъде възстановен и да стане място за всенародно и международно поклонение. Трябва да се създаде и български игрален филм за живота в лагера или поне да се привлече интереса на Холивуд към този сюжет.

    Прочетете:http://www.veren.org/product.php?b=3922
  5. 5 Профил на КДС
    КДС
    Рейтинг: 643 Неутрално

    Отиде си последния представител на предателския род "Паница".

    След 3 дни и той ще бъде забравен, както Коста Паница, продал България за руски рубли и Тодор Паница, бил на коминтерновска заплата, докато Менче Кърничева не му виде сметката в един виенски театър.

    Проклета да е Русия!
  6. 6 Профил на gesler
    gesler
    Рейтинг: 434 Неутрално

    До коментар [#5] от "КДС":

    Най-после един точен коментар! Напълно сте прав.

  7. 7 Профил на slavi81bg
    slavi81bg
    Рейтинг: 434 Неутрално

    силна статия! щастлив съм, е бях част от БУП и се докоснах до Дими.. Почивай в мир!

    S.
  8. 8 Профил на v
    v
    Рейтинг: 434 Гневно

    До коментар [#5] от "КДС":

    Абсолютната истина за всеки българин!

    Смъртните присъди на ВМРО винаги са били спрямо яростни българофоби, а изпълненията им - показни и зловещи. Слава на геройското чедо на Българска Македония Менча Кърничева - верната невеста на един от последните велики българи Иван Михайлов - кошмар за родоотсъпниците!

    Срещу Освободителите на духа, хората, раби на навици, се отнасят с най-непримирима ненавист и злоба.
  9. 9 Профил на q1312
    q1312
    Рейтинг: 1113 Неутрално

    Мисля, че не знаеше правилния начин да помага на България, но желание е имал със сигурност. Бог да го прости!

    "Да живееш значи да се бориш. Поробеният - за свобода, а свободният - за съвършенство" Сандански
  10. 10 Профил на kos
    kos
    Рейтинг: 381 Неутрално

    Неговата България никога не е била моята България.Той беше неин враг.Мир на праха му.

  11. 11 Профил на http://www.vbox7.com/play:84a74fb2e3
    http://www.vbox7.com/play:84a74fb2e3
    Рейтинг: 647 Неутрално

    До коментар [#10] от "kos":

    Я раздуй.

  12. 12 Профил на http://www.vbox7.com/play:84a74fb2e3
    http://www.vbox7.com/play:84a74fb2e3
    Рейтинг: 647 Неутрално

    До коментар [#4] от "о. Павел":

    Отчe ти нали умря ,бе. Или пишеш от отвъдното.Я раздуй как е хавата там.

  13. 13 Профил на izabell
    izabell
    Рейтинг: 1295 Неутрално

    Човек който е отстоявал идеите си,оргинално.

  14. 14 Профил на Free person
    Free person
    Рейтинг: 701 Неутрално

    Запознах се с Дими Паница покрай Георги Данаилов и разговарях с него към 1 ч.Това беше преди 16 години в офиса на г-н Паница на ул.Юри Венелин.Силно бях впечатлена и развълнувана от този разговор,който и до ден днешен помня.Човек с такъв широк хоризонт и с такова желание,чисто като на млад човек,да събуди
    нашето самосъзнание и жаждата за свобода!
    Наистина рядка личност,рядък човек.
    Едновременно българин и гражданин на света!

    Tony
  15. 15 Профил на bullgar
    bullgar
    Рейтинг: 488 Неутрално

    Хубаво е човек да се иформира повече за радетелите за Бълагария. За съжаление Дими е фалшив такъв, връзките му с някои разузнавания(работещи активно срещу добрпто име на България) го показват недвусмислено.

  16. 16 Профил на zabejko
    zabejko
    Рейтинг: 541 Неутрално

    а опитвал ли е да ни отърве от Гея, Бея и Злодея ?

    veni vidi fugi
  17. 17 Профил на toffeetwr
    toffeetwr
    Рейтинг: 381 Любопитно

    До коментар [#5] от "КДС":

    Не знам защо ти слагат минуси, но това са фактите - чичо и братовчед на този "родолюбец" са Коста и Тодор Паница.

    Коста Паница организира заговор за убийството на Стамболов подкрепен от Русия, който е разкрит и той е екзекутиран.

    Тодор Паница убива Иван гарванов и Борис Сарафов, с което обезглавява ВМОРО и дава начало на брато убийствените войни.

    Участва в подготовката на подписването на Майския манифест освен това е сръбски продажник, като става съветник и на паравоенното Сдружение против българските бандити (има се в предвид)

    За този Дими - докато отговаря за източноевропейската секция на Рийдърс Дайджест пуска статия, която свързва България с атентатa срещу Йоан Павел II. Предполагам е бил същият "родолюбец" като родата му

    Ваша великорусская мечта, сидя по горло в дерьме, затащить туда всех остальных. Это и есть Русизм
  18. 18 Профил на Каишков - Либерален мислител
    Каишков - Либерален мислител
    Рейтинг: 775 Неутрално

    Все около Америка се въртят инициативите на този "родолюбец".

  19. 19 Профил на toffeetwr
    toffeetwr
    Рейтинг: 381 Неутрално

    До коментар [#3] от "dobrich":

    Този не му е баща, а чичо

    Ваша великорусская мечта, сидя по горло в дерьме, затащить туда всех остальных. Это и есть Русизм
  20. 20 Профил на bystander
    bystander
    Рейтинг: 234 Неутрално

    [quote#12:"Дива селянка"]Отчe ти нали умря ,бе. Или пишеш от отвъдното.Я раздуй как е хавата там.[/quote]
    Вижте коментарите от кога са! И запалете една свещ в памет на отеца и Паница!

  21. 21
    ****

    Мненията на потребителя Кентавър бяха изтрити поради системно и целенасочено нарушаване на <a href="http://www.economedia.bg/forum/">правилата за форумите</a>.

  22. 22 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 1555 Неутрално

    До коментар [#12] от "Дива селянка":

    Ако беше по-съобразителна, щеше да забележиш, че писаното е от 2011.

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”
  23. 23 Профил на bullgar
    bullgar
    Рейтинг: 488 Неутрално

    До коментар [#14] от "Free person":
    хаха, "Да живей фондация Америка за България",

  24. 24 Профил на прокопиев сороститут
    прокопиев сороститут
    Рейтинг: 0 Неутрално

    или добро или нищо,нищо

  25. 25 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1360 Неутрално

    Без да искам натиснах следвам на номер 4, на о. Павел.
    Много се зарадвах, че го виждам отново.
    Бяха тръгнали слухове от достоверни хора, че човекът е починал.
    Сетне видях датата на коментара, отказах се да следвам човек, който няма да се върне, кофти емоция е, уважавах го.
    Добре, защо Паница да е последен будител и какво пробуди?
    За мен хора като о. Павел са будители и дори някой да си отиде, друг идва на негово място. Мир на праха им.

    nemo malus felix, minime corruptor.
  26. 26 Профил на ПАВЛА
    ПАВЛА
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    До коментар [#25] от "СДС":
    +++++

    При главоболие не се дава Но-Шпа, въпреки че при много хора главата е кух орган с гладка мускулатура.
  27. 27 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1360 Неутрално

    Интересно четиво! За събудени!
    "Анонимен потребител
    От Тракиец за Робърт Чипървфийлд
    Неутрално
    01 дек, 2008
    Георги Паница получава името си "паничката", защото си носел собствена купичка, когато се пиело вино от общата бъчва. Гнусял се от съселяни и близки. Синовете на Георги натрупват пари във Виена по време на Руско-турската освободителна война. Докато
    българските опълченци загиват на Шипка, братя Паница пълнят касите си от военни поръчки. Един от
    внуците на Георги "Паничката" - Евстати, е прадядо по бащина линия на Джон. А братът на Евстати - Атанас е баща и дядо на двама от най-големите национални предатели в българската история - Коста
    и Тодор Паница. Коста Паница е осъден на смърт и разстрелян за антидържавен заговор и шпионаж в
    полза на чужда държава (Русия) през 1890 г. Дотогава той е майор, председател на Софийския военен
    съд. Обсъжда с руски шпиони възможността за убийството на Стамболов и княз Фердинанд. Стои зад арестуването на министър-председателя на България Петко Каравелов и лично участва в зверски побой
    над него в Черната джамия. Точно след този побой Каравелов произнася историческите си думи пред
    чужди журналисти:"В българските затвори не бият", макар, че едва ходи от ударите на Паница. Коста Паница е известен и с кощунството с мощите на Раковски. Решил да се прави на революционер,
    всъщност обикновен бандит, Коста не подбира средствата. През 1885 г. той инспирира обира на богатия българин от Крайова Христо Калъпов. За транспортиране на ценностите Паница използва ковчега с мощите на Раковски, който по това време бива пренесен в България. Тодор Паница е чичо
    на Коста. Той също е безскрупулен и подкупен. Включва се в македонските борби и веднага застава в
    редиците на предателите, платени от Москва и Белград. Живее във Виена охолно с парите на Коминтерна. ВМРО му издава присъда още през 1908 г. за убийството на македонските водачи Борис Сарафов и Иван Гарванов. Към обвиненията на ВМРО се прибавят много антибългарски дейности на
    Тодор Паница, включително и шпионаж срещу родината. На 8 май 1925 г. присъдата му е изпълнена от годеницата на Иван Михайлов Менче Кърничева във виенския Бургтеатър.
    Фамилията Паница е стара и много разклонена. Внукът Джон Паница емигрира с
    чуждестранна помощ през 1948 г. Той е син на Евстати Паница и Мария Ябланска - издънка на богаташка софийска фамилия. Бившето китайско посолство на бул. "Цар Освободител" се помещаваше
    във фамилната къща на Яблански, където се е родил днешният раздавач на награди Димитър, наречен по-късно Джон. Това е къщата, заради чиято реституция Джон с настърпвение и хъс работи против
    родината си. Той натрупва актив пред службите на САЩ през 1952 г. когато заработва за
    многотиражното списание "Риидърс Дайджест", създадено, за да се разпространява на 16 езика в 100
    милиона тираж по летищата и гарите на света като джобното четиво за средния гражданин, което
    внушава американските ценности, днес - евроатлантически. През 1956 г. младият Джон прави удар по време на унгарските събития. За тази и други услуги на службите, Паница е назначен за шеф на
    европейското бюро на списанието, а през 1985 г става заместник- главен редактор. Последното му издигане е награда за очернянето на родината му по случая "Агджа". На Джон Паница може да се търси отговороност за дейност против страната ни, както и гражданска отговорност за нанесени морални и материални щети на Сергей Антонов, чиновник на Република България в Италия по инспирирания благодарение и на него процес за атентат срещу папата."
    http://www.dnevnik.bg/sviat/2008/11/27/590127_na_28_noemvri_1907_g_todor_panica_ubiva_boris_sarafov/

    nemo malus felix, minime corruptor.
  28. 28 Профил на Христо Христов Иванов
    Христо Христов Иванов
    Рейтинг: 221 Неутрално

    Боже каква любовна ода за един антибългарин...Жалко че умря проф Марко Марков ..един от последните видели Ванче жив и негов приятел.В библиотеката на Университета във Фриберг/швейцария се пази цялата преписка на проф марков- включая и иезуитските отговори на Дими Паница на нелицеприятни въпроси спрямо антибългарската му дейност в периода 1958-1992 год.За интересуващите се : регистрация и одобрение от http://bav.vatican.va/ ..иииии.. късмет! Проф Марков беше един велик българин ,юрист,създател на дисциплината,,Международно космическо право,,.Българин и патриот ,Д№остоен военен разузнавач от армията на Царство и Република България..

    Последният ти банкет-всички са там и яко ядат и пият а ти.... само преглъщаш и ТЕ НЯМА!Каква загуба!
  29. 29 Профил на dedo pepo
    dedo pepo
    Рейтинг: 1237 Неутрално

    Омерзен съм от толкова силно възвеличаващата статия за един спорен в отношението си към България човек и делата на неговия родИ личните ми спомени са за един противоречив човек.

  30. 30 Профил на bachmann
    bachmann
    Рейтинг: 381 Неутрално

    До коментар [#20] от "bystander":

    а как статията е отсега, а коментарите от преди 2 години.

    Дневник си освежават старите статии. НО все пак не е редно. То кое ли им е редното при "Дневник".

  31. 31 Профил на bystander
    bystander
    Рейтинг: 234 Неутрално

    [quote#30:"bachmann"]а как статията е отсега, а коментарите от преди 2 години. [/quote]
    Статията е обновена сега! Ясно и точно си пише от кога е! Пише си, че я припомнят от преди две години. Не е нужно да се пише нова статията след като нищо не се променило за две години. Все пак е в памет на починал.

  32. 32 Профил на Forrest Gump
    Forrest Gump
    Рейтинг: 889 Неутрално

    До коментар [#8] от "v": Смъртните присъди на ВМРО винаги са били спрямо яростни българофоби:

    точно обратното, терористите от ВМРО са българофоби. били са борци за свобода до Балканската война, след това с непрекъснатите си братоубийствени конфликти и атентати само са навредили и на себе си и на България.

    Истината ни прави свободни.
  33. 33 Профил на miho45
    miho45
    Рейтинг: 717 Неутрално

    До коментар [#14] от "Free person":

    Интересно послание и колко много минуси.....,явно дежурствата продължават и в почивните дни....

  34. 34 Профил на Олег Георгиев
    Олег Георгиев
    Рейтинг: 427 Неутрално

    Дими Паница е предател на българщината и се постави в услуга на глобалистките интереси на многоръкия Сорос. Как с едно едничко действие можеш да зачертнеш години достоен живот?! Това бе Д.П.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK